ЗАЩО ВЯРВАМЕ В ИДВАНЕТО НА ЕДИН МИРОВ УЧИТЕЛ

Тези измежду вас, които обръщат внима­ние на фактите и докладите, помествани в пресата, идваща от различни страни, както и на проповедите, произнасяни в английските църкви, са могли да забележат, колко често се срещат загатвания относно известните идеи, че един Миров Учител скоро ще се яви в света. Идеи, които човек може да чуе в теософски лекции и да прочете в теософски списания. Когато преди няколко години тази идея бе изказана за първи път, отначало върху нея бе обърнато малко внимание. Обаче, малко по малко тя бе разпространена дотолкова, че днес вече не може да се каже, че е ограничена само в теософските среди. Днес ние виждаме раз­пространено навред очакването на идването на един велик Учител на Света. Няколко първи хора на Църквата декларираха вярата си в това идване. От страна в страна тази идея се подема последователно, и затова ни се струва, че е дълг на тия, които са отговорни в известно от­ношение за лансирането на тази идея сред публиката, да изложим доводите, върху които сме се облягали, за да вярваме в идването на един Учител на Света. Затова аз искам тази вечер, доколкото мога, да изкажа някои мисли, които доказват, че подобно вярване е разумно. Искам да ви дам доводите, които са ни под­будили, мен и много други, да мислим, че такова идване е вероятно и като сторя това, да ви оставя после да съдите сами за цената на нашите аргументи и за логичността на всички наши положения. Аз искам поне да ви изложа основите, върху които ние сме построили тези разбирания, а вие съдете дали те са здрави или не. Преди всичко нека ви припомня, че по вре­ме на миналия век, в средата на някои малки отдели на християнската община, твърде мно­го бе казано за това, което тогава наричаха второ идване на Христос. Тази идея бе доста разпространена към средата на миналия век, макар че беше посрещната с присмех. Тогава тя беше поставена върху известни традицион­ни положения, така че беше в голямо про­тиворечие с нормалния прогрес на света.

Предполагаше се, че това идване ще доведе края на света. Вярваше се, че Христос, който първия път бил дошъл, за да откупи света, втори път щял да дойде, за да го съди и голям брой хора повярваха, че е дошло време да се изпълнят пророчествата. Цялата секта на Ирвингите, например, поддържаше ясно и точно идеята за това второ идване на Христос. Разни разпространени из църквата течения обявяваха вярването си в едно подобно връ­щане и все още се срещат в известни христи­янски среди хора, които поддържат идеята за връщането на Христос, връщане, което според тях, ще доведе края на нашия свят.

Още на времето беше изтъкнато, че ако се вземат цитираните стихове от Новия Завет и ако се прочетат те в оригиналния им гръцки текст, ние ще намерим не мисъл за свършек на света, а по-скоро за завършване на един цикъл или период. Идеята, че световната история ми­нава през разни цикли, е отдавна позната на изток, между индусите и будистите. Тя е проникнала и на запад и се намираше у гър­ците и римляните, и както често е било из­тъквано от учените, тази идея за завършва­нето на един цикъл, се вмъква в Новия Завет и там бива свързана с идеята за второто идване на Христос.

Теософското схващане, такова, каквото то се представя на мислещите хора, гледа на ид­ването на Мировия Учител като на нещо нормално, а не ненормално. Като на явление, подчинено на известен определен закон, а не като на едно прекъсване на историята. Като на част от Божествения план за човешката еволюция, според който тия Учители образу­ват една дълга редица, явяват се на ясно оп­ределени интервали и биват придружени от известни определени знаци или условия в ци­вилизацията на света, в който Те идват.

Теософите, като гледат назад в историята на великите религии по света, посочват факта, че всяка една от тях има за основател един от тези велики Учители, че където и да търсите в миналото, вие намирате една величествена фигура в началото на една нова ера, както на религия, така и на цивилизация. Че по тази материя може да се проследи един строго оп­ределен ред, че можем да проследим една съвсем смислена последователност в све­товните религии, които се явяват една след друга в света, когато предишната цивилиза­ция или религия започва да дава признаци на упадък и не може вече да задоволява условия­та на времето. Впрочем, като изучите дългата световна история, вие ще видите, как цикъл следва подир цикъл, всеки от които започва с идването на един Миров Учител, което идване се последва от една крачка напред в човешка­та еволюция и от изгряването на една нова цивилизация, която носи на човеците един оп­ределен принцип, който тя помага да се развива в определена насока. Не само всяка нова религия е една стъпка напред за човешката еволюция, но тя донася също една специална черта, ценна за човечеството, на която пре­дишната религия не е отдавала такова голямо значение. Така че от това изучаване на миналото човек успява да си състави следната представа за религия и цивилизация: че чо­вечеството е трябвало да изучи много уроци и да развие много и различни качества. Че тези уроци и качества са идвали посредством спе­циални религии, които са били наредени да предадат на човека едно отделно учение и че по този начин ученията биват предавани на цивилизациите. И така човечеството, изу­чавайки уроците, давани му от цивилизация­та, последователно напредва, все по-богато на качества, усвоявайки необходимите уроци, давани от Мировите Учители посредством религиите. И колкото повече вие изучавате световната история, толкова по-ясно виждате тази идея.

