34 По мои наблюдения, демоните говорят през всеки дванадесети човек. Средният брой би бил по—голям, ако ние умишлено ги предизвикаме да говорят. Обикновено казват едни и същи неща. Говорят предизвикателно и обявяват, чене възнамеряват да си тръгнат. Могат
дори да започнат да спорят, че човекът ги иска или да заплашват, че ще се върнат, ако бъдат изгонени. Понякога се молят да не ги изгонваш, като търсят състрадание за онова, което ще се случи с тях. Очевидно демоните се измъчват, когато слушат за Кръвта на Исус и за вечната съдба, която е пред тях. Демоните, населяващи дадена личност се страхуват от демоните с по-висок ранг. Онова, което говорят е предназначено да обърка служещият с освобождение. Те
отправят обвинения, за да го накарат да се страхува. Например демон може да каже следното "Знам нещо за тебе. Искаш ли да го кажа пред всички" Обаче това са само заплахи и обвинения, които те никога не изпълняват. Когато демоните провокират към разговор те целят да забавят изгонването си и ако е възможно, дори, да го осуетят Когато демоничните духове биват изгонените обикновено излизат през устата или носа. Духовете са свързани с дишането. Както в еврейския, така и в гръцкия език се използва една и съща дума задухи дъх. Гръцката дума е
рпеита. Святия Дух също е свързан с дъхана човека. След своето възкресение Исус се появи на Своите ученици, духна върху тях и им каза Приемете Святия Дух (
рпеита)" (Йоан 20:22). В много християнски химни се пее "Вдъхни върху мен. Дъхана Бога" и "Святи Дух, вдъхни върху мен. Това ми подсказва идеята, че трябва да вдишваме от Святия Дух ида издишваме злите духове.
Когато злите духове си тръгнат, ние обикновено очакваме някакво проявление през устата и носа. Несъмнено най-честото проявление е кашлянето. Кашлицата може да е суха или често да е придружена с изкарване на храчки. Може да бъде изхвърлено значително количество храчка. Подобни неща могат да излязат и чрез повръщане, плюене или пенене. Наблюденията сочат, че хора получаващи служение на освобождение веднага, след като са се нахранили добре им се повдига и повръщат големи количества слузно без каквато ида е следа от храна. Много рядко сме виждали от стомаха да се изкарват остатъци от храна. В редки случаи може да се повърне малко количество кръв. Понякога подобна материя може да излезе от устата на човека, дори и час след като освобождението е приключило. Други проявления през устата включват плач, крещене, въздишане, ръмжене, оригване и прозяване. През ноздрите може да се изкарва въздух или човекът да си
издухва носа продължително, като чели има синузит. Тези проявления могат да варират по интензивност от нещо съвсем леко до нещо твърде драматично. Степента на проявлението не е индикатор за ефективността на освобождението. Хората, от които демоните излизат с прозявка или въздишка са също толкова освободени колкото и онези, които имат по-драстични проявления.