Реферат по Начална училищна педагогика на тема " Система на Мария Монтесори" ( Помогни ми да го направя сам! ) изготвил: проверил: гр. Шумен, 2023 г
Изтегляне 68.71 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ “ ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”
- РЕФЕРАТ
- Методът Монтесори
- . l. Мария Монтесори
Педагогически факултет катедра: Предучилищна и начална училищна педагогика РЕФЕРАТ по Начална училищна педагогика на тема “Система на Мария Монтесори” (Помогни ми да го направя сам!) изготвил: проверил: гр. Шумен, 2023 г. I. Мария МонтесориII. Методът МонтесориIII. Учене чрез Момнтесори материали IV. Детски играчки Монтесори V. „Чудото Монтесори“ и други книги за възпитание на деца VI. Обучение в Монтесори детски градини и училища Методът Монтесори носи името на д-р Мария Монтесори. Тя развива идеята за спонтанното обучение при децата. Разработва материали, които са в помощ на малчуганите в процеса на усвояване на нови знания. l. Мария Монтесори Д-р Монтесори е родена през 1870 г. След като решава да се занимава с медицина и след като усвоява естествените науки, на 26 годишна възраст тя получава степента доктор по медицина от Университета в Рим. Тя наистина изпъква на фона на останалите, тъй като получава све титли - д-р по медицина и д-р по хирургия. Това се случва през 1896 г., а д-р Монтесори е първата жена в Италия и една от малкото в цяла Европа по онова време, които стават доктори във Факултета по медицина. Това й осигурява една солидна научна база за бъдещи постижения. За около 15 години, от 1896 г. до 1911 г., д-р Монтесори практикува медицина и заема професорското място в Катедрата по „хигиена и антропология“. През 1898 г. в хода на професионалните си срещи с деца те започва да се интересува и от обучението им и през 1907 г. отваря първата институция за деца под 6 години, която тя нарича „Къща за децата“. Тази къща става нейната образователна лаборатория. Следва период на интензивно проучване на детството и постигането на забележителни практически резултати. През 1909 г. излиза и историческата й книга „Методът на Монтесори“ (от английски), която е преведена и четена от целия свят.1913 г. е паметна година, понеже това е годината, в която Монтесори изнася първия си курс международни лекции и посещава САЩ. През 1916 г. се почвява и друга епохална книга, наречена от английките й издатели „Методът на Монтесори за напреднали“. През 1919 г. тя посещава Англия, откривайки Международен обучителен курс в Лондон. Работата й, която се разпрострира във всяка страна в Европа, е подена и в доминионите на Британската империя и е добре приета в Индия и Южна Америка.Вследствие на това, през 1929 г. е основана Международната Монтесори асоциация ( A.M.I.) в Елсинор, като целта й е представена по следния начин: „ Да разпространява познанието за това как би могло да се помогне на незрялото и опитващо се да открие и да развие своите собствени възможности дете , да изпълни задачите си, да се реализира и достигне пълния си потенциал “. По време на възторжена среща по случай на вручването на титлата „Почетен член на Института по педагогика в Шотландия“ президентът на Института казва: „Преподаването е консервативна професия, но веднъж на всяко поколение се ражда изключителен човек, който се появява като глътка свеж въздух и вдъхновява хората за нови начинания и нови дейности Това са великите фигури в историята на педагогиката. От нашето поколение няма по ярка фигура сред тях от тази на г-жа Монтесори. Нейното име не само е познато в Шотландия и Европа, но и във всяка част на света.“ Д-р Монтесори по принцип и на практика дава на човечеството надежтада за изграждането на един мирен и развит свят, като тази надежда почива на най-стабилната основа, а именно – свободно о демократично обучение на децата на света. ll. Методът Монтесори Монтесори създава оригинална педагогическа система, която нарича: „система, в която детето се развива самостоятелно, базирана на дидактически подготвена среда“. Основният принцип на метода Монтесори е „Помогни ми да го направя сам“. Това означава, че възрастният разбира от какво се интересува детето, дава му основа за интересни дейности и го учи да я използва. Тя разглежда детето като главен фактор на собственото му развитие. Това схващане поставя възрастния в нова, по-различна позиция във възпитателния процес. Основната му задача според Монтесори се заключава не във формиране на детето, а в подпомагане на неговото свободно психофизическо развитие. Според Монтесори възпитателят трябва да се откаже от своята подтискаща власт, от въздействия с принудителен характер, с които поставя детето в позиция на защита, на отбрана, водеща до проявление на „недостатъците, които искат напразно да унищожат с помощта на възпитанието: каприза, разрушителния дух, лъжата, боязливостта, страха, изобщо всички качества, свързани с положението му за защита“. Според Монтесори обучението и възпитанието на децата трябва да започне преди 3-годишна възраст като най-общо този метод се случва без манипулиране на поведението чрез наказания и награди. А главната цел на метода Монтесори е свързана с общуването – между деца и възрастни, между деца и деца. То се разделя на няколко етапа. от 0 до 3 години – време, в което се развива детската душевност, която се влияе от тази на възрастните; от 3 до 6 години – детето се влияе най-често от онези възрастни, които са най-близо до него чисто душевно; от 6 до 12 години – детето расте без промени;
от 12 до 15 години; от 15 до 18 години; Мария Монтесори извежда 19 принципа, които са водещи за успеха на метода Монтесори. Те са следните: 1. Децата се обучават с помощта на предмети от заобикалящия ги свят. 2. Дете, което е критикувано често, като порасне се превръща в съдник и критик на всички останали. 3. Детето се учи да цени себе си и другите, ако често е хвалено. 4. Агресивните деца често са расли в такава среда. 5. Бъдете честни с детето си – то ще се превърне в добър и честен човек. 6. Срамежливо и плахо е дете, което често е било осмивано. 7. Ако осигурите чувство за сигурност на вашето дете, то то със сигурност ще вярва в другите. 8. Ако често порицавате вашето дете, то ще изпитва чувство за вина. 9. За да разбере какво е самоуважение, детето трябва да среща одобрение. 10. За да се научи на търпение, трябва да сте снизходителни. 11. Детето ви ще изгради доверие към вас, ако често прекарвате приятно време заедно. 12. За да открива любовта, нужно е детето да е заобиколено от приятелство и добронамереност. 13. Без значение дали присъства, или отсъства, не говорете лошо за детето. . 14. Ако се концентрирате върху развиването на положителни качества у детето, то няма да остане място за негативни. 15. Винаги слушайте децата и им отговаряйте. 16. Уважавайте своето дете, дори когато греши. Всичко е поправимо, а и носи ценни уроци. 17. Помагайте на деца, които са в търсене, но бъдете незабележими за онези, които всичко са намерили. 18. От съвсем малко помагайте на детето да открие своите способности, проявявайки търпение, разбирателство и обич. 19. Показвайте се винаги в най-добра светлина, когато възпитавате детето. Защото то винаги ще ви има за пример. Възпитателното въздействие върху детето в системата на Монтесори се осъществява чрез подходяща организация на средата. Макар да я разглежда като вторичен фактор на детското развитие (може да го възпира или благоприятства, но не и да го твори), Монтесори подробно разглежда условията, на които тя следва да отговаря. Материалната среда, в която детето расте и се развива, трябва да бъде съобразена както с физическия му ръст и силите му, така и с духовните му потребности. За тази цел Монтесори заменя тежките чинове с леки, малки масички и столчета, които децата местят сами, поставя ниски умивалници, шкафчета и т.н. Всички предмети имат едно общо свойство – дават възможност на децата да контролират грешките си (боядисани са в светли тонове и лесно се цапат, лесно се движат и се събарят, съдовете се чупят) и ги подтикват към самоусъвършенстване на движенията. Към материалната среда спадат и многобройните дидактични материали, които децата избират сами в зависимост от интересите си. На потребността от движения и връзка с природата Монтесори отговаря с подготвянето на спортна площадка с различни уреди и пособия, земеделски участъци и зоологически кътове. Д-р Мария Монтесори развива система от научни наблюдения, която се основава на възрастта на децата. Нейните подходи могат да бъдат прилагани, както в детската градина, в училище, така и у дома. Основното за метода Монтесори е, че се сформират групи с деца на различна възраст с цел по-малките да се учат от по-големите. Ролята на възрастния/учителя/родителя е да съблюдава процеса и да го води, но да не се намесва активно в него. Този тип комуникация е изключително полезна за всички страни. Децата се научават да общуват с хора на всякаква възраст, което в бъдеще им носи само позитиви. Една от най-важните задачи на предучилищното възпитание Монтесори вижда в осигуряването на условия за правилно физическо развитие на децата. Към тях спадат рационалното хранене, правилната организация на дневния режим, хигиената на помещенията, тялото и облеклото. Физическото развитие на децата в Домовете на Монтесори е подложено на специално наблюдение чрез антропологически измервания, извършвани периодично. Монтесори е противник на организираните групови гимнастически занятия, които според нея са основани върху принудата. Тя препоръчва свободните движения и игри на откито с топка и други пособия. Единствените упражнения, които въвежда, целят формиране на умения за ходене, изкачване и слизане, скачане. Според Монтесори свободното, естествено развитие на детето е свързано с формиране на определени нравствени качества, най-важното от които е самостоятелността. Това предполага промяна на грижите на възрастния спрямо детето. Монтесори смята, че те трябва да се състоят в показване на действията, които то не може да извъшва само, а не в извъшването им вместо него. „Грижата около детето не трябва да бъде по-малка, но по-разумна. Възрастният трябва да помага на детето да върши това, което не може. Не да го мие, облича или храни, но да му покаже само да върши тези неща прилично“. Монтесори подготвя специален дидактичен материал, чрез упражненията с който най-малките усвояват умения за закопчаване, откопчаване, свързани с обличането. Друго основно нравствено качество, на което обръща внимание, е дисциплинираността, разбирана не като послушание, а като умение за владеене и разпореждане със себе си в съответствие с едно или друго жизнено правило. Според Монтесори активнта дисциплина не може да се постигне със заповеди, поучения, награди и наказания. Тя се поражда и се проявява в работата, определена по собствен избор и основана на интереса към нея. Така свободата, разбирана като възможност за избор на дейност, се превръща в необходимо условие за дисциплината. Трудовото възпитание е съществен елемент в педагогическата система на Монтесори, защото чрез него се формират и ценни нравствени качества – чувство за отговорност, търпеливост, любов към природата. Централно място в него заема грижана за растенията и животните. Освен това то се реализира и чрез битово-домакински труд – почистване и подреждане на стаята, сервиране и отсервиране, обработка на продуктите за храна (миене, рязане, белене). При извършването му се формират и умения за организация на работата, свързани с разпределяне на задачите между няколко деца и целесъобразното им изпълнение. Чрез ръчния труд (моделиране на различни предмети, строеж на къщички и други) се решават задачи както на трудовото, така и на естетическото възпитание – детето не само се стреми да изработи даден продукт, но и да му придаде красив външен вид. Изработването на едно изделие в различни варианти, рисуването, движенията под ритъма на музиката за постигане на грациозност и изящество в походката и маниерите съдействат за естетическото развитие на детето. Най-значително място в системата на Монтесори заема сензорното възпитание, което Монтесори разглежда като необходима основа и предпоставка на умственото възпитание. Като цел на сензорното възпитание Монтесори посочва „изостряне различителното възприятие на предметите“ чрез многобройни повтарящи се упражнения с богат дидактичен материал. Той представя свойствата на вещите – размер, форма, цвят, тегло, температура, вкус и др. С тяхна помощ детето започва да разбира тези свойства – да ги различава, да установява степените им на различие. На тази основа, на реда, установен в съзнанието му, то започва по-различно да приема външния свят – всеки предмет застава на своето място, в своята група. Дидактичният материал в системата на Монтесори заменя словесното обучение. Той провокира активонстта на детето и я управлява, тъй като съдържа в себе си възможността за контрол на грешките. Ако детето не извъши дадено упражнение правилно, то само вижда грешката и се стреми да я поправи. Така материалът се превръща в средство за самовъзпитание и за самообучение. „Докато думите на учителя изчезват, материалът, напротив, е винаги пред детето; ако учителят описва или дава указания за нещо, материалът представя това нещо като реален факт… В радостта си да разсъждава, да следва интуицията си, да открива, детето работи съвсем само, с ентусиазъм и при едно свободно съсредоточаване, при което не се бои нито от прекъсване, нито от критика; то осъществява строежа на своята собствена личност“ – пише Монтесори. Според нея дидактичният материал е само отправна точка, откъдето започва духовното развитие на детето, и затова той трябва да възпроизвежда стадиите на това развитие. По тази причина отначало служи само за упражнение на сетивата, което съответства на сензорните нужди на детето, след това чрез него се усвояват четенето и смятането, а в горните училищни степени – знанията по другите учебни предмети. В Домовете на детето в една група се възпитават няколко десетки деца (40, 50, 60) на различна възраст – от 2,5 до 7 години. Преобладават индивидуалните занимания или с малка група. При осъществяването им учителката предлага материал на детео, дава кратки напътствия за работата с него и оставя детето да се упражнява самостоятелно. Монтесори изисква тя на наблюдава непрекъснато поведението му, за да установи доколко материалът го е заинтересовал, за да не се допусне нарушаване на основния принцип за свободата на детето. Най-малкото усилие според Монтесори противоречи на самодейността му. Интересът на детето към дадена област и темпът на неговото развитие определят степента на подготовката му. В едно отношение то може да изпреварва връстниците си, а в друго да изостава. Тригодишното дете може да изпълнява дадено упражнение редом с шестгодишното и даже да го изпреварва. Съществува обаче известен ред и последователност в упражненията и в предлагането на дидактичния материал, който Монтесори определя в пет степени. В първите три преобладават упражненията за развитие на сензориката; подготовката за четене, писане и смятане започва в четвъртата степен; самият процес на четене, писане и смятане протича в петата степен. В средните училища, работещи по системата на Монтесори, обучението се осъществява по същия начин. Учениците работят със специални материали по различните учебни предмети, като сами избират учебните предмети, по които ще се обучават през деня и определят времетраенето на обучението по всеки един от тях. Учителят запазва функциите си на консултант и помощник. Предимствата на система са, че децата учат със собствено темпо, без конкуренция с връстници и задължителна програма. Занятията не са скучни, децата са любознателни и инициативни. Те могат да се занимават, да уважават нуждите на другите и да се справят добре с домакинските задължения. Децата знаят какво са „лични граници“ и „кой съм аз“. Критиките, които се отправят по отношение на системата на Монтесори, са в няколко посоки. Първата от тях се отнася до дидактичния материал – това, че е абстрактен и прекалено регламентира дейността на детето с него. Втората основна посока на критика се отнася до възпитателните средства – това, че не се използват приказките, песните, игнорирано е духовното общуване на учителя с децата. Третата засяга еднообразието на методите – това, че се използват само дидактични упражнения и че почти напълно липсват игрите. След методологията на Монтесори за децата може да бъде трудно да свикнат с дисциплината на обикновените детски градини и училища, където всички правят едно и също нещо заедно, а учителят трябва да се възприема като авторитет, а не като помощник. Помагалата са доста скъпи и трябва да са разнообразни, за да заинтересуват децата и да има достатъчно. Трудно е да се пресъздаде Монтесори среда у дома. Въпреки тези недостатъци системата на Монтесори печели много привърженици заради изключителния хуманизъм и уважение към детето, основано на доверието в неговите сили и възможности за активно участие в изграждането на собствената му личност. И днес много училища в Европа и Америка работят по тази система. Изтегляне 68.71 Kb. Сподели с приятели:
|