Тримата братя и златната ябълка
Герои
-
най- големия брат- Иво Славев- VІІ клас
-
средния брат- Николай Николов- VІІ клас
-
най- малкия брат- Тодор Тодоров- VІ клас
-
халата- Памела Красимирова- VІІ клас
-
ламята- Памела Красимирова- VІІ клас
-
майката- Светлана Андонова- VІІІ клас
-
бабата- Илиана Радова- VІ клас
-
най- малката дъщеря на халата- Габриела Асенова- V клас
-
царската дъщеря- Моника Емилова- V клас
-
царя- Даниел Бански- VІІ клас
-
триглавата змия- Гергана Миланова- VІ клас
-
двойка орли- Иван Лазаров-VІ кл. и Аксиния Василева- VІ кл.
-
двете по- големи дъщери на халата- Ана- Мария Гущерова- V кл. И Диана Скоклева- V кл.
На сцената- едно голямо дърво, в клоните на което блести златна ябълка
Майката/ към синовете/- Златната ябълка пак е узряла, това е благословия за нашия дом, но и тази година злата хала сигурно ще я отмъкне.
Най- големият- Мале, аз съм най- голям. Позволи ми да пазя златната ябълка. Ще взема торба с орехи, за да заспя и ще дебна халата
Майката- Добре, сине, опитай късмета си. Ето ти торба с орехи. Успех .
Синът застава под дървото. Започва да чупи орехи, но заспива. В полунощ халата идва и отмъква златната ябълка
Най- големият- Мале, мале, прости ми. Не успях да опазя златната ябълка. Халата и тази години ни я взе
Майката- Не се тревожи, сине. Важното, че ти си жив и здрав
Средният- Майко, златната ябълка отново е заблестяла на дървото. Нека тази година аз да я пазя. Кой знае, може да се справя по- добре от батьо си.
Майката- Желая ти сполука, сине. Ти какво искаш за през нощта
Средният- И аз ще взема като бате торба, ама с лешници, че се по- ситни. Дано ме държат буден
Момчето застава под дървото. Започва да чупи лешници, но заспива. В полунощ халата идва и отмъква златната ябълка
Средният- Прости ми, майко, задрямал съм. Даже не съм разбрал кога халата е дошла и как е отмъкнала ябълката
Майката- Жив да си, синко. Халата ще си намери майстора рано или късно
Най- малкият- Мамо, тази година е мой ред да пазя златната ябълка
Майката- Хубаво, сине. Братята ти не можаха да я опазят, да видим ти ще сполучиш ли. Какво искаш да ти приготвя?
Най- малкият- Нищо не искам. Ще взема големия нож
Майката- Внимавай, момче, халата е страховита!
Най- малкият- Сполай ти, мале. Не ме мисли.Сбогом! / отива при дървото и вади ножа/ Сега ще се порежа с ножа. Само болката може да надвие съня
Най- малкият се качва и се скрива в клоните на дървото. В полунощ идва халата. Тъкмо да вземе ябълката и момъкът я удря с ножа. Халата пада от дървото и ранена избягва.момчето откъсва златната ябълка.
Най- малкият- Мамо, мамо, виж! Ето успях!. Най- после ние откъснахме златната ябълка. Нося я у дома
Майката/ прегръща го/ - Браво, сине, жив да си, че опази златната ябълка!
Братята стоят засрамени отстрани.
Най- малкият- Бате, аз раних халата. Не можах да я убия.
Средният- Ами ако се върне и ни помете?
Най- големият- Какво да правим?
Най- малкият- Ще тръгнем по кървавата диря. Ще я намерим и ще я убием, за да не идва повече никога.Викам да вземем и въже.
Майката- Момчета, бъдете внимателни. Щом халата е ранена е сърдита и зла. Скрила се е в дупката си и е още по- страшна. Пазете се.
Най- големият- Добре, мале, остани със здраве.
Момчетата вървят по кървавата следа.
Най- малкият- Вижте, кървавата диря свърши до тази дупка.
Средният- Тука се крие халата
Най- големият/ поглежда надолу/- Дълбоко и тъмно е
Най- малкият- Бате, да сляза аз!
Най- големият- Аз съм най- голям, аз ще сляза./ връзва въжето около кръста си/ Ако нещо стане, ще заклатя въжето, а вие дръжте здраво и ме изтеглете!
Най- големият се спуска, но скоро клати въжето, та да го изтеглят
Най- малкият- Бате, какво стана?
Най- големият- Какво да стане. Там е страшно и тъмно. Дупката няма край
Средният- Сега е мой ред! Да видя аз докъде ще стигна. Но ако заклатя въжето, да ме изтеглите, чувате ли? Скоро клати въжето да го измъкнат
Най- големият – Нали ви казах, че е като без дъно! Дайте да се откажем. Ако си я ранил смъртоносно, може да си умре сама
Средният- Защо ни трябва да я гоним. Така и така взехме ябълката. Пък догодина, няма да смее да дойде вече
Най- малкият- Бате, нека и аз да опитам / Връзва се юнакът и се за почва да се спуска в дупката все по- надолу и по- надолу.Стига на долната земя./ Като че ли стигнах. Дирята продължава / стига до една къща и вижда девойка/
Девойката- Юначе, какво търсиш тука?
Най- малкият- Ами ти? Ти коя си. Що за игра е това със златна тава?
Девойката- Тихо! Майка ми, халата, всяка година излиза на горната земя и носи по една златна ябълка. Виждаш ли сестрите ми. Те играят със златни ябълки върху златните си тави. Тази година, майка ми не донесе ябълка. Прибра се ранена и сърдита. Никого не иска да види. Бягай, защото ако те надуши, ще те затрие!
Най- малкият- Викай сестрите си и да бягаме тогава
Трите момичета тръгват към въжето. Връзват една по една девойките и ги изтеглят остава най- малката.
Девойката- Нека се вържем заедно и така да ни изтеглят
Най- малкият- Ами ако се скъса въжето
Девойката- Ако останеш последен, братята ти няма да те изтеглят. Ще се скарат за мен и ще те оставят тука. Като останеш сам, ще паднеш още по- надолу. Там има два овена- бял и черен. Паднеш ли на гърба на белия, ще те изнесе на горната земя, но паднеш ли на гърба на черния- ще отидеш още по- надолу. Пази се, юначе. Ето ти този пръстен- вълшебен е. Поискаш ли му дрехи самотворни, ще ги получиш. Сбогом.
Най- големият- Я каква хубавица!
Средният- Моя е!
Най- големият- Не, моя е! Аз съм най- голям!
Средният- Избери си от другите две!
Момъкът е изоставен. Пада на гърба на черния овен и слиза още по- надолу
Най- малкият- И таз добра, какво ще правя сега? Тук е още по- тъмно и мрачно / стига до една къща / Я гледай- чудо невиждано! Бабо, защо замесваш хляба със слюнка? Вода тук нямате ли?
Бабата- О, синко, голяма е нашата мъка. На сам виждаш. В нашто царство моми не останаха. Страшна ламя е завардила кладенците и реките. Веднъж в годината изяжда по една девойка. Като се засити поразницата, тогава ни пуска водата.
Най- малкият- И казваш погълна ви момите
Бабата- тази година царят ще даде дъщеря си. Голяма мъка, голяма!
Най- малкият- Никой ли не се осмели да я надвие?
Бабата- Как се надвива, чедо, такава ламя?
Най- малкият- Остани си със здраве, бабо! / момчето отива при царя / Царю, разбрах, че живеете в беда. Позволи ми да спася царкинята от ламята!
Царят- Момко, жив да си, че ми предлагаш помощта си. И други да се опитвали, но никой не успя. Жал ми е да се погубиш млад и зелен за нас.
Най- малкият- Все пак ще се опит да помогна. Да вървим / хваща за ръката царската дъщеря и отиват до мястото, където излиза ламята. Момъкът задрямва с скута на девойката. Ламята излиза и се насочва към нея. Със сълза тя го събужда и той побеждава звяра/
Царят- Благодаря ти, че ни освободи от това зло! Голям юнак си. Силата си не знаеш! Кажи ми как да ти се отплатим за голямата добрина?
Най- малкият- Нищо не искам, царю, освен да си ида у дома- на горната земя
Царят- Виж, синко, това не мога да направя. Ако намериш някой, който може да го направи, ще помогна с каквото трябва!
Момчето се натъжава и тръгва да се разхожда. Вижда дърво с гнездо. В него три орлета сами. Изведнъж триглава змия пропълзява по дървото и иска да ги изяде. Орлетата се разпищяват. Юнакът отсича главите на змията. Спускат се орлите да го убият
Орлетата- Мамо, татко, не го закачайте! Той ни спаси от смърт! Трябва да му благодарим!
Орелът- Как да ти се отблагодарим, че спаси децата ни?
Най- малкият- Искам да се върна у дома, на горната земя.
Орелът- Можем да те изнесем, но пътят е дълъг и ни трябват храна и вода- девет ялови крави и девет меха вода
Най- малкият- Добре, ще ги имате! /отива при царя/ Господарю, намерих кой да ме отведе на горната земя. Ще ми дадеш ли девет ялови крави и девет меха вода
Царят- Това е най- малкото, което мога да направя за тебе!
След като всичко е готово, тръгват.
Орлите- Момче, когато кажем „га”, ще ни даваш месо, а когато кажем „пю”, ще ни даваш вода
Най- после юнакът стига горната земя
Най- малкият- Боже, най- после съм на белия свят! Благодаря ви, от сърце ви благодаря!
Орлите- Да те питаме, това последното месо беше по- вкусно и по- различно
Най- малкият- От петите си ви отрязах, че всичко изядохте!
Орлите- Благодарим ти и ние. Късмет, юначе!
Момчето тръгва към къщи и заварва братята си още да се карат за най- малката дъщеря на халата
Средният- Моя е!
Най- големият- Не, моя е! Аз съм най- голям!
Средният- Ама си по- страхлив от мене!
Най- големият- И ти не опази ябълката!
Средният- А ти каза да го оставим брат ни долу
Девойката вижда момчето
Девойката- Престанете, от дни се карате. Ще остана с този, който ми донесе дрехи самотворни.
Двамата братя млъкват стъписани.
Средният- Дрехи ли, какви дрехи?
Най- големият- Как така самотворни?
Юнакът се сеща за пръстена, завърта го и получава дрехите
Най- малкият- Аз ти нося самотворни дрехи. Моя ще бъдеш.
Хваща девойката за ръка. Майката ги посреща и им подарява златната ябълка
Този проект се осъществява благодарение на Програма „М-Тел Грант”, финансирана от Мобилтел ЕАД
Сподели с приятели: |