Му поверили за деня. Чрез жертвата Си, принесена за спасението на грешниците,
Христос засвидетелства великата Си любов към човешката душа. А каква обида са- мо нанасят на своя Спасител, тези, които Сатана заслепява с изкушенията си, как се поругават с предлаганата им от Него привилегия да разберат каква любов и загри- женост проявява Исус към тях! Въпреки това Той - техния Творец и Изкупител - дълго търпи упоритото пренебрежение на Неговите милости. Всеки ден този нас- тойчив въпрос тревожи ума ми; аз съм толкова объркана и смаяна, че не мога да опазя вътрешния си мир. Копнея да протегна ръцете си към грешниците и да извикам:
“Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете доме Израилев” (Езек. 33:11).
Христос е изкупил целия човешки род със скъпоценната Си кръв.
Ние сме Негово изкупено притежание. Той желае всички, които претендират, че вярват в
Него, да получат силата Му, за
да станат, сред това опърничаво и извратено поколение, Негови истински чада, като покажат на покварения и запленен от
Сатана свят, че Бог е любов, и че има ясна и
отличителна разлика между онзи, кой- то служи на Бога, и този, който не Му служи. Господ познава Своите Си...
Разграничителната линия между служещите и неслужещите на Бога става все по-отличителна. Това е според предвиденото от Бога. Дейната, жива вяра, отличава
Божиите люде от греховните,
които като отхвърлят Христа, дават на света ясно свидетелство, че не желаят човекът Исус да управлява живота им. Те не искат да ядат или да пият за Божия прослава, а да вършат това според угодата си. Сякаш с поведението си такива хора казват: “Няма да нося игото на Христос; не искам да уча уроците Му на кротост и смирение, ще карам както си знам и ще
живея в този свят един живот, отдаден на удоволствията.”
(Писмо No 131 от 18.08.1902 г. - до Ема Вайт.) Сподели с приятели: