България е страна с разнообразни геоложки условия, които определят условията на живот за голяма част от населението, както и реализацията на голяма част от инвестиционните проекти.
По отношение на влиянието върху ежедневието на населението могат да се посочат следните по-важни негативни геоложки процеси:
-
земетресения;
-
свлачища;
-
срутища
-
косвени, пораждащи се в райони с развивана и развиваща се минна дейност:
-
пропадане над минни изработки;
-
минни отпадъци
-
дренажни води
По отношение на влиянието върху инвестиционните проекти, като по-важни негативни последствия се явява усложняване на фундирането и изграждането на съоръжения – мостове, тунели; заемането на земеделски и горски площи и т.н.
Най-показателен пример за резултат на негативни геоложки процеси са например свлачища по р. Дунав и Черно море. При проява на свличания се прекъсват водопроводи и колектори на отпадъчни води. Като следствие от това се получават загуби на питейни води, както и възможност за замърсяване на подземни води с отпадъчни. Нарушаването на ВиК мрежата, от своя страна, води до активизиране и ускоряване на развитието на тези негативни процеси, обхватът им се разширява и засяга все повече жилищни, обществени и производствени сгради и съоръжения (включително пречиствателни станции за отпадъчни води).
В доклада за екологична оценка ще бъде представена по-подробна характеристика и оценка на текущото състояние на геоложката основа на територията на страната.
ІІ.1.5. Почви ІІ.1.5.1. Земеползване
В подточката е предвидено представянето на информация за заетостта и използването на земеделската земя за периода 2005 - 2011 г., с цел проследяване на тенденциите по отношение на този аспект на компонент „почви”. Също така ще бъде включена и информация за действащите към момента политики и мерки при управление на земеползването.
ІІ.1.5.2. Състояние на почвите
Запасеността на почвите с биогенни елементи е ключов въпрос за осигуряване на тяхното плодородие. В периода 2005 - 2011 г. почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на запасеност с биогенни елементи/органично вещество. Съдържанието и съотношението на биогенните елементи в почвата имат пряка връзка с почвеното плодородие и с храненето на растенията. Количественото им съдържание не се променя динамично от година в година, поради което се контролира през 5 години за територията на цялата страна.
Запасеността на почвите с биогенни елементи се определя чрез концентрациите на общ азот, органичен въглерод и общ фосфор, както и съотношението между органичен въглерод и общ азот. Индикаторът „запасеност на почвите” е включен в „Схеми и индикатори за мониторинг на почвите”, разработени в съответствие с чл.10, ал.1 от Наредба № 4 за мониторинг на почвите, утвърдени от Министъра на околна среда и водите. Оценката на индикатора се извършва, в съответствие с данните за съдържанието на органичен С, общ N и P в пет степенна скала (много ниско, ниско, средно, високо и много високо).
Оценката се извършва в рамките на Националната мрежа за почвен мониторинг, въз основа на равномерна мрежа 16 x 16 км, в която се извършват проучвания в 397 пункта чрез анализ и оценка за съдържанието на трите биогенни елемента: азот, органичен въглерод и фосфор.
Пунктовете са разположени в земеделски земи. При избора на точното им местоположение се спазват следните изисквания:
-
отстояние от пресечна точка на не повече от 2 км;
-
почвеното различие и начинът на ползване да отговаря на съответната пропорция на национално ниво.
Пробовземането в пълната мрежа са извършва на всеки 5 години, а в останалите години се пробонабират 25% от пунктовете. През 2011 г. са извършени общо 2196 броя анализи от 122 пункта. Оценката на данните за биогенните елементи е извършена чрез статистическа обработка на всички налични данни от две дълбочини за периода 2005 -2011 г. в 397 пункта. Получените стойности се сравняват с числата, характеризиращи оптимална запасеност с биогенни елементи.
Получената информация за 2011 г. показва сравнително добра запасеност с биогенни елементи. Стойностите и при трите наблюдавани показателя са над средните за страната, а съотношението C/N показва благоприятни условия за разграждане/минерализиране на органичното вещество.
В обработваемите земи преобладават пунктовете с високо съдържание на органичен въглерод (50%), средна запасеност с азот (47%) и фосфор (50%), докато в постоянно затревените площи преобладават пунктове, в които органичният въглерод и азот са с високо съдържание, а фосфора се характеризира със средни стойности подобно на тенденциите през 2010 г. Съотношението между органичния въглерод и общия азот в почвите (C/N) е индикация за благоприятните условия за съществуване и развитие на почвеното биоразнообразие и за стабилност на структурата на почвите.
В доклада за екологична оценка ще бъде представена информация за съдържанието на биогенни елементи в почвите.
ІІ.1.5.2.1. Процеси на увреждане на почвите
Процесът на увреждане на почвите е свързан с необратимите загуби на почва, вследствие на деградационните процеси. Почвените ресурси на България деградират и/или се губят необратимо с една безпрецедентна скорост, като резултат от почти всички дейности на обществото – земеделие, индустрия, урбанизация, транспорт и др.
В подточката в доклада за екологична оценка ще бъде представена информация за тенденциите по отношение ерозия на почвите, почвено запечатване и свлачища.
ІІ.1.5.2.2. Замърсяване на почвите
Почвените замърсявания са два вида: дифузни (с основен източник земеделските практики и атмосферното замърсяване) и локални (минни обекти и индустриални предприятия). В резултат на локалните и дифузните почвени замърсявания настъпват промени в състоянието на почвата и качеството на произвежданата продукция.
През периода 2005 – 2011 г. почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на замърсяване с тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители, в това число PAH 16, PCB 6 и 8 Хлорорганични пестициди.
В подточката в доклада за екологична оценка ще бъде представена по-подробна информация за замърсяването на почвите.
Сподели с приятели: |