П. Николов Н. Александрова


Психодиагностиката в психологопедагогическото изследване и в образователната практика



страница14/107
Дата06.02.2024
Размер1.94 Mb.
#120227
ТипУчебник
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   107
20240126T130813907.att.931574635153183
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
2.4. Психодиагностиката в психологопедагогическото изследване и в образователната практика
Психодиагностиката е система от диагностични методи за изследване /включително и измерване чрез нормативи за психическо развитие на хората/. Тя е основата на началните и на заключителните констатиращи експерименти в психолого-педагогическото изследване, но не се покрива с методиката на психолого-педагогическото изследване. Последното включва и методи, които са извън психодиагностиката, т.е. те не са валидизирани като норми за масово измерване. Психо-диагностиката и педагогическата диагностика се проникват взаимно, намират се в неразривно единство, но не са тъждествени. Взаимоотношението между тях е аналогично на взаимоотношението между психологическите и педагогическите закономерности в процеса на обучението, между предмета на педагогиката и психологията, между обучеността и обучаемостта на учениците. Обучеността обхваща обема на знанията, уменията и навиците на ученика, тяхното количество, а обучаемостта включва стила на учене, начина за придобиване знания, умения и навици. Обучаемостта като обект на психодиагностиката е съвкупност от интелектуални свойства, обобщеност на мисловната дейност, икономичност и самостоятелност на мисленето, гъвкавост и подвижност на мисловните процеси, смислова памет, характер на връзката между образно и абстрактно мислене.
Чрез методите на психодиагностиката се изследва по-широк кръг от качества на личността. Това проличава от групирането на методите на психодиагностиката. Първата група методи обхваща тестовете за изследване на интелекта, интелектуалните постижения и др.; втората група обхваща различните видове анкети, позволяващи да се изследват нагласите, отношенията, предпочитанията на личността; третата група методи включва проективните тестове в най-широкия обем на това понятие; четвъртата включва психофизическите методи, чрез които се диагностицират индивидуалните особености на типа нервна дейност, динамическите особености на психиката, темпът на дейността, възможностите за превключване от една на друга дейност, равнището на работоспособност и т.н.
Психодиагностическите методи нямат широко приложение в образователната практика. По-широко се използват методите на педагогическата диагностика, тъй като те обслужват контролната дейност в учебните заведения, свързана със степента на обученост на учениците. Използването на методите на психологическата диагностика изисква съблюдаването на едно задължително условие: да се употребяват само валидизирани тестове, особено когато става въпрос за измерване и категоризиране на ученици. Методите на психодиагностиката съдържат, както предимствата, така и недостатъците на тестовите методики. Както беше отбелязано, те не дават междинните моменти на процесите усвояването, а само крайния резултат. Не разкриват механизмите на мотивацията на дейността на учениците, а само външната, резултативната страна на действията и дейността им. Подкрепянето само на резултати в единство с рационални междинни механизми, дава благоприятни последици върху обучението, възпитанието и развитието нарастващото поколение.
Критичните бележки по адрес на тестовите методи за психодиагностика не означават резерви по принцип към тези методи. Напротив, тези критични бележки показват посоката на развитие на научната теория и практика, на психологическата и педагогическата диагностика.
Насърчителни са и българските опити в това отношение. Паспаланов и Щетински стандартизираха тестове за изследване на личността, а Д. Батоева стандартизира система от психофизиологически методи, с които се определя училищната зрелост на децата на 5-6 годишна възраст. Р.Трашлиев използва показатели, чрез които се осъществява психодиагностична проверка на учениците от 3 клас: преднамереност, изразена във волевото овладяване на вниманието, паметта и др. психични процеси; вътрешен план на действието, изразен в планиране, осмисляне и оценка на дейността чрез вътрешна реч; рефлексия, изразена в осмисляне позицията на ученика в процеса на дейността.
Развитието на психодиагностиката в единство с педагогическата диагностика, върху основата на научната методология за изучаване на човешката психика е важна задача на общата и педагогическата психология.




Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   107




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница