Оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение

Води

3.3.1 Повърхностни води

Долнобанската долина се явява част от развитото по северния склон на Източна Рила поречие на р. Марица, достигащо на юг до водораздела с поречието на р. Места, а на запад границата минава по водораздела с поречието на р. Бели Искър и съвпада с главния водораздел на Балканския полуостров между Черноморския и Беломорския басейни. На север границата минава по билото на Ихтиманска Средна гора. Поречието в посочения район е асиметрично, като по-дълги са десните, Рилски притоци, а по-къси и маловодни са левите притоци, които прорязват южните склонове на Ихтиманска Средна гора. Котловинното дъно е силно нарязано от коритата на десните притоци на Марица. Широчината му достига 2—2,5 км и е високо между 500 и 800 м над морското равнище. Речното корито не променя характера си, а само широчината му става по-голяма (средно 15—25 м).

В котловината наклонът е 17,65 ‰. Котловинното дъно е наклонено от юг към север и е засипано от наноси на притоците Очушница, Бистрица и Стара река. Средният модул на наносния отток за всички станции от течението на р.Марица е по-малък от средния за страната. При това той бързо нараства в планинската част на водосборния басейн до Белово, като изменението му при ХМС Радуил (ХМС 71650) е показано на фиг.3.3-1



Фиг.3.3-1. Среден модул на оттока (ХМС Радуил)

Климатът в разглеждания район е умерено-континентален, с подпланински и планински характер. Лятото е горещо, а зимата е студена. Средната годишна темература се изменя от –2.9^оС за планинските райони до +9.3^оС за котловинната част от басейна (ст. Долна баня). Валежите, които са един от основните фактори за формирането на повърхностния и подземен отток, средногодишно са от 685 mm за котловинната част на басейна (ст. Долна баня) до 1252 mm за планинската част (вр. Мусала). Снежната покривка, респ. снеготопенето, е важен елемент за устойчивото подхранване на повърхностните и подземните води. В планинската част от басейна (вр. Мусала) средната продължителност на дните със снежна покривка е 241.

Отточният режим на реката в района е доста променлив и непостоянен, като се приближава към алпийския тип. Потвърждава се от обстоятелството, че през някои години отточният обем превишава падналия валежен обем. Характеризира се с увеличаване на водните количества и стоежи от началото на м.март до края на м.юли, което в резултат преди всичко на пролетното снеготопене, както и от интензивните пролетни валежи. Максимумите обикновено настъпват през месеците април и май. Периодът на ниските водни количества започва обикновено в началото на м.август и завършва през м.октомври. През периода между месеците ноември и февруари се отбелязва вторичен максимум или есенно завишение на водните стоежи и водните количества. През този период в месеците януари и част от февруари водните количества отново намаляват, което от своя страна може да се приеме като вторичен минимум. Средногодишното водно количество на р. Марица при ХМС с. Радуил възлиза на 2,131 м³/сек. (за периода 1961-98 год), равняващо се на близо 93 милиона м³. Разпределението на посочения обем по отделните периоди е съответно: през пролетното пълноводие – около 76 %, през летния минимум – около 11 % и през есенното увеличение – около 14 %. Отношението на средното водно количество за пролетното пълноводие на многоводна година към съответното водно количество за маловодна година е около 3 пъти, през лятното маловодие посоченото съотношение е 3,5 пъти. Средногодишното водно количество при ХМС Белово е приблизително 8,28 м³/сек. и варира в границите от 4,41 до 13,99 м³/сек.. Колебанията на водните количества варират между 0,31 и 1,6 м³/сек., за най-ниските годишни стойности на периода и между 26,20 и 712 м³/сек., за най-високите. Средногодишният отточен обем е приблизително 258 милиона м³, разпределен съответно през първия период – около 68 %, през втория период – около 10 % и през третия период – 22 %. Отношенията на средното водно количество за първия период на пролетно пълноводие на многоводна година към съответното водно количество за маловодна година е около 1,5 пъти, а за втория период на лятно маловодие е също 1,5 пъти.

Качеството на водите на реката в разглеждания район съгласно изискванията на Наредба 7 /1986 е II категория. Наблюденията по отделни показатели, характеризиращи нейното екологично състояние, през последния четири годишен период показват, че средните стойности на основните показатели са в интервала съответно за пункт Радуил: реакция на водата-от 7,22 до 8,3; БПК₅ – от 1,4 до 2,23 мг/л и разтворен кислород – от 6,3 до 9,2 мг/л и ХПК – 15,27 мг/л, като изскванията за I категория повърхностен воден обект са съответно: реакция на водата-6,5-8,5; БПК₅ -5 мг/л; разтворен кислород – над 6,0 мг/л ,, т.е. водата на р. Марица при разглеждания пункт отговаря на изискванията на посочената категория, като на фиг 3.3-2. е посочено изменението на средногодишните стойност на тези показатели за периода.

Средногодишните стойности на биогенни елементи при пункт Радуил са в интервала: амониев азот- от 0,01 до 0,07 мг/л; нитритен азот- от 0,003 до 0,01 мг/л; нитратен азот- от 0,13 до0,28 мг/л и фосфати-0,03 мг/л, като изскванията за I категория повърхностен воден обект са съответно: амониев азот- 0,1 мг/л; нитритен азот-0,04 мг/л (II категория); нитратен азот - 5 мг/л и фосфати -0,2 мг/л, т.е. водата на р. Марица отговаря на изискванията на I категория по показателя амониев и нитратен азот, и фосфати, и на изискванията за II категория по показателя нитритен азот. Изменението на средногодишните стойности за съдържание на биогенни елементи във водата на р.Марица при пункт Радуил за периода е посочено на фиг 3.3-3.

Средногодишните стойности на неразтворени вещества, хлориди и сулфати във водата са в интервала: неразтворени вещества - от 2,6 до 9,0 мг/л; хлориди - от 1,2 до 2,06 мг/л; и сулфати- от 8,04 до 14,25 мг/л, като изскванията за I категория повърхностен воден обект са съответно: неразтворени вещества -30 мг/л; хлориди -200 мг/л; и сулфати -200 мг/л,т.е. водата на р. Марица отговаря на изискванията на I категория повърхностен воден обект по посочените показатели. Изменението на средногодишните им стойности е посочено на фиг 3.3-4.



Фиг 3.3-3 Изменение на средногодишните стойности за съдържание на биогенни елементи във водата на р.Марица при пункт Радуил


Фиг. 3.3-4. Изменение на средногодишните стойности на неразтворени вещества, хлориди и сулфати във водата на р.Марица при с.Радуил
Средното съдържание на йоните на желязо и манган във водата на р. Марица при пункт Радуил са в интервала съответно: общо желязо- от 0,08 до 0,21 мг/л и манган- от 0,01 до 0,022 мг/л;, като стойностите на тези показатели отговарят на изискванията за I категория по общо желязо за посочените пунктове -0,5 мг/л и манган-0,1 мг/л. Измененията на средните стойности на посочените показатели са приложени на фиг.3.3-5


Фиг. 3.3-5. Изменение на средногодишните стойности на желязо и манган във водата на р.Марица при с.Радуил

Изводи:

1. 
   Инвестиционното предложение е разположено във водосбора на р. Марица на разстоянието от около 3 км.
   
2. 
   Качеството на водите в р. Марица в района на инвестиционното предложение отговарят на изискванията на II категория повърхностен воден обект съгласно Наредба 9 от 1986 год.
   

2. Подземни води

Долнобанският термоводоносен басейн, посочен на фиг. 3.3.-6, се намира между планините Рила и Ихтиманска Средна гора. В неговите граници са проявени находищата на минерални води Костенец, Долна баня, Момин проход и Пчелински бани. Изследваният регион попада във водосбора на р. Марица, като обхваща южните склонове на Черни рид от Ихтиманска Средна гора, източните склонове на рида Шумнатица, североизточните склонове на Рила планина и Костенецката котловина. Хидрогеоложките условия в четирите находища са обединени в „Костенецки район", като се отбелязва наличието на хидро-геохимична зоналност в него. По-късно находищата Костенец, Долна баня, Момин проход и Пчелински бани са обединени под названието "Долнобански басейн", като басейнът представлява грабенова структура, оформена от разломните зони между Рило-Родопския масив и Средногорието, чиято главна зона на подхранване се намира по северо-източния дял на Рила планина. В геоложкия строеж на региона участват следните литоложки разновидности:

• 
  докамбрийски метаморфни формации - гнайси, амфиболити, шисти и мигматити;
  
• 
  палеозойски гранитоидни плутони;
  
• 
  горнокредни гранодиоритни интрузии;
  
• 
  палеогенски континентални отложения по Рилските склонове;
  
• 
  неоген-кватернерни езерно-речни наслаги и кватернерни речни отложения в Долно-банската котловина.
  

В регионален план батолитът е вложен дискордантно сред докамбрийския метаморфен фундамент. В него се отделят две наставки: гранодиорити и средно- до едрозърнести биотитови гранити . Гранодиоритите от първата наставка се разкриват южно от гр. Долна баня. Средно- до едрозърнестите гранити на втората наставка изграждат района южно и западно от курортно селище Костенец и североизточно от вр. Мусала. Те се отличават с постоянство в строежа, състава и химизма, левкократни са и са изградени от плагиоклаз, калиев фелдшпат, кварц, биотит, амфибол и акцесорни минерали.

Горнокредни интрузии са представени от:

- гуцалски плутон, който се разкрива на запад от с. Момин проход, около селата Гуцал и Пчелин. Изграден е от едрозърнест гранодиорит, левко- до мезократен, с масивна текстура. Минералният му състав е плагиокалз, калиев фелдшпат, кварц, амфибол, биотит, апатит, титанит, серицит, епидот. По химизъм скалите се отнасят към нормалните гранодиорити от калиево-натриевата серия.

-плански плутон, който изгражда северозападните отдели на басейна. Има наставен характер. Първата наставка е представена от габро, габро-пироксенити а втората - от диорити, кварц-диорити и кварц-монцодиорити . Двата плутона са част от Маришката нео-интрузивна зона. Възрастта им е определена на около 73 млн. години.

Счита се, че горнокредните интрузии в Родопския масив са самостоятелни тела, внедрени в Рило-Западно-родопския батолит, в по-късен етап на магмена активизация. Представени са от дребнозърнести биотитови гранити до плагиогранити, изграждащи интрузивно тяло, намиращо се югозападно от курортно селище Костенец.

Главна тектонска структура в региона е Маришкия шев, който разделя Родопския масив от Средногорието. Проследява се от долината на р. Бели Искър през курорта Боровец, с. Радуил, Костенец, с. Сестримо до Белово. Първоначално има посока около 90^о, а към с. Сестримо и гр. Белово посоката се изменя до 120^о. Ширината му е от порядъка на 10 - 20 km. Той представлява дълбочинен разлом, съставен от серия субпаралелни, предимно вертикални, със слаба южна вергентност разломи, по които стъпаловидно е пропаднал северният склон на Родопския масив.

Подземните води от района на Костенец - Долнобанската котловина и склоновете на ограждащите я планински масиви са порови, пукнатинно-карстови и пукнатинни. При инженерно-геоложките проучвания, проведени на терена във връзка с предпроектните проучвания с е установено статично водно ниво на 0.90 m в Ш №3; ниво на 1,20 m в Ш № 4; ниво на 2,70 m в Ш №8; ниво на 2,70 m в Ш № 11. В останалите проучвателни шурфове не е установено водно ниво към момента на проучването.

Порови води - акумулирани са в кватернерните и неогенските неспоени и слабоспоени материали. Подхранването им е инфилтрационно. Те са с плитка циркулация. Дренирането им се осъществява от речно-овражната система.

Пукнатинно-карстови води - формирани са в докамбрийските напукани и окарстени мрамори. Установени са в най-югоизточната част на региона. Имат плитка циркулация и подхранват студени извори с непостоянен дебит.

Пукнатинни води от зоната на екзогенна напуканост – те са привързани към напуканите, изветрели и грусирали гранити и докамбрийски метаморфити. Те са студени, със свободно водно ниво и активен водообмен. Подхранват се инфилтрационно от валежите и се дренират от низходящи извори с малък дебит. Част от тези води проникват по пукнатини на голяма дълбочина, където в следствие на промените в състава и температурата си, се трансформират в термоминерални.

Пукнатинни води в зоната на ендогенна напуканост - водите са термоминерални, имат инфилтрационен генезис, акумулират се и циркулират по пукнатини и тектонски зони в палеозойските гранитоиди и горнокредни интрузии. Последните формират единен в хидравлично отношение резервоар на термоминерални води, означен като Долнобански термоводоносен басейн.

Северната част на басейна е изградена от грано-диоритите на Гуцалския плутон и диоритите на Планския плутон, а южната - от гранитоидите на Рило-Западно Родопския батолит. Сред тях са внедрени отделни интрузивни тела с горнокредна възраст. Хидравличната връзка между подземните води от двете части е усложнена от разломните структури на Маришкия шев. Възсед-навлака е с южна вергентност, по който гранитите и мета-морфитите са навлечени върху палеогенските седименти, следящ се по линията Боровец - Радуил – Костенец и представлява хидравлична бариера за движението на подземните води в северна посока. Тази бариера вероятно способства за проявлението на минералните води в находище Костенец се разглежда като автономна част от Долнобанския термоводоносен басейн.

Палеозойските и горнокредните интрузивни формации контактуват пряко единствено в западната част на басейна в района между гр. Долна баня и с. Радуил, като хидравличната връзка между формираните в тях подземни води е директна. В центалната и източната част на басейна (респ. Костенецко - Долнобанската котловина), на повърхността се разкриват докамбрийски метаморфити и терциерни и кватернерни седименти, като по сондажен път, под неогенските и кватернерни отложения са установени гранити и гранодиорити. Последното дава основание да се допусне наличието зони на пряк контакт между палеозойските гранити на Рило-Родопския масив от юг и Гуцалския плутон - от север, което е предпоставка за осъществяване на хидравлична връзка между формираните в двата скални комплекса подземни води. В някои участъци хидравличната връзка между водите, акумулирани в двата комплекса, се осъществява и през напуканите и тектонски преработени протерозойски гнайси, които представляват вторичен колектор на минералните води в находище Долна баня.

Топлите минерални извори в гр. Долна Баня са разположение на около 2,5-3 км от производствената площадка (Приложение 7), а останалите находища на топли минерални води в региона са разположение съответно в близост до Костенец, Пчелин и Момин проход, на значително по-голeми разстояния от това в гр. Долна баня.

Дренирането на минералите води в басейна се осъществява чрез четири обособени изворни находища - Костенец, Долна баня, Момин проход и Пчелински бани. Понастоящем сумарният отток от четирите находища се оценява на 53 l/s.

Химическият състав на водите от описаните находища показва генетично и химическо сходство. Термоминералните води от Костенец (46^оС), Долна баня (62^оС), Момин проход (65^оС) и Пчелински бани (73^оС) са азотни, хелиеви, средно и силно радиоактивни, с обща минерализация от 0.29 до 0.98 g/l. Те са с високо съдържание на флуорид (до 12.5 mg/l) и силиций (до 127 mg/l H₂SiO₃). По катионен състав водите се характеризират като натриеви, а по анионен - от хидрокарбонатно-сулфатни (Костенец) до сулфатни (останалите три находища). В тях е установено наличието на голям брой редки и разсеяни микрокомпоненти, сред които с повишени микросъдържания са Li, Ga, Ge, W и др. Изворните води в Пчелински бани имат най-високата температура - 73^оС, а тези в Момин проход - максимална радиоактивност - до 580 емана (2146 Bq/l).



Фиг. 3.3-6 Хидрогеоложка карта на Долнобанския термоводоносен басейн (по Пенчев П. , В. Захариев , Б. Денева, 2003)

Легенда:

Закономерностите в разпределението на състава и температурата на минералните води в басейна, отразяват филтрационния им път през водовместващите скални формации. Палеозойските гранитоиди на Рило-Западнородопския батолит са по-стари и следователно, пукнатините в тях са "по-промити", т.е водоразтворимите соли са в по-голяма степен изнесени и подземните води, формирани и циркулиращи в тях, са с по-ниска минерализация. Горнокредните неоинтрузии са значително по-млади, и следователно са по-малко "промити", което дава пряко отражение върху по-високото съдържание на разтворени компоненти в акумулираните в тях подземни води. Това обяснява увеличението на минерализацията, концентра-циите на сулфатите, флуоридите, метасилициевата киселина в северна посока - от Рила към Средногорието. В същата посока относително намалява съдържанието на хидрокарбонатите и се понижават стойностите на pH. Установява се закономерно увеличаване на температурата на минералните води в северна посока, което се дължи на по-голямата дълбочина на циркулация на подземните води.

Средни стойности на основните показатели, характеризиращи качествата на минералните води в находище Долна баня, са показани на фиг.3.3-7 и фиг.3.3-8



Фиг.3.3-7 Средни стойности на натрий и сулфати в минералните води



Фиг.3.3-8. Средни стойности на калций, хлор, алуминий, карбонати и силикати в минералните води

Изводи:

1. Хидрогеоложките условия на района, където е разположено инвестиционното предложение, се характеризират с пукнатинни и порови води.

2. Пукнатинните води по дълбочина на движение са с плитка и дълбока циркулация.

3. Минералните води в района са термоминерални и азотни, хелиеви, средно и силно радиоактивни, с обща минерализация от 0.29 до 0.98 g/l (Костенец (46^оС), Долна баня (62^оС), Момин проход (65^оС) и Пчелински бани (73^оС). Те са с високо съдържание на флуорид (до 12.5 mg/l) и силиций (до 127 mg/l H₂SiO₃). По катионен състав водите се характеризират като натриеви, а по анионен - от хидрокарбонатно-сулфатни (Костенец) до сулфатни (останалите три находища

2. 
   
   Каталог: ovos
   
   
   
   Изтегляне 3.85 Mb.
   
   Сподели с приятели: