Отчет за финансовото изпълнение 44 бюджетни кредити към 31. 12. 2006 г. 50 Консолидирани отчети 61 ситуация по страни и по инструменти 69
ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В СОБСТВЕНИЯ КАПИТАЛ НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ МЕХАНИЗЪМ
Изтегляне 2.3 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Бележки към финансовите отчети
- 3.4.2.Важни счетоводни политики
3.4.ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В СОБСТВЕНИЯ КАПИТАЛ НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ МЕХАНИЗЪМ(хил. EUR)
Бележки към финансовите отчети3.4.1.Обща информацияИнвестиционният механизъм („механизмът“) е създаден в рамките на Споразумението от Котону („Споразумението“) за сътрудничество и помощ за развитие, сключено между групата от държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн („държавите от АКТБ“) и Европейския съюз и неговите държави-членки на 23 юни 2000 г. и ревизирано на 25 юни 2005 г. Механизмът се управлява от Европейската инвестиционна банка („ЕИБ“ или „Банката“). По силата на Споразумението за финансиране на механизма могат да бъдат определени до 2 200 млн. EUR за АКТБ и 20 млн. EUR за ОСТ (съгласно Решение на Съвета от 27 ноември 2001 г. относно асоциирането на отвъдморските страни и територии към Европейската общност). В рамките на Споразумението ЕИБ управлява също заемите, отпуснати от нейните собствени ресурси. Всички други финансови ресурси и инструменти по Споразумението се управляват от Европейската комисия. 3.4.2.Важни счетоводни политики
Финансовите отчети на механизма са подготвят в съответствие с международните стандарти за финансова отчетност (IFRS), както е прието от Европейския съюз. Приложимите счетоводни политики са в съответствие с IFRS и с общите принципи от Директива 86/635/ЕИО на Съвета на Европейските общности от 8 декември 1986 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции, изменена с Директива 2001/65/ЕО от 27 септември 2001 г. и с Директива 2003/51/ЕО от 18 юни 2003 г. относно годишните и консолидираните счетоводни отчети на някои видове дружества, банки и други финансови институции и застрахователни предприятия („директивите“).
Изготвянето на финансовите отчети в съответствие с IFRS налага използването на някои изключително важни счетоводни прогнози. Необходимо е още управителните органи да дадат своята оценка в процеса на прилагане на счетоводната политика на механизма. Посочва се областта, която предполага прогнозиране и голяма сложност, или областите, при които допусканията и приблизителните оценки са значителна част от финансовите отчети. Най-много се използват прогнози и приблизителни оценки в следните случаи: Справедлива стойност на финансовите инструменти Когато справедливата стойност на финансовите активи и пасиви, вписани в счетоводния баланс, не може да бъде установена от действащите пазари, тя се определя с помощта на редица техники за оценка, в това число чрез използване на математически модели. При възможност данните за тези модели се вземат от наблюдаваните пазари, но ако това не е осъществимо, се налага определена степен на преценяване при установяване на справедливите стойности. Оценката включва ликвидността и данните, използвани в модела, като корелация и изменчивост на по-дългосрочните деривати. Загуби от обезценка на заеми и аванси Механизмът прави преглед на проблема със заемите и авансите на всяка отчетна дата, за да се прецени дали в отчета за приходите трябва да се впишат средства за обезценка. По-специално управленският орган трябва да направи оценка на размера и графика на бъдещите парични потоци при определяне на равнището на необходимите предоставени средства. Тези оценки се основават на допускания относно редица фактори, като реалните резултати може да се различават, което води до по-нататъшни промени в предоставените средства. Освен специалните средства за отделни значителни заеми и аванси, механизмът предоставя колективни средства за обезценка за финансови рискове, за които макар и да не е установено, че се налагат специални средства, предполагат по-голяма вероятност за несъбиране, отколкото в момента на отпускането им. Колективните средства се основават на влошаването на вътрешната оценка на заема или инвестицията от момента на тяхното отпускане или придобиване. Тези вътрешни оценки вземат под внимание фактори като влошаване на риска в страната, индустриално и технологично амортизиране, както и структурни недостатъци или влошаване на паричните потоци. Оценка на капиталови инвестиции, които не се котират на борсата Оценката на капиталови инвестиции, които не се котират на борсата, обикновено се основава на следното: - скорошни пазарни операции в условия пазарна конкуренция; - текуща справедлива стойност на друг инструмент, който в основата си е същият; - очаквани парични потоци, сконтирани при текущи ставки, приложими за нструменти със същите условия и рискове; или - други модели за оценка. Определянето на паричните потоци и дисконтовите фактори за извънборсовите капиталови инвестиции налага значително използване на приблизителни оценки. Механизмът редовно коригира техниките за оценка и ги изпитва за валидност с цени от наблюдавани текущи пазарни операции на същия инструмент или с други съществуващи наблюдавани пазарни данни.
