Ключови думи: вина, имуществена отговорност, рабоник, работодател отговорност

*Технически университет-Варна, Факултет по морски науки и екология, 9000 гр.Варна,България,ул.”Студентска” №1, E-mail: georgi_0506@abv.bg

Отговорността при неизпълнение на договорно задължение са онези неблагоприятни за длъжника имуществени последици от неспазването на договорното задължение.

Отговорността е една от най-важните институти на гражданското право, явяваща се регулатор на правото като съвкупност от задължителни за спазване правни норми за поведение и едновременно закриля правата на страните по договора.

Отговорността стимулира и надлежното изпълнение на сключените договори и се явява гарант за тяхното изпълнение.Стимулиращата й функция при нарушаване на договора е предвидената в Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и в Търговския закон /ТЗ/-например:Неустойка. Друга функция на отговорността е закрилата на имуществените интереси на страната, потърпевша от неизпълнението на договора.В резултат на неизпълнението на договорни задължения възникват вреди.Вредите следва да бъдат покрити, чрез неустойка, задържане на задатък даден по повод на договора.При нарушаване на договор, в зависимост от приложимия закон възникват различни видове отговорност.Те биват:

• 
  Според обема;
  
• 
  Според субектите на отговорността;
  
• 
  Според условието на възникване;
  
• 
  Според наличието на вина е прието и разграничение на отговорността на обективна /безвиновна/ и субективна /при наличието на вина/.
  

В процеса на осъществяване на финансово-стопанската дейност и по-точно при изпълнение на длъжностните си задължения, длъжностните лица с виновното си поведение, изразяващо се в действие или бездействие,причиняват вреди, за които по нашето законодателство е предвидена имуществена отговорност.

Едно от най-ефективните и широко прилагани в практиката на Държавния вътрешен финансов контрол средства за въздействие върху проверяваните лица, които виновно причиняват вреди е безспорно имуществената отговорност по Закона за държавния вътрешен финансов контрол. Известно е, че една от конкретните задачи на финансово-контролните органи е да възстановят причинените вреди на одитираните обекти. Изпълнението на това, произтичащо от закона, задължение се осъществява чрез прилагане на системата на имуществената отговорност.Имуществената отговорност отстранява отрицателните последици от виновните и противоправни действия или бездействия на отчетниците, в резултат, на които са причинени вреди на одитирания обект.

Общата гражданска отговорност за причинени вреди е регламентирана с разпоредбата на чл.45 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която всеки, който причини вреди другиму, е длъжен да ги покрива.

Имуществената отговорност е предвидена по ЗДВФК и Кодекса на труда.Неотменното гражданско задължение,че всеки който причини вреда другиму,е длъжен да я поправи се отнася за всеки дееспособен гражданин.По Кодекса на труда отговорност носи само лице,което се намира в трудовоправни отношения с ощетеното предприятие.

ЗДВФК регламентира имуществена отговорност на отчетниците, която по своята правна същност е отговорност за непозволено увреждане.

При анализ на разпоредбите за имуществена отговорност по ЗДВФК се установяват съществени различия с отговорността по ЗЗД:

• 
  По отношение на носителите(субектите) на имуществената отговорност.По гражданското право, носител на отговорност е всеки дееспособен гражданин, виновно причинил вреда другиму.По ЗДВФК имуществена отговорност носят само лицата, които имат характер на отчетници,в широкия смисъл на това понятие, които виновно и противоправно са причинили вреда на одитирания обект при изпълнението на отчетните си функции.
  

• 
  По отношение на приложното поле на имуществената отговорност.По гражданското право имуществената отговорност е винаги в пълен размер, независимо от правната форма и характера на причинената вреда.По ЗДВФК имуществената отговорност също е винаги в пълен размер, но само при наличието на хипотезите на чл. 29 ал.1 от закона:
  

1. 
   Причинена умишлено
   
2. 
   От липси
   
3. 
   Причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения
   

• 
  По ЗЗД дължимата обезвреда включва и пропуснати ползи. По ЗДВФК причинителите на вредите носят имуществена отговорност само за реално причинените вреди, но не и за пропуснатите ползи.
  
• 
  По ЗДВФК се носи имуществена отговорност само за вреди, оценими в тяхната парична стойност.Това показва, че за неимуществени вреди отговорност по ЗДВФК не може да се търси от виновните лица.В същото време съгласно чл.52 от ЗЗД се предвижда обезщетение за неимуществени вреди, което се определя от съда по справедливост.
  
• 
  По отношение реализацията на имуществената отговорност.Финансово–начетното производство се осъществява в съда въз основа на редовно съставен при вътрешен одит акт за начет,докато имуществената отговорност по гражданското право се реализира по общия исков ред.
  

По Кодекса на труда е регламентирана имуществена отговорност за вреди, причинени от работници и служители, които са в трудово-правни отношения с ощетеното предприятие.Тъй като ЗДВФК прилагат само органите на ДВФК, в Кодекса на труда са включени разпоредби за осъществяване на имуществена отговорност за вреда, причинена от работници и служители при отчетническа дейност.Това дава възможност органите на вътрешния финансов контрол при наличието на законовите основания да предлагат на работодателя търсенето по реда и условията на Кодекса на труда на съответната имуществена отговорност на работника или служителя, виновно причинил вреда.

1. 
   Пълна имуществена отговорност.
   

2. 
   Ограничена имуществена отговорност.
   

3. 
   Увеличена имуществена отговорност.
   

При този вид отговорност субект на отговорност е всеки дееспособен гражданин, причинил вреда другиму.

В специален раздел ІІ на глава десета на Кодекса на труда е включена правната уредба за имуществената отговорност на работниците и служителите.Според чл.206, ал.1, за вреда причинена от работник или служител по небрежност при или по повод изпълнение на трудовите задължения, отговорността е в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение.Когато такава вреда е причинена от ръководител, включително непосредствен ръководител, отговорността е в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение(чл.206,ал.2).

• 
  Имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника или служителя.
  
• 
  1.Чл. 200. За вреди от трудова злополука или професионално заболяване,които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на рабоника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
  

• 
  Изключване или намаляване на отговорността.
  

• 
  Регресен /Обратен/ иск.
  

• 
  Обсег на имуществената отговорност.
  

• 
  Изключване на отговорността.
  

• 
  Вреда ,която подлежи на обезщетение.
  

• 
  Отговорност за вреда ,причинена от няколко работници или служители.
  

1. 
   в случаите на ограничена отговорност-съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато то не може да бъде установено-пропорционално на уговореното им месечно трудово възнаграждение.Сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;
   
2. 
   в случаите на пълна отговорност-солидарно.
   

Тя е класическият вид отговорност.От гледна точка иннтересите на одитирания обект, а и на тези на самото материално отговорно лице, нормално е отговорността да бъде лична /индивидуална/, като обхваща само настъпилите в резултат на негови виновни и противоправни действия вреди. Задълженията на всеки работник или служител по отношение на изпълняваната от него трудова дейност произтичат от трудово-правните му отношения с работодателя. Съгласно чл.124 от Кодекса на труда по трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата,за която се е уговорил, и да спазва трудовата дисциплина, а работодателят– да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща трудово възнаграждение. Служебните задължения на работника или служителя са конкретно определени за всяко работно място или дейност.

Необходима е когато 5-6, а и повече лица,които едновременно или на смени извършват отчетническа дейност и личните им резултати от тази отчетническа дейност не могат да се разграничат или персонализират. Колективната отговорност от своя страна бива солидарна и бригадна имуществена отговорност.

Пасивната солидарност е тази, която създава голямо предимство за кредитора, тъй като той може да удовлетвори своя засегнат интерес от повече от един длъжник. В този смисъл е и чл. 122 ал. /1/ от ЗЗД, с който законодателя определя: Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.

Бригадната имуществена отговорност произтича от сключен писмен договор между работниците и служителите, които общо или на смени извършват отчетническа дейност.Основната нормативна уредба на бригадната имуществена отговорност е включена в чл.209 от Кодекса на труда и Наредба №2 за бригадната имуществена отговорност от 03.01.1987г., издадена от Министерство на финансите. За да възникне такава отговорност и да се приложи нейният специфичен механизъм за разпределение между членовете на бригадата на дължимата обезвреда, основното изискване е да има редовно сключени и оформени по съответния ред писмени договори, подписани от ръководителя и главния счетоводител на предприятието и от всички членове на бригадата.