Има още един довод, даже по-силен, отколкото бихте си помислили на пръв поглед. Това е все по-засилващото се очакване и чувство в хората, че те се нуждаят от Учител. Това се е случило и преди идването на Христа. Вие намирате следи от него в пророчествата на много народи, не само в тия на еврейския народ. Това очакване ние откриваме навсякъде в Римската Империя - и естествено, в еврейския народ, който очакваше един Месия, който да победи и да царства над тях. А има причини защо едно широко разпространено очакване трябва да предшества едно велико движение - защото мисълта винаги предшества делото, а мислите във висшите светове се отразяват тук долу като очаквания. Мислите на Духовните същества, които ръководят нашия свят, които оформят съдбините на народите, които изработват Божествения план на еволюцията и направляват великите сили на земята по канали, които нарочно са приготвени, за да могат те да текат в тях и така да докарат нови условия на земята - тези мисли на споменатите велики Същества носят силното внушение, че един велик Учител ще дойде. Защото Те са натоварени да подготвят почвата за това идване - във свръхфизичните светове, и това приготовление се отразява тук долу на земята като очакване. Всички тия мисъл форми - както ние ги наричаме - са хвърлени в атмосферата на земята и създават в умовете на хората широко разпространеното очакване, което е обещание за едно събитие, което трябва да се изпълни. Поговорката: „Бъдещи събития хвърлят сенки напред" наистина крие в себе си една велика истина. Защото събитията съществуват в умствения свят преди да се реализират в материалния. Мислите предшестват делата и една мисъл, сянката на събитието, е пророчество за настъпващата случка. Така че, когато констатирате едно широко разпространено очакване навсякъде, вие можете да бъдете сигурни, че една действителност вече съществува в по-висшите светове, на която очакването е сянката. Това широко разпространено очакване, което прониква все повече във всички велики религии по света, е наистина едно пророчество за събитието, което трябва да изпълни пророчеството, мисъл, която идва да възвести идването на Учителя.
Но това не е само световно очакване. То е и световна нужда. Това схващане, обаче, ще бъде възприето само от тези, които вярват, че светът е ръководен, подпомаган, покровителстван от сили по-висши от човечеството, от Същества по-мощни от нас, които гледат на света като на обширно поле на еволюция, където Духовете-хора трябва да завършат своето развитие и който свят съществува само за тяхното развитие. Които са убедени, че светът се управлява от един мощен Архитект, който съставя планове за прогреса на човечеството, които планове се слагат в изпълнение, стадий след стадий, от Негови агенти, негови подчинени, които строят прогреса бавно, според данните на неговия план.
Тези агенти, като констатират тъй големите нужди на сегашния свят, чувстват, че трябва да дойде един Учител, за да прокламира и донесе помощта, чиято належаща необходимост светът чувства тъй дълбоко. Тези социални проблеми, за които ви говорих, очертават ясно нуждата на човечеството. Ние имаме нужда от един ръководител, по-силен от всички ни, който да ни покаже пътя, който да следваме, за да разрешим сложните за нас проблеми. Който да ни запази от Хаоса, който царува в земния живот и да приложи тези основни истини на морала, неизменни и вечни истини, които никога още не са били изцяло приложени към обществото и човешките организации. Всички велики Учители са говорили еднакво: „Обичайте се един други". Всички са ни казвали, че омразата не изчезва чрез омраза, но чрез любов. Но макар това да е било дадено преди двадесет и пет века от Буда, макар Христос в своята чудна проповед на планината да е настоял върху същото вечно учение, с думи, които са ви известни - къде намираме поне един народ, който да прилага тези принципи на практика? Къде срещаме поне една организация, която да е издигната върху този морален закон? Това е най-голямата нужда на нашето време. Ние знаем принципите, но не знаем как да ги приложим. Ние много добре разбираме, че любовта трябва да бъде основата на всяка обществена единица, но тъкмо обратното - върху съперничество и борба е издигнато нашето днешно общество. Ето защо, ние се нуждаем от такъв човек, който да ни говори с авторитет, който да апелира както към нашите сърца, така и към нашите умове, и който да ни води по оня най-хубав път на Братство, който е бил проповядван от векове, но никога не е бил прилаган. Който е бил реализиран като дълг в семейството, но не еднакво и в държавата. Ние имаме нужда от едно ново вдъхновение, което да ни накара доброволно да работим в този смисъл, което да ни втълпи тази вяра, която ще ни помогне да преодолеем всички мъчнотии по пътя и ще ни насърчи да приложим тези принципи към народите, както и към отделните индивиди.
Допускам, че има много индивиди във всяка нация, които се мъчат да нагодят живота си според тези вечни предписания. Но няма нито един народ, който да ги прилага на практика, който, признавайки ги за справедливи, да не ги отрича на дело във всички институции, които той е организирал, за да се защитава и за да напада народите братя и всичките класи на когото да не пренебрегват прилагането на принципите, които признават на думи. Ние имаме нужда от един велик Учител, не толкова за да ни донесе нови истини, но да ни даде вдъхновението да приложим на практика старите истини, да ги приложим в живота си и когато Той дойде, за да ни учи и вдъхновява, ние не трябва да очакваме Той да свърши цялата работа, което би ни отнело възможността сами да се упражняваме и да се учим. Той ще ни покаже добрия път и ще ни доведе до него, така че сами да можем да решаваме, под светлината на Неговите поучения, проблемите, които ни занимават. Човечеството е еволюирало след последното му идване, умовете на хората са се развили в тия последни векове. Средната висота на човешкия ум е по-висока, отколкото някога е била. Едно социално съзнание се пробужда, започва да се развива и ние очакваме великия Мъж да дойде не като победител, за да ни издигне до мощта, но като Учител, който да ни посочи пътя към истината и да ни научи как да издигнем делата си до височината на нашите стремежи. Нашето общество е осенено от една мечта за обществен живот, която освети очите на мнозина и стопли сърцата на всички. Можем да видим, как в нашата страна, всред богатата и културна класа се разпространява едно ново чувство на отговорност, ново желание да се служи, едно недоволство от лукса, който притежава, но който другите не могат да споделят. Един стремеж да пожертват себе си, за да могат другите да бъдат по-добре. Този дух се открива най-вече в нашите млади момчета и момичета, колкото повече те порастват. Не старите между нас, които днес са се вкоченясали от равнодушие, ще съградят царството на Грядущия Христос и ще основат нова цивилизация, почиваща върху любов и братство. Неговият призив ще бъде към младите, чиито сърца са пълни с ентусиазъм, чиито умове са бистри, които жадуват за работа, които искат да обичат, да се пожертват. Към тези хиляди млади мъже и жени, които растат в този момент и които се стремят да се посветят в служба на човечеството, и които запитват: „Какво да направим, за да стане светът по-добър от нашето живеене в него?" И в това чувство, така широко разпространено, в този горещ ентусиазъм, който движи сегашната млада генерация - в това аз виждам все по-многочисления брой на учениците, които ще заобиколят Христа, когато Той дойде да учи и които ще бъдат водени от Него, за да съградят един по-благороден социален строй. Това е истинското приготвяне за неговото идване, това е истинският признак, че Той скоро ще бъде между нас. Които искат да работят, които искат да се трудят, да се жертват, те ще съставят мирната армия, която Той ще поведе към завладяване на голямото идеално общество, което те ще изградят под Неговото ръководство и което ще направят практично под Неговото вдъхновение. Тази, именно, фаланга от млади, е признакът на новата изходна точка. Тя е, която ще предизвести и посрещне грядущия Учител.
И ако, приятели мои, като пребродите редицата мисли, които ви нахвърлих кратко тази вечер, като хвърлите поглед към историята на миналото, вие успеете да видите нещо от бъдещето, ако схванете нещо от промените, които стават около вас в света, понеже всички признаци показват физически преобразувания. Ако можете да си дадете сметка сами, че един нов човешки тип започва да се развива, за да образува новата подраса, ако разберете нещо от големите проблеми, които ни занимават и си дадете сметка, че няма никаква надежда да бъдат разрешени те с методите, употребявани досега. Ако схващате растящото очакване на света, очакването на един велик Мъж, който да ни ръководи и че, докато Той се готви да дойде, Неговите деца се готвят да Го посрещнат, да се наредят под Неговото знаме и да изпълнят волята Му. Аз вярвам тогава, че във вас, както и в някои между нас, ще се вдигне надеждата, даже увереността, че ние сме в навечерието на големи промени, които ще се извършат под ръководството на един велик Миров Учител, който ще ни дойде на помощ и ще бъде наш-Ръководител. И колкото повече тази идея закрепва във вашите сърца, животът ще се изпълва все повече с надежда и с весело очакване. Вие ще схванете, че светът не е изоставен, че сегашните смутове, които разкъсват света, са само родилни мъки, от които ще се роди една нова цивилизация. И както мъките бързо се забравят при радостта от раждането на дълго желан син, така смутовете на нашето време, колкото и заплашителни и ужасни да са те, ще ни се видят само като тъмния час, който предшества зората, като страданията, които предшестват раждането. И ние също, преди да се измине много време, ще констатираме, че е настъпила промяна, че Учителят е с нас, че нашата надежда се е превърнала в действителност, и че очакването за идване се е превърнало в радост от посрещането.
Сканирано, разпознато и предоставено от Спиралата
Сподели с приятели: |