ОТ КОГО СМЕ ПРОИЗЛЕЗЛИ
Ернст Мулдашев
СЪДЪРЖАНИЕ
ЗА АВТОРА ..............................................
Предговор..............................................
ПЪРВА ЧАСТ
ОФТАЛМОГЕОМЕТРИЯТА - НОВИЯТ ПЪТ
КЪМ ПРОБЛЕМА ЗА ПРОИЗХОДА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ... .
Защо се гледаме в очите? ................................
„Средностатистическите очи". Миграционните пътища на
човечеството по земното кълбо ...........................
Чии са очите, изобразени върху тибетските храмове?..........
ВТОРА ЧАСТ
SoHm - ПОСЛЕДНОТО ПОСЛАНИЕ КЪМ
ЧОВЕЧЕСТВОТО (ИНДИЙСКИ ОТКРОВЕНИЯ) .............
Организиране на международна експедиция за търсене изворите
на произхода на човечеството.............................
Какво знаят обикновените хора за произхода на човечеството?
В храма на Гита........................................
Среща с майстора ......................................
Тайнственото сомати....................................
ТРЕТА ЧАСТ
КАКВО КАЗАХА НЕПАЛСКИТЕ И
ТИБЕТСКИТЕ ЛАМИ?..................................
Как да изпаднем в състояние на сомати? ...................
Възможно ли е да се съживи човек?.......................
Отново за „третото око" ................................
Следващия път ще съм по-сериозен ......................
Откровенията на Бонпо-лама ............................
Кой е бил Буда? ......................................
Кои са Лемурийците и Атлантите? ........................
В сомати-пещерата....................................
Външността на хората от предходните цивилизации ..........
Човекът, чийто живот продължава 300 години...............
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
СВЕТЪТ Е ПО-СЛОЖЕН, ОТКОЛКОТО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ
(ФИЛОСОФСКИ РАЗМИСЛИ) .............................
Вярвам ли в това, което съм написал?......................
Генофондът на човечеството ..............................
Шамбала и Агарти .....................................
История на човечеството на Земята .......................
Подивяването като регресивен еволюционен фактор ..........
Негативната аура над Русия .............................
Доброто, любовта и злото...............................
Посвещавам на своите родители
ЗА АВТОРА
Ернст Мулдашев е доктор по медицина, професор, директор на Общоруския център за очна и пластична хирургия, почетен консултант в Луисвилския университет (САЩ), член на Американската академия по офталмология, дипломиран офталмолог на Мексико, член на Международната академия на науките към ООН, майстор на спорта по спортен туризъм, трикратен шампион на СССР, депутат в Руската дума по времето на президента Елцин.
Той е първият лекар в света, извършил успешно операция за трансплантиране на око, създател на ново направление в медицината - регенеративната хирургия. Чудодейните биоматериали, изобретени от него и наречени алоплант, активират скритите възможности на организма за възстановяване на собствените тъкани, а биополето на растящите клетки потиска патологичната регенерация (рака) и нормализира функциите на болните клетки. Разработил е 90 принципно нови очни и пластични операции, спасили хиляди безнадежно болни, отписани от консервативната медицина. Под негово ръководство в Центъра са внедрени 58 вида алоплант, патентовани в Русия, САЩ, Германия, Франция, Швейцария и Италия. Бил е в повече от 40 държави, където е извършвал операции и е чел лекции. Има над 300 научни публикации в руския и чуждестранния печат.
Така регенеративната хирургия прекрачва от сферата на фан-
тастиката в реалността. Разбира се, през 1982 г. овластените партийни чиновници едва не го лишават от лекарски права, като го обвиняват в шарлатанство и лъженаука. Останал без работа, той заминава за Яркутск, където става еленовъд. По-късно, рискувайки поста си, министърът на здравеопазването в Башкирия Ха-лим Каламов му предоставя малка стаичка в затънтена болница в краен квартал на гр. Уфа. Там го последват близките му сътрудници и съмишленици, които днес са гръбнакът на прочутия в цял свят Общоруски център за очна и пластична хирургия.
Ернст Мулдашев признава, че не може напълно да осъзнае механизма, по който действа неговото откритие. След успешната трансплантация на око, извършена на 22.02.2000 г., той разказва следното: „От трибуната на Общоруския конкрес на офталмолозите се чуваше: „Мулдашев опозори руската офталмо-логия с авантюрата за присаждане на око. Всички добре знаят, че това е невъзможно. Не-въз-мож-но!" Мислех си защо ме съдят така, защо дори не ми позволиха да се изкажа, да не би да са богове! Не искаха да разберат, че очната трансплантация е резултат от сложни научни изводи, включващи не само медицински знания, но и данни от физиката и молекулярната биология, както и древни тибетски истини. Как можех да обясня, че във вътрешността на окото по време на операцията изграждах от алоплант конструкции, които приличаха на видените от мен в Тибет.... „огледала", свиващи времето! Времето наистина се сви и в трансплантираното око за невероятно къс срок враснаха кръвоносни съдове, които вече година и половина осигуряват снабдяването му. Как можех да обясня, че до тази операция не би могло да се стигне без религиозните знания, придобити в хи-малайските и тибетските експедиции! Та нали тибетските лами и индийските свами възприемат тези знания като предадени през вековете от предишни земни цивилизации! Ако бях говорил за тях на конгреса, в най-добрия случай щяха да ме възприемат като побъркан... Наистина трудно си представям механизма, при който мъртвата човешка тъкан (точно от нея е изготвен ало-плантът) е в състояние да задейства огромния информационен пул и да създаде нови тъкани в друг организъм, стимулирайки регенерацията... Трудно е да си представим колко сложна е дори само една човешка клетка, а по някакви неизвестни нам закони
клетките се включват в стройни структури и образуват кръвоносни и лимфни съдове, нерви, влакна... Ясно е, че всичко се извършва по строга и непрекъснато работеща програма, в сравнение с която и най-съвършеният компютър изглежда като детска играчка.
Къде са локализирани тези програми? Разбира се, не само в гените, ще каже всеки молекулярен биолог. Според последни данни от физиката програмите са записани във фина енергия, наричана в Изтока божествена... Кой е създал тези програми? Не ми е удобно да го произнасям пред консервативни и ортодоксални учени, но отговорът идва от само себе си - създадени са от Бога..."
Убеден, че науката и религията са две сфери на познанието, че различията им са no-скоро външни и формални, отколкото същностни, че синтезът помежду им би могъл да роди принципно нови перспективи и възможности в безкрайната спирала на знанията, той организира четири последователни експедиции до Индия, Непал и Тибет под егидата на Международната академия на науките към ООН. Целта на експедициите е да се издирят изворите за произхода на човечеството.
Така се появяват сензационните разкрития, които потвърждават хипотезите за наличието на особена форма на живот във финия (онзи) свят, за взаимоотношенията между духа (финия свят) и материята (физическия свят), за процесите на стареенето и безсмъртието, за дематериализацията и материализацията, за Генофонда на човечеството, съставен от представители на предишни цивилизации, които контролират еволюцията и са готови да възродят живота на планетата в случай на глобална катастрофа. Авторът доказва, че древните митове, легенди и религии, както и текстовете на т.нар. посветени (Нострадамус, Е. Блават-ская, Н. Рьорих и др.), не са плод на развинтена фантазия, а отразяват научните постижения на нашите предходници (лемурийци и атланти), че техният общ източник е Всеобщото информационно пространство или Висшият разум, когото обикновено наричаме Бог. Смайващите паралели и аналогии между съвременната наука и езотеричните и религиозни знания коренно променят представите ни за човека, еволюцията и Вселената и очертават една изумителна картина, в която има всичко друго, но не
и чудеса. Една картина, която започва от Сътворението, уплътняването на духа и появата на материята, проследява развитието на петте човешки раси (според терминологията на Блаватская) и стига до наши дни, до сомати-пещерите и подземната техногенна цивилизация на Шамбала и Агарти, живееща в други пространствено-времеви измерения, различни от нашите.
В този смисъл загадъчните явления и феномени, определяни от традиционната наука като несъстоятелни и случайни, получават своето логично и/естествено обяснение.
Предговор
Аз съм типичен учен изследовател. Цялата ми научна дейност е свързана със строежа и биохимията на човешките тъкани и използването им като трансплантанти в очната и пластичната хирургия. Нямам навика да философствам, не ми допада компанията на хора, проявяващи интерес към духовете на умрелите, свръхсетив-ността, магиите и други подобни теми. Понеже всяка година правя по 300-400 операции с повишена сложност, свикнал съм да оценявам резултатите от научните търсения по ясни и конкретни параметри: сила на зрението, конструкция на лицевите кости и т. н. Нещо повече, аз съм продукт на комунистическия строй в родината си и неизбежно съм възпитан в духа на атеизма и възвеличава-нето на Ленин, макар че никога не съм вярвал сляпо в тези идеи. А религия изобщо не съм изучавал. Ето защо не съм очаквал, че един ден ще се занимавам от научна гледна точка с проблемите на мирозданието, антропогенезиса и философското осмисляне на религията.
Всичко започна от баналния житейски въпрос: защо се гледаме в очите? Този факт ме заинтригува като офталмолог. Когато започнахме изследванията, екипът ни състави компютърна програма, способна да анализира геометричните параметри на очите. Нарекохме това направление офталмогеометрия. После открихме, че то успешно може да се прилага при идентифицирането на личността, определянето на националността, диагностицирането на психични заболявания и т. н. Най-интересният факт се появи, когато съпоставихме снимки на хора от всички земни раси и получихме параметрите на „средностатистическите очи". Оказа се, че те принадлежат на тибетците.
Сравнявайки очите на останалите раси със „средностатистическите очи", изчислихме миграционните пътища на човечество-
то - те учудващо съвпаднаха с историческите факти. По-късно узнахме, че във всеки храм в Тибет и Непал има изображение на необичайно огромни очи - нещо като визитна картичка. С методите на офталмогеометрията и математическата обработка определихме външността на техния притежател, която се оказа доста необичайна.
„Кой е той?" - мислех си аз.
Порових се в източната литература, но не открих нищо подобно. Тогава не можех да предположа, че този „портрет" ще направи огромно впечатление на ламите и свамите в Индия, Непал и Тибет. Те единодушно възкликваха: „Това е Той!" Дори не съм си представял, че „портретът" ще стане пътеводна нишка към разкриването на една от най-големите тайни на човечеството.
Смятам, че логиката е царицата на всички науки. През целия си живот съм прилагал логическите методи при разработването на нови операции и трасплантанти. И когато потеглихме на трансхималайската експедиция, реших да използвам същия подход. Пълната бъркотия от сведения, получавани от лами, гуру и свами, а така също от литературни и религиозни източници, с помощта на логиката започна да се подрежда като по конец. Постепенно осъзнахме, че на Земята съществува система, застраховаща живота в „консервиран" вид посредством СОМАТИ-медитацията. Че в тайнствените пещери има запазени хора от различни цивилизации, съставящи Генофонда на човечеството. Успяхме да открием една от тези пещери и да получим сведения от т. нар. Особени хора, които ги посещават всеки месец.
С какво ни помогна рисунката? Ами чисто и просто Особените хора ни увериха, че сред хората в пещерите има човек, приличащ на изобразения върху нея. Тъкмо него те наричаха с уважение Той. А кой е Той? Не съм сигурен в точността на отговора, но мисля, че Той е човек от Шамбала.
Сега вече, макар да съм рационален учен-практик, напълно повярвах в съществуването на Генофонда на човечеството. До този извод стигнах по пътя на логиката и на научните факти. Но същевременно разбрах, че и моето, и вашето любопитство едва ли ще бъде задоволено, че само сме открехнали вратата към великата тайна, но едва ли в скоро време ще ни бъде позволено да докоснем и да фотографираме „консервираните" хора. Кои сме ние? Все
още сме неразумни деца в сравнение с висшата земна цивилизация на лемурийците, създала Генофонда. А и залогът му е твърде голям - да възроди човечеството в случай на глобална катастрофа или самоунищожение.
Осъзнахме и смисъла на думата Амин, с която завършва всяка молитва. Тя е породена от т. нар. последно послание SoHm. Стана ясно, че нашата - петата - цивилизация е блокирана за познанията на Онзи свят, поради което е принудена да се развива самостоятелно. Тогава ми стана ясен и източникът за знанията на Посветените - такива като Нострадамус, Е. Блаватская и други, успели да преодолеят принципа SoHm и да проникнат във Всеобщото информационно пространство, т.е. в знанията на Отвъдния свят.
Книгата се състои от четири части. В първата накратко възстановявам логиката на изследователската мисъл, като започвам от въпроса „Защо се гледаме в очите?" и завършвам с цялостния облик на необичайния човек, чийто очи са изобразени в тибетските храмове.
Втората и третата част са посветени на фактологическия материал, събран по време на експедицията от лами, гуру и свами. Той е представен, общо взето, под формата на беседи с тях. На някои места обаче се отклонявам, анализирайки литературни източници (Е. Блаватская и други). Отговарям също на въпроси от типа „Кой е Буда?" и „Какви цивилизации са съществували на Земята преди нас?".
Четвъртата част е най-сложната. Посветена е на философското осмисляне на фактите. В нея читателят ще открие интригуващи размисли за Генофонда на човечеството, за тайнствената Шамбала и Агарти, за подивяването на хората и отрицателната аура над Русия, а така също за ролята на добротата, любовта и злото в човешкия живот.
Честно казано, и аз самият се учудих, че завърших книгата с такива обичайни и естествени на пръв поглед понятия като добро, любов и зло. Най-сетне бях разбрал защо световните религии са единодушни по въпроса за важността на доброто и любовта. Оттогава наистина изпитвам уважение към религията и искрено вярвам в Бог.
Докато пишех книгата, сигурно съм допуснал и някои грешки. Моите приятели - съратници в експедицията (Валери Лобанков,
Валентина Яковлева, Сергей Селиверстов, Олга Ишмитова, Венер Гафаров), често не се съгласяваха с мен, спореха и ме поправяха. Много помогнаха чуждестранните членове на екипа Шесканд Ариел и Кирам Будаачарая (Непал), д-р Пасрича (Индия). Всеки от тях даде своя принос в общото дело. Бих искал да им благодаря. Благодарен съм и на Марат Фатхлисламов и Анис За-рипов, които ме снабдяваха с литература и ми помагаха в сложната проблематика.
Струва ми се обаче, че тази книга е само първата на тази тема. Изследванията продължават.
ПЪРВА ЧАСТ
ОФТАЛМОГЕОМЕТРИЯТА - НОВИЯТ ПЪТ
КЪМ ПРОБЛЕМА ЗА ПРОИЗХОДА НА
ЧОВЕЧЕСТВОТО
Защо се гледаме в очите?
Имам приятел. Фамилията му е Лобанов. По характер Юрий Лобанов е срамежлив и докато разговаря, често свежда очи надолу. Веднъж станах неволен свидетел на трудния му диалог с неговата годеница.
- Юра, погледни ме в очите! - настоя тя. - Защо свеждаш поглед? Да не би да криеш нещо?
„Защо го моли да види очите му? - попитах се аз. - Сигурно в тях иска да прочете онова, което той не доизказва..."
Като лекар-офталмолог всеки ден гледам хората в очите. И всеки път забелязвам, че те сякаш издават допълнителна информация. И наистина, хората често казват: „В очите му има страх", „Гледа с влюбени очи", „Очите са тъжни", „Радост грее в очите" и пр. Ненапразно в една известна песен се пее: „Тези очи срещу мен..."
Каква информация сме способни да възприемем от очите? В научната литература не открих подобни изследвания. И затова проведох два експеримента.
Помолих двама познати да седнат един срещу друг и да разговарят, без да откъсват поглед от краката на събеседника си. Ако обсъжданата тема не изискваше емоционален анализ, те все пак постигаха съгласие, макар да усещаха дискомфорт поради желанието си да се погледнат. Щом обаче насочих разговора към нещо по-емоционално, беседата в положението „гледаме се в краката" стана нетърпима за участниците.
При ситуацията „гледаме се в очите" и двамата подчертаха удобствата и доброто взаимно разбиране при обсъждането на по-емоционалните теми. Оттук и изводът, че ролята на допълнителна-
та информация, която получаваме благодарение на очите, е наистина осезаема.
При втория експеримент взех снимки на известни актьори, политици и учени, като разрязах лицата им на три части: челото, очите и носа с устата. Бях избрал Алла Пугачова, Михаил Горбачов, Олег Дал, Арнолд Шварценегер, Алберт Айнщайн, София Ротару, Владимир Висоцки, Леонид Брежнев и други видни личности. После помолих поотделно седем души да определят „кой кой е" по изображенията на челата. Всички участници се объркаха и само в един случай се досетиха -веднага разпознаха Михаил Горбачов по специфичното родово петно.
Същата несигурност изпитаха и при определянето на личността по изображението на носа с устата. Само един от анкетираните позна Брежнев, припомняйки си през смях прословутите му целувки.
По очите обаче определянето „кой кой е" вървеше успешно, макар и не винаги от първия път. „Това е Брежнев, това е Висоцки, това е Пугачова..." заявяваха запитаните, докато разглеждаха изображенията на очите. Неизвестно защо всички изпитаха затруднение да разпознаят София Ротару.
Очевидно беше, че за да се определи дадена личност, максимум информация се получава от очната лицева част.
Какъв род информация добиваме от нея? Всеизвестно е, че човешкият погаед действа като сканиращ лъч - очите извършват микроскопични движения, в резултат на което погледът сякаш пречертава надлъж и шир разглеждания обект. И тъкмо защото погледът ни доставя сканирана информация, ние можем да определим обема, размерите и другите параметри на обекта. При сканирането на очната ябълка не получаваме кой знае каква информация, понеже във видимата си част като анатомичен орган тя има само четири важни елемента: бялата еклера, кръглата прозрачна роговица, зеницата и оцветеният ирис. При това те не се променят в зависимост от състоянието на индивида. Изхождайки от този извод, стигнахме до заключението, че с погледа си „сваляме" сканираната информация от цялата околоочна част на лицето, включваща клепачите, веждите, междувеждието и ъгълчетата на очите. Тези параметри образуват сложна геометрична конфигурация, която постоянно се променя в зависимост от състоянието на човека (емоции, болка и т. н.). Следователно ние се гледаме в очите, за да наблюдаваме промените в геометричните параметри на околоочната област на лицето. А сканираната информация се предава през очите в центровете на мозъчното подкорие, където се преработва и се прехвърля в кората на главния мозък под формата на образи, според които съдим за събеседника си.
Офталмогеометричните параметри
Какви са тези образи? Преди всичко това са емоциите (страх, радост, любопитство, безучастност), които сме в състояние да забелязваме в погледа на човека срещу нас. По очите можем да се досетим за националността му, за някои ментални характеристики като воля, страхливост, добронамереност. Например по-старите лекари определят по сканираната офталмогеометрична информация така наречения хабитус на болния - общото впечатление за състоянието му или диагнозата на болестта.