Механизмът приема предназначените за продажба капиталови инвестиции за обезценени, когато е налице голям или продължителен спад на справедливата стойност под тяхната себестойност или когато съществуват други обективни доказателства за обезценка. Определянето на спада като голям или продължителен се основава на свободна преценка.
Приетата счетоводна политика съответства на политиката, използвана през предходната финансова година, с изключение на следното: Механизмът прие изменение на стандарт IAS 39 „Финансови инструменти“: „Признаване и оценяване“ на договорите за финансова гаранция (издадени през август 2005 г.), което изисква договорите за финансова гаранция, които не се смятат за договори за застраховка, да бъдат първоначално записани по справедлива стойност и да бъдат отново измерени при по-високия размер, определен в съответствие със стандарт IAS 37 „Провизии, условни задължения и условни активи“, и първоначално записания размер минус, ако се налага, кумулативното амортизиране, записано в съответствие със стандарт IAS 18 „Приходи“. Публикувани са някои нови стандарти, изменения и тълкувания на съществуващи стандарти, които са задължителни за счетоводните периоди на механизма, които започват на 1 март 2006 г. или след тази дата, или за по-късни периоди, но които механизмът още не е приел предварително, както следва: IFRS 7 — Финансови инструменти: Оповестяване (за годишни периоди, започващи на 1 януари 2007 г. или след тази дата): стандартът изисква механизмът да обявява информация, която позволява на потребителите да направят оценка на значимостта на финансовите инструменти на механизма и на естеството и равнището на риска, породен от тях. Изменение на стандарт IAS 1 „Представяне на финансови отчети“ (за годишни периоди, започващи на 1 януари 2007 г. или след тази дата): това изменение изисква механизмът да обявява нови данни, които позволяват на потребителите на финансовите отчети да направят оценка на целите, политиките и процесите на капиталово управление на механизма. IFRIC 9 (за годишни периоди, започващи на 1 юни 2006 г. или след тази дата): това тълкуване определя, че датата за оценка на наличието на интегриран дериват е датата, на която даден субект става част от договора, като нова оценка се прави, само ако има съществено изменение на договора, което променя паричните потоци. Механизмът все още прави оценка на въздействието от това тълкуване и очаква, че приемането му няма да окаже влияние върху финансовите отчети на механизма, когато бъде приложено през 2007 г.
Счетоводният баланс представлява активи и пасиви по ред на намаляваща ликвидност и не прави разлика между текущи и нетекущи позиции.
Механизмът използва еуро (EUR) за представяне на своите финансови отчети, което е също така функционална валута и валута на представяне. Операциите в чужда валута се изразяват в еуро в съответствие с IAS 21 по валутния курс за деня на операцията. Паричните активи и пасиви, изразени във валута, различна от еуро, се превръщат в еуро по валутния курс за деня към датата на съставяне на счетоводния баланс. Печалбата или загубата от такова превръщане се записва в отчета за приходите. Непаричните позиции, които са изразени в историческа стойност в чужда валута, се превръщат по валутния курс към датата на първоначалните операции. Непаричните позиции, изразени в справедлива стойност в чужда валута се превръщат по валутния курс към датата на определяне на справедливата стойност. Разликите при конвертиране, които се получават при извършване на операции по курсове, различни от курса в деня на операцията, и нереализираните валутни разлики за неизплатени парични активи и пасиви в чужда валута се записват в отчета за приходите. Елементите от отчета за приходите се превръщат в еуро по валутния курс в края на всеки месец.
Механизмът определя паричните еквиваленти като текущи сметки или краткосрочни депозити с първоначален падеж от три месеца или по-малко.
Финансовите активи се отчитат въз основа на датата на плащане.
Заемите от Механизма се признават за активи, когато се предоставят парични средства на заемополучателите. Първоначално те се вписват по себестойност (нетни предоставени суми), което е справедливата стойност на парите, предоставени в заем, включително всички разходи по операцията, и впоследствие се оценяват по амортизирана стойност с помощта на метода за ефективния доход без провизии за обезценка или несъбиране.
След първоначално измерване тези преки и косвени капиталови инвестиции, класифицирани като предназначени за продажба финансови инвестиции, впоследствие се отчитат по справедлива стойност. а) Фондове за рисков капитал Справедливата стойност на всеки фонд за рисков капитал се основава на нетната стойност на активите (НСА), отчетена от фонда, ако е изчислена въз основа на международен стандарт за оценка, признат за съвместим с IFRS. Механизмът може все пак да реши да коригира отчетената от фонда НСА, ако са налице проблеми, които могат да повлияят на оценката. Ако не се прилага международно признат стандарт за оценка, оценката се извършва въз основа на съответното портфолио. б) Преки капиталови инвестиции Справедливата стойност на инвестицията се основава на последните съществуващи финансови отчети, като при необходимост се използва отново същият модел като модела, използван при придобиване на участието. Нереализираните печалби или загуби от капиталови инвестиции се записват в собствения капитал, докато инвестициите не бъдат продадени, събрани или ликвидирани или докато не бъдат приети за обезценени. Ако дадена инвестиция, предназначена за продажба, е приета за обезценена, натрупаната нереализирана печалба или загуба, предварително приета като собствен капитал, се включва в отчета за приходите. За извънборсови инвестиции справедливата стойност се определя чрез прилагане на призната техника за оценка. Тези инвестиции се отчитат по себестойност, когато справедливата стойност не може да бъде измерена по надежден начин.
Финансовите гаранции се записват първоначално по справедлива стойност в счетоводния баланс в позиция „Други пасиви“. След първоначалното записване пасивите на механизма за всяка гаранция се оценяват по по-високата от амортизирана премия и най-добрата прогноза за разходите, необходими за изплащане на финансовите задължения, възникнали в резултат на гаранцията. Всяко увеличение на пасивите, свързани с финансови гаранции, се вписва в отчета за приходите в позиция „Разходи за загуби от кредити“. Получената премия се вписва в отчета за приходите в позиция „Нетни приходи от такси и комисиони“ по прекия линеен метод за срока на гаранцията.
На датата на всеки счетоводен баланс механизмът оценява дали има обективни доказателства, че финансовият актив е обезценен. Финансовият актив се смята за обезценен, единствено ако има обективно доказателство на обезценка в резултат от едно или повече събития, които са се случили след първоначалното отчитане на актива (събитие, довело до загуба), или ако събитието, довело до загуба, оказва влияние върху прогнозните бъдещи парични потоци на финансовия актив или група от финансови активи, което може да бъде преценено по надежден начин. Доказателствата за обезценка могат да включват признаци, че заемополучателят или група заемополучатели изпитват значителни финансови трудности, просрочване или невръщане на лихви или главници, вероятност за фалит или друга финансова реорганизация, както и наблюдавани данни, според които е налице измерим спад на очакваните бъдещи парични потоци, като промени в неплатените дългове или икономически условия, обуславящи неизпълнение на задължения. За неизплатени дългове в края на финансовата година, отчетени по амортизирана стойност, обезценките се правят при предоставяне на обективно доказателство за риск от несъбиране на цялата или част от техния размер съгласно първоначалните договорни условия или еквивалентна стойност. Ако е налице обективно доказателство, че има загуба от обезценка, размерът на загубата се измерва като разлика между балансовата стойност на активите и настоящата стойност на прогнозираните бъдещи парични потоци. Балансовата стойност на активите се намалява посредством сметка за коригиране на стойността и размерът на загубата се вписва в отчета за приходите. Приходите от лихви продължават да се начисляват върху намалената балансова стойност въз основа на ефективния лихвен процент на актива. Заемите и свързаните с тях предоставени средства се отчисляват, когато няма реалистична перспектива за бъдещото им събиране. Ако през следваща година размерът на прогнозираната загуба от обезценка се увеличи или намали поради събитие, което настъпва след осчетоводяване на обезценката, предварително вписаната загуба от обезценка се увеличава или намалява чрез адаптиране на сметката за коригиране на стойността. Тъй като механизмът прави оценка на кредитния риск за всеки отделен заем, не е необходимо да се отделя колективна провизия за обезценка. За капиталови инвестиции, предназначени за продажба, на датата на всеки счетоводен баланс механизмът прави оценка дали има обективни доказателства за обезценката на дадена инвестиция. Обективните доказателства включват наличие на голям или продължителен спад на справедливата стойност на инвестицията под нейната себестойност. Ако има доказателство за обезценка, натрупаната загуба (измерена като разлика между стойността на придобиване и настоящата справедлива стойност, без други загуби от обезценка на тази инвестиция, предварително вписани в отчета за приходите) се изважда от собствения капитал и се вписва в отчета за приходите. Загубите от обезценка на капиталови инвестиции не се възстановяват чрез отчета за приходите; увеличенията на тяхната справедлива стойност след отчитане на обезценката се вписват директно в собствения капитал. Управлението на рискове на Европейската инвестиционна банка проверява за обезценка на финансовите активи поне веднъж в годината. Корекциите в резултат на това включват развивка на дисконта в отчета за приходите за цялата продължителност на живота на актива и евентуална корекция, наложена поради ревизията на първоначалната обезценка.
Дериватите включват кръстосан валутен суап и кръстосан валутно-лихвен суап. В обичайния ход на своята дейност механизмът може да сключи договори за суап с цел да хеджира определени заемни операции, изразени в активно търгувани валути, различни от еуро, за компенсиране на печалби или загуби, причинени от колебанията на валутния курс. Въпреки това, към 31 декември 2006 г. и 2005 г. механизмът не е пристъпил към счетоводни операции по хеджиране съгласно правилата на IFRS. Затова всички деривати се измерват по справедлива стойност чрез отчета за приходите. Справедливата стойност се изчислява на първо място въз основа на сконтираните модели за паричния поток, моделите за ценообразуване на опциите и котировките на трети страни. Дериватите се записват по справедлива стойност и се отчитат като активи, ако тяхната справедлива стойност е положителна, и като пасиви, ако е отрицателна. Промените в справедливата стойност на дериватите за търговия са включени в „Нетен резултат от финансови операции“.
Вноските от държавите-членки се отчитат в счетоводния баланс като вземания на датата на решението на Съвета, определящо финансовата вноска, която държавата-членка трябва да плати на механизма.
Лихвата върху заеми, предоставени от механизма, се вписват в отчета за приходите и разходите (лихви и други подобни приходи) и в счетоводния баланс (заеми и аванси) на базата на текущо начисляване чрез ефективния лихвен процент, който е процентът, който точно сконтира прогнозираните бъдещи парични плащания или постъпления за очаквания срок на заема до неговата чиста отчетна стойност. След като записаната стойност на заема е намалена поради загубата от обезценка, приходите от лихви продължават да се отчитат чрез първоначалния ефективен лихвен процент, приложим към новата отчетна стойност.
Като част от своите дейности механизмът управлява лихвените субсидии от името на държавите-членки. Частта от вноските на държавите-членки, предоставена за изплащане на лихвени субсидии, не се отчита в собствения капитал на механизма, а се класифицира като дължима сума на трети страни.
Съгласно условията на механизма и в съответствие с Финансовия регламент, приложим за 9-ия Европейски фонд за развитие, средствата, получени от ЕИБ от името на механизма, се завеждат по сметка на името на Комисията. Лихвите по тези депозити, вложени от механизма в ЕИБ, не се отчитат от механизма, тъй като се изплащат директно на Европейската комисия. Обратните постъпления, които представляват изплащане на главница, лихва или комисиони за финансови операции, и лихвите, изчислени за тези обратни постъпления, се осчетоводяват в рамките на механизма.
Получените такси за услуги, предоставени за определен период от време, се осчетоводяват като приход, тъй като услугите са предоставени. Таксите за поети задължения, се отлагат и осчетоводяват като приход по метода на ефективната лихва за срока от отпускането на съответния заем до неговото изплащане. Дивидентите, свързани с капиталовите инвестиции, се осчетоводяват при тяхното получаване.
Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейските общности, добавен към Договора от 8 април 1965 г. за създаване на единен Съвет и единна Комисия на Европейските общности, посочва, че имуществото, приходите и друга собственост на институциите на Европейските общности са освободени от всички преки данъци.
При необходимост някои данни от предходни години са класифицирани наново, за да се съобразят с промените в представянето на данните от текущата година с цел съпоставимост на информацията. Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 2.3 Mb. Сподели с приятели:
|