Материалът е подготвен от Шанко Апостолов- директор на Парк музея “Владислав Варненчик”
Историческа справка за походите на Владислав Варненчик и Янош Хуняди през 1443- 1444 г.
След завладяването на България турците се насочват към Унгария, която е принудена да търси начин да се защити. Поради факта, че сама не може да устои на турския натиск, тя търси сближение със съседните народи и държави- с цел създаване на коалиция, способна не само да спре, но и да изтласка завоевателите от Балканите.
На унгарския престол е поканен и коронован 16-годишният полски крал Владислав ІІІ Ягело. През 1443 г. в Унгария се организира поход срещу турците. В състава на сборната армия влизат – унгарци, около 500 полски доброволци /като държавата Полша не участва в похода/, чешки наемници. хусисти /като това не е чешко държавно участие/, 700 босненци, водени от Петър Ковачевич /държавно участие/.
Сръбският деспот Георги Бранкович участва със значителни сили /държавно участие/. В похода се включват власи и немски наемници.
Сборната армия прекосява Сърбия и през Западна България достига до Златица. Поради тежката зима походът се прекратява. В резултат на мирния договор, сключен за 10 години, Сърбия получава автономия, а Унгария- редица крепости по Дунава. Недоволен от този резултат е папа Евгений ІV. Той е и главният вдъхновител на антитурското движение. Целта му е разпространението на католицизма на Изток. По негово настояване пратеникът му в Унгария- Юлиано Чезарини, освобождава крал Владислав от положената при подписването на договора клетва. Подготвя се нов поход.
При втория поход сболрната армия е съставена от:
-
Унгарско-трансилвански полкове, водени от Янош Хуняди.
-
Полски доброволци- около 300 души.
-
Чешки наемници- хусисти- 400 души. И сега Полша и Чехия не участват като държави.
-
Участват 4000 власи, водени от Влад Дракул. Това е държавно участие.
-
Участват бойци от Западна Украйна. В документи те са нерачени “рутени”, т.е. “русини” или “староруси”. По това време западноукраинските земи са включени в границите на полската държава /не е известен точният им брой/
-
Участват доброволци българи от Подунавието- от Видин, Оряхово, Никопол и други селища.
-
В състава на унгарската армия се сражават и неголям брой немски заселници от Трансилвания, а също и словаци. /Трансилвания и днешна Словакия тогава са в границите на Унгария/.
-
В битката край Варна се сражава и отряд хървати, водени от Франко Таловац /тогава Хърватско също е в пределите на Унгария/.
-
Босна и Сърбия остават встрани от събитията, свързани с похода през 1444 г. Знае се само, че предводител на един от унгарските отряди е босненският епископ Рафаел. Преки сведения за участие на босненци и словаци засега липсват.
-
Сражава се и отряд западни рицари, водени от папския легат Юлиано Чезарини.
Сборната армия по време на втория поход- 1444 г., е около 20000 бойци. Турската наброява 55000-60000 души и се командва от султан Мурад ІІ.
Край Варна загиват 20-годишният крал Владислав и половината от неговите войни. С останалата част от армията Янош Хуняди отстъпва.
Сподели с приятели: |