До директора на риосв-бургас у в е д о м л е н и е за инвестиционно предложение



Дата05.01.2017
Размер109.6 Kb.
#11922
ДО

ДИРЕКТОРА НА РИОСВ-БУРГАС


У В Е Д О М Л Е Н И Е
за инвестиционно предложение

І. Информация за Възложителя:

От Донка Кирилова Петрова ЕГН:58032229896 Л.К.№642229896/13.06.2011г. МВР Буртас

/ седалище и единен идентификационен номер на юридическото лице/



Пълен пощенски адрес: гр. Бургас ,ул. Хан Крум” №54

Телефон, факс и е-mail: тел./факс: , GSM 0878200214, e-mail: stoyangrozev@gmail.com

Лице за контакти: „Биоинформ Консулт” ООД, гр. Бургас, ул. „Успенска” №3; тел.: 056/840045
Уважаеми г-н Директор,
Уведомяваме Ви, че Донка Кирилова Петрова има следното инвестиционно предложение за: Изграждане на ново водовземно съоръжение-тръбен кладенец в имот №016086 в землището на с.Твърдица,общ Бургас” ЕКТТЕ72151

ІІ. Обща информация за предложеното инвестиционно предложение:

а) местоположение на инвестиционното предложение - област и община, землище, номер на имота;

Теренът, на който ще се реализира инвестиционното предложение е поземлен имот № 016086 /образуван от имот №016049/ местност ”Дермен оджа” , с. Твърдица, община Бургас, който е с начин на трайно ползване „конен спорт”


Инвестиционното предложение ще се реализира изцяло в рамките на имота на възложителя.

Границите на имота са съответно полски път,храсти и ниви, видно от сателитната снимка /Приложение 1/


Инвестиционното предложение, не попада в границите на защитени зони (ЗЗ) и защитени територии (ЗТ) от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. . Най близко разположени са защитената зона BG0000271 Мандра Пода за опазване на дивите птици обявена със Заповед №РД-131/10.02.2012г. и защитена зона BG0000271 Мандра Пода за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна.


б) Срок за реализация и етапи на изпълнение на инвестиционното предложение

В обхвата на проекта за изграждане на кладенеца се съдържа подробна разработка, касаеща реализацията му и план за безопасност и здраве. Експлоатационният му срок е 10 години. Изграждането му ще се осъществи при следната последователност и продължителност:

- Подаване на заявление до БДЧР, за издаване на разрешително за изграждане на водовземното съоръжение;

- Издаване на разрешително за строителство на тръбен кладенец от БДЧР;

- Изграждане на тръбен кладенец - продължителност - 10 дни;

- Усвояване на тръбен кладенец - почистване, опитно водочерпене и вземане на проби - продължителност - 3 дни;

- Рекултивация на работната площадка - 2 дни;

- Изготвяне на отчет за проведените строителни и изследователски работи за водовземане на подземни води от кладенеца, лабораторни изследвания - продължителност 30 дни.

Общото време за реализация на проекта, включващо общественото обсъждане, издаването на разрешително за строителство, изграждането на кладенеца и камералната обработка на резултатите е около 45дни.

Изграждането, като организация ще се разгърне само върху имота и няма да засегне съседните имоти. Подходът за транспортна и друга техника към площадката ще се осъществява по асфалтовия път, граничещ с имота. Експлоатацията на кладенеца не е свързанa с действия, които ще доведат до съществени промени на района. При изграждането и експлоатацията ще бъдат използвани природни ресурси като вода, инертни материали и ел.енергия. Проектният тръбен кладенец ще служи за водоснабдяване на клуба, кафето и за нуждите на складова база. Водните количества, черпени от него, се категоризират към категорията „водоснабдяване”, съгласно ТАРИФА за таксите за водовземане.


в) Цел и предмет на инвестиционното предложение - производство, жилищно, пътно и др. строителство;

Целта е изграждане на тръбен кладенец в поземлен имот № 016086, землище с.Твърдица, община Бургас.


г) Необходимост от нова инфраструктура - пътища, електроснабдяване, ВиК.

В имота, предвиден за реализация на инвестиционното намерение няма изградена водоснабдителна и канализационна мрежа.Електроснабдяването на обекта е извършено.До обекта има изграден асфалтов път свързващ гр.Бургас със с.Твърдица

От обекта ще се генерират единствено битови отпадъчни води. Очакваното максимално отпадно водно количество е 7.6 m3/ден (изчислено съгласно Приложение № 3 на Наредба № 4 за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводи и канализационни инсталации).
ІІІ.Орган, отговорен за одобряването на инвестиционното предложение.

Компетентния орган за произнасяне с Решение по преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда е Директорът на РИОСВ Бургас.



Прилагам:


  1. Документ за платена такса, съгласно чл.22, ал.1 от Тарифата за таксите, които се събират в системата на МОСВ;

  2. Информация и документация, съгласно Приложение № 2, част Б от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, предоставена и на електронен носител, включваща:

2.1 Характеристики на засегнатата територия - вид и начин на ползване на земите.

Теренът, на който ще се реализира инвестиционното предложение е поземлен имот № 016086 /образуван от имот № 016049/ местност ”Дермен оджа”, с. Твърдица, община Бургас, който е с начин на трайно ползване „конен спорт”


Съгласно Скица №К02910/20.10.2014 г. поземлен имот № 016086, е с трайно предназначение на територията – „Урбанизирана” и начин на трайно ползване – конна база

Инвестиционното предложение ще се реализира изцяло в рамките на имота на възложителя.

Границите на имота са съответно са полски път, храсти и ниви, видно от сателитната снимка.

Инвестиционното предложение, не попада в границите на защитени зони (ЗЗ) и защитени територии (ЗТ) от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Най близко разположени са защитената зона BG0000271 „Мандра- Пода” за опазване на дивите птици обявена със Заповед №РД-131/10.02.2012г. и защитена зона BG0000271 „Мандра -Пода” за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна.



Мандра-Пода е част от Бургаския езерен комплекс – един от трите най-значими комплекси от влажни зони за концентриращи се водолюбиви птици по българското черноморско крайбрежие. В района на комплекса Мандра-Пода са установени 245 вида, от които 74 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 109 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 12 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 24 вида, в SPEC3 - 73 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 86 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 83 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Комплексът Мандра-Пода е от международно значение за гнезденето на лопатарката /Platalea leucorodia/ и саблеклюна /Recurvirostra avosetta/, като за бялата лопатарка местността Пода е единственото гнездовище по Черноморското ни крайбрежие (Янков, 1993). В Мандренското езеро до около 1940 г. е гнездила последната в България колония на розовия пеликан /Pelecanus onocrotalus/. Изчезването й вероятно се дължи на превръщането на езерото в язовир и заливането на западната част на Мандра, при което са изчезнали големите тръстикови масиви. Комплексът е едно от трите места по българското черноморие, където гнезди морския орел /Haliaeetus albicilla/. Езерото е част от “място с тесен фронт на миграция” за къдроглавия пеликан /Pelecanus crispus/ и розовия пеликан, белия щъркел /Сiconia ciconia/ и черния щъркел /Сiconia nigra/, както и за грабливите птици, прелитащи по миграционния път Via Pontica. По време на прелет е установяван и изключително редкият световно застрашен вид тънкоклюн свирец /Numenius tenuirostris/. От световно застрашените видове малкият корморан /Phalacrocorax pygmeus/, къдроглавият пеликан /P. crispus/ и белооката потапница /Aythya nyroca/ редовно използват езерото като място за почивка както по време на миграция, така и по време на зимуване, като се струпват в международно значими количества. На територията на комплекса, главно по време на миграция се срещат още белошипата ветрушка /Falco naumanni/ и ливадният дърдавец /Crex crex/. Мандра-Пода е от международно значение и за зимуването на до 69 000 водолюбиви птици от 82 вида. Особено значими са струпванията на големия корморан /P. carbo/, голямата бяла чапла /Egretta alba/, пойния лебед /Cygnus cygnus/, голямата белочела гъска /Anser albifrons/, кафявоглавата потапница /Aythya ferina/, качулатата потапница /Aythya fuligula/, както и на 2 световно застрашени вида - червеногушата гъска /Branta ruficollis/ и тръноопашата потапница /Oxyura leucocephala/. Мандренското езеро е основно място за хранене на двата вида пеликани по време на миграция и зимуване, въпреки че птиците предпочитат за нощуване съседните Бургаско и Атанасовско езера.



Комплексът Мандра-Пода е разположен в покрайнините на втория по големина град по черноморското ни крайбрежие – Бургас. Комплексът е подложен на силен антропогенен натиск поради близостта му с гъсто населения град, големите промишлени съоръжения и комплекси, както и поради неограничения и неконтролиран достъп на хора извън защитените територии. Непрекъснатото урбанизиране на района, свързано с разрастването на града, разрушава влажните ливади и заблатените местообитания около езерото. Международен път към южната държавна граница пресича източната част на комплекса, като води до силно замърсяване с отпадъци, прекомерен шум, както и избиване при сблъсък на дребни бозайници и птици. Мандренското езеро е основен източник на промишлени води за Петролната рафинерия Нефтохим, разположена запазно от Бургас. През комплекса преминава и петролопровод, който може да причини значителни щети на влажната зона в случай на авария. Има голям инвестиционен проект за изграждане на международен петролопровод от Бургас за Александрополи в Гърция, който се предвижда също да пресича комплекса, което допълнително ще повиши заплахата от нефтено замърсяване. В последните години се появиха инвестиционни намерения за изграждане на ветроенергийни паркове, което ще доведе до огромни щети за мигриращите, зимуващите и знездещите в района птици.

Цели на обявяване на защитената зона:

  1. Опазване и поддържане на местообитанията на посочените в т. 2 видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние.

  2. Възстановяване на местообитания на видове птици по т. 2, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние.

Предмет на опазване (видове и местообитания):

1. Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗБР: Червеногуш гмуркач (Gavia stellata), Черногуш гмуркач (Gavia arctica), Ушат гмурец (Podiceps auritus), Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), Среден корморан (Phalacrocorax aristotelis desmarestii), Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), Голям воден бик (Botaurus stellaris), Малък воден бик (Ixobrychus minutus), Нощна чапла (Nycticorax nycticorax), Гривеста чапла (Ardeola ralloides), Малка бяла чапла (Egretta garzetta), Голяма бяла чапла (Egretta alba), Червена чапла (Ardea purpurea), Черен щъркел (Ciconia nigra), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Блестящ ибис (Plegadis falcinellus), Лопатарка (Platalea leucorodia), Розово фламинго (Phoenicopterus ruber), Tундров лебед (Cygnus columbianus bewickii), Поен лебед (Cygnus cygnus), Mалка белочела гъска (Anser erythropus), Белоока потапница (Aythya nyroca), Малък нирец (Mergus albellus), Тръноопашата потапница (Oxyura leucocephala), Червеногуша гъска (Branta ruficollis), Червен ангъч (Tadorna ferruginea), Орел рибар (Pandion haliaetus), Осояд (Pernis apivorus), Черна каня (Milvus migrans), Червена каня (Milvus milvus), Мoрски орел (Haliaeetus albicilla), Египетски лешояд (Neophron percnopterus), Белоглав лешояд (Gyps fulvus), Орел змияр (Circaetus gallicus), Тръстиков блатар (Circus aeruginosus), Полски блатар (Circus cyaneus), Степен блатар (Circus macrourus), Ливаден блатар (Circus pygargus), Малък креслив орел (Aquila pomarina), Малък орел (Hieraaetus pennatus), Късопръст ястреб (Accipiter brevipes), Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), Белошипа ветрушка (Falco naumanni), Вечерна ветрушка (Falco vespertinus), Сoкол скитник (Falco peregrinus), Ловен сокол (Falco cherrug), Сив жерав (Grus grus), Голяма пъструшка (Porzana porzana), Средна пъструшка (Porzana parva), Ливаден дърдавец (Crex crex), Kокилобегач (Himantopus himantopus), Саблеклюн (Recurvirostra avosetta), Турилик (Burhinus oedicnemus), Кафявокрил огърличник (Glareola pratincola), Moрски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus), Златиста булка (Pluvialis apricaria), Бойник (Philomachus pugnax), Пъстроопашат крайбрежен бекас (Limosa lapponica), Тънкоклюн свирец (Numenius tenuirostris), Малък горски водобегач (Tringa glareola), Пепеляв брегобегач (Xenus cinereus), Tънкоклюн листоног (Phalaropus lobatus), Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), Малка чайка (Larus minutus), Дългоклюна чайка (Larus genei), Дебелоклюна рибарка (Gelochelidon nilotica), Каспийска рибарка (Sterna caspia), Гривеста рибарка (Sterna sandvicensis), Речна рибарка (Sterna hirundo), Белочела рибарка (Sterna albifrons), Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), Черна рибарка (Chlidonias niger), Кoзодой (Caprimulgus europaeus), Земеродно рибарче (Alcedo atthis), Синявица (Coracias garrulus), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), Полска бъбрица (Anthus campestris), Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Черночела сврачка (Lanius minor), Мустакато шаварче (Acrocephalus melanopogon), Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria);

2. Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР: Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), Голям гмурец (Podiceps cristatus), Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena), Черногуш гмурец (Podiceps nigricollis), Голям корморан (Phalacrocorax carbo), Сива чапла (Ardea cinerea), Ням лебед (Cygnus olor), Голяма белочела гъска (Anser albifrons), Сива гъска (Anser anser), Бял ангъч (Tadorna tadorna), Фиш (Anas penelope), Сива патица (Anas strepera), Зимно бърне (Anas crecca), Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), Шилоопашата патица (Anas acuta), Лятно бърне (Anas querquedula), Клопач (Anas clypeata), Червеноклюна потапница (Netta rufina), Кафявоглава потапница (Aythya ferina), Kачулата потапница (Aythya fuligula), Планинска потапница (Aythya marila), Обикновена гага (Somateria mollissima), Ледена потапница (Clangula hyemalis), Траурна потапница (Melanitta nigra), Кадифена потапница (Melanitta fusca), Звънарка (Bucephala clangula), Среден нирец (Mergus serrator), Голям нирец (Mergus merganser), Малък ястреб (Accipiter nisus), Обикновен мишелов (Buteo buteo), Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus), Сoкол орко (Falco subbuteo), Вoден дърдавец (Rallus aquaticus), Зеленоножка (Gallinula chloropus), Лиска (Fulica atra), Стридояд (Haematopus ostralegus), Речен дъждосвирец (Charadrius dubius), Пясъчен дъждосвирец (Charadrius hiaticula), Сребриста булка (Pluvialis squatarola), Обикновена калугерица (Vanellus vanellus), Голям брегобегач (Calidris canutus), Tрипръст брегобегач (Calidris alba), Малък брегобегач (Calidris minuta), Сив брегобегач (Calidris temminckii), Kривоклюн брегобегач (Calidirs ferruginea), Tъмногръд брегобегач (Caldris alpina), Плоскоклюн блатобрегач (Limicola falcinellus), Малка бекасина (Lymnocryptes minimus), Средна бекасина (Gallinago gallinago), Черноопашат крайбрежен бекас (Limosa limosa), Mалък свирец (Numenius phaeopus), Голям свирец (Numenius arquata), Голям червеноног водобегач (Tringa erythropus), Малък червеноног водобегач (Tringa totanus), Малък зеленоног водобегач (Tringa stagnatilis), Голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia), Голям горски водобегач (Tringa ochropus), Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), Камъкообръщач (Arenaria interpres), Речна чайка (Larus ridibundus), Чайка буревестница (Larus canus), Mалка черногърба чайка (Larus fuscus), Сребриста чайка (Larus argentatus), Белокрила рибарка (Chlidonias leucopterus), Жълтокрака чайка (Larus cachinnans), Пчелояд (Merops apiaster), Брегова лястовица (Riparia riparia).

Режим на дейности:

1. Забранява се премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;

2. Забранява се залесяването на пасища, ливади и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
3. Забранява се използването на пестициди и минерални торове в пасища, ливади и мери;
4. Забранява се изграждането на вятърни генератори за производство на електроенергия с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в Държавен вестник има започната процедура или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Режимът не се прилага за вятърни генератори, използвани като собствени източници на електрическа енергия;
5. Забранява се изграждането на фотоволтаични системи за производство на електроенергия в пасища, ливади и мери с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в Държавен вестник има започната процедура или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Режимът не се прилага за изграждане на наземни, покривни и фасадни фотоволтаични системи, използвани като собствени източници на електрическа енергия;
6. Забранява се извършването на дейности, свързани с отводняване, пресушаване или промяна на водния режим на мочурища и естествени водни обекти, освен при изпълнение на дейности, свързани с подобряване състоянието на водните екосистеми и местообитания;
7. Забранява се косенето на тръстика в периода от 1 март до 15 август.
8. Забранява се паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност;
9. Забранява се разкриването на нови кариери и разширяването на концесионните площи на съществуващи кариери за добив на подземни богатства с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в Държавен вестник има започната процедура за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване по ЗПБ и/или за предоставяне на концесия за добив по ЗПБ и по Закона за концесиите или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.
2.2Актуални скици на имотите, в които ще се реализира инвестиционното предложение, съдържащи списъци с координатите на точките, определящи границите на поземлените имоти или партиди на имотите в случаите, когато скицата се издава от общинската служба по земеделие, или координатни точки на трасето на линейните обекти на техническата инфраструктура, придружени от информация за използваната координатна система, или координатни точки, определящи териториалния обхват на инвестиционното предложение за площни обекти, придружени от информация за използваната координатна система.

- Скица №К02910/20.10.2014 г. поземлен имот № 016086.

2.3 Карта или друг актуален графичен материал на засегнатата територия, схеми, координати на граничните точки на имота и на обекта - предмет на инвестиционното предложение, снимки, партида на имота и др. - по преценка на възложителя.

Основните географски координати на съоръжението са както следва:



  • Географска ширина: N 42°25'39.65",

  • Географска дължина E 27°26'56.80"

  • Надморска височина 15 m

2.4 Актуални скици на имотите, в които ще се реализира инвестиционното предложение, съдържащи списъци с координатите на точките, определящи границите на поземлените имоти или партиди на имотите в случаите, когато скицата се издава от общинската служба по земеделие, или координатни точки на трасето на линейните обекти на техническата инфраструктура, придружени от информация за използваната координатна система, или координатни точки, определящи териториалния обхват на инвестиционното предложение за площни обекти, придружени от информация за използваната координатна система.

2.5 Карта или друг актуален графичен материал на засегнатата територия, схеми, координати на граничните точки на имота и на обекта - предмет на инвестиционното предложение, снимки, партида на имота и др. - по преценка на възложителя

Дата:......................... Уведомител:.....................................



/подпис/


Каталог: ovos


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница