Публикации (9-14. 03. 2009)

• 
  д-р Борислав Китов – зам.-предс. на ПГ движение „Напред”
  
• 
  Лазар Лазаров - зам.- министър на труда и социалната политика
  
• 
  Антония Първанова депутат от ПГ на НДСВ
  
• 
  Хасан Адемов - депутат от ПГ на ДПС
  
• 
  Димитър Бранков, зам. -предс. на БСК
  
• 
  д-р Иван Колчаков - депутат от ОДС
  
• 
  Христина Христова зам.- председател на ПГ на НДСВ
  
  
  

• 
  И политиците узряха за парите на пенсионните компании
  

ГЕРБ смята, че е необходимо създаването на национален гаранционен фонд за задължителното пенсионно осигуряване, с който да се обезпечат минимални гарантирани доходности, които дават тези фондове. Това обяви врачанският кмет и представител на партия ГЕРБ Тотю Младенов, по време на дебат за "Социалната политика: пазар на труда, безработица, социално и здравно осигуряване; човешки ресурси; образование, наука, иновации". Дебатът се организира в София по инициатива на БСК и е втори от седем тематични дебата между представителите на бизнеса и партии в контекста на предстоящите избори. На второ място Младенов посочи, че е необходимо да законодателно да се гарантират депозитите на пенсионните фондове в търговските банки. Освен това трябва да се емитират специални ценни книжа и общински облигации за инвестиции на пенсионните фондове в инфраструктурни проекти, коментира още Младенов.

Според зам.-министъра на труда и социалната политика и представителя на БСП - Лазар Лазаров, е необходимо балансирано развитие на всички части на пенсионната система. Един от основните моменти е осигуряването на финансовата устойчивост на обществената пенсионна система, а проблемите на втория и третия стълб в дългосрочен аспект ще бъдат урегулирани. Сред допълнителните мерки за развитието на пенсионната система е въвеждане на възможността осигурените да избират сами вида на инвестиционните портфейли, както и увеличаване дела на дълговото финансиране. Също се предвижда в диалог с дружествата и намаляване таксите за управление на фондовете, посочи още Лазаров.

Зам.-председателят на ПГ “Движение Напред” - д-р Борислав Китов, предложи частично или изцяло финансиране средствата на Сребърния фонд в българската икономика и най-вече в банковата система. Според Китов, е необходимо създаване на фонд за капиталови инвестиции с участието на български банки и международни инвестиции, финансиране на фонда със средства от държавния бюджет.

Според Христина Христова от НДСВ, в условията на икономическа криза, в каквато вече се намира България, най-важно е да държим сметка за устойчивостта на пенсионната система. У нас демографските тенденции са много драстични и неблагоприятни. Държавата трябва да поддържа първия стълб, но трябва и да даде възможност на допълнителното задължително пенсионно осигуряване да инвестира в инфраструктурни проекти, за да се гарантира доходността на парите на пенсионно осигурените.

Според Радан Кънев, председател на "ДСБ –Средец" и член на Националния изборен щаб на ДСБ, докато работещите със средни и по-високи доходи не бъдат насърчени да декларират пълния обем на доходите си и да се осигуряват върху тях, пенсионната система няма да стане средство за осигуряване на достойни старини за хората. Трябва да се увеличи коефициентът на заместващ доход, също е необходимо да се увеличи частта на втори и трети стълб. Сребърният фонд пък трябва да изпълни функцията, за която е създаден, посочи Кънев.

Според д-р Иван Колчаков от СДС, родените след 1959 г. ще берат плодовете на пенсионната система. Днес тристълбовата пенсионна система няма алтернатива, каза още Колчаков. Той каза, че още миналата година е трябвало да прехвърлим 4-5 млрд.лв. от излишъка излишъка в Сребърния фонд. Капиталовите средства пък трябва да се вкарат във високодоходни нискорискови проекти, каквито са инфраструктурите, посочи още д-р Колчаков.

И д-р Хасан Адемов от ДПС бе категоричен, че тристълбовата система у нас трябва да бъде подкрепена. Всяка промяна в условията на финансова криза съдържа рискове, предупреди Адемов. Той подчерта, че е необходимо да бъде запазен принципът на солидарността при развиване на втория и третия стълб, при активното информирано участие на осигурените в мултифондовата система в доброволния стълб.

Над 2,2 млрд. лв. са акумулирани към днешна дата в пенсионните компании. Този финнасов ресурс може да бъде използван в инфраструктура, подкрепи идеята и Адемов.

Основен акцент в политиката на ГЕРБ е запазването на работните места; поетапно увеличение на минималната работна заплата. Производителността на труда и инфлацията трябва да се отчитат при индексирането на всички доходи, смятат от партията. Тотю Млбаденов посочи, че ГЕРБ иска намаление на осигурителната жест с 5 пункта; поетапно увеличение от 20 на 40% на т.нар. вдовишки пенсии; индексиране на пенсиите със съответния ръст на осигурителния доход; 50 лв. месечно за хора над 70-годишна възраст. ГЕРБ ще се съсредоточи върху цялостен преглед на трудовото законодателство и създаване на Национален гаранционен фонд за задължително пенсионно осигуряване. Необходими са и законови промени, гарантиращи депозитите на пенсионните фондове в търговските банки.

БСП от сво ястрана предвижда намаляване на нелоялната конкуренция чрез инициативи от типа „Работете легално!”. Партията залага и нов механизъм за определяне на минималната работна заплата, както и промяна на Кодекса на труда и Закона за насърчаване на заетостта, с акцент върху регламентиране дейността на агенциите за временна заетост по изцяло нов начин. Столетницата ще привлича емигтранти с трудови борси в чужбина и мерки за създаване на самостоятелна заетост, обяви посочи Лазар Лазаров.

Движение "Напред" залага приемане на Закон за доходите; въвеждане на реален праг на бедност и определяне на минималната работна заплата като функция от прага на бедност. За привличатено на емигрантите пък експертите на движението залагат на приоритетно развитие на земеделието и адекватна политика по доходите.

НДСВ посочи, че в областта на социалната политика има намерение за развива политика в три направления: на първо място, за доходите от труд трябва да се гарантира социалният диалог между работодатели и работници за реално индексиране на работните заплати; второ, за доходите от пенсии – да се гарантира устойчивостта на пенсионната система; на трето място, относно доходите от социални плащания (подпомагане) – да се гарантират от държавата минимални социални стандарти. НДСВ съйо смятат да направят цялостен преглед на трудовото законодателство. От партията обещават задържане на данъците на настоящите нива; намаляване на осигурителната тежест с 5 пункта, но при гарантирана финансова устойчивост на пенсионната система;отказ от финансиране на нереформирани сектори. Основен приоритет на социалната политика ще са младите хора, вкл. заплащане на обезщетения за майчинство и раждане в размер на 100 процента върху трудовото възнаграждение на майката.

По отношение на доходите ДСБ смятат, че трябва да говорим не за индексиране и увеличение, а за запазване на работните места и доходите в условията на икономическа криза. Личното участие на осигурените лица пък ще бъде насърчено чрез намаление на осигурителните вноски и увеличение на относителния дял на втория и третия осигурителен стълб.

СДС обявява война на социална пазарна икономика, война със сивата икономика; намаление на осигурителните вноски.

ДСБ предлагат стимули за укрепване на икономиката, като основа за добра социална политика; развитие на гъвкав пазар на труда.

• 
  Здравно застраховане срещу здравно осигуряване
  

Здравното осигуряване е различно от здравното застраховане и има своето отделно място - около това мнение се обединиха представители на ГЕРБ, НДСВ, СДС, ДПС и движение "Напред", по време на дебат на тема "Социална политика: пазар на труда, безработица, социално и здравно осигуряване; човешки ресурси; образование, наука, иновации". Дебатът се организира в София по инициатива на БСК. Това е вторият от седемте тематични дебати между представителите на бизнеса и партии в контекста на предстоящите избори.

Представителят на партия ГЕРБ Тотю Младенов, който в момента е кмет на Враца, посочи, че доброволното здравно осигуряване трябва да бъде надграждащият елемент на здравната система и припомни, че парите в здравното осигуряване са "къси" пари, за разлика от пенсионното осигуряване или здравното застраховане. ГЕРБ ще направи сериозен анализ на сегашното състояние на НЗОК като управление и начини на контрол. По въпроса за демонополизирането на здравната система, Младенов коментира, че досега дебатът все още не е изчистен колко здравни каси трябва да има. Според ГЕРБ трябва да има неправителствени организации, които да защитават интересите на пациентите.

Според представителя на БСП - Лазар Лазаров, зам.-министър на труда и социалната политика, в период на криза не бива да се правят "резки движения" в областта на здравеопазването. Той добави, че БСП винаги е застъпвала идеята за съществуването на основен пакет, обслужван от НЗОК, и надграждащи пакети, предмет на дейност от страна на здравноосигурителните фондове.

Зам.-председателят на ПГ “Движение Напред” - д-р Борислав Китов, който е и председател на Комисията по здравеопазване в НС, посочи, че трябва да се говори за здравноосигурителни фондове, а не за здравно застраховане. Той добави, че в момента здравноосигурителният пакет, който НЗОК предлага на българските пациенти, е максимален, но трябва да стане минимален, а всичко над него да бъде поето като обслужване от страна на доброволните фондове. "Ако искаме да включим доброволните фондове реално в здравеопазването, трябва да им дадем възможност, а не да ги караме да повтарят дейността на касата, както е сега", посочи още д-р Китов.

И д-р Антония Първанова от НДСВ защити надграждащия здравноосигурителен модел с участието на доброволните фондове. "Като ръководител на трите групи, които бяха сформирани са изготвянето на трите различни модела на здравно осигуряване, считам, че за България най-подходящ е моделът, в който се прави реално остойностяване на клиничните пътеки и се дава възможност за намаляване на пакета, а всичко останало се дава на доброволните здравни фондове. За съжаление, коалиционните партньори бяха на друго мнение, най-вече от БСП, и се наложи да търсим друг модел. Непостигането на съгласие ни накара да вдигнем нивото на опитите за въздействие върху здравеопазването в България, като предложихме директивата за "Пациентите и за трасграничните услуги", която ние държим да остане само "Права на пациентите". Също поискахме антикризисен бюджет от ЕК и бюджет за обезпечаване свободното движение на специалисти. Гласуван е. Пет млрд. евро са заделени. А вътрешните напрежения ще останат за политиците и за тяхната съвест", посочи Първанова. Тя отправи нападателен въпрос към зам.-министъра на здравеопазването Емил Райнов от квотата на БСП - кога колегите му от БСП ще позволят да се гледа в пленарна зала законодателството, свързано с демонополизация на здравноосигурителния модел. "Има разбирателство на съвета на коалицията, но когато се стигне до въвеждане на това законодателство, не се постига съгласие", каза д-р Първанова. "Това е леко странен въпрос. БСП винаги е споделяла идеята, че трябва да има доброволни фондове, но те трябва да играят ролята на надграждане", каза д-р Райнов.

Според д-р Иван Колчаков от СДС здравното застраховане не може да бъде алтернатива на днешния модел, който функционира у нас. Алтернативата е доизграждане на новата система. В България се провежда не просто здравна реформа, но има смяна на съветската система на Семашко с Бисмарков модел, който шества из цяла континентална Европа. Иван Колчаков предложи три нива на действие на системата: гарантирани здравни стандарти, надграждане чрез доброволните здравни фондове, които и сега съществуват, но не са допуснати като играчи на терена заради ограниченията, наложени им от страна на държавата. Здравното застраховане е третата добавка.

Според д-р Хасан Адемов от ДПС, който е и председател на Комисията по труда и социалната политика при НС, здравно осигуряване и здравно застраховане са съвършено различни дейности. Осигуряването е краткосрочен осигурителен риск, така че тази дискусия трябва да бъде решена в полза на здравното осигуряване. ДПС предлага два етапа в развитието на модела на здравното осигуряване: първият етап включва надграждане с допълнителен пакет от доброволните здравни дружества, като преходен вариант към реализирането на пълната демонополизация, в конкуренция заедно с НЗОК.

Идеите на партиите в областта на здравеопазването

ГЕРБ

Обединяване на реамбурсивния и позитивния лекарствен списък;

Относно здравноосигурителната вноска, необходим е анализ и едва тогава може да се прецени дали тя трябва да се увеличи или да се запази на сегашното ниво.

БСП

Формирането на бюджетни излишъци гарантира стабилност на системата в условията на икономическа криза.

Необходим е анализ относно необходимостта от промяна на здравноосигурителната вноска;

Движение „Напред”

Реална акредитация от независима институция за въвеждане на здравни стандарти;

Демонополизация на НЗОК и независимост на касата от държавата.

НЗОК трябва да покрива само минимален пакет здравни услуги, а всичко останало трябва да е приоритет на доброволните фондове („те трябва да са допълващи, а не повтарящи дейността на НЗОК”);

Въвеждане на регламентирано доплащане в здравеопазването;

Приемане на нови закони за здравето, за лечебните заведения, за здравното осигуряване;

Необходим е анализ относно необходимостта от промяна на здравноосигурителната вноска;

НДСВ

Демонополизация на НЗОК;

Необходимо е реално остойностяване на клиничните пътеки.

Необходим е анализ относно необходимостта от промяна на здравноосигерителните вноски. „Против сме да се наливат пари в нереформирана система”.

ДСБ

Необходимо е да се гарантира конкуренцията между отделните здравноосигурителни дружества;

СДС

Промени в Закона за здравното осигуряване с цел въвеждане на регламентирано доплащане на здравните услуги;

Надграждаща роля на доброволните осигурителни фондове;

Поетапно увеличение на здравните вноски, освен това държавата трябва да отдели 500 млн.лв. за покриване здравното обслужване на бедните;

ДПС

Осигуряване на повече пазар и конкуренция в системата;

Насърчаване на гражданите да се осигуряват здравно;

Относно размера на вноските: „Истинската дискусия не е дали да се увеличават вноските, а как да се харчат приходите от тях”.

dariknews.bg

Да се направят промени в пенсионната система, които да позволят на осигурените лица да избират вида на своя инвестиционен портфейл, като същевременно се даде възможност на пенсионните фондове да увеличат дела на дълговите инвестиции. Това предложиха от левицата на втората предизборна среща „Изпити, Изводи, Избори“, организирана от Българската стопанска камара (БСК) с медиен партньор Investor.bg.

По-конкретно предложението на БСП предвижда осигурените лица сами да избират рисковия профил на своя инвестиционен портфейл, като преценят дали да внасят осигуровките си във фонд, който инвестира агресивно предимно в акции и съответно рискът при него е по-голям, или да изберат по-консервативен фонд, при който делът на инвестициите в дългови инструменти и инструменти на паричния пазар е най-голям при ниски нива на риск. Тези, които имат умерена склонност към риск, ще могат да се насочат към балансиран фонд.

От движение „Напред“ също предвиждат промени в пенсионната система, които да позволят средствата от Сребърния фонд да се инвестират на българския капиталов пазар. НДСВ пък смята за необходимо увеличението на дела на инфраструктурните инвестиции на пенсионните фондове.

Представителите на всички партии, присъствали на срещата, се обявиха за промени в трудовото законодателство, които да стимулират бизнеса, заетостта и борбата със сивата икономика. Малко от изказаните мнения обаче съдържаха конкретика и ясни стъпки за постигане на тези цели.

За намаляване на осигурителната тежест се обявиха от НДСВ, ГЕРБ, ДСБ и СДС.

Представителите на седем партии представиха идеите си в контекста на предстоящите избори

Представителите на седем политически сили представиха идеите си в социалната сфера в рамките на провеждащия се в НДК втори дебат с бизнеса в контекста на предстоящите избори. Този път темата е "Социална политика: пазар на труда, безработица, социално и здравно осигуряване; човешки ресурси; образование, наука, иновации". В дебата участват представители на БСП, НДСВ, ДПС, Движение "Напред", СДС, ДСБ и ГЕРБ, които представиха своите идеи по ред, определен с жребий. Бизнесът е представен от ръководствата на БСК, АИКБ, Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване.

Зам.-министърът на труда и социалната политика от БСП Лазар Лазаров отбеляза, че от седемте вота на недоверие към кабинета "Станишев" нито един не е за социалната политика. Той посочи, че през мандата всички ангажименти в областта на социалната политика са изпълнени, като заетите са се увеличили с 359 хиляди души. Коефициентът на заетостта е близо 64%, а през целия мандат на управлението равнището на безработицата е под 10%, добави Лазаров. По думите му дори в условията на икономическа криза увеличението на безработицата е незначително. Лазаров посочи, че средната работна заплата е нараснала с 63%, а в частния сектор с 66%. Той отбеляза, че пенсиите са били увеличени значително и е бил поставен край на професията "социалнослаб". Лазаров посочи, че БСП е за продължаване на инициативата да се работи легално.

В условията на криза ГЕРБ предлага намаляване на социалните осигуровки с 5% и увеличаване на пенсиите за преживелия съпруг от 20 на 40%, каза представителят на ГЕРБ Тотю Младенов. За хората над 75-годишна възраст партията предлага да се увеличат пенсиите с 50 лева месечно. Една от приоритетните задачи на ГЕРБ е борбата със сивата икономика, посочи той. Според него висшето образование трябва да бъде ориентирано към бизнеса. Борислав Китов от Движение "Напред" каза, че през последните 8 години почти нищо не се е случило в областта на здравеопазването. По думите на Китов трябва да се обмисли и приеме регламентираното заплащане в лечебните заведения. Христина Христова от НДСВ посочи, че най-приоритетната политика на НДСВ е какво да се направи, за да се задържат младите хора в България. Христова добави, че през следващия мандат ще настояват майчинството да бъде 100% от работната заплата. Радан Кънев от ДСБ каза, че партията му предлага намаляване на социалните вноски, за да се увеличи събираемостта, както и опростяване на процедурите за труд и наемане. От ДСБ предлагат още да се увеличи относителният дял на втория и третия стълб на пенсионното осигуряване. Има възможност и трябва социалните осигуровки в България да бъдат редуцирани, каза представителят на СДС Иван Колчаков. По думите му бариерите пред българския бизнес са колосални и също трябва да бъдат редуцирани. Според Колчаков здравеопазването е голямата катастрофа на днешното управление. Хасан Адемов от ДПС посочи, че партията му е за стимули за укрепване на икономиката и бизнеса, за запазване на заетостта и недопускане на масова безработица, както и за материална подкрепа на хората в крайна нужда.