Инвестиционното предложение на „Ел Бат” АД за „Реконструкция и модернизация на инсталация за преработка на излезли от употреба оловно-кисели акумулаторни батерии до олово и оловни сплави“ предвижда изграждане на производствени мощности за повишаване капацитета на съществуващата инсталация чрез модернизация на съоръженията, включени в нея.
В най-общ план, производствената площадка на фирмата е разположена в крайната северна част на Костенско - Долнобанската котловина, в местността Съръмеше, на собствена площадка с площ от 23.579 декара. Площадката се намира на 3 км. от гр. Долна баня по пътя за с. Пчелин.
3.11.1. Здравен статус на населението
В границите на гр.Долна баня и около него няма източници на организирани емисии на вредни газове, поради което няма и регулярен мониторинг на въздушната среда. Неорганизирани емисии има от МПС преминаващи по пътя Долна баня - Костенец МПС (азотни окиси, въглеродни оксид, въглеводороди и др. и газове свързани с горенето на петролни продукти) и от горенето за битови нужди.
Общината разполага с добри в качествено и количествено отношение водоизточници. Основният водоизточник за гр. Долна баня е речното водохващане от река Марица, а курорт Долна баня се водоснабдява от река Бистрица. Качеството и количеството на питейната вода е достатъчно, въпреки, че водопроводната мрежа се нуждае от рехабилитация.
Населението на община Долна баня към края на 2007 г. е 4924 души. Територията на общината може да се определи като гъсто населена (70,8 ч/кв.км), ако бъде сравнена със съседната община Костенец (48,4 ч/кв.км.) и се доближава до средните стойности на страната - 70,3 ч/кв.км.
Таблица 3.11-1 Демографски данни за 2007 г.
Място
|
Население
(брой)
|
Прираст (на 1000 души)
|
Цялата страна
-
Градове в страната
-
Селата в страната
-
Гр.Долна баня
|
7718750
3699689
3699689
4924
|
- 5,0
- 1,9
- 12,2
+1,5
|
Данните представени на Таблица 3.11-1 показват, че демографското състояние на населението от община Долна баня е по-добро от средните данни в страната. Възрастовата структура на населението е аналогична на тази в Югозападна България. По данни от 2001 г. най-голям е делът на населението в трудоспособна възраст - 30%. В етнически състав в общината присъства група на ромите, които са около 1/3 от общото население. Най-честите причини за смъртта за страната и за София са представени на Таблица 3.11-2.
Таблица 3.11-2 Най-чести причини за смърт за страната и за София
Причина за смъртта
|
Цялата страна на 100 000 души
|
София –област на 100 000 души
|
1.Инфекциозни и паразитни заболявания
|
15,1
|
10,5
|
2. Злокачествени новообразования
|
117,1
|
107,6
|
3.Болести на органите на кръвообращението В това число
-
Хипертонична болест
-
Остър инфаркт на миокарда
-
Мозъчно съдова болест
|
939,5
69,0
137,2
364,2
|
1137,7
54,4
115,0
357,70
|
4.Болести на дихателната с-ма. В това число:
|
72,5
|
32,6
|
5. Външни причини за заболявания и смърт
|
68,2
|
60,2
|
Данните са от НСИ, за 2008 г.
Данните представени на Таблица 3.11-2 показват:
-
В сравнение със средните данни за страната, най-честата причина на смъртта - сърдечно-съдовите заболявания, показват тенденция на по-високи стойности, главно за сметка на инфаркт на миокарда.
-
Инфекциозните и паразитни заболявания и болестите на дихателната система са в по-малка степен причината за смъртност сред жителите на София област.
-
По отношение на злокачествените заболявания, се установява тенденция те да са по-честа причина за смърт сред населението на областта, като това е главно за сметка на рака на храносмилателната система. Демонстрираните различия са в границите на вариациите между населените области и не разрешават да се правят изводи.
Изводи:
На основата на демографско състояние на населението на гр.Долна баня и на здравно състояние на населението от София област, считаме, че здравното състояние на населението от прилежащите на строителната площадка населени места не се различава от това на цялата страна.
В „Ел Бат”, АД работят 140 работници и служители, от които с производството на оловно-антимонови сплави и обслужващ производствените дейности персонал са ангажирани 100 лица. В производственото хале, късо барабанната пещ и линията за отливки на кюлчета са организирани източници на въглероден оксид, азотен и серен диоксид, оловни аерозоли и въглеводороди. Пещта и линията на отливките са организиран източник на шум. Неблагоприятни фактори на работната среда в леярните производства са още прегряващия и/или музаечен микроклимат и праха.
Протоколите от измерването на факторите на работната среда в производственото хале показват следните нива:
-
Шум. Съгласно Протокол № 1820/ 01. 09.2010 г на ХЕСПА, еквивалентните и дневни нива на шумова експозиция на работните места на отстраняване на шлака, поставяне на номера на кюлчетата, редене на кюлчетата и управление на късо барабанната пещ се движат от 72,2 до 77,5 dB/. Около тези граници се движат еквивалентните нива на шума установени при контрол от 2002 г. (Протокол - 01 5849-5901/30.10.02 г. на ХЕИ гр.София). Тези стойности са под долните гранични стойности за предприемане на действие. В този смисъл може да се приеме, че шумът не е рисков фактор, който може да доведе до увреждане на слуховия анализатор. Тези шумови нива биха могли да имат само лек екстрааурален ефект върху нервната система. Той най-често се изразява в разстройство в съня и развитие на неврозоподобни състояния.
-
Неблогоприятен микроклимат. Параметрите на микроклимата - температура, влажност и движение на въздуха са в границите на нормалните стойности и според двата протокола на измерванията на ХЕСПА 2010 г.и ХЕИ София 2002 г. Не е измервана интензивността на инфрачервената радиация, параметър който при леенето на метли е един от основните фактори които формират микроклимата. Инфрачервената радиация прониква дълбоко в тъканите и може доведе до развитие на слънчев и/или топлинен удар.
-
Азотни и Серни диоксиди. Съгласно протоколите от измерванията проведенипрез 2010 г. (Протокол № 1823/01.09.2010 на ХЕСПА) при гранична стойност от 5,0 mg/m³ измерените стойности на серния диоксид са 1,6 mg/m³, а на азотния диоксид - 0,5 mg/m³. Близки до тези стойности са и данните от Протокол 525/05.11.2002 на ХЕИ София, където установената средна концентрация на азотните окиси е 0,7 mg/m³. Тези данни показват, че наличието на азотни и серни диоксиди не може да доведе до увреждане на дихателната система. Възможно е, тези окиси да имат само алергизиращ ефект по отношение на някой сензибилизирани работници.
-
Въглероден монооксид. Измерените концентрации от 3,1 mg/m³ (2010 г. Протокол на ХЕСПА) и 8,3 mg/m³. (Протокол на ХЕИ София) са много под допустимите гранични стойности за 8 часова експозиция от 40 mg/m³. При така установените нива въглеродния окис не би могъл да оказва токсичен ефект върху работниците.
-
Въглеводороди. Съгласно протоколите от измерванията проведени през 2010 г. (Протокол № 1823/01.09.2010 на ХЕСПА) при гранична стойност от 300 mg/m³., установените количества въглеводороди са 125,0 mg/m³. При измерванията през 2002 г. във въздуха на работната среда концентрацията на въглеводородите е 58 mg/m³.
-
Оловни аерозоли. Съгласно протоколите от измерванията проведени през 2010 г. (Протокол № 1823/01.09.2010 на ХЕСПА) средносменната концентрация на оловото до късо барабанната пещ е 0,08 mg/m³, при гранична стойност 0,05 mg/m³. Наднормени нива от на оловни аерозоли във въздуха в работното хале не са установени при измерванията на ХЕИ София (Протокол 525/05.11.2002).
През 2002 г. са правени измервания на Калай във въздуха. При гранични стойности от 2 mg/m³ измерените стойност са 1,62 mg/m³ (525/05.11.2002 на ХЕИ София). Оловото има кумулативно действие и при продължителна експозиция може да се развият невротоксични и хематологични симптоми на оловното въздействие.
-
Характер на труда. Работата в производственото хале е свързана предимно с физически труд и значително статично мускулно напрежение в резултат на неблагоприятна работна поза и елементи на подържана на тежести. Характера на труда и статичното мускулно напрежение в комбинация с ефект от мозаечен микроклимат (места в халето едновременно с прегряващ и места с преохлаждащ микроклимат) е рисков фактор за развитие на заболявания на нервно-мускулната и опорно-двигателната система.
