П. Николов Н. Александрова
Методи за психолого-педагогически изследвания
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
| 2.2. Методи за психолого-педагогически изследвания4
Названието на методите на изследване като „психолого-педагогически” не е случайно. То отразява единството на задачите, които двете науки си поставят във връзка с издигане ефективността на учебно-възпитателния процес. От друга страна, то отразява необходимостта от взаимодействие на двете науки при осъществяване на психолого-педагогическото изследване. Названието на тези методи показва единството, но същевременно и относителния дял на всяка от тези науки в изследването. Фактически, тези изследвания могат да получат един или друг акцент. В едни случаи се поставя акцент върху психологическата страна на изследването. Тогава неговите цели се отнасят главно до установяване на психологически закономерности в процеса на усвояването, но чрез формиращ, педагогически експеримент. В друг случай акцентът се поставя върху педагогическите закономерности. Тогава целите на изследването са в обхвата на тези закономерности. За да се избегнат евентуалните повторения с лекционния курс по педагогика, тук акцентът ще бъде поставен върху психологическата страна на изследванията. Кои са методите и каква е тяхната специфика в контекста на психолого-педагогическите изследвания? Наблюдение. Наблюдението е метод, чрез който организирано и целенасочено се регистрират факти по предварително определена изследователска задача. Чрез този метод се фиксират проявите на поведението и резултатите от дейността с оглед установяването на определени психологически закономерности. Особено полезно за педагогическата и възрастовата психология е лонгитудиналното наблюдение, чрез което се проследяват психологически факти за дълъг период от развитието на човека. Наблюдението е ефикасен метод за изследване, когато отговаря на редица изисквания: целенасоченост, плановост, обективност, организираност и т.н. Съблюдаването на тези изисквания предполага висока психологическа и педагогическа култура, независимо дали става въпрос за изследване на научно-професионално или научнопрактическо равнище, от научни работници или от учители практици. Особено внимание и грижи изисква подготовката на плана за наблюдението. Ето примерен план за наблюдение на особеностите на умствената дейност на учениците в урока: а/ бързо или бавно реагира на въпросите на учителя /вдига ли ръка, или не, може ли веднага да отговори на въпроса на учителя или обмисля дълго/; б/ какъв материал запомня най-добре /нагледен или словесен/; в/ трайно ли запомня материала; г/ съзнателно ли запомня или механически, може ли самостоятелно да привежда примери; д/ може ли самостоятелно да прави изводи, да задава въпроси; е/ съсредоточено ли е вниманието на ученика в урока, не се ли разсейва то от нещо странично? Самонаблюдението е разновидност на наблюдението, при което вниманието на изследователя е насочено към процесите, които протичат „вътре". За психологията, в това число и за педагогическата психология, този метод има голямо значение. Все още обаче върху него тегнат предубеждения, наслоени от методологическите недостатъци на интроспективната психология. Днес подценяването на самонаблюдението е необосновано, защото то означава подценяване на словесния отчет на изследваните лица, който има важно значение за различните психологически изследвания. Особено значение има самонаблюдението и за педагогическата рефлексия, т.е. за способността на педагога да осмисля равнището на собствените постиженията в педагогическата теория и педагогическата практика, без което не може да има професионално педагогическо самоусъвършенстване. Психолого-педагогически експеримент. Експериментът има някои предимства в сравнение с наблюдението: не се чакат случайни проявления на учениците, а целенасочено се предизвикват; може да се провежда с повече лица, отколкото при наблюдението; възможна е повторяемост на явленията за проверка на достоверността на резултатите. Експериментът се провежда в две разновидности - лабораторен и естествен експеримент. Специфичното за лабораторния експеримент е използването на апаратура, която осигурява прецизни резултати, изразени в количествени величини, а следователно и удобни за статистическа обработка. Същността и функциите на лабораторния експеримент се нуждаят от известна яснота: обикновено той се свързва тясно с лабораторна апаратура, с която се провежда;погрешно се свързва само с професионални научни работници, които имат съответни условия за такъв тип експеримент. В действителност лабораторният експеримент трябва да се схваща в много по-широк смисъл, т.е. като експеримент, който може да се провежда не само с лабораторна апаратура, а и с всякакви други уреди: картони, макети, чертежи, предмети и др. Естественият експеримент се организира при естествени условия, които за психолого-педагогическите изследвания са реалните условия на учебно-възпитателния процес. Естественият експеримент съединява положителните черти на наблюдението /естествеността/ и прецизността на лабораторния експеримент. Естествеността на този вид експеримент допринася за избягване на напрежението, за предотвратяване преднамереността у изследваните лица, склонността към симулация и т.н. Този експеримент позволява психичната дейност да се изучава в условията на обучението, труда, играта. Той обаче има някои слабости: трудно се проследява поставената конкретна цел на изследването в контекста на цялостната дейност; трудно се регистрират количествени данни, необходими за статистическа обработка. Най-подходящият вариант за естествен експеримент в психолого-педагогически изследвания е психолого-педагогическият експеримент. По своята същност това е експериментално обучение, ефективността на което се установява чрез констатиращо изследване. За да се установи степента на тази ефективност, изследването да се предхожда от определяне на експериментални и контролни групи. Експериментално обучение се провежда само в първите, а вторите служат за съпоставка на резултатите. Констатиращото изследване в началото и края на експерименталното обучение се изразява в диагностични процедури, част от които се отнасят до резултатите от усвояването /педагогическата диагностика/, а други - до резултатите от психическото развитие /психодиагностика/. Схемата на този експеримент изглежда така: където:
ЕГ — експериментална група; КГ – контролна група;ФЕ – формиращ експеримент; ТО – традиционно обучение; ЗКЕ – заключителен констатиращ експеримент – различие между ЕГ и КГ Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|