Диагностицирането на болестите по хабитуса е било повсеместна практика при провинциалните лекари през XIX век, когато не са разполагали с качествено оборудване.
- Имате туберкулоза, приятелю - определял докторът, вглеждайки се в очите на пациента.
И аз самият се чудех, че
при определено ниво на практическия опит сравнително точно може да се определи състоянието на болния с един поглед. При това обикновено се гледа в очите на болния, а не се прави пълен преглед.
Наблюденията доказаха, че научното изучаване на промените в очната част на лицето е изключително ценно за решаването на ред проблеми (диагностициране на психически заболявания, обективно тестиране за пригодността към определени професии). По какъв начин обаче да се изучава тази област на лицето? Успях да запаля за идеята група учени, с които подехме инициативата да изследваме 1500 души.
Като предположихме, че сканиращият човешки поглед „сваля" интересуващата ни информация от очната част, направихме снимки и се опитахме по тях да определим принципите на геометричната обработка на очния процеп, клепачите, веждите и междувеждието. Постигнахме известни резултати, но не открихме общите закономерности.
Заснехме диапозитиви и прожектирайки изображенията на стената, се постарахме да сторим същото, но при по-голямо увеличение. Отново не сполучихме. После изготвихме компютърен софтуер, позволяващ да се прожектират изображенията върху екрана, и ги анализирахме с помощта на специални програми. Този начин се оказа най-удобен, изчисленията бяха по-точни и по-лесно се вкарваха в паметта на компютъра. Но и така не открихме обобщаващия принцип и дори преустановихме за известно време работата си. Измерването на геометричните фигури вървеше мудно, сравняването им бе възможно само като относителни величини, което от своя страна не позволяваше статистическа обработка. Като че ли наближаваше заникът на тази научна идея.
За късмет обаче един ден забелязах нещо любопитно. То нямаше пряка връзка с научните ни търсения. Преглеждах петгодишно момиченце. То седеше в скута на майка си. Жената склони глава към дъщеря си и като й шепнеше в ухото, ми помагаше да преглеждам очите й. Понеже се уморих да се взирам в очното дъно, отметнах глава и огледах майката и дъщерята заедно. В този миг ми направи впечатление, че големината на роговиците и при двете е еднаква, независимо от многократната разлика в го-
лемината на телата им. „Защо са еднакви? Та нали при малкото момиче е логично роговицата да е по-малка от тази на майка й", помислих си аз.
Превъзмогвайки любопитството си, продължих прегледа, поставих диагнозата и препоръчах операция. Поредният пациент стоеше вече на прага на кабинета ми. „Нима и при този възрастен човек размерът на роговицата ще е еднакъв с този на малкото момиченце?", разсъждавах аз, докато преглеждах новия пациент.
И наистина големината на роговиците им ми се стори еднаква. Тогава не се сдържах и извиках секретарката. Помолих я да събере двайсетина души с различна възраст, ръст и пол, взех офталмоскопа и сравних очите им. Размерите на роговиците бяха еднакви при всички, независимо от ръста, теглото и възрастта им.
„Странно - продължавах да разсъждавам аз, - усещането е такова, сякаш големината на роговицата е константна величина, нещо като абсолютна единица на мерките в човешкия организъм!"
До мен седеше нашият хирург Венера Галимова - красиво миньонче. Погледнах към краката й и я попитах:
- Венера, кой номер обувки носиш?
- Трийсет и пети. Защо се интересуваш?
- Аз нося четирийсет и трети. Я да се погледнем в огледалото! Приближихме се към огледалото - гледаха ни два чифта очи с
еднаква големина на роговицата. Излизаше, че в човешкия организъм всички мерки са относителни: дължината на ръцете е различна, големината на стъпалата - също, размерите на лицевите части и на тялото - също, някои имат издути кореми, други — плоски, дори обемът на мозъка и вътрешните органи (черен дроб, стомах, бели дробове) се различават при отделните хора. А роговиците са еднакви! Нима никой от учените досега не е забелязал този факт?
Прелистих набързо медицинската литература, но никъде не се споменаваше нищо по темата. Затова организирах масово изследване с помощта на специален хирургически инструмент под операционен микроскоп, като сравних данните с ширината и дължината на дланите и стъпалата. После съставихме вариационни поредици, обработихме ги статистически и открихме, че диаметърът на рого-
вицата, в сравнение с размерите на дланите и стъпалата, е абсолютна константа и е 10 ± 0,56 мм.
Размерът на очната ябълка (оста по дължината на окото), измерен с ултразвук, постепенно се увеличава от мига на раждането и до 14-18-годишна възраст достига средната си величина - 24 мм. В различие от него диаметърът на роговицата се увеличава незначително от раждането до 4-годишна възраст, след което не се променя. Затова очите на малките деца изглеждат по-големи от тези на възрастните.