Здравното състояние на работниците и административно-стопанския персонал оценено по данни от Анализа на заболеваемостта с временна нетрудоспособност и резултатите от периодичните профилактични прегледи, проведените периодични показва следното:
1. През 2009, 08 и 07 година от при средно-списъчен състав 33 - 30 души, през годините са боледували са от 8 до 12 лица. Боледували са главно от остри инфекции на горните дихателни пътища и остри вирусни инфекции с друга неуточнена етиология. Няма случаи на трудови злополуки и професионални заболявания. Не е установена връзка между структурата на заболеваемостта и рискови фактори на работната среда и трудовия процес.
2. През 2008 .са проведени профилактични прегледи, в които са участвали терапевт, невролог, хирург, офаталмолог и отоненевролог. Направени са изследвания на кръвната картина и са изследвани белтък и захар в урината.
Резултатите показват, че на първо място в структурата на заболяванията е артериалната хипертония. На второ място е неврит на слуховия нерв (при 8 от 26 прегледани лица). Заключението от тези прегледи е, че не е установена връзка между условията на труд и рисковите фактори на работната среда и трудовия процес.
Резултатите от профилактични прегледи проведени 2010 г., които включват преглед от терапевт и офталмолог, показва че водещи са заболяванията от артериална хипертония и миопията, която в същност е рефракционна аномалия.
Допълнително са проведени изследвания за олово в кръвта и ДАЛК в урината.
Оловото е есенциален елемент, типичен ксенобиотик. Широкото му разпространение в околната среда довежда до експониране на населението. Поради тази причина то почти винаги се открива в кръвта на населението. Счита се, че стойности на оловото в кръвта до 1,2 μmol/l са в нормалните вариации по отношение на не експонирани лица. При професионална експозиция, за нормални граници се счита количество от 1,20 до 1,92 μmol/l. Стойности над 2,88 μmol/l за професионално експонирани лица са индикация за провеждане на лечение (или 0,531 μmol/l в урината).
На Таблица 3.11-3 е представено процентното разпределение на тези нива сред работниците - ред 1 и ред 2 от „Ел Бат” АД.
Таблица 3.11-3 Процентно разпределение на нивата на олово в кръвта сред работниците в „Ел Бат” АД
|
до 1,20 μmol/l
|
1,21-1,92 μmol/l
|
1,93-2,40 μmol/l
|
2,41-2,88 μmol/l
|
над 2,88 μmol/l
|
брой
|
%
|
брой
|
%
|
брой
|
%
|
брой
|
%
|
брой
|
%
|
2010
№ 60
|
10
|
16,6
|
18
|
30%
|
24
|
40%
|
4
|
6,6%
|
4
|
6,6%
|
2010
№ 68
|
18
|
26,4%
|
18
|
26,4%
|
24
|
35,2 %
|
4
|
5,8%
|
4
|
5,8%
|
Забележка: Вторият ред са данни от общата извадка, в която са включени и 8 лица от администрацията
От данните представени в Таблица 3.11-3. се вижда, че само при 4 професионално експонирани лица са с индикация за провеждане на лечение. Персоналният анализ на данните показа, че при три от тези лица работните места са в сектора на късобарабанната пещ - машинисти и леяр. Четвъртото лице е заварчик и работи в друго помещение (РМЦ). Може да се предположи, че повишеното количество на оловото в кръвта при това лице е резултат на експозиция на метални аерозоли при извършване на заварки.
При нито едно от изследваните лица не е установено повишено количество на ДАЛК в урината. (Повишеното количество на ДАЛК - делта-аминолевулиновата киселина е израз на нарушен синтез на порфбилиногена, участник в синтеза и образуването на хемоглобина. В резултат на тези нарушения се наблюдава анемия и развитие на ретикулоцитоза).
Изводи:
Настоящето здравно състояние на работещите в „Ел Бат” АД не показва отклонение от нормата. През последните години не са установени професионални заболявания и трудови злополуки. Оловото в кръвта, като биологичен маркер се установява при не експонирани лица (администрацията) в стойности определяни за населението, и като професионален експозиционен маркер при работещите в производствена среда.
Сподели с приятели: |