Нека изброим набързо важните черти на новите цивилизации и религии, за да илюст­рираме идеята, която току-що изказахме.

За тази цел не е нужно да ходим по-далеч от началото на великата Арийска раса, на която всички ние сме издънки. И в нейния първи клон, този, който разви великата Ин­дийска вяра, ние намираме, покрай нейния велик Учител и Цар, известни черти, които са приносите на Индуизма към великата все­мирна религия. Намираме идеята за вездесъщието на Бога и произхождащата от нея идея за дълга, и от тази идея за дълг и за­дължение - признаването на братството между хората. Тези учения се очертават с такава ясност и доминират така в Индуизма, че един велик мисионер като доктор Милър, ирландец, е могъл да каже, в резултат на многогодишни проучвания и дейност в Индия, че Индуизмът е дал на света две доктрини с капитална важност: вездесъщието на Бога и соли­дарността между хората. След Индуизма, нека вземем следващия Учител и неговото дело. Това дело принадлежи на така наречената втора велика миграция от общото Арианско отечество, което е оказало твърде голямо влияние на египетската цивилизация. Името Тот - което в Гърция се изменя в Хермес - е името на Мировия Учител, който е дошъл в тази част на света. Неговото учение е било под формата на наука, която въздига египетската религия върху дълбоките изследвания на природата и завладяването на природните сили. Така че приносът на Египет в мировата еволюция е стойността на науката и позна­ването на физическия свят. Преминем ли към третата велика миграция, тази която съгради Персия, ние намираме като Учител в света Пророка Зороастър, който въздига една ци­вилизация, чийто ключ-тон е чистотата.

„Чистота в мисли, чистота в слова, чистота в дела" - това е изречението, което всеки зороастриянец повтаря всяка сутрин при става­не и това търсене на чистотата е главната характеристика на религията на Зороастър. Когато отидем още по-на запад в Гърция, ние намираме великия Учител под името Орфей. Красотата е ключът на гръцката религия и ци­вилизация. И този култ към Красотата, това търсене на хубавото беше, което направи Гърция така могъща, сред всички антични ци­вилизации на нашия свят. Ако от Гърция отидем в Рим, виждаме, че тук доминира съвсем друга идея, идеята за закона - за дълга на гражданина към обществото. Вземем ли религията на Буда, така широко разпро­странена на Изток, ние ще намерим в нея като главна идея - точното знание, мъдростта, как да живее човек и как да се старае всичко да разбира.

Като дойдем до Християнството, до ре­лигията, върху която е съградена христи­янската цивилизация, били са ударени два главни тона - единият естествено следствие на другия. Първият е стойността на индивида. Ще отбележа, че Християнството придава твърде голяма стойност на индивида - нещо, което не срещаме в никоя по-ранна религия - и че то търси да изгради здраво идеята за инди­видуалността. И след това, като допълнение на тази идея, не толкова чрез проповед, колкото с нагледен пример, Християнството добавя, че когато бъдат добити сили, те трябва да бъдат употребени за служене, че когато бъде пос­тигнато величието, най-великият трябва да бъде този, който служи на всички. И по такъв начин изпъква идеята за себепожертването, което е великият принос на християнството към историята на религиите - че щом човек намери себе си за един индивид, трябва да се посвети на служене и неговите сили трябва да бъдат мерени с мярката на неговия дълг.

Така, като хвърлим поглед върху тези ве­лики Учители и върху религиите, които Те са основали, ние виждаме от целия този сбор да произлиза един много ясен акорд, в който всяка нота има своето място и стойност. И този възглед за последователен ред от Миро­ви Учители - вместо християнската мисъл само за един Учител, дошъл само веднъж в историята, за да се върне втори път само като съдия, тази широка идея за величествена редица от Учители, религии и цивилизации, напоследък твърде много измени мислите на хората и те започнаха да разбират, че това, което е било, пак може да бъде. Щом като в миналото е имало много Учители, всеки един със своя собствена работа и с цивилизация, въздигната върху нея, то няма нищо неразум­но в идеята, че още един може да се присъедини към дългата върволица Мирови Учители. Нито в това, че още един велик Учител може да се яви, който да направи днес за света това, което тези други Учители са направили за света от тяхното време - да удари един нов тон във великия акорд на човечеството, да донесе едно ново вдъхновение, за да може човече­ството да направи една нова стъпка напред, да даде мисълта, върху която да израсте една друга цивилизация. Понеже днес хората са научили уроците на борбата и от това са станали силни, Той ще дойде за да научи хо­рата на братско сътрудничество и на урока, че общото благоденствие на всички същества трябва да бъде на всеки човек в живота. Той ще облече в някаква форма идеята, която започва да се проявява тук и там между нас - че об­ществото ще се постарае да осигури минимум поддръжка на всяко от своите деца и че всяко общество, което не стори това, не ще сполучи в правия обект на своето съществуване. Една нова насока, която ще бъде гарантирана първо от новото обществено съзнание, което започва да се развива в наши дни и от идването на един велик Учител, който ще въплъти, с поука и с пример, това ново схващане за човека и ще ни даде възможност, следвайки неговите напът­ствия, да основем една цивилизация, по-ве­лика, по-благородна и по-братска от всички, които до сега е видял светът.

Наистина, тук няма нищо, което да е про­тивно на здравия разум на хората. Тази идея само следва историческия ред: тя само говори за преповтарянето на това, което е ставало толкова много пъти в миналото на нашата земя. И когато ние схванем, че това нещо на­истина не е невероятно, че от време на време един велик Син на всеобщия Баща се явява, за да даде на младите деца един урок, който да им помогне във възпитанието, тогава нашите мисли естествено се обръщат към следващия въпрос: Да допуснем, че велики Учители идват от време на време, да допуснем, че тази последователност в явяването Им може да се проследи в историята, но какво има в се­гашното състояние на нещата, което ни кара да мислим, че днес ние наближаваме края на един цикъл и подемаме началото на друг? Какво има в световните условия, което по ня­какъв начин да оправдава вярването, че ние сме достигнали в точката, когато вероятно един друг Учител ще дойде в света? Това е следващият въпрос, на който трябва сега да се отговори.

Нека ви изложа многото доводи, които правят вероятна идеята, че светът е достигнал един от онези периоди на преходност, които набелязват преминаването от една цивили­зация в друга, за която е нужна една нова изходна точка - защото старата изглежда, че е дошла до границата на своята полезност, защото като разгледаме различните области на човешката дейност, ние ще наблюдаваме, че се е достигнало до едно състояние на не­щата, което прави невъзможно отиването по-нататък по същата линия, вследствие на което наложително се изисква изкачването на един нов път.

Във връзка с тия големи промени е кон­статирано, че всеки път в миналото лицето на нашата земя е претърпявало известни из­менения в разпределението на сушата и водата, и че тези промени съвпадат с пре­растването на нов човешки тип, от който ще произлязат в последствие разни типове. Нека тук изкажа теософското схващане за човеш­ката еволюция, което гласи: големи раси една подир друга се сменят и еволюират в нашия свят. Всяка голяма раса се подразделя на няколко деления, които наричаме подраси, всяка подраса носи своя последователен но­мер и следващата раса произхожда от под-расата със същия номер. Т.е. например, четвъртата голяма раса произхожда от чет­въртата подраса на третата голяма раса. Нашата пета коренна раса се е развила от петата подраса на четвъртата коренна раса. Тогава по аналогия нашата следваща шеста раса ще израсне от шестата подраса на наша­та настояща пета Арианска раса.

Нека помним това за един момент, защото само тогава ще можем да схванем силата на това, което искам да ви изложа относно из­вестни физически факти. Всички тези големи коренни раси имат по един свой континент. Ако сте изучавали съчиненията на великия немски естественик Хекел, ще сте видели, че в тях е казано, как човешката раса се е роди­ла върху един континент, наречен Лемурия, който днес е потънал под Тихия океан, така че сега има вода там, където по-рано е имало земя. Изчезването на този континент е било придружено от издигането от водите на друг един, Атлантида, върху който се е родила и жи­вяла четвъртата голяма раса, и откъдето тя се е разпростряла върху целия тогавашен свят. Нашата раса обитава континентите, които съ­ществуват сега по земното кълбо, като Тихия океан покрива мястото, където някога е била Лемурия, а Атлантическия океан - където е процъфтявала някога Атлантида.

В индийските книги, наречени Пурани, ние намираме седемте континента, върху които, се казва там, седемте големи човешки раси или са живели, или ще живеят занапред. Те дават тези, върху които ние вече сме живели, които са изчезнали и тези, които днес съществуват. Но извън тях те говорят още за два други, от които единият ще се издигне и ще послужи за местожителство на шестата коренна раса, а последният ще бъде за местожителство на седмата раса.

В днешно време има признаци, от които може да се види, как един нов континент се издига в Тихия океан. И това не е изявление на теософите, а на геолозите. Наистина, ако сле­дите вестниците и списанията, ще видите, как през последните няколко години бяха хроникирани повдиганията на множество острови в Тихия океан. Островите, които се издигнаха през последните две-три години произхождат от това, което наричат огнен пръстен в Тихия океан. Това е една голяма повърхност на земетресения и вулканична дейност, и тези острови са чисти вулканични изхвърляния. Засега те са безплодни, покрити със скали и пусти, изхвърлени всред океана острови. Впрочем, това е един факт, който става в наши дни и геолозите ни казват, че ако работата продължава все така, ще се издигне нов кон­тинент там, където днес Тихия океан разлива водите си. Попитани дали тези изхвърляния представляват някаква опасност за нашата земя, някои мислят, че ако те стават бързо, биха били гибелни за живота на земното кълбо. Но от теософско гледище няма никак­ва опасност. Тези работи са ставали преди и пак ще стават, те стават тъй бавно и после­дователно, че макар и да станат някои ката­строфи и местни катаклизми, няма опасност от повсеземни разрушения.

Прочее, фактът, че един континент, чието създаване ще трае стотици хиляди години, започва да се появява, е първият признак, че една голяма промяна ще се яви в човешката раса - една друга коренна раса ще бъде родена, за да насели този континент, когато той бъде готов. Но, щом като видим признаци, по­казващи, че се образува нов континент, следващият въпрос се изпречва естествено пред нашия ум: Но тогава какво ще стане с нашата пета раса? - Досега нашата раса е дала само пет подраси и трябва да се появи още ед­на, която да даде необходимите материали, от които новата коренна раса постепенно ще се развие. Ето защо, естествено, нашият поглед се обръща да намери по земята днес някой признак за появата на нов клон от великата пета коренна раса.

Отговорът на този въпрос иде от Америка. Американското етнологическо бюро напос­ледък е получило множество рапорти от американски етнолози, които заявяват по много точен и ясен начин, че един нов човешки тип, различаващ се от всички съ­ществуващи досега, започва да се очертава бавно в Съединените Щати. Те дават раз­мерите на главата и на лицето на този тип, описват чертите му - една нова подраса, както ние я наричаме, едно подразделение тъй различно от тевтонеца, както последният се различава от келта. Човек може веднага да посочи разликата между човека от чист ла­тински произход: италианецът и испанецът, например, и този на германската раса - раз­лика в телосложение, в цвят, както и в умст­вени способности. Човек схваща разликата между определения тип на тевтонеца и оп­ределения келтски тип и той знае, че тази разлика е толкова във вътрешните мирове, колкото и във физическите форми. Такъв един тип днес се развива в нашите американски братовчеди, един тип тъй ясно различен, че ако някой отиде в Америка след един интервал от няколко години, бива поразен от бързото израстване на този нов тип. Този тип е тъй раз­личен, че човек го познава веднага, понеже се различава от тези, които той вече знае - твърде жив ум и силна воля, ако съдим по формата на челюстта, един тип безспорно различен от всички, които човек познава. И ние, които изучаваме миналото и които, вследствие на тия изучавания, можем в известна степен и аналогия, да предвиждаме бъдещето, казваме, че наистина един нов тип хора се явява в наши дни - от другата страна на Атлантическия океан. Че материалите, от които ще произлезе бъдещата голяма раса се формират вече в тази страна, че тази подраса ще се разрасне и увеличи, че типът ще се очертае още повече, когато ще се достигне, след вековна еволю­ция, образуването на една съвсем нова ци­вилизация.

Като разглеждаме тези чисто физически факти и като се опитваме да ги разберем като признаци на реда, по който човечеството трябва да еволюира, ние си спомняме, че ко­гато една нова подраса се появи, един нов ве­лик Учител идва, за да я упъти по нейния път. Ето, това е един от най-важните доводи, защо очакваме идването на великия Учител - след едно относително късо време - именно фор­мирането на един нов тип, което в миналото винаги се е придружавало от появата на Ми­ров Учител. Възможно ли е, питаме се ние, ка­то знаем миналата история, когато едно ново бъдеще се очертава пред нас с развитието на този нов тип, възможно ли е редицата от Учители да бъде прекъсната и един тип да бъде оставен за първи път без ръководител, без упътване на неговите духовни стремежи, без някой да положи основите на цивилизацията, която ще трябва да съгради? И ние поставяме това настрана, като едно от доказателствата -едно много важно доказателство, което тре­тира физическите факти, които всеки може да провери лично.

Нека сега потърсим дали има и други при­чини, поради които трябва да очакваме един Миров Учител. И ние веднага попадаме на едно явление, което днес заема такова видно място в живота на народите, че една циви­лизация силна, богата и властна, върви редом и в неразривна връзка с ужасяваща мизерия. Една цивилизация, която, колкото от една страна е безспорно великолепна, толкова от друга е безспорно мизерна и изпаднала. Как би могла нашата цивилизация да продължи да се развива в сегашното състояние на нещата? Погледнете социалните условия такива, каквито са сега. Вижте страшните вълнения във всички страни на цивилизова­ния свят. Вие не можете да отворите нито един вестник, без да прочетете в колона след колона сведения за работнически смутове, стачки и вълнения във всички страни. Да не говорим за ужасните условия, които царуват тук (Англия), където индустрията е парализирана и където милиони хора почти умират от глад. Спомне­те си какво се случи миналата година на стачката на железопътния персонал. Пов­тарянето на тези смутове, на тези страшни войни не може да продължава без да разруши политическото тяло. Невъзможно е тези кон­вулсии да не накарат сериозните хора да се замислят и да погледнат на въпроса от нова гледна точка, да не ги доведат до реорга­низация, да не доведат нещата до промяна на системата, която най-очевидно все повече и повече се компрометира в нашите очи. В Америка, където започва да се ражда нашата нова подраса, ние виждаме да се засилва едно интересно посочване на възможността да се организира индустрията, което макар и основано за момент върху напълно антисоциални теории, все пак крие в себе си възможността да стане по-късно една ор­ганизация, която да облагодетелства цялото човечество. Говоря за преминаването на конкуренцията в тръстови организации, в които голяма част от конкуренцията намира своя край и в които се организират широки области на производството. Съгласна съм, че тези нови крупни организации облагоде­телстват само малцината, които притежават контрола, но все пак те посочват метода, по който трябва да бъде организирано произ­водството за доброто на всички, а не само на малцина. И когато видим тази система, когато видим индустрията стигнала до една точка, откъдето по-нататъшният прогрес по същия път е невъзможен, тогава ние виждаме, че е назряло времето за една нова обществена на­редба, за един нов тип цивилизация, а тъкмо това показва явяването на една нова подраса, а в същото време изисква, по свидетелството на миналото, и явяването на един Миров Учител.

Тази безизходица ние наблюдаваме не само в пределите на работническия въпрос. Същото чувство - че сме изхарчили нашите стари методи и се нуждаем от ново начало, за да може прогресът да продължава - ние изпитваме и по много други линии на човешката мисъл и дейност. Тази безизходица се вижда също и в областта на изкуствата, където старите идеали угасват и където се правят опити да се създадат нови форми на изкуството, нови схващания за хубавото, които да могат да удовлетворяват постоянно растящите стремежи на човека. Тази безизходица съществува не само в областта на индустрията и изкуствата, но също и в науката. Там също се чувства, че е необходима нова изходна точка, защото старите методи са изхабени, та не е възможен никакъв по-нататъшен прогрес. Прочее, настъпил е краят по всички посоки. Но там, където има край, има също и начало. Защото човешката раса не е достигнала своя апогей. Човечеството не е свършило обширната си еволюция. Ако някои неща увяхват, то е за­щото други са готови да се разцъфтят. Ако някои неща изчезват, то е, защото на тяхно място идват други. Ония знаменити думи в Евангелието: „Ето! Аз създавам ново Небе и нова Земя" - ето думите, които днес се чуват от всички умиращи неща, защото животът е вечен, макар формите да западат и изчезват. Защото сме виждали това толкова пъти в миналото, защото констатираме същите признаци в настоящето, затова виждаме, че нашата велика цивилизация - а тя наистина е велика - дава признаци, че вече е извършила своята работа, определена й от историята. И това е пак един от доводите, който ни кара да вярваме в идването на един Учител. Понеже в миналото такива признаци са предсказвали Неговото идване тогава, затова, в сегашно време ние гледаме на тях също като на предизвестници на такова идване и днес.