Понятие за държавно управление. Изпълнителна власт от латински език терминът „администрация”

Изтегляне 1.04 Mb.

страница	1/6
Дата	02.11.2017
Размер	1.04 Mb.
	#33690

1 2 3 4 5 6

1.въпрос ПОНЯТИЕ ЗА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ.ИЗПЪЛНИТЕЛНА ВЛАСТ
От латински език терминът „администрация” означава управление. И оттук административното право като съдържание включва изучаване на правните норми свързани с управлението на държавата. Държавното управление е подзаконова дейност по непосредственото практическо осъществяване на функциите и задачите на държавата, дейност по осигуряване непрекъснатото функциониране на държавния апарат. Всички актове и действие трябва да се основават на закона. Подзаконовата дейност няма за цел създаване на първични законови правила, а най-много на подзаконови нормативни актове. Държавата в общ аспект има три форми на власт, регламентирани в конституцията: законодателна, изпълнителна и правораздавателна. В тесен смисъл под терминът държавно управление се разбира единствено едната форма на власт и това е изпълнително-разпоредителната дейност на държавата. Тя представлява непосредствено изпълнение от определен административен орган на предписаното от закона или от висшестоящ административен орган. Няколко признака характеризират изпълнително-разпоредителната дейност на държавата и това са:

1.непосредствено ръководство на всяка основна област в обществото и държавата от органите на изпълнителната власт, а именно: промишленост, търговия, образувание, култура, здравеопазване, финанси и т.н.

2.тази дейност е юридическа, властническа дейност. Това означава, че държавата чрез органите на изпълнителната власт издава юридически актове, които са задължителни за изпълнение от субектите. Тези актове са нормативни, индивидуални и общи.

3.Всички действия на органите на изпълнителната власт се съобразяват и са в изпълнение на закона, подчинени са на него и не могат да му противоречат.

Органите чрез своите юридически актове са задължени да реализират тези законови норми като ги доразвият и ги преведат в изпълнение. Методът на регламентация е властнически. Материалните правоотношения възникват между страни, които никога не са равнопоставени /едната страна винаги е орган на властта/ Органи на изпълнителната власт са: министерски съвет, министри, ръководители на ведомства, областни управители, кметове на общини, районни кметове. Изключенията са: 1.народно събрание:-избира и освобождава ръководители на БНБ и други институции;-дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми;-разрешават изпращане, използване на български въоръжени сили извън страната;-преминаване или пребиваване на чужди войски на територията на страната.2.Президент-дава възстановяване на българско гражданство;-опрощава несъбираеми държавни вземания;-награждава с ордени и медали;3.Председателят на районния съд-дава разрешение за сключване на брак от лице навършило 16 години, но непълнолетно;4.Прокурорът-предприема действия в бързи и неотложни случаи за възстановяване на самоуправление нарушение.Разлика между изпълнителната и законодателна дейност-държавата извършвайки законодателната дейност, създава и приема закони чрез компетентния орган по конституция-народното събрание. Тази дейност се нарича още първична нормотворческа дейност, тъй като чрез нея се създават първични правила за поведение чрез правни норми, докато изпълнителната власт /административната/ създава вторични правни норми и извършва вторична подзаконова дейност, създавайки подзаконови нормативни актове.Разлика между изпълнителната и правораздавателна дейност-Правораздавателната дейност е юрисдикционна дейност и се извършва от органите на правораздаване, когато е налице правен спор или правно нарушение. За разлика от правораздавателната дейност изпълнителната не е предназначена да решава възникнали спорове, а осигурява правилното изпълнение на закона, така че изпълнителната власт често е страна в равни спорове когато се оспорват нейни актове пред правораздавателни органи.

2.ПРЕДМЕТ, СИСТЕМА И ИЗТОЧНИЦИ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРАВО

Като клон на правото предметът на административното право има за цел да регулира обществените отношения в сферата на изпълнителната власт. Материално-административното право регулира: -субектите на административното право;-функциите, структурата и дейността на органите на изпълнителната власт, както и взаимоотношенията помежду им и между гражданите и организациите им.;-държавната служба;-формите и методите на разпоредителната дейност;-различните видове административни актове и тяхното действие;-условията за редовното действие на административните актове / тяхната законосъобразност и правилност/;-режимът на недействителност на административните актове и правните средства за отстраняване на недействителността;-способите за обезпечаване на законност и целесъобразност в актовете и действията на администрацията;-различните видове административна принуда;-имуществената отговорност за вреди от незаконосъобразност на административна дейност;-управлението в различните сфери и отрасли на изпълнителната власт. Особеност на тези обществени отношения е че те възникват и се развиват по вертикала между субекти, като принципът е горестоящ орган към долу стоящ орган или административен орган към гражданин или организация. Докато в гражданското право отношенията между субектите се развиват само по хоризонтал тоест субектите са равнопоставени и никой на никого не е подчинен, то в административното право действа принципът на власт и подчинение т.е. административният орган действа от името на държавата с властническо правомощие, докато втория субект в правоотношението е длъжен единствено да се подчини и изпълни волята на административния орган. Той не може да договори или промени правоотношенията. Ако волята на административния орган не е законосъобразна по установения ред, подчиненият субект по ааконов ред може да получи защита на правата си като обжалва акта пред административния орган.

Система и източници на административното право-системата на административното право обхваща три части-обща, специална и административен процес. Общата част съдържа правни норми, регулиращи принципите на управление, видовете управленски органи, компетентност и актовете, които издават. Специалната част регулира управлението в сферите и отраслите на изпълнителната власт-търговия, транспорт, култура, образувание, правораздаване и други. Адимистративно процесуалното право съдържа тези правни норми, които регулират процесуалните отношения, свързани с издаване на правни актове от органите на изпълнителната власт, обжалване на тези актове и изпълнението им.ИЗТОЧНИЦИ-нормативните актове, съдържащи норми на материалното и процесуалното административно право. Те са:-международни договори, които са ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за РБългария. Те са част от вътрешното право и имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат.-Конституцията на РБългария-съдържа материални и процесуални административно-правни норми -Законите-важни са всички закони като някои от тях са-Законът за администрацията, Законът за административно-правните нарушения и наказания, Законът за върховния административен съд /ВАС/, ЗМВР и други. -ПОДЗАКОНОВИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ-това са постановления на министерския съвет, правилници, наредби, инструкции.

-ОБИЧАЯТ-в една развита правна система той играе незначителна роля, а в административното право поради властническия метод играе още по-малка роля

-СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА-тя представлява многократно еднообразно решаване на еднородни случаи, попадащи под една и съща правна норма. Съдебната практика е източник на право само тогава, когато запълва празнини в правната уредба или доразвива, конкретизира, по-обща правна норма.

3.ОРГАНИ НА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ-ПОНЯТИЕ, ВИДОВЕ
Органите на държавно управление се наричат още органи на изпълнителната власт и тяхната компетентност се изразява в издаване на подзаконови нормативни актове, на индивидуални и общи актове с цел управление на съответния отрасъл в държавата. При осъществяване на своите правомощия тези органи се подпомагат от администрация, а администрацията на изпълнителната власт обхваща администрацията на министерски съвет, министерствата, държавните агенции, администрацията на държавните комисии, изпълнителните агенции, областните и общински администрации и други държавни структури, създадени със закон и имащи функции в осъществяването на изпълнителната власт.Органите на изпълнителната власт се разделят според териториалният обсег на дейност на: централни и местни. Централните органи действат на територията на цялата страна, а местните имат регионален, териториален обхват. Централни органи са: министерски съвет, министри, държавно-изпълнителна агенция, а местни са кметовете и областните управители. Областните управители са хибридна териториална структура между централен и местен орган. Според характера на своята компетентност органите на държавното управление се делят на два вида: -органи с обща компетентност и органи със специална компетентност. С обща компетентност са органите, управляващи във всички сфери на държавно управление-МС, кмет, а тези със специална компетентност са ограничени в определена конкретна сфера в отрасъла, който управляват-министър на здравеопазването, на транспорта, на образуванието и т.н. От своя страна органите със специална компетентност се делят на два под вида:-органи със специална отраслова компетентност-това са органите отговарящи за отраслите-търговия, образувание и т.н. и органи със специална функционална компетентност-те нямат отраслово деление, а провеждат дейността си в определена сфера на държавното управление т.е. обхващат се всички отделни отрасли в определен аспект. Например-финанси-министър на финансите. Тези органи имат пак специална компетентност, но тя е дифузна в отделните отрасли .

В зависимост от състава им биват: еднолични и колективни. Едноличен орган е едно ФЛ извършващо административна дейност, като административен орган. Такива органи са министрите, областните управители, кметовете на общини, райони и кметства, началниците на специални органи в общините. Колективните органи са група от ФЛ действащи като един административен орган, изразяващи едно общо волеизявление като спазват изискването за наличие на кворум, мнозинство при вземане на решение, явно гласуване. Спазването на тези правила гарантира законосъобразността на решенията. Има специални правни норми, които изискват гласуването да е тайно и те следва да се спазват. Друг критерий за разграничаване е начинът на образуване – първия вид са създадени чрез конституцията и това са –МС, министри, кметове, а втория вид са закони и подзаконови актове-това са основно държавните и изпълнителни агенции, както и всякакви други изпълнителни органи /пример-данъчните органи/

4.ЦЕНТРАЛНИ И МЕСТНИ ОРГАНИ НА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ
Компетентността на централните органи се разпростира върху територията на цялата страна-това е така наречената обща компетентност. Най-висшият централен орган на изпълнителната власт е МС /правителството/. Той е колективен орган с обща компетентност състоящ се от всички министри. Към политическите правомощия на МС се отнасят:-правото на законодателна инициатива;-право за изготвяне и внасяне в народното събрание на законопроекти за държавния бюджет;-правото да утвърждава или денонсира международни договори, предвидени в закона;-право да предлага на президента на републиката предприемането на редица действия във връзка с упражняването на неговите правомощия;-да изразява мнение и дава съгласие във връзка с подписването на укази на държавния глава;-правото да предлага на НС обявяването на военно положение. Административните правомощия на МС са указани в чл.105 и чл.106 от конституцията. Те са: -да ръководи и осъществява вътрешната и външна политика на страната в съответствие с конституцията и законите;-да осигурява обществения ред и националната сигурност,;-да осъществява общото ръководство на въоръжените сили,;-да ръководи изпълнението на държавния бюджет;-да организира стопанисването на държавното имущество.

Министерският съвет се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и членове. МС може да приема постановления, разпореждания и решения. Актовете, които издава са регламентира в конституцията. Постановленията се делят на два вида: тези, които съдържат правни норми, уреждащи обществените отношения. Вторият са постановления, с които се приемат правилници и наредби т.е. първият вид съдържат само правни норми, а вторият не съдържа само една разпоредба и се нарича технически вид постановления. Правилниците и наредбите, които издават МС се приемат винаги с постановление, което разграничава едноименните актове /правилник и наредба/, издадени от министрите. Тези актове са най-оспорваните. МС може да отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите по повод жалби на заинтересовани правни субекти или по протест на прокурора. Разпорежданията и решенията са организационни актове на МС. Възможно е някои от тях да са индивидуални актове и да касаят конкретни субекти, тогава те подлежат на обжалване ако са незаконосъобразни. Министрите - те са централни еднолични органи с отраслова или функционална компетентност. Актовете на министрите са регламентирани в конституцията. Това са правилници, наредби, инструкции /това са нормативните актове/. Заповедите пък не са нормативни а общи. Пример-заповед на министъра на образуванието за закриване на частно училище.; Заповед на министъра на здравеопазването за създаването на болнично заведение. Нормативните актове се създават директно от министрите, а МС ги създава чрез постановления. В работата на МС много голяма е ролята на Министър-председателя. Той е централен едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност. Има следните правомощия:-ръководи и координира общата политика и текущата дейност на правителството и носи отговорност за тях пред НС;-представлява МС и председателства неговите заседания;-определя правомощията и ресорите на заместник министър-председателите;-назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите; С решение на НС по предложение на министър-председателя в състава на МС могат да бъдат включени и министри които не ръководят министерства. Заместник министър – председателите изпълняват правомощията, които са им възложени от министър-председателя в определените им ресори.

МЕСТНИ ОРГАНИ-според конституцията местен орган е само кметът. Той е единствения орган на изпълнително-разпоредителната власт. Единствените актове на кметът като местен орган, които той издава са заповедите.

В Законът за местната администрация се упоменават начините на обжалване. Има специален ред и той е : спиране на акт на кмета, оспорване и т.н.. Областния управител е хибридна фигура между централен и местен орган. В Закона за местното самоуправление и местната администрация е уредена неговата компетентност и тя е да координира интересите на централната власт с тези по места. Областният управител трябва да проведе политиката на централната власт като я съобрази със спецификата на регионите. Той се назначава от МС пряко подчинен е пак на МС и съответно пак МС го освобождава. Някои автори го определят като централен орган заради подчинението му на МС, други го определят като местен орган, но двете твърдения са крайни-той е хибриден орган. Областният управител издава заповеди те могат да бъдат обжалваеми и оспорвани пред ВАС, ако са незаконосъобразни.

5.АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ-ПОНЯТИЕ
Административният акт е юридически акт, представляващ властническо волеизявление на административен орган издаден в изпълнение на закона. Като акт едностранно поражда, изменя или прекратява административни правоотношения и е скрепен с държавна принуда Елементи на понятието за административен акт:

а/ Административният акт е юридически акт т.е. волеизявление което непосредствено поражда правни последици. Ту се очертава една разлика между юридически актове и материално-технически актове и действия. /например заповедта за премахване на незаконен строеж е волеизявление /административен акт/, а самото събаряне-фактическото премахване на строежа е материално-техническо действие, което не съдържа волеизявление и не поражда непосредствено правни последици, отделни и различни от правните последици на изпълнителния кат.

б/Административният акт е волеизявление-изява на воля на административен орган, с административният акт нещо се нарежда, забранява, разрешава или отказва. Начините на външно изявяване на волеизявлението са три: писмено-това сега е правилото, устно-в случаите когато не е нормативно пред-писано че волеизявлението трябва да се направи писмено и устно. /например чл.62 ал.1 от ЗМВР предвижда, че полицейските органи могат да издават разпореждания до граждани държавни органи, организации и ЮЛ когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции/ Разпорежданията се издават писмено или устно конклудентно-чрез определени действия или знаци които явно изразяват волеизявлението на административния орган и са разбираеми за правните субекти, за които се отнасят. При невъзможност да се издадат писмени или устни разпореждания по ал.1, ЗМВР разпорежданията могат да се извършат чрез действия чиито смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. А в ал.3 се добавя че при изпълнение на функциите по контролиране на безопасността на движението разпорежданията могат да се издават чрез действия или знаци, посочени в закона. При обпределени предпоставки мълчанието на административния орган-то е правноирелевантно—има лика на съгласие-може да има правното значение на волеизявление-с положителен или с отрицателен смисъл. Например-чл.58 ал.1 АПК не произнасянето на административния орган в срока определен от закона за издаване на административен акт се смята за мълчалив отказ да се издаде исканият акт. Волеизявлението е властническо-изхожда от орган, който действа от името на държавата. Едната страна в административните правоотношения винаги е държавен орган, който в случая упражнява властническите си правоотношения да установи едностранно независимо волята на другата страна в правоотношението едно или друго правно положение.

Волеизявлението обикновено изхожда от административния орган т.е. изпълнителната власт или друг държавен орган, който в случая въз основа на изрично нормативно овластяване / със закон/ е действал като административен-народно събрание, президент, прокурор;Административния акт се издава въз основа и в изпълнение на закона. В нашата правова държава административната дейност винаги е подзаконова, дори когато административния акт е нормативен т.е. съдържа правни норми, това са вторични правни норми създадени да доразвият и конкретизират законовите /първични/ правни норми и в този случай административния акт е подзаконов акт; административния акт се издава при осъществяване на изпълнително-разпоредителната дейност, той е юридически израз на изпълнителната дейност на държавата. Следователно административният акт не е нито законодателен, нито правораздавателен акт. Теоретически и практически важно е разграничението между административния акт и правораздавателния акт които най-често са съдебни актове.

Основни белези /елементи/ на правораздаването са: правораздаването е дейност по разрешаване на правен спор; спорът не се повдига служебно, а от друг правен субект чрез съответно сезиране – чрез молба, жалба протест на прокурора.-разглеждането на спора става с участието на страните при следване на състезателно производство; Решаващият орган не е страна по спора а е трети правен субект различен от сраните по спора. -правораздавателния орган решава спора самостоятелно и независимо. Административния акт се издава най-често от административния орган-служебно, но е възможно обаче и по молба на гражданин; Актът с който се разрешава спорът има сила на присъдено нещо, което означава първо че влезлият в сила правораздавателен акт не може да бъде атакуван. С административните актове по начало не се разрешават правни спорове /освен по изключение при разглеждане на жалба от по-висше стоящ орган/ Административният акт може да се издаде служебно по инициатива на неговия автор. Някои категории актове се издават предимно служебно. Административното производство обикновено не е състезателно. По него може да има само една страна-молителят /например-едно лице иска разрешение за строеж/ когато в адм.производство има страни с противоречиви интереси, то добива елемент на състезателност, но не е производство както в съда. АА може да се издаде и по инициатива на по-горестоящ орган. Но АА никога не се ползва със силата на присъдено нещо, каквато имат праовожраздавателните актове. АА поражда своите правни последици без насрещни волеизявления на равнопоставени субекти. Правни последици възникват едностранно и когато: - актът се издава съвместно от два или повече органа-те съгласуват помежду си волеизявленията за да се получи единно волеизявление, но не гисъгласуват с адресата на акта; Актът се издава по искане на заинтересован правен субект-искането е само условие, процесуална предпоставка за започване на производството но правата и задълженията възникват в последствие на волеизявлението на адм.орган. Видовете АА са : -нормативен адм.акт-установява общозадължителни правила на поведение, вторични правни норми;-общ АА-създава конкретни права и задължения За определен кръг правни субекти;-индивидуален АА-поражда конкретни права и задължения за точно определени правни субекти. АА поражда изменения или прекратява административни правоотношения, понякога поражда други правоотношения-най-често граждански /например-заповед за настаняване в общински жилища/. АА като всеки редовно издаден акт на държавен орган е задължителен за адресатите си. При нужда може да бъде изпълнен с помощта на държавна принеда-адм.принуда. Адм. Задължения се изпълняват по начало доброволно. Към принуда се прибягва по изключение, когато всички други средства /разясняване, възпитаване, убеждение/ са се оказали безрезултатни. За да станат адм.актове изпълняеми не е необходимо да минават през предварителна проверка на друг държавен орган. Достатъчно е адм.акт да е издаден от компетентен /надлежно овластен/ орган и да е влязъл в сила за да може да бъде изпълняван доли и чрез помощта на административна принуда. Към такава принуда може да се премине дори тогава, когато е допуснато предварително изпълнение на акта.

6.ВИДОВЕ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ.ДЕЙСТВИЕ
АА се делят на няколко вида според определени критерии: според съдържанието на административния акт се делят на три вида: нормативни, общи и индивидуални . Нормативният АА съдържа общозадължителни правила за поведение, вторични /подзаконови/ правни норми Отнася се за неопределен неограничен брой адресати и към всеки който се окаже в условията на неговите правни норми. Индивидуалният АА е конкретно волеизявление насочено към определен адресат. Той е максимално конкретен, разрешава или отказва, забранява или предписва нещо точно определено. С еднократното му прилагане обикновено действието му се изчерпва. Освен ако не е за по-дълъг период от време. Общ АА-съдържа конкретно волеизявление спрямо неопределен брой адресати. И създава за всеки от тях точно определени права и задължения. Вторият критерий за класификация на АА е според вида на субектите към които са насочени актовете, според него АА са насочени към неограничен кръг правни субекти, т.е. към всички субекти попадащи в условията на правната норма. Общите се отнасят към група правни субекти, които са обединени от някакъв конкретен признак например-заповед на кмета към живущите в кв.”Тракия”, в случая субектите не са индивидуализирани поименно, а са определяеми по обобщаващ ги признак според съдържанието на акта. Индивидуалните са най-често срещащите се АА, насочени са към строго конкретизиран и индивидуализиран субект /име егн лична карта / и съдържа субективно право или задължение към този субект. Определението за индивидуален АА според чл.21 АПК-индивидуален АА е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на адм.орган или на друг овластен със закон затова орган, или организация, с което се създават права и задължения или непосредствено се засягат права свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се даде такъв акт. Третата класификация е според начина на признаване на правата и задълженията в акта, според този критерий, актовете биват: конституивни, констатвни и декларативни. Конституивните АА са най-често срещаните, наричат се още разпоредителни. Те създават непосредствено права или задължения за адресатите и подлежат на пряка изпълнение. Тъй като тези актове непосредствено засягат субективните права или законните интереси на адресатите си съществува процесуално-правен интерес на тяхното обжалване. Конституивен акт е например заповед за спиране работата на едно предприятия по екологични съображения. Декларативни актове са отказните актове, те са декларация на едно волеизявление. С тях се признава или отрича съществуването на едно право или задължение. Типичен пример е АА отказ –например- отказдът да се издаде разрешение за строеж отрича съществуването на претендираното от молителя право да строи. Тъй като декларативния акт препядства упражняването на едно претендирано субективно право, той подлежи на обжалване както по адм. Така и по съдебен ред. При констативните АА се констатират , удостоверяват факти с правно значение. Тези актове служат като условие за издаването на някакъв друг акт , койъто обикновено е конституивен. Един от най-типичните примери е актът за установяване на административно нарушение, в който съответния нормативноовластен орган установява кой, кога, при кави обстоятелства, какво адм.нарушение е извършил. Когато констативния акт служи единствено като правна основа за издаването на друг конституивен акт липсва процесуалноправен интерес за самостоятелно обжалване на констативния акт. С констативния акт не се засягат права и интереси. Той нищо не разпорежда не подлежи на пряко изпълнение. Заинтересованите правни субекти могат да осъществяват правот оси на защита чрез възражения, а не чрез жалби. В хода на производството възраженията се подкрепят с факти и се правят пред органа съставил акта, а след това преди издаването на конституивния акт пак могат да защитават интересите си чрез възражения но до органа овластен да издаде този акт. Констативните актове идват от констатация-те не създават , а консатират възникнали вече права и задължения. Например-констативни актове са – констативни протоколи, констативни актове, които в различни закони констатират наличието на нередовен строеж или пък данъчно-констативен акт, на чиято основа се издава акта. И констативните и декларативните актове са регламентирани изрично в чл.21 ял.2 АПК и се считата за индивидуални АА независимо че не създават права и задължения.

Според последиците от акт за правни субект-два вида: облагоприядстващи-които създават права и отежняващи-пораждащи задължения на правния субект.

ДЕЙСТВИЕ НА АКТОВЕТЕ- нормативните АА действат за неопределено време. – до отмяната им., освен ако са издадени за определен срок.Някои от тях действат през определено време, понякого неопределяемо.Други АА с изпълнението си еднократно и многократно в зависимост от предписанието и съдържанието им изиграват своята социална роля и преустановяват действието си- например повиквателна заповед. Трети адм.актове действат за точно определено време, което се определя или: эс нормативен акт от по-висока степен, или със самия административен акт. Актовете действат по различен начин и в пространството. Нормативен акт на централен адм.орган дейснва на територията на цялата страна освен ако изрично не е оказано за друго. Една наредба на общински съвет действа на териториата на съответната община .Понякога в самия АА изрично се определят пространствените предели на действието на акта. – някои действат на по-малки териториални предели-например санитарна картина само за дадено населено място. АА имат различно действие и по отношение на лицата . Нормативният акт действа по отношение на неопределен брой лица. Общият АА също действа по отношение на определен брой лица само че понякога адресатите му се определят по категории / водачи или собственици на МПС, жители на определено населено място и други/ . Индивидуалният АА действа спрямо конкретно определен адресат . ВИНАГИ ДЕЙСТВИЕТО НА ТРИТЕ АКТА Е САМО ЗАНАПРЕД ВЪВ ВРЕМЕТО, А САМО НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ МОГАТ ДА ИМАТ ДЕЙСТВИЕ НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО, НО ТОВА Е САМО ПО ИЗКЛЮЧЕНИЕ И САМО АКО Е ОКАЗАНО В ЗАКОНА. Начини за преустановяване на действието на АА.-най-често действието на АА се преустановява с неговото изпълнение;-в други случаи е необходими издаването на друг АА чието основно предназначение е да преустанови действието на предходния акт.-например-акт за отмяна на нормативен АА; заповед за вдигане на санитарна картина и други.; - понякога действието на АА се преустановява с изтичането на определен за действие срок;-в други случаи действието на АА се преустановява с настъпването на дадено събитие например-смъртта на едно лице получило въз основа на АА определен статут , преустановява действието на акта с който статутът е бил учреден.
7.УСЛОВИЯ ЗА РЕДОВНОТО ДЕЙСТВИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ. ЗАКОННОСТ И ПРАВИЛНОСТ /ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ/.
За да редовен един адм.акт и да произведе желаните правни последици трябва да отговаря на 2 условия: да е заносъобразен и да е правилен /целесъобразен/ - по чл.107 от конституцията. Това са отделни, самостоятелни условия за редовнността на административните актове. За да е законосъобразен АА трябва да отговаря на следните пет нормативно установени изисквания::-да е издаден от компетентен /нормативно овластен да го издаде/ орган;-да съответства на съответната норативно предписана форма;-да е издаден при спазване на материалния приложеми закон – т.е. да съответства на материалноправните изисквания /да е законосъобразен по същество/. Това е т.нар. материална законосъобразност.;-да е издаден при спазване на процесуалния приложим закон;-актът трябва да съответства на целта на закона. Тези пет признака трябва да са налице комулативно и липсата или нарушаването на едно от тях е основание за обжалване на акта, като незаконосъобразен. АА трябва да е и правилен /целесъобразен/ т.е. да е навременен полезен стопански ефективен, социално оправдан. АА трябва да е издаден при правилно упражняване на оперативната самостоятелност / дискреционна власт-свободно усмотрение/ на адм.орган-т.е. той трябва да има изрична компетентност да преценява и избира измежду няколко възможности най-целесъобразното, най-правилното решение. Например това са актовете на обществени порйчки, конкурси-там, където органът може да избира измежду няколко решения. Един АА може да бъде обжалван съответно-отменен било като незаконосъобразен, било като неправилен. По съдебен ред може да се оспорва само законосъобразността на АА, а по адм.ред може да се оспорва както законосъобразността така и правилността на тези актове.

8.ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ-КОМПЕТЕНТНОСТ НА АВТОРА НА АКТА.
Компетентността на адм.орган обхваща кръга от въпроси, които адм.орган трябва да реши при издаването на адм.акт. Компетентността е нормативнопризнатата способност на даден орган да издаде определен акт. Тя може да произтича от:-изрична нормативна разпоредба-чрез правна норма;-да следва функциите и задачите възложени му от нормативния акт;-да е делегирана /прехвърлена/ от горестоящ орган-това може да стане чрез индивидуален акт, но възможността за такова рехвърлянеу трябва да е нормативно предвидена. В някои редки лучаи компетентността се установява по един по-косвен начин-чрез посочване на по-горестоящ орган който да определи съответните компетентни по долустоящи органи. Не всеки служител в един държавен орган компетентен да развива адм.дейност може да прави от негово име валидни волеизявления и да издава адм.актове. Необходимо е служителят да е натоварен с това-било излишно или от естеството на третирания предмет да личи ясно че авторът на акта е в кръга на своите служебни правомощия. Обикнове това са ръководителите на съответните адм.органи и техните заместници. Например-служител от категоията на ексертите или техническите длъжности не би могъл да издадед адм.акт, за да може един изпълнително разпоредителен орган да издаде адм.акт е достатъчно качеството му на държавен орган и по-специално на орган на разпоредителната власт. Компетентността бива: материалн /предметна/, компетентност по степен т.е. компетентност в йерархията /централни, общински, областни органи/, компетентност по място /териториална/. Относно компетентността по степен не може по-горестоящ орган да изземе за решаване въпрос от органа овластен за неговоразглеждане и решаване освен ако това е предвидено в друг закон. Нарушаването на тази разпоредба е особено съществено нарушение което води до нищожност на издаденият от по-горестоящия орган. Когато нормативен орган ве определя органа който трябва да издаде нормативен акт по въпроси от компетентността на адм.общинска власт административният акт се издава от кмета на общината, а когато въпросът е от компетентността на кмет на район или кметство-адм.акт се издава от кмета на района или кметството съобразно определените им правомощия от общ.съвет. Когато законът изрично и специално е натоварил един орган да упражнява една функция този орган не може свободно да възложи на някой подчинен свой орган или да овласти друг орган да я упражнява вместо него. Изключение може да има само ако един текст предвижда това. Така се изправяме пред хипотезата на така нареченото делегиране , което представлява прехвърляне на правомощия от един орган на друг но затова винаги е необходимо изрично нормативно овластяване. Делегирането трябва да бъде направено изрично и писмено. Необходимо е да прави разлика между делегиране и заместване, което всъщност е основанието пряко на един служител от своето служебно положение на заместник да действа вместо замествания. Тук не е необходимо изрично нормативно овластяване, а е достатъчно титулярът да издаде заповед по силата на която да е налице заместването. За заместването текст който да го допуска не е необходим. Затова Ако по едни или други съображения то трябва да се изключи това трябва да стане с изричен нормативен текст. Когато се каже че длъжностно лице трябва да действа лично нормативният акт забранява заместването защото изричен нормативен текст, който да забранява делегирането не е нужен№ щом няма текст който да го допуска то по принцип не е възможно. От гледна точка на управленска законосъобразност титулярът може също /освен нормативнияк акт / да изключи /частично или цялостно/ или да резервира за себе си решаването на определн кръг въпроси, които смята особено важни.Заместниците би следвало да се съобразяват съ него и ако основателно или виновно пренебрегват решението на титуляра за ограничени еот решаване на определени въпроси най-малкото биха ангажирали дисциплинарната си отговорност. Такова ограничаване на правата на заместниците се основава само на заповедта на титуляра без да има нормативна опора. При решаване на въпроса за валидността на АА от значение е обективното съответствие или несъответствие на конкретния акт с нормативните изисквания за законосъобразността на адм.актове от дадения вид и категория. Нарушаването на вътрешното разпределение на работата между титуляра заместниците му когато разпределението м не се основава на правна норма а на вътрешнослужебен ненормативен акт не може да доведе до порок на АА, издаден в резултата на това нарушение от някой от заместниците или не може да бъде самостоятелно основание за отмяна на акта. Компетентността на държавния орган не е някакво субективно право а е едновременно правомощие и служебно задължение на органа да действа в дадена област и по определен начин. Тъкмо това е основанието бездействието на администрацията не упражняването на компетентността да бъде тълкувано като закононарушение.
9.ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ-МАТЕРИАЛНА ЗАКОНЪСОБРАЗНОСТ
АА трябва да е в съответствие със закона и по своето съдържание. В противен случай казваме, че е засегнат от порока материална незаконосъобразност. Този порок е налице не само когато АА противоречи на нормата на закона, но и на подзаконов нормативен акт.Материална законосъобразност означав, че адм.акт трябва да бъде издаден в съответствие с материалното съдържание на правната норма, която органът прилага /например-дан.орган издава данъчноревизионен акт прилагайки материалната норма на чл. … от едикой си закон/ Когато органът наруши материалната норма, която прилага е налице незаконосъорбазност на акта по материлано основание. Възможно е един оспорен пред съда акт да е в съответствие с приложимия в дадения случай закон, но да противоречи на конституцията. В такъв случай трябва да се задвижи създадения от чл.149 ал.1 точка 2 и чл.150 ал.1,2 от Конституцията /конституционния съд се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на народното събрание, както и на актовете на президента8 Ако дадена област на обществените отношения не е регулирана със закон но адм.акт е издаден в противоречие с материалната норма на конституцията този акт ще е засегнат също от порока „материална не законосъобразност, тъй като разпоредбите на конституцията имат непосредствено действие/чл.5, ал.2/” Според ВС при кулизия между няколко изисквания за законосъобразност те „следва” да се степенуват според тяхната важност и да бъде задоволено по-важното от тях за сметка на по-маловажното”. Противоречие между две изисквания за законосъобразност има когато не могат да бъдат спазени едновременно и двете. В практиката са установени няколко форми на материална незаконосъобразност:-нарушаването на закона може да бъде пряко-нареждане да се извърши нещо от закона или забраняване на нещо, което той позволява;-нарушение на материалната норма е когато адм.орган постановява условие за издаване на адм.акт а такова условие не съществува в нормата;-когато адм.акт е издаден при неправилно тълкуване при хипотезата на правната норма;-когато органът разполага с така наречената обвързана компетентност но не я спазва а издава акт с друго съдържание.;-оттеглянето на редовно издаден адм.акт от който добросъвестно са придобити права без да са налице изрично и изчерпателно нормативно предвидените условия и предпоставки за такова оттегляне, също води до материална незаконосъобразност;-когато адм.акт е издаден в противоречие с друг адм.акт или със съдебно решение, когато двата акта /адм. И съдебното решение/ имат пряко значение за съдържанието на адм.акт. От материална незаконосъобразност ще е засегнат и адм.акт издаден при повторно разглеждане на преписка ако адм.орган не се е съобразил с решението на съда и дадените от него указания по тълкуването и прилагането на закона, тъй като значителна част от образуваните съдилищата адм.дела са по жалби срещу откази на администрацията, съдебният орган указва „дали са налице обстоятелствата изтъквани от молителя и се произнася дали тези обстоятелства съответстват на състава на законовата норма на която гражданинът основава своето искане”. Липсата на някое от нормативно установените условия за издаването на даден адм.акт е достатъчно основание за да се сметне отказът а законосъобразен и обратно отказът е незаконосъобразен когато „молителят отговаря на всички изисквания” съдържащи се в хипотезата на правната норма въз основа на която е направено искането. Пред съда може да се обжалва само отказът да се издаден документи но не и да оспорва съдържанието на вече издаден документ. Съдържанието на документ може да се оспорва само в производството по адм.обжалване.

10.ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ–ФОРМИ И ПРОИЗВОДСТВО.
АА трябва да бъде издаден при спазване на установената норма а тя е нормативноустановена. Изискването за определена форма на АА трябва да е предписано изрично и нормативно. Формата на акта представлява външно изразяване волеизявлението на адм.орган. То може да стане по три начина: устна форма, писмена и конклудентна форма. Принципът е в чл.59 ал.2 на АПК и според него трябва да е писмен и да съдържа 8 изисквания изброени в осем точки:1.наименование на органа издал акта;2.наименование на акта; 3.адресат на акта; 4.фактически и правни основания за издаване на акта /това са мотивите/; 5. разпоредителна част, с която се опеделят правата и задълженията, начинът и срока на изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;8. дата на издаване и подпис на лицето издало акта с означаване на длъжността му. Когато органът е колективен актът се подписва от председателя или негов заместник. Тези осем условия се наричат реквизити на акта. Липсата на някои от тези реквизити го правят незаконосъобразен по форма и той може да се успори или отмени. Най-същественото нарушение на формата е не мотивираност на решението. Мотивите следва да съдържат „фактически изправни съображения” за издаването на акта. Необходими са обаче не общи разсъждения, а конкретни съображения. Мотивите са конкретните съображения на органа и аргументите от съществено значение за вземане на решение, те се избягват писмено и представляват логическото обвързване на фактите и правните норми. Липсата на мотиви е съществено нарушение на закона-това прави акта незаконосъобразен и само по себе си е основание за отменяват му. След като съдът отмени незаконосъобразния АА и на негово място трябва да се издаде друг законосъобразен решава делото сам, по същество, т.е. решава сам материално правния въпрос, който е бил предмет на производството на адм. орган. Тук обаче съдът ще издаде АА . Ако обаче пред съда се обжалва акт издаден от оперативна самостоятелност и той е незаконосъобразен съдът отменя акта и връща преписката на адм.орган. Когато е издаден акт при оперативна самостоятелност който е законосъобразен но е нецелесъобразен съдът няма право да отмени, да промени акта. Съдебната практика допуска и саниране на пороците., водещи до унищожаемост на АА чрез допълнително последващо излагане на мотивите. Допълнителното излагане е възможно и в един по-късен момент до решаване на преписката от по-горестоящ орган, респективно до решаване на делото в съда. Липсата на мотиви води до унищожаемост на акта а не до неговата нищожност. Нищожният акт не може но унищожаемият може да бъде саниран. Порок във формата ли в производството води до унищожаемост, а само ако порокът е толкова тежък че води до липса на форма или на производство до нищожност. Липсата на мотиви затруднява адресата да разбере какви са причините за издаването на акта, който го задължава за извърши нещо. Производството това е съвкупността от всички действия на адм.орган, които той трябва да спазва и извършва при издаването на АА. Тези действия са строго определени и изрично регламентирани от закона. Правните норми се намират в дял втори глава пета на АПК. И са разделени по следния начин: действията по издаване на АА са разделени от чл.24 до чл.64-това са за индивидуалните актове;-за издаване на общи АА от чл.65 до 75 АПК; за издаване на нормативни актове от чл.75 до 80 АПК. Всички тези норми се наричат процесуални норми по издаването на АА. Те съдържат правила чрез които органът трябва да изясни пълната фактическа ситуация за да може да направи логическите изводи спрямо приложимите норми и съответно да издаде законосъобразен акт. /например-процесуални норми са тези отразяващи начина на събиране на доказателства. Нормите за отвод само отвод на органа за създаване на представителство. Всички тези норми са свързани с производството по съставяне на акта и затова се наричат производствени или процесуални . Когато тези признаци са нарушение актът е незаконосъобразен.

11. ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ. СЪОТВЕАТСТВИЕ С ЦЕЛТА НА ЗАКОНА.
Този пети признак означава, че адм.орган трябва да се съобрази с целта на приложимите материални норми. Всеки закон има своя цел следователно органът прилагайки материалната норма е длъжен да се съобрази и с тяхната цел за да може издаденият адм.акт да даде резултата, коъйто е еднакакъв с целта на законодателя който е създал тези норми. В случая конкретната цел на адм.акт трябва да съответства на конретната цел на приложимата норма. Всеки нормативен акт и всяка правна норма винаги имот цел. АА не е самоцел. Той е средство за държавно ръководство на обществото, способ да се направлява общественото поведение , когато АА е целесъобразен това означава че е издаден при правилно обществено полезно и в рамките на закона упражняване на предоставената на адм.орган оперативна самостоятелност /дискреционна власт свободно усмотрение/.Когато АА е нецелесъобразен това не значи, че той е незаконосъобразен, а че е издаден при неправилно упражняване на представената на адм.орган оперативна самостоятелност. Следователно когато кажем , че един АА е нецелесъобразен това не означава че той не съответства на целта на закона т.к. съответствието на целта на закона е изискване за законосъобразност а изискването за целесъобразност е изискване за правилно общественополезно в рамките на закона за постигане на законоустановената цел упражняването на оперативна самостоятелност. С оглед на изискванията за законосъобразност на АА най-голямо значение има делените на правни цели на крайни /переспективни/ и непосредствени/конкретни/ . Всички правни норми имат една обща крайна цел-да въздействат по максимално ефективен начин върху обществените отношения. Както нормите така и АА освен обща цел съответстваща на крайната цел на държавата имат и специална или конкретна цел а тя всъщност е поставеният от законодателят резултат който трябва да се постигне чрез изпълнението на съдържащото се в този адм. акт волеизявление. Възможно е АА да преследва не само една, а няколко цели. Когато АДМ.орган наруши конкретната цел на приложимата норма издаденият АА ще е незаконосъобразен поради несъответствие с целта на закона. Органът има правомощие да издава актове но ако това правомощие се използва превратно като привидно се прилага нормата прикрито се стреми към друга цел а не към целта на нормата – този порок се нарича превратно упражняване на власт. Аналогията в гражданското право е фигурата на заобикаляне на закона. За да се изследва един АА дали нарушава целта на закона трябва да разгледа каква е прикритата цел на органът – тя може да е обществено полезна или обществено вредна. Общественополезна е целта която органът би постигнал като приложи друга правна норма, а общественовредна е тази която той би приложил заобикаляйки нормата /например при корупция целта която се преследва не е приложимата норма а тя е правонарушение. В случая не би могъл да се получи същия ефект ако се спази правната норма. Понякога превратното упражняване на власт е възможно да преследва и общественополезна цел. Щом обаче тази цел е различна от законоустановената актът е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Например-недвижими имот/дворищен парцел се отчуждава и изключва от регулационния план на населеното място под предлог че се отрежда за горка площ/ В последствие отново се включва в регулационния план и се учредява право на строеж в полза на двама граждани. Истинската цел на тези „регулационни операции” не е благоустройствена а още по-малко да се увеличи горската площ а да се облагодетелстват лицата в полза на които е учредено правото на строеж.

12.НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ.ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ
1. В основата на този въпрос стои въпросът за условията за законосъобразност на административните актове. За да бъде законен административният акт, той трябва да отговаря на 5 условия упоменати в АПК; ЗВАС - отменителни основания: компетентност, законосъобразност по същество, производство, форма, цел. Обезпечават законността на административния акт. Когато административният акт е законосъобразен и правилно издаден, говорим за по-широко понятие - редовност на административните актове.

1) Когато говорим за законосъобразност, имаме предвид института на недействителност. Когато не се спазват условията за законосъобразност, административният акт е недействителен; става въпрос за порок на акта. Не е достатъчно да се констатира недействителността на административния акт. Съществува презумпцията за законосъобразността на административния акт: издаден е от държавен орган - той е компетентен - актът поражда своята обвързваща сила (подлежи на изпълнение).

2) Вниманието трябва да се насочи към премахването, предотвратяването на правните последици на недействителния административен акт (юридически и практически смисъл на проблема). Това премахване на правните последици зависи не изобщо от недействителността, а от нейните форми - нищожност и унищожаемост.

А) Нищожността означава, че административният акт няма правна сила, той не подлежи на изпълнение. Нищожният административен акт не може да бъде коригиран. Унищожаемият административен акт има правна сила, подлежи на изпълнение, може да бъде поправен.

Б) Един нищожен акт, след като няма никаква стойност за правото, не може да се отмени за разлика от унищожаемия. Един нищожен административен акт само се обявява за такъв. Въпросът е за по-голям стабилитет, човек може и да не е ориентиран (съдът може да обяви нищожността на един административен акт). Когато се отмени един унищожаем административен акт, отмяната ще има обратно действие (възстановяване на накърнената законност).

3) Критерий за разграничаване на двете форми на недействителност: В административното право няма законов текст (напр. чл. 26 ЗЗД). Засегнатият интерес не е определящ. Критерий не е видът на порока - може при нарушаване на едно условие да се стигне до двете форми. При радикално нарушение в законността имаме нищожност, във всички останали случаи - унищожаемост. Критерият е степента на незаконосъобразност. Той е доктринален, не законов. Може да се каже, че има частичен законов критерий -: когато с един административен акт се задължава едно лице да извърши едно очевидно административно нарушение, лицето не дължи изпълнение (косвено се признава нищожност); ако се наложи наказание за неизпълнението, то трябва незабавно да отпадне (аналогичен текст на чл. 16 НК).

2. Компетентност - автоматична гаранция за законност на административните актове. При положение, че се засегне материалната компетентност, налице е сериозно нарушение на законността (нищожност). При нарушение на териториалната компетентност налице е радикално нарушение. При нарушение на персоналната компетентност актът трябва да бъде нищожен. За да се делегира компетентност, трябва да има правна възможност за прехвърляне на правомощия (специален закон); трябва да се спази редът, за да има законно прехвърляне на компетентност. забранява изземване на компетентност (ВАС). Друго становище е, че актът е унищожаем - горестоящият орган заема ръководно положение, може да наблюдава работата, да ръководи, да дава указания (в течение е); обжалването ще дойде в горестоящата инстанция за контрол - контролът може да отмени, да измени акта; органът не е откъснат от материята. В този смисъл издаденият от по-горестоящия орган административен акт ще е незаконосъобразен, но под формата на унищожаемост).

3. Материална законосъобразност (законосъобразност по същество, съобразяване на акта със съдържанието на закона): За радикално нарушение на законността се считат случаите, когато актът противоречи грубо на хипотезата на правната норма - извращаване на фактите, посочени в хипотезата (ведомствено жилище за лице, което не работи във ведомствената система); грубо не съблюдаване на диспозицията на правната норма (разпореждане за производство на нестандартна продукция; принудителни мерки спрямо непълнолетни). Налице е радикално нарушение на закона. В останалите случаи на незаконосъобразност административният акт ще бъде унищожаем. Заповед за нарушение, престъпление - нищожна.

4. Несъобразяване на акта с процесуалните норми (производството): При нарушение на процедурата административният акт обикновено е унищожаем (просрочване). Нарушенията се преценяват като по-леки (липса на предложение за издаване).

5. Нарушаване на условието за форма: За актове, които са с външно действие предимно, АПК определя писмена форма и 6 реквизита Когато някое от условията не е спазено, актът е незаконосъобразен: липса на подпис (грубо нарушение: волята принадлежи на административния орган, удостоверява се с подпис), наименование на административния орган (унищожаем), мотиви (унищожаем), липса на писмена форма (нищожен). Дори отказът за издаване на административен акт трябва да бъде мотивиран (АПК- възможност за обжалване на формална основа).

6. Нарушаването на целта на закона води само до унищожаемост. Закононарушението се разкрива в един по-късен момент ;
13.КРИТЕРИЙ ЗА РАЗГРАНИНЕЧАВНЕ НА НИЩОЖНИТЕ И УНИЩОЖАЕМИТЕ АДМ.АКТОВЕ
За да е законосъобразен АА трябва първо да е издаден от компетентен орган. Всяка некомпетентност води до нищожност, включително и служебната. Адм. Орган трябва да е компетентен по материя, по място по степен. Съответнто некомпетентността може да бъде: материална /предметна/ териториална и по степен. Всяка некомпетентност води но нищожност. Когато АА страда от порока материална незаконосъобразност актовете са обявени за нищожни, а други са светнати за унищожаеми. Нищожен е актът, с който се оттегля от автора му или се отменя от по-горестоящ орган стабилен АА от който добросъвестно са придобити права, без да са налице нормативно установени условия и предпоставки за оттегляне, отляна на стабилния акт-т.е. стабилен АА не може д бъде оттеглен от автора си или по-горестоящ орган на основания, които не са посочени в закона. Нищожен е АА основан на друг нищожен АА. Всяка неправомерна служебна заповед, макар и дадена по установения ред, когато предписва извършването на престъпление или адм.нарушение е нищожен юридически акт, а ако има всички предметни белези на АА тя е нищожен АА и порокът който води до нищожност е материална незаконосъобразност на акта. Нищожен е АА, който изцяло е лишен от законов опора: не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт. , а същестевременно засяга правата на своите адресати. Върховния съд приема адм.акт като унищожаем във следните случаи: - неправилно определено парично вместо имотно обезщетение за отчужден недвижими имот.;-неправилно определен размер на обезщетение за вещно право върху отчужден недвижими имот.;-незаконосъобразно е оценена и е поставено да се изплати обезщетение за незаконнопостроена сграда;-неправилно са причислени към държавния поземлен фонд урегулирани парцели без предваритерло да са изключени от регулацията. В тези случаи АА е засегнат от порока материална незаконосъобразност и се обуславя промеяна на акта , като унищожаем, но върховния съд не е приел че порокът е особено съществен за да доведе до нищожност. Критериите за нищожност и унищожаемост при порока материална незаконосъобразност са: -когато сме изправени пред пълна липса на условията, визирани в хипотезата на приложимата материална норма-това са предпоставките;-когато АА е изцяло лишен от законно основание;-когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от никакъв орган е налице нищожност. В останалите случаи порокът материална незаконосъобразност води до унищожаемост. Ако предписаната от закона форма не бъде спазван актатът се опорочава става недейснтвиетелен. Когато порокът във формата е толкова съществен, че практически води до липса на форма, а оттук и до липса на волеизявление /т.е. липса на акт/ налице е нищожност. Ако допуснатото нарушение е несъществено и не се отразява върху дейстителността на акта, порокът във формата води до унищожаемост. Липсата на мотиви води до унищожаемост, защото те колкото и да са важни все пак не са самото волеизявление, каквото е диспозитивът –те не са част от него, а само го обосновават, обясняват. Затова актатъ без мотивите е само унищожаем, тъй като волеизявлението, изразено в разпоредителната част на акта /диспозитива/, е налице. Затова, защото е унищожаем актатът може да се заздрави /санира/ чрез допълнително излагане на мотивите. Нарушението на административнопроизводствените правила води обикновено до унищожаемост, освен ако нарушението на правилата води до липса на волаизявление и на това основание – до нищожност. Например: Нарушава се правилото за необходимия кворум, колективният Адм. орган зеседава и приема АА без да е налице кворум. Тогава актатъ енищожен и тук несъществените нарушения изобщо не се отразяват върху действителността на АА. За да бъде законосъобразен АА трябва да бъде съобразен и с целта на закона. Когато правомощието да зе издаде акт се използа за постигане на друга цел, различна от каконоустановената-налице е порокът превратно упражняване на власт. Каквато и да е „другата цел” актатъ е недействителен щом с него се преследва цел, различна от законоустановената. За вида на недействителността не е берзразлично каква е тази друга цел-дали се касае за пристъпна цел, с чието постигане се осъществява съставът на престъпление или за првано допустима а в някои случаи общественополезна цел за чието постигане обаче са необходими фактически и правни предпоставки. –Ако при порокът превратно упражняване на власт преследваната с адм.акт е различна от законоустановената цел, тази цел не би могла да бъде постигната с никакъв акт, от който и да било орган тогава актът е нищожен /тази цел не е юридически допустима/ - Ако тази цел би могла да се постигне друг акт при други практически и равни условия и предпоставки налице е унищожаемост.

14.ПРАВНИ СРЕДСТВА ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НА АДМИНИСТРАТИВНИТ АКТОВЕ
Всяка правна система трябва да предостави необходимите средства за отстраняване на недействителността на АА. Според българската правна система тези средства са следните:

1. оттегляне на унищожаемия АА от органа, който го е издал /той има право на отзив/;-това става само по изключение и условията са изрично изброени в чл.99 АПК

2. -отмяна на унищожаем АА от по-горестоящ орган или от съда-тук подобно на предходния ред съдът е сезиран да се произнесе по законосъобразността на акта, затова се нарича съдебен контрол, Според АПК на съделен контрол подлежат индивидуалните, общите и нормативните актове.

3.;-провъзгласяване нищожността на АА-то може да стане по два начина- когато по повод обжалването на унищожаем акт съдът констатира неговата нищожност . Може по повод искане за провъзгласяване на нищожност да се отмени адм.акт като унищожаем. Възможно е да се поиска от съда прогласяване за нищожността на адм.акт и това искане да е главния предмет на съдебния процес.

4.;-незачитане пренепрегване /игнориране на нищожен акт от адресата му и всяко заинтересовано лице или държавен орган- игнорирането на един АА от адресата му или друг заинтересован правен субект под предлог че е нищожен съдържа известен риск тъй като може да се окаже, че актът е унищожаем или дори редовен;

5.-отстраняване на правните и фактически последици от изпълнението на недействителен акт заплащане на обезщетение за вреди, причинени от такъв акт- когато АА е отменен след като е започнал неговото изпълнение адм.орга е длъжен в срок от един месец да възстанови нарушеното право а ако това е невъзможно да удовлетвори засегнатото лице по друг законен начин.

6.-игнориране на недействителен акт от съда, когато изходът на един процес е обусловен преюдициално от съдебната преценка за валидността на административния акт /така нареченият косвен съдебен контрол/;-в адм.процес до косвен контрол може да се стигне когато обжалвания пред съда адм.акт е издаден въз основа на друг акт коъто е правна основа на обжалвания акт. Именно този друг акт може да бъде успорен в хода на процеса и ппреценяван преюдициално.

7.-възстановяване от прокурора на самоуправно изменени фактически положения- това намира правна основа в ЗСВ чл.118 точка 3. Тъй като самоуправството се извършва самоволно не по закоустановения ред прокурорът има правото да възстанови самоуправноизменените по – раншни фактически положения. Прокурорът осъществява така наречения общ надзор върху АА. И поради това правомощие може да извърши служебни проверки за законосъобразност на актовете а също така може да направи протест до съда с който се сезира съдът да се произнесе по законосъобразността на съдебния акт.

15.ОБВЪРЗАНА КОМПЕТЕНТНОСТ И ДИКРЕЦИОННА ВЛАСТ
Дейността на органите на изпълнителната власт в Република България винаги е подзаконова. Тя се развива в условията на изпълнение на закона. Двата вида компетентност на адм.орган произтичат от възможността, уредена с правна норма един орган да има право на преценка относно начина да реши даден адм.въпрос. Когато правната норма определя, че органът няма право на такава преценка то този орган действа в условията на обвързана компетентност. Обвързана компетентност означава че органът е длъжен да издаде акта ак са налице условията хитезата на нормата или да откаже да издаде акта ако не са налице условията, хипотезата на нормата т.е. при тази компетентност органът не може да преценяма как да се произнесе, не може да избира между няколко възможности, а има една единствена възможност и той е длъжен да я реализира в адм.акт. Например: всички регистрационни режими са с такава обвързаност. При разрешителни режими-конкурси, поръчки органът трябва да прецени определни факти дали са изгодни, ефективни целесъобразни и да избере най-изгодното ефективното, правилното. Оперативната самостоятелност се нарича още дисреционна власт. Когато органът разполага с тази компетентност притежава право на преценка. Той преценява от няколко възможни решения да избере най-правилното, най-ефективното, най-целесъобразното и когато има такава компетентност той носи отговорността за този избор. Юридически тази отговорност се изразява в допълнителното условие извън законосъобразния акт, а именно: актът да бъде правилен следователно, когато органът разполага с диклеционна власт той трябва да издаде законосъобразен акт и той да е правилен и целесъобразен. Докато когато органът има обвързана компетентност трябва само да издаде законосъобразен акт-тук той няма избор. Под редовност на акта разбираме той да е законосъбразен и правилен. Ако едно от двете условия липсва той е нередовен, а правилен е когато органът разполага с оперативна самостоятелност. Актът е нередовен ако е неправилен. При обвързана компетентност актът е редовен ако е законосъобразен / когато са спазени петте принципа за законосъобразност/. Пример за оперативна самостоятелност-в Закона за радиото и телевизията има възможност за издаване на така наречения програмен лиценз /лиценз за телевизия. В няколко разпоредби на закона са дадени условията за издаване на този лиценз- за издаването му трябва да се провери дали са налице тези принципи за да се издаде лиценза, но органът разполага и с дисреционна власт да прецени дали кандидатът предлага така наречената пет годишна дългосрочна програма с дизайн на предаването, зрителски интерес и т.н. и ако органът прецени че кандидатът предлага качествена план-програма издава лиценза. Ако тя липсва отказва. Правни последици от използването-разликата в правните последици е че успорването на акта поради неправилност /целесъобразност/ може да се обжалва само пред горестоящ орган т.е. в съда - на съдебно обжалване не подлежи преценката на органа за правилност на акта, та че съдът е ограничен само до проверка на законосъобразността, но не може да се произнесе дали актът е правилен. Това е така защото преценката за целесъобразност има строго специфичен характер относно материята на въпроса и познанието на адм.орган по този въпрос. Независимо дали ектът е издаден при условие на дисреция и независимо дали се оспорва неговата правилност пред горестоящ орган той винаги се проверява. Проф.Кино Лазаров нарича това външни рамки на оперативната самостоятелност. Когато тези условия са спазени той навлиза във вътрешните рамки.
16.ПРАВОЛАЗДАВАТЕЛЕН КОНТРОЛ В ОБЛАСТТА НА АДМИНИСТРАЦИЯТА –ПОНЯТИЕ, ВИДОВЕ. ПРЯК И КОСВЕН ПРАВОРАЗДАВАТЕЛЕН КОНТРОЛ
Правораздавателният /съдебен/ контрол се извършва върху индивидуалния, общия и нормативния акт. Съдът се произнася пряко по законосъобразността или косвено. Пряко означава, че съдът отменя унищожаем акт или го обявява за нищожен т.е. произнася се по съществото на акта. Съдът може да върне делото на органът издал акта като му даде указание да издаде нов. Това важи за индивидуалните и общите актове. За нормативните важи принципа че ако съдът реши че нормативния е незаконосъобразен той прекратява неговото действие иго оповестява публично в ДВ. Това се нарича пряк съдебен контрол. При прекия съдебен контрол съдът разглежда въпроса за законосъобразността на акта и се произнася конкретно за своето решение като отменя акта или го обявява за нищожен. Затова се казва че съдът пряко осъществява контрол върху акта. Косвен контрол-Той е изключение. Принципът е винаги пряк съдебен контрол. Косвеният контро е налице когато съдът не е сезиран да се произнесе поконкретния АА а трябва да се произнесе по друг спор. Разглеждайки казуса по спора, за който е сезиран съдът трябва да прецени дали е законосъобразен някакв АА който има правна връзка /последици8 по спора, по който трябва да се произнесе. В този случай съдът трябва да изследва законосъобразността и в зависимост от правните последици да реши спора за който е сезиран. Затова се нарича косвен контрол. Тъй като съдът не може да се произнесе по спора за който е сезиран ако не разгледа въпроса за законосъобразността на АА който има правна връзка с този спор. Спецификата на произнасяне когато е налице косвен контрол е че съдът не може да отмени АА или да го обяви за нищожен в своето решение тъй като той не е сезиран затова. В същото време той трябва да се произнесе по законосъобразността на акта за да реши спора за който е сезиран и затова съдът се произнася по законосъобразността на АА само в мотивите на решението си. Той няма право да се произнесе по този въпрос в диспозитива на решението си . Съдът преценява петте признака за законосъобразност само в мотивите си за да може да обвърже логически правните последици от АА и как те влияят върху другите обществени отношения за които е сезиран. При косвения контрол АА не се отменя и не се обявява за нищожен, т.е. такъв контрол има и той е инцидентен. /свързан е косвено с друг спор и се постига частична отмяна на акта/ Този акт продължава да съществува докато не се сезира съдът пряко да се произнесе по него.

Изтегляне 1.04 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6