Оценката на качеството на атмосферния въздух (КАВ) ще бъде направена в доклада за екологична оценка, въз основа на данни от Тримесечните бюлетини и Националните доклади за състоянието и опазването на околната среда на Изпълнителната агенция по околна среда за периода от 2010 - 2011 г. Данните ще бъдат обобщени и представени за цяла календарна година.
За периода 2010 – 2011 г. в Националната автоматизирана система за контрол качеството на атмосферния въздух (НАСККАВ) са функционирали 58 стационарни пункта, в т.ч. 14 пункта с ръчно пробонабиране и последващ лабораторен анализ, 29 автоматични измервателни станции /АИС/, 11 ДОАС системи, разположени в градовете Свищов, Никопол, Русе, Силистра, Бургас, и Ст. Загора (с. Могила, с. Ръжена и с. Остра Могила), както и 4 АИС за мониторинг на КАВ в горски екосистеми (КФС “Рожен”, „Юндола”, „Витиня” и „Ст. Оряхово”).
Оценката на качеството на атмосферния въздух в страната през 2010 - 2011 г., която ще бъде представена в доклада за екологична оценка, ще бъде изготвена за основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух - серен диоксид, фини прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2.5), азотен диоксид, въглероден оксид, озон, бензен и полициклични ароматни въглеводороди, тежки метали (олово, кадмий, никел, арсен), както и за други специфични замърсители.
ІІ.1.2.6. Дял на населението, което живее при наднормени нива на замърсяване
Основен индикатор за качество на живот за населението в България по отношение на атмосферния въздух е процентът на населението, което живее при наднормени нива на замърсяване със SOx, NOx, фини прахови частици, озон.
В доклада за екологична оценка ще бъде представена обобщена информация за дела на населението в отделните РОУКАВ и в цялата страна, което е било подложено на наднормени нива на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и озон през 2010 – 2012 г., като въз основа на нея ще бъдат изведени изводи за дела на населението, живеещо при наднормени нива на атмосферни замърсители, съответно за тенденциите в бъдеще.
ІІ.1.3. Води
За определяне на водните обекти, тяхното контролиране, използване, опазване и управление в обхвата на всяка от четирите Басейнови дирекции е разработен План за управление на речните басейни (ПУРБ), който, след утвърждаването със заповед на Министъра на околната среда и водите, става основен инструмент за дейностите по използване на водите. Действащите ПУРБ са за периода от 2010 до 2015 г.
При оценка на текущото състояние на водите в Доклада за екологична оценка на ОПОС 2014-2020 г. ще се използва основно информацията в ПУРБ, доклади по изпълнение на тези планове и доклади на ИАОС (респ. РИОСВ) по отношение състоянието на околната среда (конкретно части: Води).
ІІ.1.3.1. Повърхностни води
Основните елементи на контрола и управлението на повърхностните води се градят на база определяне състоянието им, чрез провеждане на мониторинг и определяне на „натиска” (замърсяване или изтощаване) върху водите, третиране на отпадъчните води, оказващи негативен „натиск” върху водите и чрез определяне на потенциалния риск от вредно въздействие на водите.
Независимо, че ПУРБ по същество са структурирани унифицирано, характерните особености на териториите, които включват – климатични, морфоложки, геоложки, почвени, растителни и животински, социални, икономически, исторически и други характеристики, придават съществено разнообразие и характерен облик на всеки един от тези басейнови райони.
Основните различия в отделните речни басейни са: брой на основните поречия, разлики в самите площи на поречията в речните басейни; трансграничност на част от реките, наличие на специфични категории води – преходни, крайбрежни морски и др.
Отношение към състоянието на повърхностните води има също така оценката и управлението на риска от наводнения. На сегашния етап се прави обобщение на наличната информация чрез анкети с всички областни и общински центрове, изготвени карти на потенциално застрашените райони. Извършено е прогнозиране на евентуалните щети, които могат да доведат прииждащи води при различна степен на обезпеченост на водното количество. Съставена е интерактивна карта, с която се онагледяват потенциално заплашените от наводняване участъци.
В доклада за екологична оценка ще бъде представена обща информация за екологичното и химично състояние на повърхностните води, групирана по Басейнови дирекции.
ІІ.1.3.2 Подземни води
За разлика от повърхностните води, химичното състояние на подземните води в изключителна степен се определя от наличието на дифузни източници – особено – торени при земеделието, стари сметища без изолационни екрани и т.н.
При подземните водни тела съществено значение има тяхното количествено състояние.
Логиката при конфигуриране на подземните водни тела е различна от тази за повърхностните и в изключителна степен зависи от геоложката характеристика на условията, в които то е формирано. Това включва възраст (условия на образуване). литоложка характеристика, тектонски особености на района и т.н. Поради тези причини не е рядък случая, при който едно подземно водно тяло попада в различни райони на басейново управление и отнасянето му към един или друг район на басейново управление е доста условно или главно административно обусловено.
Тези особености, особено в граничните райони на страната, предопределят и „трансграничност” на част от подземните водни тела.
България се разделя на три хидрогеоложки региона: Мизийски, Балканиден и Рило-Родопски,.
Предвид етажното разположение на водоносните формации в редица райони и без да се следва строга стратиграфска последователност, контурите на подземните водни тела са разположени в 8 слоя за цялата територия на Р. България.
В доклада за екологична оценка ще бъде представена информация за разпределението на подземните водни тела по слоеве и за химично състояние. Информацията и оценката на състоянието на подземните водни тела ще бъде групирана по Басейнови дирекции.
Сподели с приятели: |