Организация на изследването

6 цялостна организация на изследването. Беше проведено анкетно проучване сред 79 учители от детските градини в гр. Шумен.
Вторият етап на изследването обхваща периода от началото до края на учебната г. с провеждането на основното изследване и апробиране на педагогическите ситуации в ДГ Латинка в гр. Шумен.
Трети етап – 2017/18 списване и полиграфическо оформление на дисертационния труд.
ПОСТАНОВКА НА ДИСЕРТАЦИОННОТО ИЗСЛЕДВАНЕ
Днешното дете расте в твърде динамична обкръжаваща го действителност, към която проявява подчертан интерес. Ограниченият му социален и познавателен опит затруднява процеса на адаптирането и приобщаването му към все по – сложните и противоречиви явления в нея. Детската градина е първото звено в образователната ни система. Съвременните условия налагат да се осъществи действителна хуманизация и демократизация на педагогическия процес в предучилищните възпитателни заведения и съответно да се усъвършенстват подходите за развитие на детската личност. Като наука в детската градина екологията развива ред водещи идеи, които са в основата на познанието на човека за природата и определят поведението и отношението му към нея.
Най-важните от тях са идеите за многообразието и вътрешното единство на видовете за приспособяването към условията, като основно свойство на живата природа за развитието като водеща закономерност в съществуването на живата и неживата природа и факторите на неговото осъществяване за хармонията, реда и съвършенството в съобществата и

7 екосистемите; за регулиращите функции, за дейностите на човека по отношение на запазването на равновесието между него и природата. Тези водещи екологични идеи определят общите и специфичните акценти в съдържанието на работата по екологичното възпитание в детските заведения. Съществена задача на предучилищното възпитание е да изгражда у децата правилно отношение към всичко живо, така че пред тях постепенно да се разкрива мястото на човека в природата. Децата трябва да наблюдават растенията и животните, да се отнасят грижливо към тях и по този начин да създават първите си връзки с природата. Така у тях ще се роди първото чувство на човека на любов към родината и към всяко живо същество. Децата трябва да привикнат към внимателно наблюдение на заобикалящия ги свята това не е никак трудно, защото животът в природата събужда голям интерес у тях. Доколко децата ще проявят интерес към растенията и животните, и дали ще имат правилно екологично отношение към тях, не зависи само от знанията на възпитателя, но и от методическия му подход. Отношението на възрастните към животните, растенията или към дейността на самото дете има важно значение за успеха на възпитателната работа. Децата винаги забелязват с каква грижливост се отнасят възрастните към животните как се радват на цветята и колко внимателно разглеждат и наблюдават всичко, когато се разхождат в гората или по полето. Следователно, наред с прилагането на всички методи и мероприятия възпитателно действа и личният примерна възпитателя, неговото отношение към природата. Необходимо е при това да се използва естественият стремеж на детето към познание, което е в основата на възпитателно – образователната работа в детската градина. Чрез него се постига

8 възпитаване на емоционално – положително отношение към природата, правилно ориентиране в растителния и животински свят и формиране на предпоставки за целесъобразна жизнена дейност в него, изграждане на основите на екологична култура, формиране на наблюдателности любознателност, установяване на емоционално – значима практико – изследователска активност като характеристика на детската личност. Всяко дете е неповторима индивидуалност. Целта на възпитателното взаимодействие е развитието на детето, талантите, умствените и физическите му способности, чрез насочване на индивидуалната динамика и търсене на единство и хармония във физическото, умственото, духовното, нравствено и социално развитие. Възрастните, респективно педагозите, трябва да осъзнаят истината за значението на екологичната култура на децата. Малките могат да израстнат сигурни приятели на природата само тогава, когато са убедени в ценността на всичко живо и неживо в нея. Целесъобразно е да се организират наблюдения за запознаване с природната среда, основното изискване, към които е да бъдат разнообразни, интересни и изпълнени с преживявания, стимулиращи децата като активни съзерцатели. При допира с природата те получават знания за взаимовръзката между растителния и животински свят, осмислят разнообразието от природни явления и форми, навлизат в тайния свят на закономерните проявления на живота. На децата от предучилищна възраст трябва да се показва последователността в развитието на живата и неживата природа, и зависимостта от сезонните фактори на външната среда. Те трябва да общуват с природата ида я опознават като всяко дете се ръководи правилно и компетентно от възрастните. Периодът на ранното общуване е от съществено значение за физическото и психичното детско развитие и емоционално благополучие. При

9 екскурзиите и разходките трябва да има време за организиране на свободни занимания. Децата се оставят да потичат, да се разхождат, да наблюдават. Намесата на учителя трябва да бъде дискретна, непринудена и дозирана. На малкото дете, което няма знания и опит, е необходимо да се покаже красотата на природата и нейното многообразие. Така ще се стигне до желания резултат, свързан с обогатяване на речника, развиване на интелекта, въздействие върху цялата личностна детето. В резултатна системната педагогическа работа децата ще осмислят и друга закономерност, а именно, че хората и природата са тясно свързани и не могат да съществуват отделно, че трябва да се полагат усилия за съхраняване чистотата на природната среда. Децата ще осъзнаят обществената значимост на човешкия труд в природата, и по този начин ще се възпита у тях желание за участие в него. Формирането на начална екологична култура у децата може да се реализира при наличието на стабилна природозащитна подготовка на педагога. Това предполага добри резултати в работата. Само убеденият в значимостта на екологичния проблем специалист може да формира у подрастващите трайна потребност от опазване на околната среда. Той трябва да откликне на желанието на децата да бъдат по – често сред природата. Отношението наличността към природата зависи от неговото съзнание, а екологичното съзнание се изгражда от неговото детство до края на живота му. Връзката човек – общество – природа има биологичен, икономически, политически, здравен и педагогически аспект на изследване. Необходимостта от опазване, съхраняване, разумно използване и възпроизводство на природата поставя пред предучилищната педагогика нови много актуален проблем – екологичното възпитание. В предучилищна възраст то е своеобразен, организиран процес на педагогическо въздействие,

10 насочен към конкретни цели – поставяне на основите на положително отношение на детето към природата, усвояване на знания за нея, изграждане на екологично мислене, екологично съзнание и естетически качества, овладяване на предхождащи начини на взаимодействие на подрастващите с природата. При сложните взаимоотношения между човека и природата водещата роля е на човека. Той определя начините на използване и съхраняване на природната среда. Ето защо, в процеса на възпитаване на положително отношение към природата, детето трябва да бъде обекти субект на педагогическото въздействие. Екологичното възпитание на децата не би било пълноценно, ако в процеса на обучение не ги включваме в практическата дейност, като ги научим как да преобразуват природния свят така, че той да става по – красиви да остане съхранен. Категорично може да се твърди, че обучението в детската градина, съобразено и отговарящо на определени възрастови изисквания гарантира успешното възпитание на положително екологично отношение у децата от предучилищна възраст към околната среда. Нейните особености налагат възпитателно – образователната работа с децата по запознаване и опазване на околната среда да се извършва комплексно, в единство с другите задачи на педагогическия процес. Основният ръководен принцип трябва да бъде екологичният принцип за неразривната връзка на живия организъм със заобикалящата го среда. Децата трябва да осмислят зависимостта на растенията от факторите на външната среда – светлина, топлина, влага, почва, хранителни вещества. Правилното им насочване към наблюдаваните обекти и създадения навик за самостоятелност имат за цел да повишат интереса към природата ида изградят навици за опазване на растенията и животните, да повишават любознателността си до стремеж да се използва миналият опит за разкриване на природни явления и причинните връзки между тях. Обогатените

11 естетически впечатления стимулират творческата активност на децата и постепенно се формира потребност от контакт с природата. Трудовата дейност в природния кът и зоокъта им дава възмoжност практически да се убедят в благотворното влияние на човека върху природата, да се обогатят със знания за растенията и животните, да овладяват трудови умения и навици, които формират положително отношение към природата и труда, да усвояват нравствени правила за общуване с природните обекти. Екологичното възпитание не трябва да е нещо специално или натрапено. Подходящата среда вкъщи, личният примери обясненията ще направят екологичното поведение най – естествено и лесно. Децата сакато бяла книга, като попивателна. Теса жадни за знания, състрадателни, обичат да имитират ида са полезни. Това прави възпитанието лесно, нов същото време и много отговорно. Глобалният характерна екологичните проблеми на съвременния етап създава условия да се заговори за
„екологизация” в много области от сферата на човешката дейност. За нея се говори в детската градина, защото е жизненоважно екологичното мислене да стане неразделна част от мисленето на младото поколение. Това разбиране трябва да бъде основана висшите училища за екологична подготовка на учителите, на които принадлежи важната роля в работата сред подрастващите поколения в областта на екологията и опазването на природната среда. Нарастването на екологичните опасности диктува необходимостта от екологизация на учебното съдържание във всички образователни степени, защото съвременното образование трябва да създава теоретични предпоставки и условия за хармонизация на взаимоотношенията „човек-общество-природа”.
Пълноценнното използване на жизненоважните иновации в областта на образованието е ключова, етична, икономическа и

12 стратегическа задача, чието изпълнение пряко влияе за формирането на екологичната грамотност наличността. Екологичната криза в световен мащаб изисква от екологичното образование и възпитание разбиране, че човекът е част от природата, чието предназначение е умението да познава законите, според които живее и се развива природата и в своите постъпки да се ръководи от тези закони разбиране на необходимостта за запазване на многообразието на живота разкриване същността на протичащите екологични катаклизми разбиране на съвременните проблеми на екологията и осъзнаване на тяхната актуалност както за цялото човечество, така и отделно за всеки човек лично участие в решаването на екологичните проблеми. Екологичната култура се разглежда като многокомпонентна структура. Тя е интегративно и най-важно качество наличността, отразяващо психологическата, теоретичната и практическата готовност на човека отговорно да се отнася към околната среда, способността на човека да използва своите знания и умения в практическата си дейности характеризира особеностите на екологичното съзнание, поведение и действия на човека при взаимодействието си с природата. Тя се проявява като ниво на поведение наличността в природата и включва хармонично развитие на човека и природата като висша ценности самосъзнаването на човека като съставна частна природното съобщество; човешкият разум е даден не за привилегия над природата, а за допълнителни задължения към природата традиционното въздействие на природата трябва да се замени с взаимодействие

13 признаване на екологичния императив, основан на нравствения императив, те. правилно и разрешено е това, което не нарушава съществуващото в природата екологично равновесие етичните норми се прилагат еднакво както при взаимодействията между хората, така и при взаимодействието с природния свят

природозащитната дейност на човека и обществото е насочена към опазване на природата и човека в нея като неразделна част. В контекста на съвременните глобални проблеми екологичната култура на глобализиращото се общество е онтологичен като специфичен способна битието в съответствие с принципите на коеволюцията, гносеологичен като съвкупност от екологична информация, екологично интердисциплинарно образование, аксиологичен, на чиято основа са поставени екологическата идеология, праксеологичен като дейност в екологичната сфера на глобализиращото се общество компонент. В съвременното глобализиращо се общество нараства ролята на екологичната информация като гносеологичен компонентна екологичната култура, която се разширява, синтезира знания за взаимодействие на природата и обществото на всички нива – от индивидуалното до глобалното, помага да се създаде общо разбиране за света, да се съставят и приемат колективни решения, насочени към предотвратяване на екологичната криза като по този начин изпълнява координираща роля. Съвременните технологии придават на екологичната информация планетарен характер. Новото екологично съзнание позволява взаимодействие с природата на основа разбиране на нейните закони, сътрудничество с природата, а не управление. В условията на формиране на единно културно

14 пространство и универсализация на ценностите на глобалната информационна култура, екологичното, интердисциплинарно образование е глобално биосферно образование, което формира разбирането на човека за себе си и истинската си роля в света, в който живее променя мотивите на човешкото поведение на основата на експертно екологично знание и професионална компетентност идентифицира реалните последствия от дейността вдадена историческа ситуация на основата на разглеждане на действителността във виртуалната реалност може да направи осъзнат изборна метод в съответствие с принципите на хомеостаза и коеволюция. Съвременното общество осъзнава необходимостта от промени във взаимоотношението между природата и обществото, като промените трябва да започнат с изменение на целия начин на живот на хората на планетата. В глобален контекст екологичното образование днес се разглежда като ключова, централна част в широкото обществено движение за оптимизиране използването и опазването на природата и постигане по-устойчиво развитие на отделните страни и на света като цяло. Екологичните проблеми са глобални и засягат цялото човечество. Ето защо, съвременното разбиране за формирането на човешката личност, нейните многостранни отношения с външния свят е изключително важно както за развитието на новите отношения с природата и социалната среда, така и за осъзнаването на мястото на всеки човек в общата научна картина на света. Един от основните проблеми на съвременното общество и мотиви за съвременната политика е въпросът за опазването и бъдещето на живота на нашата планета. В резултатна бурното развитие на цивилизацията се наруши екологичното равновесие в

15 природата, възникнаха сложни икономически и социални проблеми пред човечеството. Консумативното и комерсиално отношение към природните дадености ни лишават отвода, въздух и земя. Затова екологичният проблем не е просто проблем за замърсяването на околната среда. Той прераства в проблемна преобразуване на общочовешките усилия за възстановяване на равновесието в природата, за излекуване на нанесените й рани. Възниква необходимост от формиране и развиване на екологосъобразно поведение у хората. Това от своя страна предполага нов подход разбиране сериозността на екологичния проблем запознаване с неговата същност изграждане на необходимата мотивация и готовност за преодоляването му овладяване на система от конкретни дейности. Нарастването на ролята на екологията засяга и отношението й към явления от социалния и културния живот. Вече се говори за екология на социалните взаимоотношения. В по-широк смисъл тя се отнася до опазване на всички природни дадености и културни придобивки, до всичко, създадено от човека и свързано с него. Неусетно прониква и в нравствените взаимоотношения, за да подчертае ползата от моралната чистота за телесното и душевното здраве на човека. Безспорно екологията придобива и хуманитарни измерения. Тя се свързва и с педагогиката, доколкото разумното отношение към природата трябва да се възпитава. Особено остри и неотложни проблеми пред екологията и екологичното възпитание поставя нашето време във връзка със съвременното развитие на народното стопанство. Пасивното и безотговорно отношение към застрашаващите процеси означава непростимо примиряване. У младите липсва възпитанието на чувство за отговорност към околната среда, липсва естетическо,

16 интелектуално и културно отношение към природата. Всичко това налага един нов подход към проблемите на грижовно житейско отношение към природата. Това е повеля на нашето време, която идва и като завет отминалото. Детските градини като част от общността имат уникалната възможност да играят главна роля при екологичното възпитание. То не е модно увлечение, а закономерно възникнало педагогическо явление, свързано с наложителното изискване да се поддържа равновесие в природата, което е решаващо за запазване на телесното и духовното здраве на човека. Наред със законодателните мерки е нужно да се повишава и екологичната култура на всеки, като се обърне внимание на децата от най-ранна възраст, защото екологичното възпитание е възпитание за оцеляване на живота. Преструктурирането на учебното съдържание, използването на нови методи и средства, ориентирани към включване на децата в дейности с екологична насоченост, ще направят подрастващите съпричастни към проблемите на съвременното общество и ще създадат гражданско съзнание у тях. Интензивното глобално замърсяване на биосферата предизвиква нарушаване на механизма на самовъзстановяване и саморегулиране в екосистемите като се нарушава екологическото и динамичното равновесие в заобикалящата ни природна среда. Това задължава човечеството внимателно да следи и контролира въздействието на своята дейност върху отделните компоненти на биосферата. Съобразяването на човешката дейност с обективно действащите екологически закони се явява научна основа за екологизация на учебното съдържание във всички образователни степени и екологизация на индустриалното производство, защото екологизацията на индустриалното производство, на науката и на цялостния живот на човека поставя необходимостта от установяване на нов тип отношения между обществото и

17 природата. Международното сътрудничество е водещ принцип, необходимост, гарантираща едно добро икономическо, социално приемливо и екологично устойчиво развитие. В образователната политикана Европейския съюз през последното десетилетие екологичните знания, ценности и поведенчески модели заемат съществено място в общата схема на учебно – възпитателния процеси стават неразделна част от учебната програма във всички видове и степени училища. Екологичното направление се превръща ведно от основните измерения на съвременната образователна подготовка. Днес особено актуален е проблемът за състоянието и тенденциите, свързани с екологизацията на образованието в новите условия като съществен показател за иновативния потенциали социалната релевантност на образователните институции. Проникването на екологичния критерий във всички форми на човешка дейност като нов подход към решаването на екологичните проблеми прави неотложна необходимостта от развитие на адекватна екологична култура. Усвояването на екологични и етични норми, ценности и отношения в предучилищна възраст е целесъобразно, поради промените в начина на взаимодействие на развиващата се личност със заобикалящата я среда, поради появата и формирането в тази възрастна екологична отговорности изграждането на динамични стереотипи за взаимодействие с природата, които понякога остават за цял живот. Тези процеси поставят пред педагозите въпроса за същността на ефективното екологично образование и възпитание – цел, структура, форми, средства. В тази посока в предучилищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически технологии. Планирането, организирането и провеждането на съвременното обучение в интерактивна образователна среда е необходим избор, гарантиращ

18 ефективността на образователния процес без да се отричат предимствата на традиционния педагогически подход, при който учителите изцяло поемат отговорността за учебния процес. За целите на устойчивото развитие е необходимо да се даде възможности свобода на детето да поеме своята част от отговорността, да бъде активно ида взаимодейства с възрастните, да търси и предлага решения, да твори. Така то взема равноправното си място в организацията и провеждането на познавателния процес, в който е главно действащо лице. Нарастването на екологичните опасности диктува необходимостта от екологизация на учебното съдържание във всички степени на образование, защото съвременното образование трябва да създава теоретични предпоставки и условия за хармонизация на взаимоотношенията „човек-общество-природа”. Глобалните екологични проблеми изискват въвеждане на екологично съдържание в учебните програми. Формирането на екологична култура изисква промени и иновации в системата на образование и въвеждане на екологичен компонентна всички нива и във всякакви форми.
Структорно дисертацията се състои от увод, триглави, изводи, заключение, използвана литература и приложение.
В глава първа. Екологията като наука са представени основните екологични понятия, възникването на екологичните проблеми. Специално място е отделено на предмета на екологията и мястото й сред другите науки.
В глава втора. Екологично образование и възпитание са представени подробно формите, направленията и методите на екологичното образование и екологичното възпитание. Направен е подробен анализ на формирането на екологична култура в предучилищна възраст.
В глава трета. Модел на педагогическа технология за

Изтегляне 1.02 Mb.

Сподели с приятели: