За регулацията и саморегулацията, както на психичната, така и на външната, практическата активност на личността има значение и локализацията на контрола. Ако доминира „вътрешният локос”, това значи, че личността взема самостоятелни мотивационни решения – какво да изменя и какво да отстоява в своята аз-концепция. Ако пък доминира „външният локос”, това значи, че личността е в плен на хаоса от външни влияния, а механизмите за самозащита са неефективни и не изпълняват главното си предназначение – да защитават самооценката, поведението и дейността на човека. Такива индивиди имат ниска степен на самостоятелност, силна потребност от външно одобрение или силна външна регулация. Възможни са две екстремални отрицателни състояния на локализацията: пълно отсъствие на екстернален или на интернален контрол. Пълното подчинение на външен контрол и влияние може да доведе до деформация в развитието на самосъзнанието, до комплексирана личност с ниско самочувствие. Докато пълното игнориране и изолация от външния контрол, стерилния интернален локос – до негативисткото противопоставяне на всяко чуждо мнение. Това пречи на нормалната човешка социализация, на развитието на съзнанието и самосъзнаниетото на личността. Подразбира се, че крайните варианти на интерналната или екстерналната локализация са нежелани, защото те накърняват саморегулацията на личността, намаляват силата на възпитателното влияние на околната среда върху личността. Преходът от екстернална към интернална локализация на контрола, който се извършва в периода на съзряване на личността и свързания с него преход от регулация към саморегулация в поведението и дейността на човека, изисква системна учебно-възпитателна работа, системно напомняне и подкрепление на проявите на самоконтрол, саморегулация, самовъзпитание.
За зрялата личност това не винаги е необходимо, независимо от нейната просоциална или антисоциална насоченост на поведение. В ранните години на детството, обаче доминира регулацията, т.е. външният контрол и влияние, тъй като в този период всичко за индивида е външно, а по-късно по пътя на интериоризацията става вътрешно психично и личностно. Колкото по-близо е личността до саморегулацията, т.е. до интерналната локализация на своята самооценка, толкова по-силна е взаимната им връзка с рефлексията в рамките на интегритета на личността. А тъкмо равнището на самооценката и рефлексията стабилизират, регулират и организират мотивационната система на личността. В първите години от живота на човека неговото поведение и дейност се обуславя преди всичко от външна регулация. Малкото дете трупа опит, знания, умения, навици, ценности, което получава от възрастните по пътя на интериоризацията. В широките рамки на тази интериоризация се зараждат кълновете на саморегулацията, на социалната мотивация, на постепенната еманципация на детето от възрастните. По този начин външната регулация става причина за появата на вътрешната, а последната всички наричат норми, правила, предписания и т.н. Много повторения и упражнения са нужни до тогава, докато у детето преработи външното влияние, защото по природа то е субект с вродена склонност към социализация, но и към автономия. Тъкмо в автономията се заражда уникалното за всеки индивид – усвояването на чуждия опит и трансформирането му в собствен опит.9
Сподели с приятели: |
