План за действие за опазването на сухоземните костенурки в българия
Изтегляне 1.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Шипобедрена костенурка ( Testudo graeca Linnaeus)
- Шипоопашата костенурка ( Testudo hermanni Gmelin)
- Общи сведения за род Testudo (Reptilia: Testudines)
- Шипобедрена костенурка ( Testudo graeca Linnaeus)
- 1.1.2. Шипоопашата костенурка ( Testudo hermanni Gmelin)
- 1.1.3. Египетска костенурка
- 1.1.4. Теснокорубеста костенурка
- Шипобедрена сухоземна костенурка
- Фиг. 1: Разпространение и относителна численост на костенурките в България (по Бешков, 1984). 1
- Фиг. 2: Разпространение на сухоземните костенурки Testudo graeca и Testudo hermanni в България (по Лазаркевич-Станчева, 1997). А
- Таблица 1: Представителност на популацията от сухоземни костенурки в Източните Родопи (по Петров, 2002).
- Вид/оценка Европейска популация Българска популация
- 2. Биология и екология на сухоземните костенурки
УводВ България се срещат два вида сухоземни костенурки, които сред населението са известни със следните народни имена: желка, желва, жълва, горско пиле, костенурица, коритана-жаба и други. Научните имена на двата вида са Шипобедрена (Testudo graeca Linnaeus) и Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni Gmelin). Морфологично двата вида характеризират със следните белези:
Общи сведения за род Testudo (Reptilia: Testudines)
1.1. Tаксономия на рода Род Testudo Linnaeus обхваща сравнително много на брой описани таксони разпространени в страните около Средиземно и Черно море и Мала Азия.
Според една от последните обобщителни публикации (Guyot et al. 2004), този вид обхваща 15 подвида:
Повечето от описаните таксони са проблематични, ареалите не са с точно дефинирани граници, между херпетолозите няма единодушно мнение за ранга на таксоните (видове, подвидове или популационни форми). Голяма част от публикациите са достъпни в интернет или са отпечатани в частни печатни издания с ограничен тираж и без рецензия. В много от електронните източници повечето подвидове са издигнати на видово ниво. С навлизане на генетично-молекулярните методи нарастват възможностите за прецизиране на таксономичната идентичност, но ограниченото количество материал за анализ и неравнопоставеност в извадките от различните части на ареала подлагат на съмнение заключенията на авторите. Засега от България по наши сведения не е предоставян/събиран материал за генетичен анализ. 1.1.2. Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni Gmelin) Testudo hermanni hermanni Gmelin 1789 - по средиземноморското крайбрежие на Южна Франция, Испания (само в провинция Каталуня), Балеарските острови, Корсика, Сардиния, Италия (ограничено само в провинциите Лигурия, Тоскана, Лацио, Кампания, Калабрия и Сицилия), интродуцирана на Малта. Testudo hermanni boettgeri Mojsisovics 1889 - България, Словения, Черна гора, Херцеговина, Сърбия, Албания, Македония, Южна Румъния, континентална Гърция без островите, западната част на Европейска Турция. 1.1.3. Египетска костенурка (Testudo kleinmanni Lorlet) - средиземнорското крайбрежие на Египет, ограничено в Либия и Палестина. [= Pseudotestudo kleinmanni]. 1.1.4. Теснокорубеста костенурка (Testudo marginata Schoepff) - Гърция южно от Олимп, Егейските острови, Южна Албания, интродуцирана на Сардиния и на места по западния бряг на Италия. Други таксони описани в род Testudo, които сега се считат за синоними са: Testudo pussila, Linné 1758; Testudo mauritanica, Duméril et Bibron 1835; Testudo (Furculachelys) whitei, Bennett 1836; Peltastes graecus, Gray 1869; Peltastes marginatus variété whitei, Gray 1870; Chersinella graeca, Gray 1873; Peltastes mauritanicus, Gray 1873; Testudo ibera, Maluquer 1919; Testudo flavo-minimaralis, Highfield et Martin 1989; Furculachelys nabeulensis, Highfield 1990; Furculachelys whitei, Highfield 1990. Северната граница на разпространение на видовете от род Testudo в Европа (без да се считат интродуцираните екземпляри!) достига 45°38' N (Триест, Италия) (Lambert, 1986). В България се срещат подвидовете Testudo graeca ibera Pallas 1814 и Testudo hermanni boettgeri Mojsisovics 1889 [не Testudo hermanni hermanni Gmelin 1789 по Beskov & Beron (1964), Stojanov (1997) и Лазаркевич-Станчева (1997)]. В научната и особено в популярната херпетологичната литература съществува объркване за българските имена на двата вида сухоземни костенурки. За избягване на грешки от този род възприетите сред специалистите-херпетолози у нас имена са както следва: Шипобедрена сухоземна костенурка [не Мавританска (Буреш & Цонков (1933); Beskov & Beron (1964) или Кавказка (Ковачев, 1912)] за вида Testudo graeca Linnaeus. Шипоопашата сухоземна костенурка [не Гръцка (Буреш & Цонков (1933); Beskov & Beron (1964)] за вида Testudo hermanni Gmelin. 1.2. Разпространение 1.2.1 Разпространение в България в миналото Въпреки, че липсват точни количествени данни за числеността на костенурките в различните краища на България от началото до около 70-те години на миналия век, сведения в публикациите на някои автори дават известна представа по този въпрос. Така например, Иречек (1899) споменава, че "Който иде от север, ще се зачуди на многобройните костенурки (Testudo graeca), с много изпъкнал щит, черно и бяло-жълто карирани, около две педи дълги, които на север от Балкана по-рядко се срещат, обаче в Тракия са съвършено обикновено явление". Буреш & Цонков (1933) споменават, че костенурките "В Варненско както и в Пловдивско се среща в голямо изобилие". 1.2.2. Оценка на сегашното разпространение Най-съвременна представа за разпространението и относителната численост на костенурките в България намираме в статията на Бешков (1984). Единственото по рода си в Европа изследване е проведено в периода 1976-1979 година чрез анкетно запитване в 3585 населени места (79.8% от селищата у нас) и теренна проверка в землищата на 111 селища. На базата на събраните и анализирани данни са изготвени няколко карти, които дават представа за разпространението на костенурките у нас (Фиг. 1). Най-висока плътност на костенурките е установена в Източните Родопи. Основните причини са ниската степен на механизация в селското стопанство, ниско хълмистия релеф, мекия климат, състава на растителните съобщества и традиционните земеделски практики в този район (липса на едроплощно земеделие). Сравнително висока е популационната плътност на костенурките в Сакар и Дервентските възвишения (Stoev, 2000), Странджа и в южните части на Струмската долина и ниските части на околните и планини (Бешков, 1984). Въпреки фрагментацията на предпочитаните от костенурките местообитания в някои части на тези райони, генетичния обмен не е ограничен и популационни сривове не би следвало да се дължат на екологични фактори. Testudo hermanni не се среща в същинска Добруджа (на североизток от линията Русе-Шумен-Варна), въпреки че в миналото е била съобщавана оттам (Lepsi, 1927). Testudo graeca не е известна на северозапад от линията Никопол – Главаци (Врачанско) - гара Земен въпреки, че срещата и по на запад от тази линия не е напълно изключена (Фиг. 2). По долината на р. Струма костенурки се срещат на север до гара Земен. Най-високо разположените находища за Testudo hermanni в България са 1400-1450 m (Огражден, Малешевска планина, Беласица, югозападни склонове на Пирин); те са най-високи в целия ареал на този вид. Testudo graeca се среща до около 1300 m в България (Бешков, 1961), докато в извън европейски находища е съобщавана до 2500-2700 m (M. R. K. Lambert в Gasc et al., 1997). 
Фиг. 1: Разпространение и относителна численост на костенурките в България (по Бешков, 1984). 1- планински райони без костенурки; 2- високи полета, в които до преди 15-30 години на някои места са съществували изолирани, малобройни популации; 3- низинни терени със слабо изразен релеф и интензивно селско стопанство, в които костенурките са почти напълно унищожени от човешката дейност; 4- слабо хълмисти до нископланински терени с интензивно селско стопанство, в които костенурките са значително унищожени под влияние на човешката дейност; 5- слабо хълмисти до нископланински терени, в които преобладават обеднени разпокъсани популации от костенурки; на места малкоплощни участъци, в които костенурките са унищожени; 6- нископланински и хълмисти терени с относително обилие на костенурки, почти без участъци с унищожени от човешката дейност костенурки; 7- нископланински и хълмисти терени със силно изразен микрорелеф, преходно-средиземноморско климатично влияние и обусловена от него растителност (на повечето места популациите на костенурки са с висока плътност и не повлияни видимо от човешката дейност). 
Фиг. 2: Разпространение на сухоземните костенурки Testudo graeca и Testudo hermanni в България (по Лазаркевич-Станчева, 1997). А– Testudo graeca; В– Testudo hermanni; C– срещат се и двата вида. Изследването на Бешков (1984) е проведено преди повече от 20 години, но общата картина за разпространението на сухоземните костенурки в България не е съществено променена. Костенурки липсват и понастоящем в планините над 1500м, почти изчезнали са в периферията на някои високи полета (напр. Софийско), както и в централните части на Тракийската низина поради настъпилите съществени ландшафтни промени и пряко избиване. Високата численост в Източните Родопи се потвърждава от някои регионални изследвания (Петров и др., 2001). Без да е подкрепено с детайлни количествени изследвания, Петров (2002) обобщава представителността на популациите от костенурки в Източните Родопи (Таблица 1). От друга страна, наблюдения на авторите в други райони на страната показват ниска численост в изолирани, островни популации, които вероятно са обречени на изчезване в близко бъдеще. Таблица 1: Представителност на популацията от сухоземни костенурки в Източните Родопи (по Петров, 2002).
В заключение можем да обобщим, че данните с които разполагаме са с повече от 20 годишна давност. Получаването на нови статистически издържани данни за разпространението и относителната численост на костенурките в България е възможно само след провеждането на национално анкетно и теренно изследване. 2. Биология и екология на сухоземните костенурки 2.1. Хранене И двата вида сухоземни костенурки са предимно растителноядни. От литературата и собствени наблюдения не са известни съществени видово специфични разлики в хранителния им спектър. Основен дял в храната на костенурките заемат представители на семейство бобови (70-90%), следвани от сложноцветни (15-20%), розоцветни (ок. 8%) и други семейства, които имат незначително дялово участие (Банников и др., 1977; Лазаркевич-Станчева, 1997). Хранят се с тревисти растения (особено зелени листа), понякога с окапали плодове (черници, джанки, дренки и др.), понякога с растителната храна попадат червеи, мекотели и други дребни безгръбначни. Наблюдавани са да ядат изпражнения на други животни. В редки случаи е установено да ядат мърша от копитни, риба и др. В изкуствени условия е известно да се хранят с гранулирани кучешки храни и други нетипични за тях хранителни източници. За нормално функциониране на храносмилателната система и нарастване на черупката, храната при такива условия трябва да съдържа достатъчно растителни влакна, да е с ниско белтъчно съдържание и да е богата на калций (Highfield, 2002). 2.2. Размножаване и развитие Полът при костенурките силно зависи от температурните условия за инкубация на яйцата (Bull, 1983; Eendebak, 1995). Точните граници на вариация, влиянието на други фактори и различията между видовете засега не са много точно проучени, но при температура под 29°С повечето от излюпените костенурки са мъжки, докато при над 32°С повечето са женски (Highfield, 1987). Въпреки това за Гърция не е установена корелация между съотношението на половете и ефективната годишна температура в различни изследвани места (Hailey & Willemsen, 2000). Инкубационната температура, под която смъртността на ембрионите клони към 100% за Testudo graeca е 23-24°С (Eendebak, 1995). Половото съотношение в популации при естествени условия не винаги е 1:1. Изследване върху Testudo hermanni показва, че от 18 изследвани популации в Северна Гърция числеността на мъжките е значително по-висока и само на едно място половото съотношение е било 1:1.5 в полза на женските (Hailey & Willemsen, 2000). Във всички останали случаи мъжките са доминирали в съотношение от 2:1 до крайно високото 6-7:1! Половото съотношение е положително корелирано с популационната плътност на възрастните мъжки. Броят на наблюдаваните опити за копулация е отрицателно корелиран с продължителността на живота при женските екземпляри. Агресивността и многобройните опити за копулация от страна на мъжките Testudo hermanni е причина за намаляване числеността на женските. В Източна Стара планина (около с. Баня) половото съотношение от всички намерени и маркирани шипоопашати костенурки (N= 57) e 32 мъжки (56,2%), 21 женски (36,8%) и 4 млади екземпляра (7%), от които 1 новоизлюпен (Ivanchev, in print). За Testudo graeca е известно, че съотношението на половете в естествени условия е близко до нормалното (Hailey et al., 1988). В района на гр. Кресна съотношението мъжки-женски за T. graeca е 2.02:1 и 1.65:1 за T. hermanni (Лазаркевич-Станчева, 1997). Копулацията между мъжките и женските става през пролетта (март-април) или през късното лято (юли), дори през август и септември (Унджиян, 2000) след характерни брачни игри. В Кресненско, брачни игри на Testudo graeca са наблюдавани около 15-20 март, първите кръстосващи се двойки през последното десетдневие на март, а последните такива в края на април (Лазаркевич-Станчева, 1997). В същия район брачните игри на Testudo hermanni започват близо месец по-късно (средата на април), а копулация е регистрирана дори през втората половина на юли. В района на с. Баня мъжките шипоопашати костенурки проявяват активност още в първите дни след зимен сън (в края на април), а прояви на полова активност са наблюдавани през целият сезон (Ivanchev, in print). Наблюдения в брачния период показват концентрация на индивиди (и при двата вида) в подходящи места в границите на един район. Разликите в брачните борби при Testudo hermanni и Testudo graeca се дължи на различната анатомия и морфология на опашката (Hailey, 1990). В изкуствени условия много пъти е наблюдавана хибридизация между двата вида (Kirsche, 1984), но значението на този фактор в регулацията на числеността при в естествени условия все още не е достатъчно проучен, въпреки намирането на екземпляри с хибридни белези (Hailey, 1988). От май до юли сухоземните костенурки снасят на 2-3 пъти по 3 до 7 (за T. graeca) или 4-5 (за T. hermanni) бели яйца, които женските заравят в дълбоки трапчинки (обикновено разположени в основата на склон с южно изложение) на сухи припечни места. Снасянето на яйцата става след внимателен избор на мястото, което значително повишава успешната инкубация (Meek & Avery, 1988). При Testudo hermanni яйцата са видимо продълговати с размери 38 mm х 30 mm [38 mm х 32 mm по Ковачев (1912)]. Интересно е наблюдението на Ivanchev (in print) за района на с. Баня, където в инкубатор при постоянна температура 30-31º и влажност 60–80% от 14 оплодени яйца на 55, 58 и 63-ия ден се излюпат 10 екземпляра. В естествени условия от 5 оплодени яйца се излюпват 2 екземпляра, съответно на 89-я и 95-я ден. При Testudo graeca яйцето е по-закръглено (34 mm х 29 mm) [37 mm х 33 mm по Ковачев (1912)]. Малките се излюпват след 100-120 дни и са с размери ок. 33 mm и тегло 10-13 грама (Highfield, 1987). При Testudo hermanni размерите на новоизлюпените варират от 29 до 36 mm дължина и от 26 до 34 mm ширина (Ivanchev, in print). В един от случаите ширината (34 mm) е била по-голяма от дължината (31 mm), поради разположението на ембриона напречно в яйцето. Няколко часа след излюпването е регистрирано нарастване до 35 mm дължина и 34 mm ширина. Характерно за всички новоизлюпени е неправилната форма на карапакса и пулсиращата заедно със сърдечната дейност яйчна торбичка на пластрона. Този своеобразен отвор се затваря след 48 до 72 часа, като за това време новоизлюпената костенурка значително нараства и се издължава. След това малките нарастват с около 2-3 mm месечно (наблюдават се и паузи), като с понижаването на температурите през есента нарастването намалява до пълно спиране. Яйчният зъб на върха на муцуната изчезва приблизително към края на четвъртия месец. Темпът на растеж на младите екземпляри зависи от слънчевото греене, температурата и валежното количество, от растителността, като при отглеждане в изкуствени условия нарастването е значително по-ускорено (Lambert, 1986; Stojanov, 1997). И двата вида достигат полова зрялост на около 5-8 години за мъжките и на 11-14 години за женските екземпляри. Фертилността е по-скоро свързана с размера на корубата, отколкото с възрастта (Hailey, 1990). Полово зрели Testudo hermanni могат да се считат екземпляри с дължина на карапакса над 130 mm (за мъжките) и над 150 mm за женските. Полът при Testudo hermanni може да бъде определен достоверно едва когато дължината на карапакса достигне до около 100 mm (Stubbs et al., 1984). При Testudo graeca достоверно полово разграничаване е възможно при дължина на карапакса над 120 mm (Hailey et al., 1988). В България са установени най-големите размери на корубата и теглото и на двата вида сухоземни костенурки (Beshkov, 1997). От района на с. Горни Юруци (Източни Родопи) е известна най-голямата съобщавана в литературата Testudo graeca ibera с дължина на карапакса около 389 mm и тегло 5.860 kg до 7 kg след нахранване. От Малешевска планина над с. Горна Брезница е известен най-големия в света екземпляр Testudo hermanni с дължина на карапакса около 357 mm. 2.3. Зимуване и денонощна активност В общия случай сухоземните костенурки (Т. graeca/T. hermanni) зимуват от ноември (най-често средата на октомври) до март. При топли зими се наблюдават кратки "събуждания" (Stubbs, 1989a,b). Най-животозастрашващият фактор при зимуването на костенурките е ниската температура. Костенурките зимуват в изкопани от тях наклонени дупки с дължина 60-90 сm, разположени обикновено на склонове с южно изложение. Понякога използуват изоставени дупки на лисици и язовци (Унджиян, 2000). Оптималната температура в зимовищата е около 5°С (Highfield, 1984). Продължителни периоди с ниска температура най-често увреждат очите и не рядко се стига до частична или пълна загуба на зрение. Много рядко в България костенурки излизат на повърхността през февруари и началото на март, въпреки настъпилите понякога продължителни затопляния. Ковачев (1912) споменава, че зимуващите в градината на А. Валтер в София Testudo hermanni са се изровили на 15-16.02.1908 г. При същите условия за Testudo graeca авторът посочва като дата за изравяне 23.03.1908 г. В съвременните херпетологични изследвания най-рано възрастни костенурки са наблюдавани на 20-ти март (Лазаркевич-Станчева, 1997). Млади екземпляри са наблюдавани активни през последната седмица на февруари (по пътя между Рупите и главния път) след кратки затопляния (П. Топалов, лично съобщение). В Източна Стара планина при Testudo hermanni е наблюдавано напускане на зимните убежища между 25 и 29 април 2003 г. (Ivanchev, in print). В зависимост от температурата на въздуха и продължителността на слънчевото греене периодите на активност се различават. През март и април активни екземпляри и от двата вида се намират от 10 до 18 часа. С повишаване на температурата, срещаемостта намалява в периода 14-16ч от втората половина на април за Testudo graeca и от началото на май за Testudo hermanni (Лазаркевич-Станчева, 1997). Двигателната активност се увеличава в следобедните часове, но броят на намерените екземпляри е значително по-нисък от установените в сутрешните часове. Прекратяването на двигателната активност е в зависимост от слънчевото греене на мястото, където се намират екземплярите. През най-топлите месеци на лятото по изключение се намират и активни костенурки през нощта (1:30ч за T. graeca и 22:50ч за T. hermanni). В района на Кресна, в началото на активния сезон първи излизат Testudo graeca, като спрямо Testudo hermanni съотношението е 2.45:1, в полза на първите. Обратна е ситуацията през юли, когато съотношението е 3.5:1 в полза Т. hermanni. При Testudo hermanni в Източна Стара планина се наблюдава рязко засилване на активността през м. май поради активното търсене на партньори (Ivanchev, in print). Юни и юли са месеци със сравнително висока активност, след което започва постепенен спад. През август активността спада поради високите температури, а през септември и октомври спадът продължава, но поради ниските температури (Таблица 2). Каталог: nnps -> files files -> Република българия министерство на околната среда и водите files -> Наредба №6 от 23. 10. 2003 г за минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини files -> Общи положения files -> Закон за лова и опазване на дивеча Обн., Дв, бр. 78 от 26. 09. 2000 г., изм., бр. 26 от 20. 03. 2001 г., бр. 77 от 08. 2002 г., изм и доп., бр. 79 от 16. 08. 2002 г кн. 10/2000 г., стр. 87; кн. 9/2002 г., ст files -> Световното наследство днес и утре с младите хора files -> Програма за опазване на биоразнообразието Министерство на околната среда и водите съдържание резюме на плана за управление 6 files -> Law for the biological diversity files -> Издадена от министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите, обн., Дв, бр. 80 от 18. 09. 2001 г Изтегляне 1.04 Mb. Сподели с приятели:
|