Защо диаметърът на роговицата е постоянна величина? Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Но тази абсолютна величина в човешкия организъм може да се използва като мерна единица, по-конкретно - при офталмогеометричните изследвания. Мнението ми се затвърди окончателно след приключването на статистическите изследвания и опитите да съставя геометричните фигури на очните лицеви части, съобразени с постоянните величини на роговиците.
По това време ме посети главният гинеколог на гр. Уфа. Той има подчертано солидна външност - висок, с внушителен корем и огромно овално лице, с гъста брада и високо чело. Едновременно с него в кабинета влезе моята операционна сестра Лена Воронина - красиво, миловидно, дребничко момиче. Лицата на двамата толкова се различаваха, че аз им предложих да участват при компютърното заснемане на офталмогеометричните им параметри. „Ако лицата им толкова не си съвпадат -мислех си аз, - по какво ли се различават очите им?"
Въведохме изображенията им в компютърната памет, като
добавихме лицето на 14-годишно момче - син на нашата сътрудничка Олга Ишмитова. После анализирахме геометричните фигури, които се получаваха от допирателните на долните и горните клепачи. Получихме два четириъгълника - голям (от съединяването на допирателните, прокарани по външните криви на клепачите) и малък (съответно - по вътрешните криви). Формата и размерите на тези два четириъгълника и при тримата участници се оказаха напълно различни, но големината на роговиците, намиращи се в големия четириъгълник, бяха еднакви. Така възникна идеята да използваме диаметъра на роговицата като мерна единица при математическия анализ на големия и малкия четириъгълник, а и на техните взаимоотношения. В крайна сметка това ни позволи да изразим математическите характеристики на четириъгълниците чрез уравнение, чието решаване даваше число, определящо офталмогеометрията на изследвания индивид.
Съпоставката на гореспоменатото „офталмогеометрично число" при главния гинеколог, сестрата и момчето установи значителни разлики при всеки от тях. Главният гинеколог имаше 3474, сестрата - 2015, момчето - 2776.
Възможно ли е индивидуалните характеристики на големия и малкия четириъгълник да се съпоставят с лицето на всеки човек? Разчертахме лицето на главния гинеколог, представяйки го като комбинация от геометрични фигури. Същото сторихме и с лицата на сестрата и момчето. После установихме математическите зависимости на комбинациите от геометрични фигури, описващи чертите на лицата, с геометричните характеристики на четириъгълниците. Тези зависимости се проявяваха доста ясно, затова, като взехме четириъгълниците на главния гинеколог, реконструирахме основните черти на лицето му, ко-
постигнахме и с лицата на сестрата и момчето.
Така разбрахме, че сме открили принципа за реконструиране на лица по геометричните характеристики на очите. Систематизирането на данните от 1500 ду-
ши усъвършенства методите на
работа, но не успяхме да достигнем пълна точност. Защо? Защото бяхме определили 22 офталмогеометрични характеристики, а четириъгълниците бяха само две от тях. А едновременният математически анализ на всичките 22 параметра се оказа нещо толкова сложно, че не можахме да го
осъществим.
Нещо повече - тези 22 параметра постоянно се променят в зависимост от емоциите и общото състояние. Каква изчислителна мощност притежаваха малките подкорови възли в човешкия мозък, преработващи подобна офталмогеометрична информация! Та нали те я преработват за миг и я предават в кората на главния мозък във вид на образи, усещания и други подобни чувства, независимо че размерът им (около 1 см) е несъпоставим с капацитета на съвременния компютър. Наистина велик е Бог, създал подобно компютърно съвършенство в мозъка! А ние съумяхме да обработим математически само два параметра от 22-та съществуващи! Но дори и малкото постижение ни позволи достатъчно уверено да твърдим, че офталмогеометричните параметри на всеки човек са строго индивидуални и са нещо като рождено петно. Те постоянно се променят, но запазват основните черти на вродената
си индивидуалност.
Същевременно тези индивидуални параметри са „скачени" за геометричните характеристики на чертите на лицето и дори за някои части на тялото, затова е възможно да се реконструира цялостният облик на човека в ориентировъчните граници, маркирани от геометричните характеристики на очната част на лицето. Ето защо, гледайки даден човек в очите, възприемаме повече информация, отколкото от самите очи.
Да обобщя - единствената постоянна величина в човешкия организъм (диаметърът на роговицата) се намира в пределите на офталмогеометричните схеми, сякаш подсказва, че тъкмо тя е мерната единица в офталмогеометрията.
В очите се отразяват почти всички процеси, протичащи в организма и мозъка, и те могат да се проследят по промените в посочените 22 (а защо не и повече!) параметри в очната част на лицето. В бъдеще офталмогеометрията, разбира се, ще бъде изучена и ще доведе до решаването на много проблеми в областта на медицината и психологията. Самата природа ни тласка натам.
Математическо изобразяване на чувствата и усещанията - така образно можем да охарактеризираме офталмогеометрията.
Погледът, действащ като сканиращ лъч, „сваля" информацията от очната част на лицето, в която чрез микроскопични движения на клепачите, веждите, очните ябълки и кожата се изразяват нашите чувства и усещания, а така проличава и индивидуалността на всеки човек. Ние се гледаме в очите, защото от тях (по-точно от очната част на лицето) получаваме допълнителна информация за човешката индивидуалност и нейните промени в резултат на чувствата и усещанията.
Пътища за използване на офталмогеометрията
Разбира се, гледайки се в очите, получаваме и информация от телепатичен характер. Дори да е така, не бива да изключваме и предаването на офталмогеометрична информация от очната част на лицето.
Можем да очертаем няколко направления за практическото използване на офталмогеометрията: идентифициране на личността, реконструиране облика на даден човек, определяне на менталните характеристики на личността, обективно анализиране на чувствата и усещанията, диагностициране на психични и соматични заболявания, определяне на националността и ...изучаване произхода на човека.
1. Що се отнася до идентифицирането на личността, тук вече получихме достатъчно убедителни данни, че дори при изучаването на 2 (от 22) офталмогеометрични параметри, на конкретния човек отговаря точна цифра, характерна само за него. Статистическите изследвания показаха, че това число се повтаря при поредните компютърни снимки, т.е. то е характерно за дадения човек. Точността на „индивидуалното офталмогеометрично число" според мен ще се увеличава при въвеждането на по-голям брой параметри.
За идентификацията на личността много е важно да се постигне спокойно, уравновесено състояние на изследвания човек, за да се изключи максимално влиянието на емоционалния фон.
Познати са два,основни начина за идентифициране: фотографиране на лицето и дактилоскопия. Офталмогеометричната идентификация на личността може да е допълнителен начин в това отношение и да се окаже полезна в случаите, когато човек съзнателно променя външността си и си наранява пръстите. Полицията, военната сфера, банкерството и други подобни области със сигурност ще прилагат Офталмогеометричната идентификация на личността.
2. Реконструиране на човешкия облик по данните на офталмогеометрията приложихме само в няколко случая. Въпреки това принципите му се очертаха достатъчно точно и бе постигната висока степен на сходство между реконструирания и реалния облик.
Защо не продължихме изследванията? Работата е там, че щом реконструирахме човека, чиито очи са изобразени в тибетските храмове, получихме толкова интересна фигура, че насочихме усилията си към произхода на човечеството. Но за това ще разкажа по-късно.
3. Офталмогеометричното определяне на менталните характеристики на личността може да се окаже целесъобразно например за обективно тестуване при професионалното ориентиране на летци, космонавти, хирурзи и др. На практика то и сега се прилага, но е субективно, зависещо от тестуващия, не е обективно. За изучаването на проблема подбрахме хора с ярко изразени качества като воля, страхливост, доброта, злоба. Всяка група включваше по 6 души. Например в групата „воля" влязоха хора, за които бяхме сигурни, че наистина притежават това качество. Същото важеше за групите „страхливост", „доброта" и „злоба". Офталмогеометричната оценка се правеше според двата гореописани четириъгълника - големия и малкия. В резултат получихме следната картина.
При волевите хора двата четириъгълника бяха равнобедрени, съвпадаха си по градусите на ъглите, а малкият, общо взето, равномерно се вписваше в големия.
При хората от група „страхливост" големият четириъгълник приличаше по форма на триъгълник с върха нагоре, а малкият - на триъгълник с върха надолу. Разликите между групите „воля" и „страхливост" бяха толкова видими, че не се нуждаеха от статистическо потвърждаване. Хората от група „доброта" образуваха голям правоъгълник, подобен на ромб, обърнат върху единия от ъглите си. Малкият четириъгълник също наподобяваше ромб върху ъгъл и равномерно влизаше в състава на големия.
В групата „злоба" големият четириъгълник беше умерено сплескан и тесен, а малкият придоби формата на обърнат с върха надолу триъгълник. Отликите между групите „доброта" и „злоба" също бяха поразителни.
Проведените изследвания, разбира се, не са завършени и може би не са докрай точни поради малкия брой на участниците в опита. Но дори и тези данни са интересни по следните причини. Първо, оказва се, че волевите хора най-често са и добри. Второ, страхливите пък са склонни да проявяват злоба (при тях са еднакви малките четириъгълници) и обратно - злобните често са страхливи. Естествено, съществуват безброй междинни форми между волята, страхливост-та и злобата, които също могат да бъдат измерени, както и други ментални характеристики на човека.
4. Обективният анализ на чувствата и усещанията все още беше твърде повърхностен. Но дори първите получени сведения ни впечатлиха.
Какво са чувствата? Любов, негодувание, озлобеност, удовлетвореност, толкова често описвани от поети и писатели. Лекарите например рядко им обръщат внимание, макар чувственият елемент винаги да присъства в страдащия организъм. Ненапразно се твърди, че майката може да излекува детето с любовта си. Може ли да се измери например степента на влюбеност или на възмущение? Мисля, че в недалечно бъдеще ще е възможно, след като компютърният анализ включи по-голям брой офталмогеометрични параметри. Но засега - при положение, че сме в състояние да анализираме само 2 параметра от 22, изследванията са доста неточни.
Усещанията (болка, прилив на енергия и т. н.) се измерват поточно дори въз основа само на посочените параметри. Нямахме обаче достатъчно капацитет за статистически анализ - все пак центърът ни е хирургическа клиника и основните ни сили отиват за разработване и провеждане на операции.
Може да се каже, че офталмогеометричният анализ на чувствата и усещанията ще отвори нови перспективи не само в медицината, а и в други научни области, особено в психологията. Със сигурност психологията на бъдещето ще прилага математически офталмогеометрични методи.
5. Диагностирахме психични заболявания при неколцина пациенти, болни от шизофрения. Не открихме никакви типични аналогии по отношение параметрите на големия четириъгълник. При
всички шизофреници обаче малкият четириъгълник напомняше триъгълник, обърнат с върха надолу. Разбира се, не може да се поставя диагноза „шизофрения" само въз основа на промените в малкия четириъгълник. Трябва да се взимат предвид по-голям брой параметри, при които дори на пръв поглед се забелязват редица специфични промени, изискващи сложна математическа обработка.
Перспективата да се диагностицират психични заболявания чрез офталмогеометрията според мен е обоснована. Работата е там, че съвременните психиатри прилагат чисто субективни методи. Те се основават на субективното възприемане от страна на лекаря на отговорите на поставените въпроси. Субективизмът в тази област стига дотам, че по цял свят се спекулира с истинността или неистинността на психичното заболяване (спомнете си сталинските репресии или безбройните криминални дела). Внедряването на офталмогеометричния метод означава допълнителна обективна информация, спомагаща за диагностицирането на заболяванията.
6. Диагностициране на соматични (телесни) заболявания чрез метода на офталмогеометрията направихме при 4 болни от цироза на черния дроб и 4 души с онкозаболявания в напреднал стадий. При онкоболните не открихме специфични промени във формата на големия и малкия четириъгълник, затова засега не можем да говорим за диагностициране на рак, още по-малко - в ранен стадий. При болните от чернодробна цироза малкият четириъгълник преминава в обърнат с върха надолу триъгълник. Дали той е диагностичен признак за цироза? Не, разбира се. Промени на малкия
четириъгълник в триъгълник открихме и при болните от шизофрения, при хората със злобен характер (спомнете си групата „злоба") и при страхливите (хората от групата „страхливост"). Хайде да се замислим! При всички тях общо-
то е негативният момент: соматично заболяване (цироза на черния дроб), душевно страдание (шизофрения) или отрицателни ментални характеристики (злоба, страхливост). Оттук следва и предположението, че малкият четириъгълник е индикатор за негативната психична енергия.
По времето, когато работех над този проблем, не знаех, че древните източни лечебни методи (лекуване с „вътрешна енергия") се основават на освобождаването на организма от негативна енергия. Дори и не предполагах, че любовта и състраданието, широко пропагандирани на Изток, са противоотрова не само за злобата и страхливостта, но и за появата на болести. Естествено и в най-фантастичните си сънища не съм си представял, че освобождаването на организма от негативната психична енергия може да доведе до чудото сомати - до „консервирането" на живо човешко тяло при запазване на жизнеспособността за хиляди и милиони години.
Що се отнася до диагностицирането на соматични заболявания чрез офталмогеометрията, засега нямам отговор на този въпрос. Изследванията трябва да продължат.
7. Определянето на националността на даден индивид по метода на офталмогеометрията показа, че критериите се очертават доста ясно. По формата на големия и малкия четириъгълник можем да разпознаем не само китаеца от европееца или негъра от индонезиеца, а и да определим някои по-фини национални черти. Подробно изучихме този въпрос при анализирането на различните раси, съществуващи на нашата планета. А необходимостта от подобен анализ възникна след решението ни да приложим офталмогеометрията при проблема за произхода на човечеството. В детайли ще ви запозная с него в следващата глава.
Привършвайки, бих искал да кажа, че не се гледаме в очите от празно любопитство. От очите на събеседника черпим информация за неговите чувства и усещания, които се отразяват върху очната област на лицето и сложната конфигурация от геометрични
параметри. Подсъзнателно ние сме способни да анализираме тези геометрични фигури и да си съставяме мнение за мислите, здравето, чувствата и усещанията на човека срещу нас независимо от думите му. Затова, ако искате да сте искрен човек, без задни мисли, винаги гледайте събеседника си право в очите и не носете черни очила. Тогава ще правите впечатление на силен и честен човек.
„
Сподели с приятели: |