Таблица 3: Население по постоянен адрес в община Трекляно 2007 - 2012 г

Населението на община Трекляно по постоянен адрес бележи тенденция на намаление със 115 души през 2012 г. спрямо 2007 г. Жителите на общинския център с. Трекляно намаляват с 13% през анализирания период.

Икономическият облик на селата е селскостопански, с подчертан самовъзпроизводствен характер. Преобладава производство върху лична земя в дребни стопанства за лична консумация. В селата липсват възможности за трудова заетост.

По степен на благоустроеност селата в община Трекляно имат сходни характеристики. Всички са електрифицирани и водоснабдени.

Динамиката на населението в община Трекляно през последните години показва трайна тенденция на намаление.

Структуроопределящи отрасли за местната икономика са селското стопанство, туризма и търговията, като водещо значение продължава да заема селското стопанство. Неговата структура на производство и специализация определят характера на цялата територия и облика на населените места. Земеделието е застъпено във всички селища на общината и има важна роля за цялостното й развитие. Независимо от значителното намаляване на произведената продукция през последните години, отрасълът остава основен източник на доходи в общината.

Промишлеността е слабо развит и нетипичен за района на Трекляно сектор.

На територията на Община Трекляно сектор промишленост е представен от:

• 
  Цех за Бакелитови изделия - с. Трекляно. Заетите в цеха за бакелитови изделия през последните години намаляват и към момента са 5 души. Производството в предприятието е силно ограничено поради стесняване на пазарите и оскъпяването на суровината и транспортните разходи за доставката й. Освен това липсват парични средства за производството. Част от материалната база е остаряла. Строителството на новото работно хале е замразено. В предприятието съществуват много социални проблеми. Производственото хале през зимата трудно се отоплява, поради високата цена на течните горива, поради което е преградено и се отоплява с твърдо гориво. Липсва база за отдих. Финансовото състояние на фирмата не е добро.
  
• 
  Фотоволтаична централа в с.Уши
  

Земеделието е основния поминък на населението в Трекляно, независимо от високия риск и ниската рентабилност. В общината преобладават малки по размер стопанства. Повечето от собствениците на земя не извършват икономически доходоносна дейност извън домашното си стопанство с производство за лични нужди. Само 1% са притежателите на земя над 50 дка. Около 90% от собствениците на земята не извършват някаква икономически доходоносна дейност извън домашното си стопанство.

на земята установила се след възстановяване на земеделските земи. Ограничените
8.РАСТЕНИЕВЪДСТВО

Препятствие за развитие на модерен и ефективен аграрен сектор е разпокъсаността икономически ресурси за модерно земеделие, полупазарния тип на стопанствата, възрастовата структура на заетите лица и загубата на пазарни позиции е основен недостатък. Решение на проблема трябва да търсим в приоритетни направления, програми и проекти с добра инвестиция. Голяма част от обработваемата земя заемат затревените площи. Зеленчукопроизводството се осъществява предимно от частни стопани за лични нужди. Тенденцията е към намаляване на площите, засяти със зеленчуци.

Животновъдството е другия застъпен подотрасъл и е представен от говедовъдство, овцевъдство, козевъдство . През последните години се наблюдава тенденция за създаване на ферми за отглеждане на крави, като има стопанства в които се отглеждат животни за месо, така и стопанства в които се отглеждат защитени местни породи крави. Застъпено е и отгеждането на коне. Структурните изменения в животновъдството и свиването на този сектор е под влияние на трудностите при осигуряване на храна и паша за животните.

Общата площ на горския фонд в община Трекляно е 14 819 хектара.

Разпределението по видове собственост е, както следва:

• 
  държавни горски територии - 9 827 ха;
  
• 
  на физически лица - 2 266 ха;
  
• 
  религиозни гори – 11 ха;
  
• 
  общински гори - 210 ха.
  
• 
  гори, временно стопанисвани от общината
  

Увеличава се площа на самозалесили се земеделски земи и пасища, които съгласно Закона за горите отговарят на изискванията за гора. Това са предимно иглолистни естествени гори и широколистни издънкови. В по-голямата си част те са от 10 до 20 годишни и не представляват стопански интерес.

На територията на горския фонд на община Трекляно са определени защитени зони по програмата „Натура 2000”, както следва:

• 
  защитена зона „Долни Коритен" - 137,4ха;
  
• 
  защитена зона „Земен” - 1820,3ха;
  
• 
  защитена зона „Кървав камък” - 3857,5ха.
  

Търговската дейност е насочена предимно към продажба на стоки от първа необходимост. Преобладават хранителните магазини, като броя им за общината е 5. В Трекляно има фурна за хляб и закуски, и заведение за бързо хранене.

Нуждите на населението се задоволяват и от пътуващи търговци с микробуси , така наречените «пътувщи магазини».
12.ТРАНСПОРТНО-КОМУНИКАЦИОННА СИСТЕМА

Общата дължина на пътната мрежа на територията на община Трекляно е 234 км , в товачисло:

• 
  пътища III клас - 123,4 км;
  
• 
  пътища IV клас 92,6 км.
  

Поради периферното разположение на общината през територията й не преминават пътища от висок ранг I и II клас. Структурата на пътната мрежа е от четвъртокласни и третокласни пътища, като последните осъществяват между регионалните и между общинските връзки.

Лошите пътни условия са пречка за териториалната интеграция на района и причина за намалените икономически и социални връзки със съседните общини. Размерът на предвидените инвестиции през последните години е крайно недостатъчен, за да се подобри съществено качеството на пътните връзки в района на населените места в общината, които не са свързани с Републиканската пътна мрежа. Функциите, които пътищата на територията на общината изпълняват са изключително важни, тъй като автомобилният транспорт е този, който осигурява връзките между населените места и тези от териториалните центрове. Той облекчава и по-голямата част от междуобщинските и регионалните връзки.
13. ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ

Водоснабдяването на всички населените места от община Трекляно се осигурява от местни водоизточници. Трудностите при водоснабдяването произтичат от планинския терен и отдалечеността на населените места от водоизточниците. Постоянно се явяват проблеми във водоснабдяването на отделни села и махали. Водоизточниците са с малък и недостатъчен дебит. Пресеченият терен затруднява изграждането на големи водоснабдителни обекти.

Изградената водопроводна мрежа в общината е стара и е в лошо състояние. Голяма част от съоръженията около 80-90% са изпълнени с азбестови и циментови тръби, които са износени и често аварират. Големи са загубите на вода, дължащи се на старата водопроводна мрежа и ниско качество на изпълнение на връзките и отклоненията. През летните месеци населението използва питейната вода за поливане на дворове и градини. През този сезон намалява силно дебита на водоизточниците и се налага воден режим в някои села.

В населените места на общината няма изградена централизирана канализационна мрежа. Отводняването на отпадните води се извършва чрез септични и изгребни ями.

Всички населени места в общината са електроснабдени. Община Трекляно има достъп до електропреносната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България” АД.

Електроразпределителната мрежа се нуждае от сериозни инвестиции за рехабилитация, поддръжка и развитие за постепенно достигане на европейските норми по отношение на качеството и сигурността на електроенергийните доставки. Основно направление на инвестиционната политика на ЧЕЗ в България е свързано с подобряването на обслужването на клиентите.
15.ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ

В Община Трекляно има една пощенска станция намираща се в с. Трекляно, която обслужва всички села в района. Телефонните връзки се осъществяват от три мобилни оператори. Предоставените телефонни услуги и интернет връзки са много затруднени и некачествени .На територията на общината цифрова телевизия няма. Няма сигнал на нито едно национално радио.

Основните проблеми, свързани с екологията и опазването на околната среда, които в момента стоят за разрешаване от общинските органи са следните:

• 
  Дейности по поддържане на чистотата на населените места ;
  

• 
  Подобряване на организацията на сметосъбирането и сметоизвозването;
  

• 
  Подготвителни работи по проектиране и изграждане на „ Комбинирана процедура за проектиране и изграждане на компостиращи инсталации и на инсталациши за предварително третиране на битови отпадъци“.
  
• 
  Търсене на алтернативни методи и начини за бъдещо решаване на проблема с битовите и строителните отпадъци;
  

• 
  Решаване на проблема с появата на неконтролирани и незаконни сметища във всички села на общината ;
  

• 
  Опазване, реконструкция и обогатяване на зелената система на територията на общината;
  

Общинската програма за управление на отпадъците включва в обхвата си отпадъците, попадащи в приложното поле на ЗУО:

- Битови отпадъци

- Производствени отпадъци

- Строителни отпадъци

- Опасни отпадъци

Йерархията задава пет възможни начина за институциите и бизнеса за справяне с отпадъците и дава приоритет на мерките в следната последователност:

a) Предотвратяване на образуването на отпадъци

б) Подготовка за повторна употреба

в) Рециклиране

г) Друго оползотворяване, напр. оползотворяване за получаване на енергия

д) Обезвреждане (депониране, изгаряне без оползотворяване на енергията и др.).

• 
  „Предотвратяването” на отпадъци е определено в Директивата като мерки, които се предприемат преди веществата или предметите да се превърнат в отпадък, с което се намалява:
  

б) съдържанието на вредни вещества в материалите и продуктите (качествено предотвратяване на отпадъците).

• 
  „Подготовка за повторна употреба” включва почистване, проверка и поправка на употребявани продукти, които са станали отпадък, така че да могат да се употребяват повторно (например поправка на велосипеди, електрическо и електронно оборудване, мебели и др., които след като са поправени се продават като втора употреба). Подготовката за повторна употреба е вид оползотворяване на отпадъците.
  
• 
  „Рециклиране” - Подходът при рециклирането е, че един материал се преработва с цел да се променят неговите физикохимични свойства и да се оползотворява повторно за същите или за други цели. Главната цел на Рамковата директива за отпадъците е ЕС да стане повече от "рециклиращо общество", което се стреми да избягва образуването на отпадъци и да използва отпадъците като ресурс.
  

• 
  рециклиране на материали: напр. на пластмасови продукти или компоненти в пластмасови материали; стопяване на отпадъчно стъкло в стъклени продукти; употреба на хартиени отпадъци в заводи за хартия и др. Рециклирането на материали: например пластмасови гранулирани и пелетизирани за екструдиране или формоване, натрошени отпадъци от стъкла, сортиране на отпадъци от хартия, отговарящи на критериите за края на отпадъка
  
• 
  Производство на компост, отговарящ на критериите за качество на продуктите.
  

• 
  „Друго оползотворяване” е всяка дейност, която отговаря на определението за „оползотворяване” съгласно РДО, но която не отговаря на специфичните изисквания за подготовка за повторна употреба или за рециклиране.
  

• 
  изгарянето или съвместното изгаряне, когато основното използване на отпадъците е като гориво или друг начин за получаване на енергия. Това е операция по управление на отпадъците с оползотворяване на енергията, класифицирана като R1 в приложение II към РДО. Това контрастира с изгарянето на отпадъци без оползотворяване на енергия, класифицирано като операция по обезвреждане D10 в приложение I към РДО.
  
• 
  насипни дейности, отговарящи на дефиницията за оползотворяване
  

• 
  „Обезвреждане” - депониране (дори когато сметищен газ се използва за възстановяване на енергия); изгаряне и съвместно изгаряне, които не отговарят на критериите, за да бъдат определени като оползотворяване (в случай на съоръжения, предназначени за изгаряне на твърди битови отпадъци, които не отговарят на определени критерии, с помощта на формулата за енергийна ефективност R1 в приложение II към РДО), насипни дейности, когато не отговарят на дефиницията за оползотворяване.