Част II: Оптимизиране на резултатите: ролята на бюджета на ЕС
Европейската добавена стойност и цената на „отказа от Европа“
-
Подчертава, че основната цел на разходването на бюджетни средства на ЕС е създаването на европейска добавена стойност (ЕДС) посредством обединяването на ресурси, функционирането като катализатор и осигуряването на икономии от мащаба, положителни трансгранични и косвени последици, като по този начин се допринася за постигане на съгласуваните общи цели на политиката по един по-ефективен или по-бърз начин, при намаляване на националните разходи; припомня, че принципно трябва да се избягва дублиране на разходи и припокриване на отпуснати средства по различните бюджетни редове и че разходването на средства на ЕС трябва винаги да е насочено към създаването на по-голяма стойност в сравнение със съвкупните индивидуални разходи на държавите-членки; счита, че многогодишната финансова рамка, използвана правилно, представлява много важен инструмент за дългосрочно планиране на европейския проект, като се отчита европейската перспектива и добавената стойност на Съюза;
-
Обръща внимание на следните области като потенциални кандидати за по-голямо взаимодействие и икономии от мащаба: Европейската служба за външна дейност, хуманитарната помощ, и по-специално капацитетът за бързо реагиране на ЕС, обединяването на ресурсите за отбрана, научноизследователската и развойна дейност и иновациите, големите инфраструктурни проекти (особено в областта на енергетиката и транспорта) и надзора на финансовите пазари;
-
Счита, че наред със залегналата в Договора от Лисабон проверка на прилагането на принципа на субсидиарност от националните парламенти, за всяко законодателно предложение, свързано с бюджета, трябва да се извършва оценка на ЕДС, като най-добра практика; при все това подчертава факта, че оценката на ЕДС не бива да се ограничава до „подхода на таблицата“, както и че чрез политическа оценка трябва да се прецени дали планираните действия ще допринесат ефикасно и ефективно за постигане на общите цели на ЕС и дали ще създадат европейски обществени блага; отбелязва, че основните и най-важни елементи на ЕДС, в това число мир, стабилност, свобода, свободно движение на хора, стоки, услуги и капитал, не могат да се оценят в цифрово изражение;
-
Подчертава необходимостта да се докаже съгласуваността на всички разходи на ЕС със задълженията по Договора, достиженията на правото на Общността или основните цели на политиките на ЕС; подчертава, че ЕДС може да бъде генерирана не само посредством разходване на средства, но също така и чрез европейско законодателство и координиране на националните и европейските политики в икономическата, фискалната, бюджетната и социалната област; изразява убеждението си, че европейската добавена стойност на разходите в бъдещата МФР трябва да бъде увеличена; подчертава, че финансирането на ЕС следва, когато това е възможно, да допринася за постигането на повече от една политическа цел на ЕС едновременно (напр. териториално сближаване, приспособяване към изменението на климата, опазване на биологичното разнообразие);
-
Изразява твърдото становище, че инвестициите на равнището на ЕС могат да доведат до значително по-големи спестявания на национално равнище, и по-конкретно в области, в които ЕС има неоспоримо по-висока добавена стойност, отколкото националните бюджети; изразява твърдото убеждение, че принципът на ЕДС следва да стои в основата на всички бъдещи преговори за бюджета на ЕС; поради това приветства поетия от Комисията ангажимент за започване на цялостен анализ на „цената на отказа от Европа“ за държавите-членки и националните бюджети; призовава Комисията да публикува този доклад навреме, за да може той да бъде взет предвид при преговорите за следващата МФР;
-
Призовава за по-добра координация между бюджета на ЕС и националните бюджети на държавите-членки при финансирането на общите политически приоритети; отново потвърждава необходимостта от координиране на разходването на публични средства, от етапа на планирането до етапа на изпълнението, с цел да се гарантира допълняемост, по-добра ефикасност и видимост, както и по-добро рационализиране на бюджета на ЕС; счита, че новият механизъм за координация на икономическата и бюджетната политика („Европейско полугодие“) следва да играе важна роля за хармонизиране на целите на политиката в цяла Европа и целите на ЕС и по този начин да помогне за постигане на желаното бюджетно взаимодействие между бюджета на ЕС и националните бюджети;
Ефективен бюджет
-
Счита, че докато принципът на ЕДС следва да се използва за ориентиране на бъдещите решения, определящи приоритетите при разходването на средства, то прилагането на различните политики и дейности следва да се ръководи от ефикасното и ефективно използване на отпусканите средства;
-
Счита, че за постигането на оптимални резултати по отношение на устойчивия растеж и местното развитие, солидарността и сближаването, следва да се даде предимство на подобряването на взаимодействието между всички средства от бюджета на ЕС, оказващи въздействие върху икономическото развитие, както и на интегрирания подход между различните сектори, разработването на ориентирани към постигането на резултати политики и, когато е необходимо, използването на принципа за ненанасяне на вреди и принципа „замърсителят плаща“, както и на фактори за успех и показатели за резултати;
Използване на бюджета за стимулиране на инвестициите
-
Припомня, че бюджетът на ЕС е предимно инвестиционен бюджет, който може да генерира повече инвестиции от публични или частни източници; счита, че привличането на допълнителен капитал ще бъде от решаващо значение за достигане на значителните равнища на инвестиции, необходими за постигане на целите на политиките на стратегията „Европа 2020“; подчертава по-специално необходимостта от постигане на максимален ефект от европейското финансиране посредством мобилизиране, обединяване и използване на публичните и частните финансови средства за изграждането на инфраструктура и за мащабни проекти от европейско значение, без да се нарушава конкуренцията;
-
Отбелязва развитието от 90-те години насам на институционализираните публично-частни партньорства (ПЧП) в Съюза, наред с другото, в транспортния сектор, в областта на обществените сгради и оборудване, както и по отношение на околната среда, като форма на сътрудничество между публичните органи и частния сектор и допълнително средство за изграждане на инфраструктура и доставка на стратегически публични услуги; при все това изразява безпокойство за някои съществени проблеми, възникнали във връзка с ПЧП, и настоява при планирането на бъдещи ПЧП да се вземат предвид извлечените поуки и да се коригират минали грешки;
-
Отбелязва като цяло положителния опит от използването на иновативни финансови инструменти, включително механизми за комбиниране на заеми и безвъзмездна помощ и за споделяне на рискове, като например Инструмента за гарантиране на заеми по проекти в областта на Трансевропейската транспортна мрежа, Инструмента за финансиране с поделяне на риска и инструментите на структурната политика (JEREMIE, JESSICA, JASPERS и JASMINE) с оглед постигане на специфични цели на политиката; счита, че Съюзът следва да предприеме мерки по-специално за по-добро използване на средствата от фондовете на ЕС като катализатор за привличане на допълнително финансиране от ЕИБ, ЕБВР, други международни финансови институции и частния сектор;
-
Следователно призовава Комисията да предложи мерки за разширяване на системата за иновативно финансиране, след подробно разглеждане и точна оценка на публичните и частните инвестиционни нужди, както и на методология за координация на финансирането от различни източници; призовава държавите-членки да гарантират, че националната им нормативна уредба позволява прилагането на тези системи; ето защо призовава за съществено подобряване на регулаторната, бюджетната и оперативната рамка на тези механизми, с оглед обезпечаване на тяхната ефективност във връзка със стимулирането на инвестициите, устойчивостта, правилното използване на средствата на ЕС, както и гарантирането на нужния контрол, докладване и отчетност; освен това настоява, че е необходимо да се гарантира определянето на основните рискове и надлежното им вземане предвид;
-
Отбелязва историческите трудности във връзка с намирането на частни инвеститори за широкомащабни проекти на ЕС; признава, че финансовата криза направи частните инвеститори още по-предпазливи по отношение на финансирането на проекти на ЕС и разкри необходимостта от възстановяване на доверието, за да могат големите инвестиционни проекти да привлекат подкрепата, от която се нуждаят; изтъква, че за привличането и мобилизирането на частни средства за проекти от интерес за ЕС, особено за проекти с европейска добавена стойност, които са икономически жизнеспособни, но не се считат за търговски жизнеспособни, ще бъде нужна подкрепа от бюджета на ЕС както в краткосрочен, така и в по-дългосрочен план;
-
Следователно приветства инициативата „Облигации за проекти по стратегията „Европа 2020“, в качеството й на механизъм за поделяне на риска с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), предоставящ подкрепа от бюджета на ЕС в определени граници, който следва да служи като капиталов лост по отношение на средствата на ЕС и да привлича допълнителен интерес от страна на частни инвеститори за участие в приоритетни проекти на ЕС в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“; призовава Комисията да представи пълно предложение относно облигациите за проекти на ЕС, като оползотвори наличния опит от съвместните инструменти на ЕС и ЕИБ, както и да включи ясни и прозрачни критерии за допустимост и подбор на проектите; напомня, че проектите от интерес за ЕС, които генерират ниски приходи, ще продължат да изискват финансиране с безвъзмездни средства; изразява загриженост за това, че ограниченият размер на бюджета на ЕС може евентуално да наложи ограничения по отношение на предоставянето на допълнителни стимули за нови инициативи;
-
Отново подчертава необходимостта от гарантиране на най-голяма прозрачност, отчетност и демократичен контрол на иновативните финансови инструменти и механизми, с участието на бюджета на ЕС; призовава Комисията да предложи рамка за изпълнение и допустимост на проектите, която следва да бъде определена посредством обикновена законодателна процедура и която би гарантирала непрекъснат информационен поток и участие на бюджетния орган във връзка с използването на тези инструменти навсякъде в Съюза, като така Парламентът ще има възможност да провери дали неговите политически приоритети се изпълняват, а Европейската сметна палата - да упражнява засилен контрол върху тези инструменти;
Гарантиране на добро финансово управление
-
Счита, че подобряването на изпълнението и качеството на разходите следва да бъдат водещи принципи за постигане на оптимално използване на бюджета на ЕС и за планирането и управлението на програмите и дейностите след 2013 г.;
-
Освен това подчертава, че при планирането на разходните програми следва да се обръща възможно най-голямо внимание на принципите на яснота на целите, пълно съответствие с достиженията на правото на ЕС и допълняемост на инструментите и действията, хармонизация и опростяване на правилата за допустимост и за изпълнение, прозрачност и пълна, съгласувана отчетност; подчертава значението на отчитането на фактора „пол“ при изготвянето на бюджета като средство за добро управление, с цел подобряване на ефективността и справедливостта;
-
Подчертава по-специално, че опростяването на правилата и процедурите следва да бъде ключов хоризонтален приоритет и изразява убеждението си, че преразглеждането на Финансовия регламент следва да играе важна роля в това отношение;
-
Подчертава, че подобряването на финансовото управление в Съюза трябва да се подкрепя, като се следи отблизо напредъкът в Комисията и в държавите-членки; настоява, че държавите-членки следва да поемат отговорност за правилното използване и управление на средствата на ЕС и да издават национални годишни декларации относно използването на средствата на ЕС на подходящо политическо равнище;
-
Подчертава необходимостта да се разгледа тенденцията към увеличаване на размера на неизпълнените ангажименти (RAL); припомня, че според Комисията до края на 2013 г. RAL ще възлизат на 217 милиарда евро; отбелязва, че наличието на определено равнище на RAL е неизбежно при прилагането на многогодишните програми, но въпреки това подчертава, че съществуването на неизпълнени ангажименти по правило изисква извършване на съответни плащания; ето защо не е съгласен с подхода на Съвета за вземане на решение относно размера на предварителните плащания, без да се взема предвид точна оценка на действителните нужди; следователно ще направи всичко възможно по време на годишната бюджетна процедура в рамките на следващата МФР, за да намали несъответствието между бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания чрез съответно увеличаване на размера на плащанията;
-
Изразява твърдото си убеждение, че е необходима оценка на силните и слабите страни на системите за управление и контрол на всяка държава-членка в отделните области на политиката, с цел да се подобри качеството на управлението и контрола на средствата на ЕС от страна на държавите-членки; освен това изразява убеждението си, че за да се увеличи ефикасността и ефективността на използването на средствата на ЕС, е необходимо по-добро управление, по-малко бюрокрация и повече прозрачност, както и по-добър, а не по-засилен контрол, също така и по отношение на техния процент на усвояване; в това отношение счита, че трябва да бъде намерен баланс между равнището на контрол и свързаните с него разходи;
-
Подчертава значението на правната сигурност и бюджетната приемственост за успешното прилагане на многогодишните политики и програми; следователно счита, че правилата не следва да се променят по време на програмните периоди без надлежна обосновка и адекватна оценка на въздействието, тъй като това може да доведе до по-високи разходи, свързани с прехода, по-бавно прилагане и по-голям риск от грешки;
-
Подчертава, че институционалният капацитет е един от ключовите елементи за успешно разработване, изпълнение и мониторинг на политиките на Съюза; в съответствие с това счита, че укрепването на институционалния и административния капацитет на национално, регионално и местно равнище би могло да бъде в основата на структурното приспособяване и да допринесе за гладкото и успешно усвояване на средствата на ЕС;
Част III: Политически приоритети
-
Припомня, че влизането в сила на Договора от Лисабон засилва политиките на ЕС и дава на Съюза значителни нови прерогативи, по-специално в областта на външната дейност, спорта, космическото пространство, изменението на климата, енергетиката, туризма и гражданската защита; подчертава, че това изисква достатъчни финансови ресурси; в тази връзка припомня член 311 от ДФЕС, съгласно който Съюзът си осигурява средствата, необходими за постигане на неговите цели и за успешното изпълнение на неговите политики;
Бюджет в подкрепа на целите на стратегията „Европа 2020“
-
Отново изразява убеждението си, че стратегията „Европа 2020“ следва да представлява основната политическа референция за следващата МФР; същевременно поддържа позицията, че „Европа 2020“ не е всеобхватна стратегия, покриваща всички области на политиката на ЕС; подчертава, че другите политики, основаващи се на Договора, които си поставят различни цели, трябва да бъдат надлежно отразени в следващата МФР;
-
Счита, че стратегията „Европа 2020“ следва да помогне на ЕС да се възстанови от кризата и да стане по-силен чрез подобряване на условията и разходването на средства за новаторство, научноизследователска и развойна дейност, постигане на целите на ЕС по отношение на изменението на климата и енергетиката, подобряване на образователните нива и насърчаване на социалното приобщаване, по-специално чрез намаляване на бедността; отбелязва, че стратегията „Европа 2020“ има за цел да обхване не само икономическия растеж и финансовата стабилност в краткосрочен план, но и една по-дългосрочна структурна промяна към по-устойчив растеж въз основа на по-ефективно използване на ресурсите;
-
Счита, че понастоящем съдържанието на стратегията „Европа 2020“, като например основните цели, водещите предложения, проблемните области и показателите, продължава да е с много общ характер и призовава Комисията да внесе по-подробни предложения; освен това счита, че рестартирането на единния пазар е съществен елемент от стратегията „Европа 2020“, който засилва взаимодействието между нейните различни водещи инициативи; подчертава, че целите на стратегията могат да бъдат осъществени единствено чрез конкретни ангажименти от страна на държавите-членки в техните национални програми за реформа, политики с доказани механизми за постигане на резултати и чрез конкретни и последователни законодателни предложения;
-
Освен това подчертава, че стратегията „Европа 2020“ може да бъде надеждна, само ако се гарантира съответствие между нейните цели и финансирането, отпускано за тях на европейско и национално равнище; счита, че следващата МФР следва да отразява амбициите на стратегията „Европа 2020“ и е твърдо решен да работи заедно с Комисията и държавите-членки за изготвянето на надеждна рамка за финансиране, която по-специално да гарантира подходящо финансиране за водещите инициативи и основните цели на стратегията; във връзка с това твърди, че задачите, ресурсите и отговорностите трябва да бъдат ясно определени и добре съгласувани между Съюза и държавите-членки, включително местните и регионалните органи на управление; призовава Комисията да изясни бюджетните аспекти на водещите инициативи, тъй като тези приоритетни планове за действие засягат всички политики, финансирани от бюджета на ЕС;
-
Предупреждава, че разработването на десетгодишна стратегия „Европа 2020“ изисква достатъчна бюджетна гъвкавост, за да се гарантира подходящо привеждане на бюджетните средства в съответствие с променящите се условия и приоритети;
Бюджет в подкрепа на икономическото управление
-
Подчертава факта, че съгласно сега действащия Европейски механизъм за финансова стабилизация до 60 милиарда евро гаранции по заеми трябва да бъдат покрити от разликата между тавана на собствените средства и включените в годишния бюджет разходи; отбелязва допълнителните задължения, за които е постигнато споразумение в контекста на средносрочната финансова помощ за държави-членки извън еврозоната и които трябва да бъдат покрити от същата разлика;
-
Призовава европейското полугодие да осигури по-добра бюджетна координация и взаимодействие между Съюза и държавите-членки, като по този начин се увеличи ЕДС; призовава европейското полугодие също така да засили икономическата координация между държавите-членки съгласно принципа на общностния метод и да осигури по-добро икономическо управление в еврозоната и държавите-членки, които желаят да се присъединят към нея, като по този начин се намали необходимостта от използване на механизма за финансова стабилизация; изразява убеждението, че европейският семестър следва да акцентира върху подобряването на взаимодействието между европейските и националните публични инвестиции;
-
Отбелязва, че Европейският механизъм за стабилизация (ЕМС) след 2013 г. е организиран единствено на междуправителствен принцип; изразява своята загриженост във връзка с това развитие на нещата и подчертава липсата на демократичен контрол, отчетност и прилагане на междуправителствения подход; подчертава, че общностният метод трябва да се вземе предвид при ЕМС; припомня, че бюджетът на ЕС предвижда гаранции по заеми за държави-членки по линия на Европейския механизъм за финансово стабилизиране, както и средносрочна финансова подкрепа на платежните баланси на държави-членки извън еврозоната;
-
Припомня, че европейската валута е създадена без реално икономическо сближаване между държавите, които желаят да я въведат, и без достатъчно голям бюджет на Съюза, който да дава възможност за собствена валута; счита, че подобен бюджет би изисквал замяна на значителна част от текущите разходи на държавите-членки с разходи на Съюза, за да се вземе надлежно предвид общностният метод и да се осигури фискална стабилност на еврозоната и на ЕС с цел преодоляване на кризата с дълга; отправя искане към Комисията да оцени евентуалното въздействие на системата от еврооблигации върху бюджета на ЕС;
Знания за растеж
Научни изследвания и иновации
-
Отбелязва значението на научните изследвания и иновациите за ускоряване на прехода към устойчива, водеща в световен мащаб, основана на знанието икономика; следователно счита, че в следващата МФР следва да се предвиди по-голяма концентрация на бюджетни средства в области, стимулиращи икономическия растеж и конкурентоспособността, като например научните изследвания и иновациите, в съответствие с принципите на европейска добавена стойност и на върхови постижения;
-
Твърдо е убеден в добавената стойност на все по-голямото обединяване на националните разходи за научни изследвания и иновации в бюджета на ЕС, за да се достигне необходимата критична маса и икономии от мащаба, да се подобри въздействието и да се намали припокриването и загубата на недостатъчните средства;
-
Счита, че са необходими взаимно съгласувани усилия както на европейско, така и на национално равнище, за да бъде постигната целта на стратегията „Европа 2020“ за изразходване на 3 % от БВП за научноизследователска и развойна дейност, с цел създаване на европейско научно пространство и на „Съюз за иновации“; призовава институциите на ЕС и държавите-членки незабавно да договорят конкретна пътна карта относно начина за постигане на тази цел и посочва сериозния икономически ангажимент, с който би била свързана тази цел и който възлиза на около 130 милиарда евро годишно както за бюджета на ЕС, така и за националните бюджети, а за частния сектор той би бил в двоен размер;
-
Счита, че публичните средства за научноизследователска и развойна дейност следва да бъдат увеличени значително, тъй като публичните инвестиции често предоставят стимул за последващи частни инвестиции; подчертава необходимостта от засилване, стимулиране и гарантиране на финансовите средства за иновации, научноизследователска и развойна дейност и новаторство в Съюза чрез значително повишаване на съответните разходи за периода след 2013 г., и по-конкретно за Осмата рамкова програма за изследвания; във връзка с това подчертава ролята на катализатор, която политиката на сближаване е изиграла в текущия програмен период за увеличаване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, и настоятелно призовава тази тенденция да бъде продължена и затвърдена в следващия период;
-
Подчертава, че увеличаването на средствата трябва да бъде съчетано с радикално опростяване на процедурите за финансиране; изразява особено безпокойство във връзка с относително ниския процент усвоени средства на ЕС от европейската научна общност и призовава Комисията да продължи усилията си за съчетаване на исканията за намаляване на административната тежест и опростяване на достъпа до финансови средства за научните работници, МСП и организациите на гражданското общество, като се поддържа достатъчен бюджетен контрол; подчертава необходимостта от освобождаване на МСП от някои административни изисквания, като по този начин се намали бюрокрацията и се насърчат иновациите посредством по-лесен достъп до финансиране;
-
Призовава за по-силна връзка между основните научни изследвания и промишлените иновации и между иновациите и процеса на производство; по-конкретно припомня, че една от основните трудности при европейските програми за научни изследвания и иновации е фактът, че резултатите не достигат ефективно до пазара, и подчертава значението на създаването на стимули за реализиране на пазара на продуктите на научноизследователската и развойна дейност, по-специално чрез по-лесен достъп до финансиране; в тази връзка подчертава значението на гладкото съвместно функциониране на различните фондове и призовава Комисията да извърши необходимото приспособяване, за да могат съответните фондове да се допълват взаимно;
-
Припомня, че за да бъдат изпълнени целите на ЕС относно климата и енергията, усилията за научноизследователска и развойна дейност следва да бъдат значително увеличени, особено по отношение на изследванията в областта на околната среда, енергийната ефективност и технологиите за производство на електроенергия от възобновяеми източници; освен това счита, че статутът на Европа като пионер в областта на екологичните технологии може да бъде запазен, единствено ако се съпровожда от подходяща научноизследователска дейност;
-
Счита, че иновационните европейски предприятия не се нуждаят единствено от субсидии, а и от по-добро законодателство, по-добри връзки с научноизследователската база и по-добър и разнообразен достъп до средства и финансиране, вариращо от безвъзмездни помощи до заеми и финансиране със собствен капитал; поради това призовава държавите-членки и Комисията да създадат на национално и европейско равнище подходящи условия, които да позволят на частния сектор да увеличи своя дял в инвестициите в научноизследователска и развойна дейност; подчертава необходимостта от подобряване на публично-частните партньорства в тази област чрез намаляване на бюрокрацията и рационализиране на съществуващите процедури; във връзка с това подчертава важната роля, която ЕИБ и ЕИФ следва да играят, и по-конкретно счита, че следва да се увеличи броят на постоянните инструменти за поделяне на риска, предлагани от ЕИБ чрез механизма за финансиране с поделяне на риска, по-специално в подкрепа на МСП;
-
Подчертава, че иновациите са един от ключовите приоритети на стратегията „Европа 2020“; признава потенциалната роля на Европейския институт за иновации и технологии като основен двигател на устойчивото развитие и конкурентоспособността на ЕС, като това е постигнато чрез подкрепа на водещи в световен мащаб иновации, и призовава за разширяване и надлежно финансиране на общностите на знанието и иновациите; подчертава значението на Европейския научно-изследователски съвет за предоставяне на най-новите научни достижения на бъдещи изобретатели и за подкрепа на високорискови научноизследователски идеи; освен това подкрепя необходимостта от разработване на дългосрочни финансови стратегии за осигуряване на финансиране за широкомащабни проекти в областта на научноизследователската и развойна дейност;
Промишленост и МСП
-
Подчертава, че силната и диверсифицирана индустриална основа е от ключово значение за постигането на целта за създаване на конкурентна, устойчива и приобщаваща европейска икономика; припомня, че малките и средните предприятия (МСП) представляват ключов двигател за икономически растеж, конкурентоспособност, иновации и заетост, и признава важната им роля за гарантирането на възстановяване и подпомагане на една устойчива икономика на ЕС; поради тази причина приветства факта, че стратегията „Европа 2020“ поставя акцент върху иновациите и индустриалната политика, по-специално чрез водещите инициативи „Съюз за иновации“ и „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията“, и подчертава необходимостта от засилване на свързаните с МСП действия в други водещи инициативи;
-
Призовава малките и средните предприятия и предприемачите да бъдат поставени в основата на стратегията „Европа 2020“; съобразно с това поставя изискване в следващата МФР да се окаже засилена подкрепа на всички инструменти и програми, целящи насърчаването на МСП, и по-конкретно Програмата за конкурентоспособност и иновации и „Small Business Act”, както и посредством използването на средства от структурните фондове; предлага по-добро групиране на инструментите на Общността и средствата за МСП в бюджета на ЕС; подчертава също така необходимостта от по-висока степен на достъпност и приспособяване на финансовите инструменти към нуждите на МСП, наред с другото, чрез по-силен акцент върху микрофинансирането и финансовите инструменти от типа „мецанин“, увеличаване и разширяване на гаранционните инструменти по Програмата за конкурентоспособност и иновации и механизма за финансиране с поделяне на риска по силата на Рамковата програма за изследвания;
Програма в областта на цифровите технологии
-
Счита, че ЕС следва да играе водеща роля в създаването и повишаването на ролята на ИКТ и отворените стандарти за иновации; подчертава необходимостта от развитие на свободното движение на съдържание и знания, т.нар. „пета свобода“; подчертава, че е важно да се гарантира бързото изпълнение на Програмата на Съюза в областта на цифровите технологии и да продължат да се полагат усилия за постигането до 2020 г. на целите за предоставяне на достъп до високоскоростен интернет на всички граждани на ЕС, също и в по-слабо развитите региони;
Въздушно пространство и космос
-
Счита, че космическите дейности служат като основа за новаторство и промишлена активност, както и за висококвалифицирани работни места, и подобряват благосъстоянието и сигурността на гражданите; счита, че развитието на новосъздадената европейска космическа политика логично изисква подходящо финансиране; подчертава стратегическото значение на големите проекти в тази област: европейските глобални навигационни спътникови системи („Галилео“ и „Европейската геостационарна служба за навигационно покритие” (EGNOS), програмата за глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС), както и Европейската система от ново поколение за ръководство на въздушното движение (SESAR), която ще позволи създаването на Единното европейско небе; подчертава, че имайки предвид присъщите дълги начални етапи и равнищата на вече предвидените за тези проекти капиталови инвестиции, е необходим достатъчен и последователен финансов ангажимент за периодите на финансово планиране;
Правилните умения за работната сила на бъдещето
-
Подчертава, че ако не се инвестира достатъчно в образование и учене през целия живот в краткосрочен план, това би могло да задълбочи и да удължи кризата, тъй като гражданите няма да имат необходимите умения за работните места в новата икономика, основана на знанието; поради това подчертава спешната необходимост ЕС да подкрепи публични инвестиции в тези области; припомня, че процентът на преждевременно напусналите училище лица и ограниченият достъп до висше образование са основни фактори за достигането на висок процент на дългосрочна безработица и оказват неблагоприятно влияние върху социалното сближаване; в този контекст счита, че е крайно необходимо да се заздрави връзката между образованието, научноизследователската и развойна дейност и заетостта;
-
Изтъква важното значение на осигуряването на подходящо финансиране за образованието, схемите за мобилност за младите хора, програмите за обучение и учене през целия живот, на насърчаването на равенството между половете, както и на мерките за адаптиране на пазара на труда, тъй като това оказва важен принос в борбата срещу преждевременното напускане на училище и безработицата и за постигането на основните цели на стратегията „Европа 2020“; счита, че преминаването към устойчиво общество през следващите години предполага надлежно отчитане на значението на насърчаването на нови екологосъобразни работни места, като същевременно в тази насока ще се изисква ново обучение;
-
Счита, че водещата инициатива относно новите умения и работни места следва да отдели по-голямо внимание на най-уязвимите групи и хората, сблъскващи се с трудности при получаването на достъп до пазара на труда, като например ромите; подчертава фундаменталната роля на Европейския социален фонд (ЕСФ) при постигането на социалните цели и целите в областта на заетостта на стратегията „Европа 2020“; във връзка с това счита, че ЕСФ следва да бъде третиран като политически приоритет и да бъде финансиран съобразно с това; застъпва се за по-стратегическо използване на ЕСФ за насърчаване на равенството между жените и мъжете, достъпа до пазара на труда и повторната интеграция в него, за борба с безработицата, бедността, социалната изолация, както и с всички форми на дискриминация;
Сближаване за растеж и заетост
-
Подчертава европейската добавена стойност от политиката на сближаване, тъй като тя представлява добре установен механизъм за създаване на растеж и работни места, както и основен инструмент за сближаване, устойчиво развитие и солидарност, и е една от най-важните, видими и успешни политики на Съюза в продължение на десетилетия; изтъква обаче, че модерната политика на сближаване трябва да предприеме редица структурни реформи, по-специално с цел опростяване, да отговоря на основните предизвикателства, пред които се изправя Съюзът, и да насърчава допълнителните ефекти от сътрудничеството с други политики и инструменти по места; изразява убеждение, че политиката на сближаване на ЕС следва да продължи да обхваща целия ЕС, предоставяйки достъп до ресурси, опит и подпомагане на всички региони на ЕС;
-
Припомня, че значението на политиката на сближаване е нараснало след влизането в сила на Договора от Лисабон и след нейното допълване с териториалното сближаване, като в този контекст счита, че трябва да се засилят всички форми на териториално сътрудничество (трансгранично, транснационално и междурегионално); подчертава, че макрорегионалното сътрудничество и стратегии също следва да бъдат разгледани;
-
Подчертава доминиращата роля на политиката на сближаване за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и счита, че стабилната и самостоятелна политика на сближаване представлява предварително условие за успешното изпълнение на тази стратегия; подчертава, че поради своя хоризонтален характер политиката на сближаване допринася в значителна степен за спазването на всичките три приоритета на стратегията „Европа 2020“, а именно интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, и че това следва да се отрази в структурата на следващата МФР, като се отхвърли всякакво разпокъсване на тази политика между различни функции или подфункции; припомня обаче, че политиката на сближаване на ЕС има своя собствена мисия и цели, определени в член 174 от ДФЕС, които надхвърлят приложното поле на стратегията „Европа 2020“; подчертава, че те следва да бъдат запазени през следващия програмен период, особено с оглед на трайната необходимост от икономическо, социално и териториално сближаване в Съюза;
-
Изтъква, че успешната и силна политика на сближаване се нуждае от подходящо финансово обезпечаване, като сумите, разпределени за нея за текущия програмен период, следва поне да бъдат запазени и през следващия период, за да се увеличат усилията за намаляване на различията в степента на развитие на регионите на ЕС; в този контекст отново припомня своето настоятелно искане да се гарантира, че при следващата МФР неизразходваните или отменени средства от Кохезионния фонд ще останат в бюджета на ЕС и няма да бъдат върнати на държавите-членки; припомня своето становище, че БВП на глава от населението трябва да остане основният критерий за определяне на допустимостта за получаване на помощ в областта на регионалната политика;
-
Счита, че държавите-членки и регионите следва да съсредоточат европейските и националните ресурси върху малък брой приоритети и проекти от истинско европейско значение, като например научноизследователската и развойна дейност и иновациите, в отговор на конкретните предизвикателства, пред които те са изправени; в този контекст отправя искане Комисията да изготви конкретни предложения, за да се гарантира по-силно тематично концентриране на средствата за сближаване по приоритетите на „Европа 2020“, и счита, че следва да се създаде система, насочена в по-голяма степен към постигането на резултати, отколкото настоящата практика за „заделяне на средства“, като същевременно се гарантира надлежното отчитане на „специфичните за всеки регион“ потребности и приоритети; във връзка с това приветства намерението на Комисията да постигне, в контекста на договорите за партньорство за развитие и инвестиции и оперативните програми, съгласие с всяка държава-членка и нейните региони, или директно с регионите, относно специфичните условия и предпоставки за постигането на набелязаните цели;
-
Изразява твърдото си убеждение във важното значение на интегрирания подход към политиките и счита, че в следващата МФР всички инвестиции за конкретни сектори би трябвало да се съгласуват с инвестициите, извършвани в рамките на политиката на сближаване; поради това подчертава необходимостта да се подобри координацията, да се ограничат ненужните припокривания и да се създадат по-големи ефекти от взаимодействието между ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР и Европейския фонд за рибарство (ЕФР); подчертава и необходимостта да се избягва дублирането и да се подобри координацията между Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) и ЕСФ; съобразно с това счита, че създаването на обща стратегическа рамка, очертаваща общите инвестиционни приоритети за всички тези фондове, представлява значителна стъпка в тази насока; освен това счита, че координацията трябва да се осъществява на всички равнища на изготвянето на политиките – от стратегическото планиране до резултатите; изразява убеждението си, че ЕСФ трябва да остане неотменна част от политиката на сближаване на всички етапи от нейното планиране, изпълнение и управление;
-
Счита, че градските райони – като места с висока концентрация на предизвикателства (безработица, социална изолация, влошаване на състоянието на околната среда, миграция) – могат да играят важна роля в регионалното развитие и на място да допринесат за справянето с икономическите и социални различия; съобразно с това подчертава необходимостта от по-видим и по-концентриран подход към урбанистичното измерение на политиката на сближаване, като същевременно се гарантират балансирани условия за основано на взаимодействие развитие на градските и селските райони и предградията;
-
Признава, че съгласно Договора следва да се обръща специално внимание на селските райони, на районите, засегнати от индустриален преход, както и на регионите, страдащи от сериозни и трайни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони, както и най-отдалечените региони; счита, че ресурсите и капацитетът, които се констатират в тези региони, могат да играят значителна роля за бъдещата конкурентоспособност на Европейския съюз; във връзка с това подчертава, че тези изправени пред предизвикателства райони следва да бъдат признати и в бъдещата МФР; счита, че за регионите, засегнати от трайно неблагоприятни условия, трябва да бъде разработена специална стратегия, както се посочва в резолюцията на ЕП от 22 септември 2010 г.;
-
Припомня, че една от основните критики, отправени към политиката на сближаване, е свързана със сложността на нейните правила; изтъква важното значение на кръстосаното финансиране и на опростяването на правилата и процедурите на тази политика, като настоява да се намалят сложността и административната тежест, както и за по-прозрачно и ефективно разпределение на средствата за градовете, общините и регионите; подчертава, че системите за одит и контрол следва да отговарят на най-високите стандарти, за да могат злоупотребите да бъдат разкривани и своевременно санкционирани; подчертава, че честотата на проверките следва да бъде съразмерна с риска от нередности, в съответствие с принципа на пропорционалност;
-
Призовава за подобряване на системите за мониторинг и оценка по отношение на тяхното прилагане; подчертава, че принципът на партньорство следва да играе решаваща роля при това усъвършенстване и трябва да се подобри в контекста на опростяването; счита, че създаването на конкретни и измерими показатели за резултатите следва да бъде разглеждано като предварително условие за измерването на действително постигнатия напредък по приетите цели; приветства предложението на Комисията за предварителна и текуща оценка, както и за оценка на въздействието на всяка оперативна програма; припомня, че други принципи на политиката на сближаване, като например правилото за съфинансиране, многостепенното управление, подхода „отдолу-нагоре“, интегрирането на принципа за равенството между половете и допълняемостта, са доказали своето важно значение и следва да бъдат запазени в следващата МФР;
-
Призовава Комисията да определи междинна категория за времетраенето на следващия програмен период по отношение на регионите, в които БВП на глава от населението е между 75 % и 90 % от БВП на ЕС, за да им се осигури по-ясен статут и по-голяма сигурност в тяхното развитие; изисква от Комисията да представи допълнителна информация относно бюджетните последици от подобен вариант; призовава Комисията също така да изготви конкретни предложения за засилване на равенството между тези региони и другите региони, намиращи се на същото равнище на развитие; подчертава, че тези преходни мерки за следващия програмен период за регионите, които излизат от целта „Конвергенция“, и за регионите с БВП на глава от населението между 75 % и 90 % от средната стойност за ЕС не следва да се установяват за сметка на настоящите региони от цел „Конвергенция“ (цел 1) и от цел „Конкурентоспособност“ (цел 2) или от цел „Европейско териториално сътрудничество“ (цел 3);
-
Предупреждава да не се налагат санкции на средствата от Кохезионния фонд в рамките на макроикономическите условия, свързани с Пакта за стабилност и растеж, тъй като това би влязло в противоречие със самите цели, които политиката на сближаване трябва да следва, а именно намаляване на различията между регионите; поради това подчертава необходимостта да се засили надзорът с цел да се гарантира, че структурните фондове се използват в съответствие с правото на ЕС и поставените цели;
-
Изразява особена загриженост поради бавното стартиране на оперативните програми в началото на всеки програмен период, което се дължи, наред с други причини, на фазата на припокриване със завършването на предишните програми; обръща внимание на факта, че този проблем трябва да бъде решен навреме чрез отстраняване на факторите, които допринасят за подобни забавяния; за тази цел посочва, че е необходимо да се осигури известна приемственост между програмните периоди по отношение на създаването на национални системи и органи за управление и контрол;
-
Насърчава местните и регионалните органи да се възползват във възможно най-голяма степен от иновативните финансови инструменти, наред с другото, чрез револвиращи фондове за мерки за енергийна ефективност; отправя искане тези финансови инструменти да бъдат опростени, но и подложени на по-строг демократичен контрол;
Управление на природните ресурси и устойчиво развитие
Обща селскостопанска политика
-
Потвърждава, че общата селскостопанска политика (ОСП) следва да бъде насочена и към това да допринася за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, като и двата стълба на ОСП следва да окажат ценен и отличителен допълнителен принос към стратегията; подчертава, че ОСП е здраво вкоренена в Договора от Лисабон, който определя нейните цели и задачи;
-
Подчертава, че докато главната роля на настоящата и на реформираната ОСП е да гарантира продоволствената сигурност на Европейския съюз, както и глобалното предлагане на храни в периоди на повишаващи се цени и недостиг на храни, в същото време тя осигурява редица обществени блага извън рамките на селскостопанския пазар, като например поддържа производството от земеделските земи на територията на цяла Европа, моделира разнообразието на ландшафта, укрепва биоразнообразието и хуманното отношение към животните, смекчава изменението на климата, опазва почвите и водите, бори се с обезлюдяването на селските райони, бедността и сегрегацията, осигурява заетост и услуги от общ интерес в селските райони, допринася за по-устойчиво производство на храни и подпомага възобновяемите източници на енергия;
-
Призовава Комисията да представи предложения за реформиране на ОСП с цел подобряване на ефективността и ефикасността на разпределянето и усвояването на бюджета на ОСП, наред с другото, чрез справедливо разпределение на преките плащания между държавите-членки, регионите и земеделските производители посредством по-голямо обвързване с условията за предоставяне на обществените блага, които обществото очаква, и по-целенасочени плащания с цел гарантиране постигането на най-добра възвръщаемост за обществените средства; подчертава необходимостта от запазване на двустълбовата система на ОСП и от опростяване на механизмите за прилагане;
-
Подкрепя продоволствената самостоятелност на развиващите се страни; припомня ангажимента, поет от членовете на СТО по време на Министерската конференция в Хонконг през 2005 г., за постигане на премахването на всякакви форми на субсидии за износа; счита, че новата ОСП трябва да бъде съобразена с концепцията на ЕС за съгласуване на политиката за развитие; подчертава, че Съюзът трябва да спре да прилага субсидии за износ на земеделски продукти и да продължи да координира усилията си с основните световни земеделски производители с цел премахване на субсидиите, нарушаващи търговските правила;
-
Настоява, предвид широкия спектър от цели и задачи, които ОСП е призвана да изпълни, сумите, определени за ОСП за бюджетната 2013 година, да бъдат запазени и през следващия период на финансово програмиране поне на същото равнище;
-
Призовава за повишена координация между Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и другите структурни фондове, както и Кохезионния фонд, с цел да се укрепи териториалният подход; отправя искане към Комисията да представи конкретни предложения за това, как могат да се повишат положителните ефекти от сътрудничеството по отношение на финансирането на неселскостопански дейности по ЕЗФРСР и други свързани с това инструменти; очаква разходите, свързани с икономическата диверсификация в регионите, където селското стопанство запада, да се увеличат през периода на следващата МФР;
Рибарство
-
Подчертава, че риболовните запаси са обществено благо от жизненоважно значение за световната продоволствена сигурност; изтъква факта, че секторът на рибарството и аквакултурите и дейностите, свързани с него, често представляват главния източник на препитание и устойчива заетост в крайбрежните, островните и отдалечените региони; счита, че реформираната обща политика в областта на рибарството ще се нуждае от подходящо финансиране след 2013 г., за да постигне своите средносрочни и дългосрочни цели (стабилен, устойчив и жизнеспособен сектор на рибарството), възстановяване на запасите от риба и разрешаване на проблема със социалните аспекти, свързани с намаляването на риболовната дейност; признава необходимостта от засилена координация с политиката на сближаване; подчертава, че Европейският фонд за рибарство следва да се използва за подпомагане на устойчивите рибарски практики в съответствие с принципа на максималния устойчив улов, както и за запазване на морските екосистеми, като същевременно се обръща специално внимание на сектора на дребномащабния риболов;
Околна среда, изменение на климата и ефикасно използване на ресурсите
-
Подчертава, че Съюзът следва да оглави прехода към устойчива икономика и да насърчава преминаването към устойчиво общество с конкурентоспособна европейска индустрия и достъпни цени на енергията, за да се гарантира чиста и здравословна околна среда; подчертава, че това следва да бъде постигнато, наред с другото, чрез намаляване на потреблението на енергия във всички сектори, предпоставка за което е добре функциониращият вътрешен пазар и инфраструктура, децентрализиране на енергийните доставки, повишено използване на енергия от възобновяеми източници, по-добро опазване на биоразнообразието и гарантиране на устойчивостта на екосистемите;
-
Подчертава, че програмата LIFE+ беше изпълнена успешно и доказа своето значение за гарантирането на биоразнообразието и опазването на околната среда; изтъква необходимостта от продължаване на добре обезпечени програми за опазване на природата и биоразнообразието с оглед постигане на целите на ЕС в областта на околната среда, особено по отношение на програмите LIFE+ и НАТУРА 2000;
-
Подчертава необходимостта от хоризонтален подход, който да съчетава мерки за борба с изменението на климата и за намаляване на емисиите на парникови газове, по-специално мерките за пестене на енергия, във всички свързани с това области на политиката, включително във външните политики; изразява убеденост, че добре определените стимули, като например обвързването с условия на разходите и законодателството на ЕС, представляват ключов елемент за постигането на целите на „Европа 2020“ в тази област; следователно счита, че действията в областта на изменението на климата следва да бъдат включени във всички свързани с това разходни части, включително външните, както и че за новите проекти следва да се извършва оценка на въздействието върху климата; счита, че по-голям дял от приходите от европейската схема за търговия с емисии следва да се инвестира в мерки за смекчаване на последиците и иновации, свързани с климата;
-
застъпва становището, че една от основните цели на стратегията „Европа 2020“ е справянето с предизвикателството, свързано с устойчивостта, чрез въвеждане на екологични критерии и увеличаване на ефикасността на използването на ресурсите и на енергийната ефективност с цел борба с изменението на климата;
-
Съответно подкрепя предложението, изразено в прегледа на бюджета, направен от Комисията, да се включи задължение за отбелязване по прозрачен начин на това, кога секторните програми са насърчили целите „20/20/20“, свързани с климата и енергетиката и конкретизирани в стратегията „Европа 2020“, и са допринесли за постигането на целите на водещата инициатива „Ресурсна ефективност за Европа”;
-
Подчертава глобалната отговорност, която ЕС носи за справянето с изменението на климата; припомня, че ангажиментите, произтичащи от споразуменията от Копенхаген и Канкун, които имат за цел да подпомогнат развиващите се страни да се справят с последиците от изменението на климата, трябва да бъдат „нови и допълващи” спрямо настоящата помощ за развитие, като същевременно се поддържа подходящо равнище на съгласуваност между двете политики; предлага за тази цел да бъде създадена нова програма; отново подчертава позицията на Европейския парламент относно нуждата от запазване на финансирането на всички европейски политики в рамките на бюджета на ЕС; призовава за интегриране в бюджета на ЕС на международните ангажименти на ЕС в областта на изменението на климата с цел да се постигне максимален стимулиращ ефект за ресурсите на Общността;
Енергетика
-
Изразява убеждение, че делът на енергетиката в следващата МФР следва да бъде увеличен; счита, че технологиите за енергия от възобновяеми източници, енергийната ефективност и пестенето на енергия следва да бъдат ключови приоритети, и призовава за съответно увеличаване на финансирането от страна на ЕС в тези области; призовава Комисията да разработи конкретни целеви показатели и да гарантира, че договорените цели се постигат и че върху тях може да се упражнява ефикасен контрол в рамките на европейския семестър за координация на политиките и чрез конкретни планове, като националните планове за енергийна ефективност;
-
Подчертава необходимостта от увеличаване на средствата за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности в областта на енергетиката с цел развитие на устойчива енергия, достъпна за всички; призовава за цялостното прилагане по време на следващата МФР на вече приетия Европейски стратегически план за енергийните технологии (план SET), включително подходящо финансиране;
Свързана Европа
-
Предвид огромните потребности от финансиране в областта на транспортната и енергийната инфраструктура, както и положителните външни влияния на тези проекти, подчертава необходимостта от разработване на регулаторна рамка със стимули с цел насърчаване на дългосрочните публични и частни инвестиции в тези сфери; изисква да бъдат разработени иновативни финансови инструменти в сътрудничество с дългосрочни инвеститори;
Трансевропейски енергийни мрежи
-
Посочва необходимостта от отдаване на приоритет на енергийната ефективност и на възобновяемите енергийни източници, когато се вземат решения за финансиране на енергийната инфраструктура; подчертава неотложната необходимост от модернизиране и осъвременяване на европейската енергийна инфраструктура, от развитие на интелигентни мрежи и изграждане на междусистемни връзки, необходими за осъществяването на вътрешния пазар на енергия, за диверсифициране на източниците и маршрутите с трети държави, повишавайки сигурността на доставките, за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници и за постигане на енергийните и климатичните цели; отбелязва прогнозите, че в тази област са необходими значителни инвестиции от около 1000 милиарда евро до 2020 г., по-специално с цел да се гарантира капацитет за пренос, включително нов производствен капацитет и инвестиции в електроенергийни мрежи; отбелязва, че при настоящите световни цени на енергията необходимите значителни инвестиции могат да дойдат на първо място от частния сектор; подчертава необходимостта от максимизиране на въздействието на европейското финансиране и възможностите, предоставяни от структурните фондове и иновативните финансови инструменти за финансиране на приоритетни ключови национални и трансгранични европейски проекти за енергийна инфраструктура; подчертава необходимостта от разпределяне на значителни средства от бюджета на Европейския съюз за иновативни финансови инструменти в тази област;
Транспорт и трансевропейски транспортни мрежи
-
Подчертава, че инвестициите в ефективна транспортна инфраструктура изпълняват ключова роля за това Европа да защити своята конкурентоспособност и да осигури възможност за дългосрочен икономически растеж след кризата; счита, че трансевропейските транспортни мрежи (TEN-T) са жизненоважни за гарантирането на правилното функциониране на вътрешния пазар и осигуряват важна европейска добавена стойност, тъй като допринасят за подобряване на достъпа и оперативната съвместимост между различните части на ЕС чрез гарантиране на презгранични връзки и премахване на пречките, подобряване на използването на системите за управление на трафика и информационно обслужване, както и гарантиране на интермодалността в изграждането на транс-гранична инфраструктура, в която държавите-членки не биха инвестирали сами; счита, че TEN-T, а не съвкупността от национални проекти, следва да осигури реална европейска основна мрежа и финансирането на основни проекти следва да се оценява и преразглежда в контекста на напредъка на място и европейската добавена стойност; изразява твърдо убеждение, че съобразно с това TEN-T следва да бъдат ключов приоритет в следващата МФР;
-
Счита, че обвързването с условия следва да се засили чрез въвеждането на принципа „или използваш, или губиш“ (отмяна на бюджетни кредити); когато разпределеното финансиране не е използвано, неизползваната или отменената част от средствата за транспорта следва да остане в бюджета на ЕС и да не се връща на държавите-членки;
-
Припомня, че за периода 2007–2020 г. за TEN-T ще е необходима обща инвестиция в размер на 500 милиарда евро; поради това счита, че е необходимо увеличаване на средствата за TEN-T в следващата МФР, придружено от повишена степен на координация между ЕС и държавите-членки, както и увеличаване на наличните за TEN-T средства и средствата за транспортни проекти в рамките на политиката на сближаване и териториално сътрудничество, като по този начин се използват по-добре съществуващите източници на финансиране; подчертава ролята, която иновативните инструменти за финансиране, в това число ПЧП и облигациите за проекти, могат да изпълняват и при финансирането на тези проекти; счита, че разходите от Кохезионния фонд следва да се правят в зависимост от спазването на общите принципи на европейската транспортна политика; счита, че финансирането на TEN-T следва активно да допринася за целите на икономическото, социално и териториално сближаване, както и за свързаните с устойчивото развитие задължения за изпълнение на целите на „Европа 2020“ и следва доколкото е възможно да отдава приоритет на транспорта с ниски въглеродни емисии;
-
Призовава Комисията да вземе предвид по-конкретно необходимостта от изместване на товаро- и пътникопотоците към по-устойчиви и ефективни транспортни потоци при осигуряване на по-ефикасна интермодалност; счита, че очакваният преглед на насоките за трансевропейските транспортни мрежи трябва да намери решения във връзка с оперативната съвместимост както на националните, така и на трансграничните железопътни мрежи, да въведе обвързване с условия за разхода на средства на ЕС за изграждане на истинска единна европейска железопътна политика и да гарантира по-широко използване на вътрешноводния и морския транспорт на близки разстояния;
Туризъм
-
Припомня, че туризмът е нова компетентност на ЕС съгласно Договора от Лисабон и по тази причина той също следва да бъде отразен в следващата МФР; подчертава съществения принос на туризма за европейската икономика и счита, че европейската стратегия за туризма следва да е насочена към повишаване на конкурентоспособността на сектора и да бъде подкрепена с адекватно финансиране за следващия период;
Морска политика
-
Признава, че в бъдеще моретата и океаните ще изпълняват все по-ключова роля за световния икономически растеж; счита, че интегрираната морска политика трябва да се развива и насочва към справяне с предизвикателствата пред крайбрежните зони и морските басейни и да подкрепя „син“ растеж и устойчива морска икономика; изисква ЕС да засили своите усилия за подкрепа на амбициозна европейска морска политика, която ще позволи на Европа да отстоява своята международна позиция в този стратегически сектор; настоява на разположение на тази политика да бъдат предоставени подходящи по размер бюджетни средства;
Гражданство, свобода, сигурност и правосъдие
Насърчаване на европейската култура и многообразие
-
Подчертава, че насърчаването на европейското гражданство има пряко въздействие върху ежедневието на европейците и че то допринася за по-добро разбиране на възможностите, предоставяни от политиките на Съюза, както и на техните основни права, утвърдени в Европейската харта на основните права и Договорите; изразява убеждение, че трябва да се гарантира подходящо финансиране в областта на гражданството;
-
Изтъква, че политиките, свързани с младежта и културата, са от съществено значение и са сред първите приоритети, които трябва да бъдат признати заради своята добавена стойност и заради това, че достигат до гражданите; призовава ЕС и държавите-членки да признаят нарастващото значение на културните и творческите индустрии за европейската икономика и техния ефект на разпространение върху други икономически сектори; изрично подчертава, че цялостният потенциал на тези политики може да бъде реализиран, само ако те са подсигурени с подходящо финансиране, и призовава техният потенциал да се използва пълноценно в рамките на развитието на селските райони и политиката на сближаване;
-
Припомня значението на спорта за здравето, икономическия растеж и заетостта, туризма и социалното приобщаване, както и факта, че член 165 от ДФЕС предоставя на ЕС нови правомощия в тази област; приветства съобщението на Комисията относно „Развиване на европейското измерение в спорта“ (COM(2011)0012) като първа стъпка от оценката на добавената стойност на спорта, и по-специално ежедневното му практикуване, и насочване към социалното, икономическото и организационното измерение на спорта;
Политика, свързана с младежта
-
Подчертава, че младежта следва да представлява сериозен приоритет за Съюза, както и че младежкото измерение следва да бъде видимо и засилено в политиките и програмите на ЕС; счита, че младежта следва да се възприема като междусекторна тема за ЕС, създаваща взаимодействие между различните области на политиките, свързани с младежта, образованието и мобилността; приветства водещата инициатива „Младежта в движение“ като крайъгълен камък на стратегията „Европа 2020“; подчертава по-специално, че свързаните с младежта програми, като програмата за учене през целия живот и „Младежта в движение“, които се характеризират с ниски разходи за бенефициента и следователно с висока ефективност, следва да бъдат запазени като отделни програми в следващата МФР и заслужават много по-големи инвестиции;
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
-
Подчертава, че създаването на добра култура на спазване на основните права и равенството, утвърдени в Договора от Лисабон, трябва да остане приоритет за Европа; подчертава, че тези ценности трябва да бъдат интегрирани в бюджета, като същевременно трябва да се гарантира подходящо целево финансиране;
-
Отбелязва, че икономическият, културният и социалният растеж на Съюза могат да съществуват само в една стабилна, законова и сигурна среда, която зачита и прилага основните права и защитава гражданските свободи; счита във връзка с това, че ефективните политики в областта на правосъдието и вътрешните работи представляват предварително условие за икономическо възстановяване и елемент от първостепенно значение в по-широк политически и стратегически контекст; подчертава важното значение на включването на приоритетите на ЕС в областта на „вътрешните работи“ във външното измерение на Съюза, включително европейската политика за съседство, по-специално с оглед на въздействието, което нарастващата миграция ще окаже върху развитието на политиките на ЕС към трети страни; подчертава необходимостта от подходящо финансиране на политиките в областта на имиграцията, убежището и сигурността и също така от отчитане на приоритетите на ЕС при тяхното изпълнение;
-
Подчертава необходимостта от интегриран подход към наболелите въпроси в областта на имиграцията и на убежището, както и към управлението на външните граници на Съюза, с достатъчно финансиране и инструменти за помощ при извънредни ситуации, в дух на зачитане на правата на човека и солидарност между всички държави-членки, при зачитане на националните отговорности и с ясно определяне на задачите; отбелязва, че във връзка с това трябва надлежно да се вземат предвид увеличените предизвикателства пред FRONTEX, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището и фондовете за солидарност и управление на миграционните потоци;
-
Отбелязва, че делът в бюджета на Съюза за финансиране на пространството на свобода, сигурност и правосъдие е сравнително малък, и подчертава, че в бъдещата МФР за тези политики трябва да се задели подходящо и обективно обосновано финансиране, с цел да се даде възможност на Съюза да изпълнява своите дейности, особено тези, свързани с нови задачи, както са посочени в Стокхолмската програма и в Договора от Лисабон;
-
Подчертава необходимостта от повишаване на положителните ефекти от взаимодействието между различните фондове и програми и изтъква факта, че опростяването на управлението на фондовете и допускането на кръстосано финансиране дават възможност за разпределяне на повече средства за общи цели; приветства намерението на Комисията да намали общия брой на бюджетните инструменти в областта на вътрешните работи в двустълбова структура, а когато е възможно – под споделено управление; счита, че този подход следва значително да допринесе за по-голямо опростяване, рационализиране, консолидиране и прозрачност на действащите фондове и програми; подчертава обаче, че е необходимо да се гарантира, че няма да се стигне до объркване на различните цели на политиките в областта на вътрешните работи;
Глобализирана Европа
-
Поради непредсказуемия характер на външните събития и нововъзникващи международни кризи и извънредни ситуации повтаря своята дълбока загриженост от хроничния недостиг на финансови средства, и особено от изострените проблеми във връзка с гъвкавостта при изпълнението на външните дейности на Съюза; следователно подчертава необходимостта от премахване на несъответствието между амбициите и ресурсите във външната политика чрез осигуряване на подходящо финансиране и ефикасни механизми за гъвкавост с цел да се даде възможност на Съюза да реагира на глобални предизвикателства и непредвидени събития; повтаря своето искане бюджетните разходи, свързани с поемането на нови ангажименти и задачи от страна на Съюза, да бъдат добавени към предвидените средства, за да се предотврати поставянето под въпрос на съществуващите приоритети;
-
Посочва несъответствието между равнището на глобалната финансова помощ, предоставяна от Съюза, и неговото често ограничено влияние при съответните преговори и подчертава необходимостта от засилване на политическата роля и ефекта на лоста на Съюза в международните институции и форуми; счита, че ЕС следва да гарантира политическа роля, която е пропорционална на предоставяната от него финансова подкрепа;
Европейска служба за външна дейност (ЕСВД)
-
Отбелязва, че ЕСВД се намира във фаза на „изграждане“; подчертава, че съгласно решението на Съвета от 26 юли 2010 г. „създаването на ЕСВД се ръководи от принципа на рентабилност и стремеж към бюджетна неутралност“1
Сподели с приятели: |