Глава седма – Думи на живот

Глава седма – Думи на живот

Думите могат да имат много извънредна сила. Основно, дефиницията за живот може да бъде комуникация. Да комуникираш основно означава “да разменяш,” или да имаш редуване. Ние определяме, че нещо е живо докато то може да комуникира, или да има взаимоотношение, със своята среда – да диша въздухът, да участва в ядене, и т. н. Когато тази размяна спре, идва смърт. Ние сме повикани за съществуване в по-висока форма на живот, която може да комуникира на по-високо ниво. Исус каза, “Думите, които ви говоря, са дух и живот” (Йоан 6:630.

Ние имаме истински духовен живот с Господа до степента, до която нашата комуникация с Господа е развита и поддържана. Ако ние имаме духовна комуникация с Исус те могат да убият тялото, но не могат да убият нас, защото нашите животи са на по-високо ниво. Нашите животи са скрити с Бог в Христос.

Исус е Словото на Бог. Той е комуникацията на Татко с творението. Онези, които слушат Неговия глас са свързани с най-великата сила във вселената, а тя е сила за живот. Една дума от Господа и създанието беше оформено. Господ не измисли и не произведе творението – Той изговори и то дойде. Господ не каза, “Мисли и тази планина ще се премести,” но, “Говори на планината…” (вижте Матей 17:20). Думите са тръбопроводът за най-великата сила, която съществува – силата на Бог. Колкото по-духовни ставаме, толкова повече ще разбираме това.

Думите изговорени на място прилягат перфектно. Думи, които са изговорени не на време могат да изгубят своята сила. Помазанието е свързано със синхронизиране. Господ се движи в съвършен ред и съвършено синхронизиране, и ако ние ще бъдем използвани да говорим Неговите думи ние трябва да бъдем чувствителни към Неговото синхронизиране.

Целият живот на Господа на тази земя беше свидетелство за благодатта на синхронизирането. Синхронизирането беше, което даде на Неговото учение такава проникваща сила. Той използва жената при кладенеца за да изкара Своето послание за живите води. Той знаеше, че поучението за това да бъдеш роден отново щеше да грабне вниманието на Никодим, който беше остарял. Ако тези поучения бяха дадени в противоположни обстановки, те вероятно нямаше да имат влиянието, което имаха.

По същия начин, това, което Господ помазва за един човек или група може да не бъде това, което Той помазва за други. Седемте църкви в Откровение, въпреки че всички те живееха в едно и също време, на едно и също географско място, всяка една се нуждаеше от различно слово.

В едно изложение за важността да се познава езикът на Духа, Павел казва:
Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от властниците на тоя век, които преминават;

но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава.

Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата.

А, според както е писано: - "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят".

А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.

Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух.

А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;

което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.

Но естествения човек не подбира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно.

Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва.

Защото, "Кой е познал ума на Господа, За да може да го научи?" А ние имаме ум Христов (1 Коринтяни 2:6:16).

Има език на Духа, който превъзхожда човешкия език. Той е противоположен и противен за естествения ум на хората. Това е една причина защо Господ е говорил на хората чрез сънища и видения от началото. Той не се опитва да ни обърка чрез всички странни символи и метафори в сънищата и виденията, но се опитва да ни научи на езикът на Духа, който е много по-велик от човешкия език.

Казано е, че “една картина притежава хиляди думи.” В езика на Духа това е истина. Символиката на сънищата и виденията често открива далеч повече отколкото човешкия език може. Това е глупост за естественият ум, но за онези, които са духовни, това е много по-висока форма на комуникация.

Първостепенната разлика между езиците на хората и езикът на Духа е, че първият идва от умът, а последният идва от сърцето. Живите води идват от “най-вътрешното същество.” За да споделим това, което ще бъде истински живот ние трябва да споделим това, което идва от нашите сърца, не просто от нашите умове.

Това не означава, че не можем да споделяме това, което първо е било дадено на някой друг. Всеки път когато споделяме от Писанията ние правим това. Но словата да станат “наши.” Ние не можем да имаме взаимоотношение чрез знанието за Исус на някой друг човек – Той трябва да бъде нашия Исус. Истинското служение не е просто папагалско знание. Истинското служение е от Духа; и само Духът може да роди това, което е духовно.

Това не означава, че ние няма да приемаме от хора, тъй като Господ даде учители на Своята църква поради тази причина, но ние трябва да разпознаваме помазанието на Святия Дух работещо чрез тези хора. Мъжете на пътя за Емаус бяха чувствителни към духовните думи изговорени на тях от Исус, защото сърцата им горяха в тях. Обаче, те не разпознаха Господа докато не Го видяха да разчупва хлябът. Когато видим Исус като този, който разчупва нашият хляб, Исус като наш Учител, без значение от земният съд, тогава нашите очи също ще бъдат отворени.

Голямата тъмнина, която сега помита света става пред погледа ни, идващото велико освобождение на сила в църковното лидерство ще бъде резултат от голямо покаяние и осъждение за грях профучаващи над тялото на Христос. Движения, които увещават мъже и жени към вярност и към техните духовни отговорности ще имат дълбоко влияние върху цялата църква. Покаянието, което е резултат от униженията на последните години, също ще принесе велик плод.

Господ заяви, “И всеки, който възвишава себе си, ще се смири; и който смири себе си, ще се възвиши” (Матей 23:12). Въпреки това много от унижението е било резултатът от осъждение, степента до която църквата прегръща осъждението ще я подготви да бъде издигната на почит в нациите. Въпреки това атаките и клеветите винаги ще бъдат с нас, почитта на света към успяващата църква е близо да се издигне.
Единствено търпението ражда траен плод
Някои смятат това за пародия, че Новият Завет не се изправя решително срещу някои от най-големите морални злини на времената, в които е писан, такива като робство, аборт и детеубийство (практика на убиване на бебета, ако те са били нежелан пол, или имали дефекти). Истина е, че лидерите на църквата от първи век не са започнали фронтално нападение срещу тези големи злини. Обаче, това не е било поради небрежност или неотговорност – те имали по-висша стратегия и по-велика сила отколкото такава конфронтация. Те не просто бухали клоните на човешката поквара – те поставили брадвата при корена на дървото.

Фокусирани на непоклатимо концентриране, апостолите на ранната църква поддържали своята фронтална атака срещу греха. Те отблъсквали духът на смърт чрез издигане на Принца на Живота. Когато бил издигнат въпросът за робството в писмото на Павел до Филимон, той не атакувал това директно, но се издигнал над него чрез молба да обича и факта, че Онисим бил брат.

Тази тактика може да засегне склонността за войнственост, която въпросно ориентираните активисти обикновено имат, но това е начинът на Духът, светският историк Уил Дуран разбира това, казвайки, “Цезарят се опитвал да промени хората чрез промяна на институциите. Христос променял институциите чрез промяна на хората.”

Начинът на Духа е да проникне отвъд това, което фронтално атакуване на въпроси може обикновено да извърши. Има времена за смели конфронтации, но обикновено Господ работи много по-бавно отколкото ние желаем да приемем. Това е причината защо Той работи за по-дълбока, по-пълна промяна – работейки отвътре навън, а не отвън навътре.

Факти могат да бъдат “истина,” но духовна истина е открита единствено когато знание е подходящо комбинирано с живот. Когато живеем това, което вярваме тогава ние прегръщаме духовната, вечна истина. Когато църквата започне да живее истината, която знае, нейната светлина ще се увеличи и ще блести в тъмнината.

Светлината е по-мощна от тъмнината. Любовта е по-мощна от омразата. Живота е по-мощен от смъртта. Когато започнем да ходим в светлината, любовта и живота на Сина на Бог, ние ще обърнем в бягство тъмнината и смъртта. Силата на църквата не лежи в нейната способност просто да произнася истината, но да ходи в нея. Това е основата за велико освобождаване на сила идващо в църквата.
По-великата мъдрост
Пътят на Духа е практичен. Той желае волята на Бог да се върши на земята както е на небето. Ние също трябва да бъдем предадени да виждаме практичен плод. Обаче, нашето желание да не бъдем толкова небесно загрижени, че да не можем да вършим никакво земно добро, често ни прави толкова земно загрижени, че ние не правим никакво духовно добро. Ако ще влияем на хората духовно, това накрая ще завърши в земно добро, но обратното не е истина. Ако ние влияем само на институции и на външно поведение, ние можем да променим фасадата на нещата, но не можем да се справим с корените и те ще изникнат отново.

Не е само принасянето на плод, което има значение, но принасянето на плод, който е траен. За да принасяме плод, който е вечен, ние трябва да се научим на търпение. Най-великата мъдрост, която е близо да дойде върху църквата е да се вижда първо от вечната перспектива, която ще повлияе естествената способност да се планува със стратегия и виждане за вечен плод на земята.