ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ЗдравнаТА система

3. ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ЗдравнаТА система

3.1. Структура и организация

Фигура 16. Здравна система – организационна структура

Структурата на здравната мрежа и осигуреността на леглата през 2012 г. е представена на таблица 2.

През 2012 г. МЗ предприе действия по изготвянето, приемането и въвеждането в действие на 139 нормативни акта, в това число закони, постановления на Министерския съвет, наредби, правилници и други, които имат значение за развитието на системата на здравеопазването.

През отчетния период основните нормативни промени в системата на здравеопазването са извършени с промяна в Закона за здравното осигуряване, Закона за здравето, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, Закона за лечебните заведения, Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането.

С подзаконови нормативни актове са уредени основно условията и реда за реализиране на законовите промени.

През 2012 г. се извършиха промени в Закона за здравното осигуряване и Закона за здравето които предвидиха от 01.01.2013 г. към финансиране на Националната здравноосигурителна каса да преминат дейностите по осигуряване на ваксини, асистирана репродукция, интензивно лечение, амбулаторно проследяване на болни с психични и с кожно – венерически заболявания.

Със Закона за здравното осигуряване се предвиди и прелицензиране на здравноосигурителните дружества по Кодекса за застраховането в застрахователни акционерни дружества в едногодишен срок от влизането му в сила. По този начин България изпълни задължението си за привеждане на нормативната уредба в областта на доброволното здравно осигуряване в съответствие с чл. 63 от Договора за функциониране на Европейския съюз и с разпоредбите на Директива 73/239/ЕИО (Първа директива по застраховане, различно от животозастраховането) и Директива 92/49/ЕИО (Трета директива за общо застраховане).

Със Закона за здравето е въведена забрана за тютюнопушене на закрити обществени места.

Със Закона за лечебните заведения се заложи планиране чрез Националната здравна карта и на високотехнологичните методи на диагностика и лечение.

Със Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки се въведоха в срок в българското законодателство основните изисквания на Директива 2010/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 година относно стандартите за качество и безопасност на човешките органи, предназначени за трансплантация. Създаде се и правна възможност Изпълнителната агенция по трансплантация да финансира дейности по насърчаване на донорството и изразяване на почит и уважение към починалите донори и техните близки като част от цялостния процес по стимулиране на даряването на органи.

С промени в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането осигуряването на медицински изделия за вземане, диагностициране, преработване и съхраняване на кръв и кръвни съставки премина от Министерството на здравеопазването към Националния център по трансфузионна хематология.

С промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се предвиди създаването на Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, който започна работа през месец март 2013 г. С промените в закона се въведоха в българското законодателство и изискванията на Директива 2010/84/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2010 г. за изменение по отношение на фармакологичната бдителност на Директива 2001/83/ЕО за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (OB, L 348/74 от 31 декември 2010 г.) и Директива 2011/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. за изменение на Директива 2001/83/ЕО за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба по отношение на предотвратяването на навлизането на фалшифицирани лекарствени продукти в законната верига на доставка (OB, L 174/74 от 1 юли 2011 г.).
3.3.Финансиране

Финансирането на здравната система е един от основните фактори, влияещи върху нейното функциониране.

В България след 1999 г. финансирането на системата се осъществява чрез комбинация от източници, включващи данъци, средства от системата за социално здравно осигуряване, средства от частни здравноосигурителни фондове и лични средства на гражданите в променящи се съотношения.

Заплащането на здравните услуги в България в момента се основава основно на модела на задължителното здравно осигуряване и договорния принцип между предоставящите здравните услуги (лечебните заведения) и съответните институции, които ги заплащат от името на гражданите – осигурителен фонд, МЗ и други. Делът на разходите за здраве, заплащани чрез републиканския бюджет непрекъснато намалява, но запазва ролята си във финансирането на здравеопазването, дори и в ограничени размери.

Една от основните тенденции в развитието на разходите за здравеопазване в световен мащаб е тяхното постоянно и стабилно нарастване, дължащо се на бързото развитие на технологиите, нарастването на обема и цените на здравните услуги и застаряването на населението. Съотношението между публични и частни разходи за здравеопазване в БВП се променят в посока непрекъснато увеличаване на % на разходите на частния сектор за сметка на публичните, като съотношението публични към частни през 2002 е било 61.26% публични към 38.74% частни и достига 53.29% публични към 46.39% частни през 2012 г.. Прогнозата е тази тенденция да се запази и през следващите години, като делът на частните разходи за здраве достигне до 48-49% от общите разходи за здраве, т.е. рисковете ще се покриват все повече от плащания от страна на домакинствата.

Разходите за здраве бележат постоянен ръст в структурата на разходите на домакинствата и гражданите. Докато през 2000 г. домакинствата са разходвали 3.6% за здравеопазване, през 2011- 5.6% , то през 2012 г. са намалели до 5.2%, но средният разход за здраве за едно българско домакинство през 2012 г. се увеличава от 479 лв. през 2011 г. на 501 лв., а средният разход на едно лице от 196 лв. на 212 лв.

Посочените по-горе данни, както и изключително ниските доходи на населението поставят сериозни проблеми пред достъпа на гражданите до здравни услуги. Друг основен проблем пред здравната ни система през последните няколко години е свързан с нерегламентираните плащания, които не само нарушават основните принципи и ценности на съвременното българско общество, но и увеличават социалното бреме за населението.

Планираните разходи за функция „Здравеопазване” (вкл. резерва за непредвидени и неотложни разходи) през 2012. са 3 261.6 млн. лв., а изразходваните средства по функцията за годината са в размер на 3 303.2 млн. лв. или 101.3% спрямо годишния разчет. Изразходваните средства по функцията за годината са с 14 млн. лв. или 0.4% повече от разходваните средства през 2011 г. (3 247.6 млн. лв.).

Въпреки поддържането през последните години на минимален темп на нарастване на средствата за здравеопазване като номинална стойност, съотношението на публичните разходи за функция „Здравеопазване” като % от БВП и през 2012 г. се задържат нивото от 4.3 %.

Разходите за функция "Здравеопазване" намаляват като относителен дял в структурата на разходите по функции по консолидирания държавен бюджет от 12.4% за 2011 г. на 12,2% за 2012 г. (фигура 17).

В структурата на публичните капиталови разходи по функции, отразяващи секторните приоритети при реализация на инвестиционната политика, капиталовите разходи в сектор здравеопазване са на предпоследно място с 1.8% от всички капиталови разходи (фигура 18).

Същевременно от 2009 г. до 2012 г. голяма част от дейностите, които държавата плащаше през бюджета на Министерство на здравеопазването са пренасочени за плащане през бюджета на НЗОК, като същевременно не бяха извършени съществени промени в планираните финансови средства. Особено силно влияние върху финансовата ситуация и стабилност на системата оказа прехвърлянето на реимбурсирането на всички лекарствени продукти (без ваксини и лечение на СПИН и туберкулоза) от бюджета на НЗОК. Друг проблем, стоящ пред функционирането и планирането на средствата в системата, е натискът за непрекъснатото увеличаване на основния пакет от дейности, които се покриват като финансов ресурс от бюджета на НЗОК, в т.ч. лечение на редки болести, скъпоструващи консумативи и др.

Общият размер на приходите и трансферите, заложени със Закона за бюджета на НЗОК за 2012 г. е 2 633 730 хил. лв. Реализираните приходи и трансфери през годината са в размер на 2 682 837 хил. лв., което представлява преизпълнение с 1.9% спрямо планираните средства. Отчетените приходи и трансфери през 2012 г. са с 2.0% или с 52 190 хил. лв. повече в сравнение с отчетените 2 630 647 хил. лв. през предходната 2011 г..

Здравноосигурителните приходи за 2012 г. са 2 668 906 хил. лв. и съставляват 99.5% от отчетените приходи и трансфери. Налице е нарастване на здравноосигурителните приходи с 2.4% или с 61 486 хил. лв. повече в абсолютен размер спрямо отчетените 2 607 420 хил. лв. през 2011 г..

Нарастването е за сметка на приходите от здравноосигурителни вноски, които за 2012 г. са 1 727 780 хил. лв., което представлява увеличение с 3.7%, или с 61 486 хил. лв. повече в абсолютен размер спрямо отчетените 1 666 294 хил. лв. през предходната 2011 г. (фигура 20).

Съгласно Закона за бюджета на НЗОК за 2012  г. приходите от здравноосигурителни вноски заемат 64.0% в структурата на здравноосигурителните приходи. За 2012 г. размерът на здравноосигурителната вноска е в размер на 8% и не се променя процентното съотношение за внасяне на здравноосигурителната вноска, спрямо 2011 г., и се запазва в съотношение 60:40, съответно за сметка на работодателя и работника.