-
И политиците узряха за парите на пенсионните компании
Партиите подкрепят идеята на бизнеса парите на пенсионните дружества са се инвестират в инфраструктура
ГЕРБ смята, че е необходимо създаването на национален гаранционен фонд за задължителното пенсионно осигуряване, с който да се обезпечат минимални гарантирани доходности, които дават тези фондове. Това обяви врачанският кмет и представител на партия ГЕРБ Тотю Младенов, по време на дебат за "Социалната политика: пазар на труда, безработица, социално и здравно осигуряване; човешки ресурси; образование, наука, иновации". Дебатът се организира в София по инициатива на БСК и е втори от седем тематични дебата между представителите на бизнеса и партии в контекста на предстоящите избори. На второ място Младенов посочи, че е необходимо да законодателно да се гарантират депозитите на пенсионните фондове в търговските банки. Освен това трябва да се емитират специални ценни книжа и общински облигации за инвестиции на пенсионните фондове в инфраструктурни проекти, коментира още Младенов.
Според зам.-министъра на труда и социалната политика и представителя на БСП - Лазар Лазаров, е необходимо балансирано развитие на всички части на пенсионната система. Един от основните моменти е осигуряването на финансовата устойчивост на обществената пенсионна система, а проблемите на втория и третия стълб в дългосрочен аспект ще бъдат урегулирани. Сред допълнителните мерки за развитието на пенсионната система е въвеждане на възможността осигурените да избират сами вида на инвестиционните портфейли, както и увеличаване дела на дълговото финансиране. Също се предвижда в диалог с дружествата и намаляване таксите за управление на фондовете, посочи още Лазаров.
Зам.-председателят на ПГ “Движение Напред” - д-р Борислав Китов, предложи частично или изцяло финансиране средствата на Сребърния фонд в българската икономика и най-вече в банковата система. Според Китов, е необходимо създаване на фонд за капиталови инвестиции с участието на български банки и международни инвестиции, финансиране на фонда със средства от държавния бюджет.
Според Христина Христова от НДСВ, в условията на икономическа криза, в каквато вече се намира България, най-важно е да държим сметка за устойчивостта на пенсионната система. У нас демографските тенденции са много драстични и неблагоприятни. Държавата трябва да поддържа първия стълб, но трябва и да даде възможност на допълнителното задължително пенсионно осигуряване да инвестира в инфраструктурни проекти, за да се гарантира доходността на парите на пенсионно осигурените.
Според Радан Кънев, председател на "ДСБ –Средец" и член на Националния изборен щаб на ДСБ, докато работещите със средни и по-високи доходи не бъдат насърчени да декларират пълния обем на доходите си и да се осигуряват върху тях, пенсионната система няма да стане средство за осигуряване на достойни старини за хората. Трябва да се увеличи коефициентът на заместващ доход, също е необходимо да се увеличи частта на втори и трети стълб. Сребърният фонд пък трябва да изпълни функцията, за която е създаден, посочи Кънев.
Според д-р Иван Колчаков от СДС, родените след 1959 г. ще берат плодовете на пенсионната система. Днес тристълбовата пенсионна система няма алтернатива, каза още Колчаков. Той каза, че още миналата година е трябвало да прехвърлим 4-5 млрд.лв. от излишъка излишъка в Сребърния фонд. Капиталовите средства пък трябва да се вкарат във високодоходни нискорискови проекти, каквито са инфраструктурите, посочи още д-р Колчаков.
И д-р Хасан Адемов от ДПС бе категоричен, че тристълбовата система у нас трябва да бъде подкрепена. Всяка промяна в условията на финансова криза съдържа рискове, предупреди Адемов. Той подчерта, че е необходимо да бъде запазен принципът на солидарността при развиване на втория и третия стълб, при активното информирано участие на осигурените в мултифондовата система в доброволния стълб.
Над 2,2 млрд. лв. са акумулирани към днешна дата в пенсионните компании. Този финнасов ресурс може да бъде използван в инфраструктура, подкрепи идеята и Адемов.
Основен акцент в политиката на ГЕРБ е запазването на работните места; поетапно увеличение на минималната работна заплата. Производителността на труда и инфлацията трябва да се отчитат при индексирането на всички доходи, смятат от партията. Тотю Млбаденов посочи, че ГЕРБ иска намаление на осигурителната жест с 5 пункта; поетапно увеличение от 20 на 40% на т.нар. вдовишки пенсии; индексиране на пенсиите със съответния ръст на осигурителния доход; 50 лв. месечно за хора над 70-годишна възраст. ГЕРБ ще се съсредоточи върху цялостен преглед на трудовото законодателство и създаване на Национален гаранционен фонд за задължително пенсионно осигуряване. Необходими са и законови промени, гарантиращи депозитите на пенсионните фондове в търговските банки.
БСП от сво ястрана предвижда намаляване на нелоялната конкуренция чрез инициативи от типа „Работете легално!”. Партията залага и нов механизъм за определяне на минималната работна заплата, както и промяна на Кодекса на труда и Закона за насърчаване на заетостта, с акцент върху регламентиране дейността на агенциите за временна заетост по изцяло нов начин. Столетницата ще привлича емигтранти с трудови борси в чужбина и мерки за създаване на самостоятелна заетост, обяви посочи Лазар Лазаров.
Движение "Напред" залага приемане на Закон за доходите; въвеждане на реален праг на бедност и определяне на минималната работна заплата като функция от прага на бедност. За привличатено на емигрантите пък експертите на движението залагат на приоритетно развитие на земеделието и адекватна политика по доходите.
НДСВ посочи, че в областта на социалната политика има намерение за развива политика в три направления: на първо място, за доходите от труд трябва да се гарантира социалният диалог между работодатели и работници за реално индексиране на работните заплати; второ, за доходите от пенсии – да се гарантира устойчивостта на пенсионната система; на трето място, относно доходите от социални плащания (подпомагане) – да се гарантират от държавата минимални социални стандарти. НДСВ съйо смятат да направят цялостен преглед на трудовото законодателство. От партията обещават задържане на данъците на настоящите нива; намаляване на осигурителната тежест с 5 пункта, но при гарантирана финансова устойчивост на пенсионната система;отказ от финансиране на нереформирани сектори. Основен приоритет на социалната политика ще са младите хора, вкл. заплащане на обезщетения за майчинство и раждане в размер на 100 процента върху трудовото възнаграждение на майката.
По отношение на доходите ДСБ смятат, че трябва да говорим не за индексиране и увеличение, а за запазване на работните места и доходите в условията на икономическа криза. Личното участие на осигурените лица пък ще бъде насърчено чрез намаление на осигурителните вноски и увеличение на относителния дял на втория и третия осигурителен стълб.
СДС обявява война на социална пазарна икономика, война със сивата икономика; намаление на осигурителните вноски.
ДСБ предлагат стимули за укрепване на икономиката, като основа за добра социална политика; развитие на гъвкав пазар на труда.
-
Здравно застраховане срещу здравно осигуряване
Политици защитиха осигурителния модел и посъветваха: без резки движения в здравеопазването по време на криза
Здравното осигуряване е различно от здравното застраховане и има своето отделно място - около това мнение се обединиха представители на ГЕРБ, НДСВ, СДС, ДПС и движение "Напред", по време на дебат на тема "Социална политика: пазар на труда, безработица, социално и здравно осигуряване; човешки ресурси; образование, наука, иновации". Дебатът се организира в София по инициатива на БСК. Това е вторият от седемте тематични дебати между представителите на бизнеса и партии в контекста на предстоящите избори.
Представителят на партия ГЕРБ Тотю Младенов, който в момента е кмет на Враца, посочи, че доброволното здравно осигуряване трябва да бъде надграждащият елемент на здравната система и припомни, че парите в здравното осигуряване са "къси" пари, за разлика от пенсионното осигуряване или здравното застраховане. ГЕРБ ще направи сериозен анализ на сегашното състояние на НЗОК като управление и начини на контрол. По въпроса за демонополизирането на здравната система, Младенов коментира, че досега дебатът все още не е изчистен колко здравни каси трябва да има. Според ГЕРБ трябва да има неправителствени организации, които да защитават интересите на пациентите.
Според представителя на БСП - Лазар Лазаров, зам.-министър на труда и социалната политика, в период на криза не бива да се правят "резки движения" в областта на здравеопазването. Той добави, че БСП винаги е застъпвала идеята за съществуването на основен пакет, обслужван от НЗОК, и надграждащи пакети, предмет на дейност от страна на здравноосигурителните фондове.
Зам.-председателят на ПГ “Движение Напред” - д-р Борислав Китов, който е и председател на Комисията по здравеопазване в НС, посочи, че трябва да се говори за здравноосигурителни фондове, а не за здравно застраховане. Той добави, че в момента здравноосигурителният пакет, който НЗОК предлага на българските пациенти, е максимален, но трябва да стане минимален, а всичко над него да бъде поето като обслужване от страна на доброволните фондове. "Ако искаме да включим доброволните фондове реално в здравеопазването, трябва да им дадем възможност, а не да ги караме да повтарят дейността на касата, както е сега", посочи още д-р Китов.
И д-р Антония Първанова от НДСВ защити надграждащия здравноосигурителен модел с участието на доброволните фондове. "Като ръководител на трите групи, които бяха сформирани са изготвянето на трите различни модела на здравно осигуряване, считам, че за България най-подходящ е моделът, в който се прави реално остойностяване на клиничните пътеки и се дава възможност за намаляване на пакета, а всичко останало се дава на доброволните здравни фондове. За съжаление, коалиционните партньори бяха на друго мнение, най-вече от БСП, и се наложи да търсим друг модел. Непостигането на съгласие ни накара да вдигнем нивото на опитите за въздействие върху здравеопазването в България, като предложихме директивата за "Пациентите и за трасграничните услуги", която ние държим да остане само "Права на пациентите". Също поискахме антикризисен бюджет от ЕК и бюджет за обезпечаване свободното движение на специалисти. Гласуван е. Пет млрд. евро са заделени. А вътрешните напрежения ще останат за политиците и за тяхната съвест", посочи Първанова. Тя отправи нападателен въпрос към зам.-министъра на здравеопазването Емил Райнов от квотата на БСП - кога колегите му от БСП ще позволят да се гледа в пленарна зала законодателството, свързано с демонополизация на здравноосигурителния модел. "Има разбирателство на съвета на коалицията, но когато се стигне до въвеждане на това законодателство, не се постига съгласие", каза д-р Първанова. "Това е леко странен въпрос. БСП винаги е споделяла идеята, че трябва да има доброволни фондове, но те трябва да играят ролята на надграждане", каза д-р Райнов.
Според д-р Иван Колчаков от СДС здравното застраховане не може да бъде алтернатива на днешния модел, който функционира у нас. Алтернативата е доизграждане на новата система. В България се провежда не просто здравна реформа, но има смяна на съветската система на Семашко с Бисмарков модел, който шества из цяла континентална Европа. Иван Колчаков предложи три нива на действие на системата: гарантирани здравни стандарти, надграждане чрез доброволните здравни фондове, които и сега съществуват, но не са допуснати като играчи на терена заради ограниченията, наложени им от страна на държавата. Здравното застраховане е третата добавка.
Според д-р Хасан Адемов от ДПС, който е и председател на Комисията по труда и социалната политика при НС, здравно осигуряване и здравно застраховане са съвършено различни дейности. Осигуряването е краткосрочен осигурителен риск, така че тази дискусия трябва да бъде решена в полза на здравното осигуряване. ДПС предлага два етапа в развитието на модела на здравното осигуряване: първият етап включва надграждане с допълнителен пакет от доброволните здравни дружества, като преходен вариант към реализирането на пълната демонополизация, в конкуренция заедно с НЗОК.
Идеите на партиите в областта на здравеопазването
ГЕРБ
Преструктуриране на НЗОК и засилване контрола от страна на неправителствения сектор, с акцент върху пациентските организации;
Обединяване на реамбурсивния и позитивния лекарствен списък;
Относно здравноосигурителната вноска, необходим е анализ и едва тогава може да се прецени дали тя трябва да се увеличи или да се запази на сегашното ниво.
БСП
Доброволните здравни фондове трябва да надграждат, а основният пакет здравни услуги трябва да се финансира от НЗОК;
Формирането на бюджетни излишъци гарантира стабилност на системата в условията на икономическа криза.
Необходим е анализ относно необходимостта от промяна на здравноосигурителната вноска;
Движение „Напред”
Реална акредитация от независима институция за въвеждане на здравни стандарти;
Демонополизация на НЗОК и независимост на касата от държавата.
НЗОК трябва да покрива само минимален пакет здравни услуги, а всичко останало трябва да е приоритет на доброволните фондове („те трябва да са допълващи, а не повтарящи дейността на НЗОК”);
Въвеждане на регламентирано доплащане в здравеопазването;
Приемане на нови закони за здравето, за лечебните заведения, за здравното осигуряване;
Необходим е анализ относно необходимостта от промяна на здравноосигурителната вноска;
НДСВ
Демонополизация на НЗОК;
„Системата на здравеопазване е обладана от лобизъм и корупция, което възпрепятства нейното реформиране”
Необходимо е реално остойностяване на клиничните пътеки.
Необходим е анализ относно необходимостта от промяна на здравноосигерителните вноски. „Против сме да се наливат пари в нереформирана система”.
ДСБ
Гарантиране лечението на социално значимите заболявания – те трябва да се поемат от бюджетните излишъци на НЗОК;
Необходимо е да се гарантира конкуренцията между отделните здравноосигурителни дружества;
СДС
Промени в Закона за здравното осигуряване с цел въвеждане на регламентирано доплащане на здравните услуги;
Въвеждане и поддържане на ясни държавни стандарти в системата;
Надграждаща роля на доброволните осигурителни фондове;
Поетапно увеличение на здравните вноски, освен това държавата трябва да отдели 500 млн.лв. за покриване здравното обслужване на бедните;
ДПС
Демонополизиране на НЗОК;
Осигуряване на повече пазар и конкуренция в системата;
Насърчаване на гражданите да се осигуряват здравно;
Относно размера на вноските: „Истинската дискусия не е дали да се увеличават вноските, а как да се харчат приходите от тях”.
|