Ключови думи: вина, имуществена отговорност, рабоник, работодател отговорност



Дата26.10.2018
Размер105.52 Kb.

ГОДИШНИК НА ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА, 2007 г.


ИМУЩЕСТВЕНАТА ОТГОВОРНОСТ ПО ТРУДОВОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Георги Георгиев Гроздев*

*Технически университет-Варна, Факултет по морски науки и екология, 9000 гр.Варна,България,ул.”Студентска” №1, E-mail: georgi_0506@abv.bg



Резюме:В процеса на осъществяване на финансово-стопанската дейност и по-точно при изпълнение на длъжностните си задължения, длъжностните лица с виновното си поведение, изразяващо се в действие или бездействие, причиняват вреди, за които по нашето законодателство е предвидена имуществена отговорност.Имуществената отговорност е предвидена по ЗДВФК и Кодекса на труда. Неотменното гражданско задължение, че всеки който причини вреда другиму, е длъжен да я поправи се отнася за всеки дееспособен гражданин. По Кодекса на труда отговорност носи само лице, което се намира в трудовоправни отношения с ощетеното предприятие.

Ключови думи:вина, имуществена отговорност, рабоник, работодател

ОТГОВОРНОСТ

Отговорността при неизпълнение на договорно задължение са онези неблагоприятни за длъжника имуществени последици от неспазването на договорното задължение.

Отговорността е една от най-важните институти на гражданското право, явяваща се регулатор на правото като съвкупност от задължителни за спазване правни норми за поведение и едновременно закриля правата на страните по договора.

Отговорността стимулира и надлежното изпълнение на сключените договори и се явява гарант за тяхното изпълнение.Стимулиращата й функция при нарушаване на договора е предвидената в Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и в Търговския закон /ТЗ/-например:Неустойка. Друга функция на отговорността е закрилата на имуществените интереси на страната, потърпевша от неизпълнението на договора.В резултат на неизпълнението на договорни задължения възникват вреди.Вредите следва да бъдат покрити, чрез неустойка, задържане на задатък даден по повод на договора.При нарушаване на договор, в зависимост от приложимия закон възникват различни видове отговорност.Те биват:



  • Според обема;

  • Според субектите на отговорността;

  • Според условието на възникване;

  • Според наличието на вина е прието и разграничение на отговорността на обективна /безвиновна/ и субективна /при наличието на вина/.

В зависимост от субектите разграничаваме разделна,солидарна и субсидна /допълнителна/ отговорност.

ОСНОВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИМУЩЕСТВЕНАТА ОТГОВОРНОСТ

В процеса на осъществяване на финансово-стопанската дейност и по-точно при изпълнение на длъжностните си задължения, длъжностните лица с виновното си поведение, изразяващо се в действие или бездействие,причиняват вреди, за които по нашето законодателство е предвидена имуществена отговорност.

Едно от най-ефективните и широко прилагани в практиката на Държавния вътрешен финансов контрол средства за въздействие върху проверяваните лица, които виновно причиняват вреди е безспорно имуществената отговорност по Закона за държавния вътрешен финансов контрол. Известно е, че една от конкретните задачи на финансово-контролните органи е да възстановят причинените вреди на одитираните обекти. Изпълнението на това, произтичащо от закона, задължение се осъществява чрез прилагане на системата на имуществената отговорност.Имуществената отговорност отстранява отрицателните последици от виновните и противоправни действия или бездействия на отчетниците, в резултат, на които са причинени вреди на одитирания обект.

Общата гражданска отговорност за причинени вреди е регламентирана с разпоредбата на чл.45 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която всеки, който причини вреди другиму, е длъжен да ги покрива.

Имуществената отговорност е предвидена по ЗДВФК и Кодекса на труда.Неотменното гражданско задължение,че всеки който причини вреда другиму,е длъжен да я поправи се отнася за всеки дееспособен гражданин.По Кодекса на труда отговорност носи само лице,което се намира в трудовоправни отношения с ощетеното предприятие.

ЗДВФК регламентира имуществена отговорност на отчетниците, която по своята правна същност е отговорност за непозволено увреждане.

При анализ на разпоредбите за имуществена отговорност по ЗДВФК се установяват съществени различия с отговорността по ЗЗД:


  • По отношение на носителите(субектите) на имуществената отговорност.По гражданското право, носител на отговорност е всеки дееспособен гражданин, виновно причинил вреда другиму.По ЗДВФК имуществена отговорност носят само лицата, които имат характер на отчетници,в широкия смисъл на това понятие, които виновно и противоправно са причинили вреда на одитирания обект при изпълнението на отчетните си функции.

  • По отношение на приложното поле на имуществената отговорност.По гражданското право имуществената отговорност е винаги в пълен размер, независимо от правната форма и характера на причинената вреда.По ЗДВФК имуществената отговорност също е винаги в пълен размер, но само при наличието на хипотезите на чл. 29 ал.1 от закона:

“За противоправно причинени вреди на одитираните обекти, установени при финансов одит, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят имуществена отговорност по този закон, когато вредата е :

  1. Причинена умишлено

  2. От липси

  3. Причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения

Тези хипотези очертават приложното поле на имуществената отговорност по ЗДВФК.

  • По ЗЗД дължимата обезвреда включва и пропуснати ползи. По ЗДВФК причинителите на вредите носят имуществена отговорност само за реално причинените вреди, но не и за пропуснатите ползи.

  • По ЗДВФК се носи имуществена отговорност само за вреди, оценими в тяхната парична стойност.Това показва, че за неимуществени вреди отговорност по ЗДВФК не може да се търси от виновните лица.В същото време съгласно чл.52 от ЗЗД се предвижда обезщетение за неимуществени вреди, което се определя от съда по справедливост.

  • По отношение реализацията на имуществената отговорност.Финансово–начетното производство се осъществява в съда въз основа на редовно съставен при вътрешен одит акт за начет,докато имуществената отговорност по гражданското право се реализира по общия исков ред.

Всичко изложено до момента дава достатъчно основание да се счита, че имуществената отговорност по ЗДВФК е специфична разновидност на гражданската отговорност по ЗЗД.

По Кодекса на труда е регламентирана имуществена отговорност за вреди, причинени от работници и служители, които са в трудово-правни отношения с ощетеното предприятие.Тъй като ЗДВФК прилагат само органите на ДВФК, в Кодекса на труда са включени разпоредби за осъществяване на имуществена отговорност за вреда, причинена от работници и служители при отчетническа дейност.Това дава възможност органите на вътрешния финансов контрол при наличието на законовите основания да предлагат на работодателя търсенето по реда и условията на Кодекса на труда на съответната имуществена отговорност на работника или служителя, виновно причинил вреда.



ВИДОВЕ ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ

1.Съобразно размера на дължимата обезвреда:

    1. Пълна имуществена отговорност.

При нея дължимата обезвреда е в размер на паричната равностойност на причинената вреда.Вредите, които виновно са били причинени се поправят изцяло и нещата се довеждат до състоянието, при което са били преди настъпване на увреждането. По ЗДВФК имуществената отговорност е винаги в пълен размер, но само при наличието на определени хипотези, посочени в чл.29 ал.1. Това е и едно от съществените различия на имуществената отговорност по ЗДВФК в сравнение с чл.45 от ЗЗД, при която винаги се дължи пълният размер на причинената вреда.

    1. Ограничена имуществена отговорност.

Основава се на частично, ограничено по размер обезвреждане за такива проявни форми на вредата, които не попадат в приложното поле на пълната имуществена отговорност.Ограничена имуществена отговорност съществува само по разпоредбите на Кодекса на труда.

    1. Увеличена имуществена отговорност.

Осъществява се, когато дължимата обезвреда е в по-голям размер от причинената вреда.Според съществуващото законодателство такъв вид имуществена отговорност не се предвижда.Това е правилно, тъй като този вид отговорност е в противоречие с либерализирането и демократизирането на всички страни от социалния и икономическия живот у нас в условията на пазарна икономика.

2.Според нормативния акт, на който се основава:

2.1. Гражданска отговорност, произтичаща от ЗЗД.

При този вид отговорност субект на отговорност е всеки дееспособен гражданин, причинил вреда другиму.



2.2.Финансово-отчетническа имуществена отговорност по

ЗДВФК, по която субект може да бъде само лице, което е отчетник в широкия смисъл на понятието.

2.3. Имуществена отговорност по кодекса на труда.

В специален раздел ІІ на глава десета на Кодекса на труда е включена правната уредба за имуществената отговорност на работниците и служителите.Според чл.206, ал.1, за вреда причинена от работник или служител по небрежност при или по повод изпълнение на трудовите задължения, отговорността е в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение.Когато такава вреда е причинена от ръководител, включително непосредствен ръководител, отговорността е в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение(чл.206,ал.2).



2.3.1. Имуществена отговорност на работодателя.

  • Имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника или служителя.

  • 1.Чл. 200. За вреди от трудова злополука или професионално заболяване,които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на рабоника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

2.Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.

3.Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда-неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обещетението и/или пенсията по общественото осигуряване.

4.Получаването на обезщетение по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионално заболяване не се смята за приемане на наследство.


  • Изключване или намаляване на отговорността.

1.Чл. 201. Работодателят не отговаря по предходния член, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.

2.Отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

  • Регресен /Обратен/ иск.

Чл. 202. За изплатеното на пострадалия или на неговите наследници обезщетение работодателят има право на иск срещу виновните работници или служители съобразно правилата на раздел II от тази глава.

2.3.2.Имуществена отговорност на работника или служителя.

  • Обсег на имуществената отговорност.

1.Чл. 203.Работникът или служителят отговаря имуществено съобразно правилата на тази глава за ведата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения.

2.За вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от граждански закон.

3.Имуществената отговорност на работника или служителя се прилага независимо от дисциплинарната, административно-наказателната и наказателната отговорност за същото деяние.

  • Изключване на отговорността.

Чл. 204. Работникът или служителят не отговаря имуществено за вредата, която е резултат на нормален производствено-стопански риск.

  • Вреда ,която подлежи на обезщетение.

1.Чл. 205. Работникът или служителят отговаря за претърпяната загуба, но не и за пропуснатата полза.

2.Размерът на вредата се определя към деня на настъпването й, а ако той не може да се установи-към деня на откриването й.

  • Отговорност за вреда ,причинена от няколко работници или служители.

Чл. 208. Когато вредата е причинена от няколко работници или служители те отговарят:

  1. в случаите на ограничена отговорност-съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато то не може да бъде установено-пропорционално на уговореното им месечно трудово възнаграждение.Сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;

  2. в случаите на пълна отговорност-солидарно.

2.4.Имуществена отговорност по Закона за държавния служител.

3.Съобразно броя на привлечените към имуществена

отговорност.

3.1.Лична имуществена отговорност.

Тя е класическият вид отговорност.От гледна точка иннтересите на одитирания обект, а и на тези на самото материално отговорно лице, нормално е отговорността да бъде лична /индивидуална/, като обхваща само настъпилите в резултат на негови виновни и противоправни действия вреди. Задълженията на всеки работник или служител по отношение на изпълняваната от него трудова дейност произтичат от трудово-правните му отношения с работодателя. Съгласно чл.124 от Кодекса на труда по трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата,за която се е уговорил, и да спазва трудовата дисциплина, а работодателят– да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща трудово възнаграждение. Служебните задължения на работника или служителя са конкретно определени за всяко работно място или дейност.



3.2.Колективна имуществена отговорност.

Необходима е когато 5-6, а и повече лица,които едновременно или на смени извършват отчетническа дейност и личните им резултати от тази отчетническа дейност не могат да се разграничат или персонализират. Колективната отговорност от своя страна бива солидарна и бригадна имуществена отговорност.



Солидарна имуществена отговорност- може да имаме при наличието на двама или повече кредитори- активна солидарност. Активната солидарност е често срещана, но законодателно е най-слабо уредената- има празноти в този аспект. За да се запълнят празнините в правния режим на активната солидарност следва да излезе от дадените в закона частични разрешения и чрез разумно правоприлагане по аналогия да се потърсят общите начала, въз основа на които въпросите отминати с мълчание от закона целят да намерят едно разрешение съобразно неговия дух.

Пасивната солидарност е тази, която създава голямо предимство за кредитора, тъй като той може да удовлетвори своя засегнат интерес от повече от един длъжник. В този смисъл е и чл. 122 ал. /1/ от ЗЗД, с който законодателя определя: Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.



Бригадна имуществена отговорност

Бригадната имуществена отговорност произтича от сключен писмен договор между работниците и служителите, които общо или на смени извършват отчетническа дейност.Основната нормативна уредба на бригадната имуществена отговорност е включена в чл.209 от Кодекса на труда и Наредба №2 за бригадната имуществена отговорност от 03.01.1987г., издадена от Министерство на финансите. За да възникне такава отговорност и да се приложи нейният специфичен механизъм за разпределение между членовете на бригадата на дължимата обезвреда, основното изискване е да има редовно сключени и оформени по съответния ред писмени договори, подписани от ръководителя и главния счетоводител на предприятието и от всички членове на бригадата.



ЛИРЕРАТУРА

[1] Закон за задълженията и договорите

[2] Търговски закон

[3] Кодекс на труда

[4] Закон за държавния вътрешен финансов контрол

[5] Петрова,Д.,Научна конференция-“Солидарна отговорност”

[6] www.trudipravo.bg





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница