ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ

17. ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ

1. Принудата не е основно, но е допустимо средство в държавното управление.

1) Трябва нещата да са устроени така, че доброволно да се изпълнява. В противен случай, тъй като става дума за власт, може да се стигне до принудително изпълнение. В административното право става дума за административна принуда. Принудата може да се използва, но само като крайно средство.

2) Тя трябва да бъде добре правно устроена - конкретни правни средства, субекти, които ще ги осъществяват.

3) В съвременната държава на гражданите трябва да се осигурява пълна свобода на изява (аспект на демократичната държава). Това положение обаче не трябва да се абсолютизира, защото освен собствени съществуват и общи интереси. Обществото изисква съобразяване и с общите интереси, общите цели. Този обществен интерес най-добре се отчита, когато се трансформира в правни норми от най-висок ред (законодателство). Спазването на законодателството (административноправни норми в тесен смисъл) гарантира изпълнение на задачите, които стоят пред държавното управление. Държавната власт се явява гаранция за тяхното спазване, но в случаите, когато има отклонение, се запазва възможността за използване на принудителни средства.

2. Според възприетото становище държавната принуда представлява предприето от страна на държавата неблагоприятно психологическо и физическо въздействие върху съзнанието и поведението на лицата при защита на охраняваните от правото обществени отношения. Част от тази принуда е административната принуда - това определено рефлектира и върху нея.

1) Специфичното е, че целта, която се преследва, е обезпечаване на законността в сферата на държавното управление.

2) Втората специфика е, че тя се осъществява от органите на държавно управление. По своето естество административната принуда представлява държавно властническа изпълнителна дейност, което допуска осъществяване в някои случаи и от други държавни органи. Съдът постановява в определени случаи предприемане на принудителни административни мерки. Могат да се очертаят някои области, в които принудата има по-силно проявление - опазване на обществения ред, тенденция към засилване в областта на строителството, опазване на околната среда. Не се изключва възможността тя да се прилага и в други области (здравеопазване).

3. Административната принуда може да се групира в две групи:

1) Действия, представляващи замяна на начина на изпълнение на административноправно задължение (изплащане на данък - парично задължение, вещи, предмети).

2) Действия с характера на средства за борба с възможни или допуснати правонарушения: а) възможност за нарушения - възможност за принуда за предотвратяване; б) допуснати нарушения - преустановяване или възстановяване.

Между административната принуда като принудителни административни мерки и административната принуда като административни наказания има съществена разлика. Съществуват различни правни режими за прилагане на принудата в тези две разновидности. От теоретична гледна точка може да се каже, че принудителните административни мерки са действия по прилагане на диспозитива на правната норма, докато административните наказания са действия по прилагане на санкция. Оттук следват и разликите в правния режим. Административното наказание има по-тясно приложение - то е обусловено от нарушението. Принудителните мерки имат по-широк спектър - приложение и при нарушение, и при опасност от такова. От една страна е режимът, който урежда ЗАНН - принудителни действия с наказателен характер; при принудителните административни мерки режимът е на основата на специални закони.

4. Класификацията на административната принуда обхваща 5 групи: 1) превантивни административни мерки; 2) преустановителни административни мерки; 3) възстановителни принудителни административни мерки; 4) мерки на административнопроцесуална принуда; 5) административни наказания (най-тежък вид административна принуда). Принудителните административни мерки са 4 подвида (от 1 до 4). Разпределението им се обуславя от характер и предназначение.

1) Превантивни (предупредителни) принудителни административни мерки: Целта е предотвратяване на правонарушението. Предприемат се само в случаи на непосредствена опасност от извършване на такова правонарушение - въпрос, който компетентната администрация трябва да преценява (на основата на принципа на оперативната самостоятелност, което засилва нейната отговорност). Такива мерки са предвидени в ЗМВР - въвеждане на забрана за използване на нестандартни съоръжения, което може да предизвика пожар (чл. 278: за предотвратяване и преустановяване на нарушения, свързани с изпълнения на задължения по този закон ..... министърът на вътрешните работи или упълномощено от него лице могат да спират въвеждането на обекти, инсталации и съоръжения, които създават опасност за възникването на пожари и производствени аварии), ЗДП - временно отнемане на свидетелство за управление, ако лицето не отговаря на психологическите изисквания.

2) Преустановителни принудителни административни мерки: Имат за цел да прекратят започнало вече правонарушение - продажба на некачествени медикаменти; незаконно функциониращи търговски обекти се запечатват (различни технически средства - електроснабдяване, ВиК); спиране на неизправно превозно средство от движение (чл. 42, т. 2, а ЗДП: за осигуряване на безопасно движение по пътищата контролните органи могат да спират от движение пътно превозно средство ... до преустановяване на неизправността); спиране на незаконно строителство; при извършено увреждане на околната среда, извършено чрез оценка на въздействието, компетентният по чл. 27 орган може да спира производствени и други дейности до отстраняване на нарушението (чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗООС).

3) Възстановителни принудителни административни мерки: Имат за цел възстановяването на предишното положение, на законността в срок смисъл. Предприемат се само за резултатни нарушения (с ограничено приложение) - премахване на последиците, ако това е възможно (изисква компетентна преценка). Типични случаи: ЗТСУ - незаконни строежи (разликата с преустановителната мярка е, че обектът е завършен съобразно изискванията на закона) - незаконният строеж ще бъде премахнат (чл. 160, ал. 1: началникът на дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи или части от строежи, когато те се извършват в нарушение на действащите устройствени планове и без одобрени проекти и разрешение за строеж).

4) Мерки на административнопроцесуална принуда: Имат за цел обезпечаването на доказателствения материал за реализиране на административно-наказателна отговорност (Закон за митниците - изземване на предмети, с които е извършено нарушението). В много случаи, за да се реализира отговорност, трябва да се идентифицира лицето (чл. 10, ал. 3, т. 4 Закон за опазване на селскостопанското имущество: селските пазачи имат право принудително да отвеждат нарушителите в общинския съвет, в кметството или в най-близкото поделение на националната полиция, когато това е необходимо за установяване на самоличността им, за разследване на нарушението или за изземване на предмета на нарушението) - отговорността е лична.

5. Общи изисквания към принудителните административни мерки - имат за предназначение обезпечаването на законността, но и те трябва да бъдат предприети законосъобразно.

1) Административната принуда се урежда само със закон (за всички видове принуда).

2) В закона по ясен начин трябва да бъдат представени принудителните мерки; опасно е да се изброят случаите “и др.”; полезно е да се изброят възможните принудителни административни мерки (превантивни), случаите.

3) По ясен начин се определят и органите, които ще ги прилагат - директор, министър. Ако законът е указал възможност, делегирането е допустимо (само на основата на закона).

4) Начин на прилагане на принудителните административни мерки - не се интересуват от практическите действия, те зависят от съответните правни действия. а) Принудителната мярка винаги се налага с административен акт (индивидуален) - най-често се оформят като заповеди, възможно е предписание, нареждане (важно е съдържанието). б) Изисква се мотивировка - няма отстъпление от формата. в) Съществува процедура за издаването на принудителните административни мерки - обикновено в специалния закон производствени правила; съществува общо производство в ЗАП (ако няма специални правила). Винаги съществуват процедурни изисквания за издаване.

6. Условия за законосъобразност на административната принуда - важат общите условия: компетентност, форма, материална законосъобразност, да съответства с процедурните правила, да е съобразена с целта на закона.

7. Понякога се прибягва до използване на помощни средства, които съпътстват принудителните административни мерки - също предвидени и уредени в закона (материално-технически средства - чл. 40 ЗМВР). В редица случаи технически средства (запечатване) дават основание да се смята, че е наложена принудителна административна мярка.

8. Контрол върху принудителните административни мерки - правното средство (административните актове) подлежи на контрол. Той може да бъде административен, съдебен - въпрос на правна уредба в специален закон; ако не, тъй като се касае за индивидуални административни актове, се отива към ЗАП.