Петте травми Лиз Бурбо Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си
Изтегляне 0.95 Mb. Pdf просмотр
|
| Истинската любов е житейският опит да бъдеш такъв, какъвто си. За да достигнеш по-бързо до този етап, ти препоръчвам в края на всеки ден да си правиш равносметка на това, което ти се е случило. Открий маската, която е надделяла, като те е накарала да реагираш при дадена ситуация или ти е диктувала поведението ти към другите или към теб самия. Отдели след това време да отбележиш наблюденията си, без да забравяш най-вече да си запишеш как си се почувствал. За да завършиш, прости си, като си дадеш правото да си използвал тази маска, знаейки, че в този момент искрено си вярвал, че това е бил единственият начин да се защитиш. Припомням ти, че да се чувстваш виновен и да се обвиняваш е най-доброто средство да продължаваш да реагираш по същия начин, когато се появи сходна ситуация. Никаква промяна не е възможна без приемане. По какъв начин можеш да разбереш, че изживяваш в пълнота това приемане? Когато разбереш, че поведението ти, което току-що е засегнало някого другиго или теб самия, е част от това да си човек и че приемаш да понесеш последиците от него, каквито и да са те. Това понятие за отговорност е изключително важно, за да се приемеш напълно. Фактът, че си човек, означава, че не можеш да се харесваш на всички и че имаш правото да проявяваш някои човешки реакции, които могат да не се харесат на другите: приеми се, без да се осъждаш или да се критикуваш. Следователно приемането е ключовият елемент за привеждане в действие на излекуването. Всъщност ще откриеш за голяма своя изненада, че колкото повече си признаваш правото да предаваш, отхвърляш, изоставяш, унижаваш, да бъдеш несправедлив, толкова по-малко ще го правиш! Изумително, нали? Ако следваш наставленията ми от известно време насам, няма да си учуден. В противен случай не искам от теб да ми вярваш или да ме разбираш, защото това понятие не може да бъде разбрано с ума. То трябва по-скоро да бъде експериментирано. Повтарям този голям духовен закон за любовта във всичките ми книги, ателиета и лекции, защото той трябва да бъде чут много пъти, преди да бъде усвоен. Давайки си правото да причиняваш на другите това, което се страхуваш да не преживееш самият ти, до степен, че да си създадеш маски, за да се защитаваш, ще ти бъде много по-лесно да признаеш правото на другите да постъпват по същия начин и понякога да имат поведения, които събуждат твоите травми. Да вземем за пример баща, който решава да лиши от наследство едната от дъщерите си, която напълно се е разбунтувала срещу него. Тя не е искала да учи и да стане „преуспял човек", както е очаквал той от нея, предвид на големия й талант. Тя може да възприеме това решение като предателство, изоставяне, отхвърляне, унижение или несправедливост. Всичко зависи от това какво има да оправя тя на Земята в този живот. Познавах една млада жена, която преживя подобен житейски опит и го почувства като предателство, защото никога не беше и помисляла, че баща й може да стигне дотам. Надяваше се по-скоро баща й да я приеме с нейните избори, като в крайна сметка допусне, че тя има правото да прави каквото пожелае с живота си. Единственото средство за нея е да излекува тази травма и да престане да привлича към себе си ситуации, в които преживява предателство с мъжете в своя живот и на първо място да осъзнае, че баща й също се е почувствал предаден от нея. Фактът, че дъщеря му не е отговорила на неговите очаквания, за него е форма на предателство. Той може да си каже, че след всичко, което е направил за нея, тя би трябвало да е признателна, да стане по-отговорна жена и да бъде неговата чест и гордост. Той също се е надявал един ден тя да се върне и да му каже, че е имал право и да му се Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов 75 извини. Това, което се случва между бащата и неговата дъщеря, ни показва, че този мъж е преживял същия вид предателство със собствената си майка и че и тя също го е изпитала с него. Като проверим това, което нашите родители са преживели като по-млади, забелязваме, че историята се повтаря от поколение на поколение и това ще продължи, докато не се осъществи истинска прошка. Това ни помага да проявяваме повече съчувствие и разбиране по отношение на нашите родители. Когато откриеш своите травми, силно ти препоръчвам да провериш с твоите родители дали са познали същите травми. Спомни си, че те може би няма да са преживели опитности, идентични с твоите, но че по-скоро са почувствали същите травми и са обвинявали родителите си за същите неща като теб. Този подход става лесен за осъществяване, когато престанем да се обвиняваме за поведенията, диктувани от нашите травми, и приемем, че това е част от това да сме човешки същества. Тогава се чувстваме много по-спокойни и уверени да разговаряме с нашите родители, без да се страхуваме да бъдем обвинени, а това ги кара и тях да се разкрият по-пълно - ако не се чувстват осъждани. Когато говориш с тях, ти ще им помогнеш да извършат техния процес на прошка с техните родители. Това ще им помогне също така да си дадат правото и те да бъдат човешки същества, да имат травми, които ги карат да реагират, и понякога да се държат по начин, който е обратното на това, което биха желали. Когато говориш с родителя, с когото си преживял травма, ти препоръчвам освен това да провериш с него дали и той не е преживял същата травма с теб. Ако например си жена и кажеш на майка ти, че си преживяла отхвърляне с нея от времето на твоето юношество, попитай я дали й се случвало да се почувства отхвърлена от теб. Това може да й помогне да се освободи от дълго сковавани и често несъзнателни емоции. Благодарение на теб майка ти може да ги осъзнае. След това би могла да я накараш да ти разкаже за това, което е преживяла със собствената си майка. (Този пример е адресиран и към мъжете и техните бащи.) За повече подробности по въпроса за истинската прошка ти препоръчвам да прочетеш другите ми книги, в които говоря за това. Припомням ти, че ако си идеализирал родителя, с когото си преживял травма, и особено ако си смятал този родител за светец, е напълно нормално да ти се струва трудно да си дадеш правото да си му се сърдил. Кажи си по-скоро, че ако този родител е имал вид на светец в твоите очи, вероятно това се е дължало на факта, че е страдал от травмата от несправедливост и е успявал да се контролира достатъчно, за да не показва това, което изпитна. Хората от типа мазохист също лесно могат да минат за светци поради голямата им отдаденост. Ето няколко средства, които ще ти покажат, че твоите травми наистина са на път да бъдат излекувани. • Твоята травма от ОТХВЪРЛЯНЕ е на път да бъде излекувана, когато започнеш все повече и повече да заемаш своето място, когато посмееш да се утвърждаваш. Освен тона, ако някой сякаш забравя, че съществуваш, ти можеш все пак да се чувстваш добре в кожата си. Случват ти се все по- малко ситуации, в които се страхуваш да не се паникьосаш. • Твоята травма от ИЗОСТАВЯНЕ е на път да бъде излекувана, когато започнеш да се Изтегляне 0.95 Mb. Сподели с приятели:
|