Преглед на печата -26 октомври 2010 г

• 
  И бизнесът регистрира положителни сигнали
  

Работниците от първа и втора категория труд ще получават пенсия след 1 януари следващата година от специален фонд в НОИ. Държавата е категорична, парите трупани 10 години в частните професионални фондове ще се прехвърлят към фонд „Ранно пенсиониране”. Според работодателите обаче, това ще засегне цялата икономика и работниците.

Държавата иска да гарантира, че хората ще получава достойни пенсии. Така социалният министър Тотю Младенов аргументира намерението.

Тотю Младенов: „Ако предположим, че лицето има пълен период на осигуряване, т.е. 120 вноски на максималния осигурителен доход, те трябва да получат 194 лева месечно пенсия, ако срокът на получаване е 11 години. В същото време, ако това лице се пенсионира от държавното обожествено осигуряване, както до този момент това става вече 10 години, те получават пенсия 465 лева.”

Според работодателите, ще бъдат засегнати и банките от прехвърлянето на парите от професионалните пенсионни фондове към Националния осигурителен институт.

Евгени Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците: „Голяма част от активите на тези пенсионни фондове са и в депозити в банките. Когато започне секвестиране на тези пари, задавате ли си въпроса какво ще се случи с вашите депозити в тези банки?”

Управителят на осигурителния институт Христина Митрева увери, че активите на професионалните фондове ще бъдат управлявани добре и няма да има загуби за осигурените.

Христина Митрева: „Ние няма да разваляме активите на фондовете, нито ще теглим пари от банките. Никой не иска апокалипсис в държавата или загуба на активи. Върху тези вноски няма да има удръжки, няма да има такси, няма да има доста други разходи, които в момента се правят във фондовете, защото те си издържат информационни системи.”

Според председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев ще се наруши правото на собственост при прехвърляне на парите от професионалните пенсионни фондове към НОИ.

Божидар Данев: „Може ли в една правова държава с нормативен акт да бъдат отменени сключени договори между работниците и професионалните фондове. Не сме ли изправени пред принудително отчуждаване на собственост?”

Бизнесът предупреди, че е възможно да се стигне и до съдебни искове.

От Международния валутен фонд съветват пенсионната осигуровка да се вдигне с два пункта и още от догодина да се повиши със шест месеца стажът, нужен за пълна пенсия. Оценката на експерти на фонда, които са у нас по покана на министъра на финансите показват, че вече обявените от правителството промени в системата няма да помогнат за трайното решаване на проблемите. Ако реформите са недостатъчни, дефицитът на пенсионната система може да надхвърли 7% от брутния вътрешен продукт.

За да се елиминира натискът върху бюджета е нужно да се предприемат още стъпки, съветва ръководителят на мисията Емануеле Балдачи. В момента парите, които се събират от осигуровки покриват едва 40% от всички пенсии. В специален доклад с различни варианти за стабилизиране на пенсионната ни системата от МВФ препоръчват замразяване на пенсиите до 2012 година, вдигане на осигуровките с 2, а не с 1,8 пункта и още от 2011 година професионалните пенсионни фондове да започнат да изплащат пенсиите за ранно пенсиониране. Балдачи препоръчва и да се затегне контролът върху онези, които взимат пенсии за инвалидност.

• 
  МОМИЧЕТАТА НАПУСКАТ УЧИЛИЩЕ, ЗА ДА СА МАЙКИ
  

Близо 350 на всеки 10 000 ученици от пети до осми клас са напуснали училище през миналата година. Повечето от тях са момичета, а като основна причина посочват семейни причини, в което влиза и желанието да станат майки. Вторият основен тласък децата на възраст от 10 до 13 години да не посещават учебните часове, е нежеланието да учат.

В същото време последната година обрат бележи тенденцията представителките на нежния пол да са по-образовани. Сега вече много повече от половината младежи на възраст 20-24 години с диплома за средно, са момчета.

Това показва анализ, проследил нивото на образование у нас през последните 4 години, разработен от Българската стопанска камара.

Данните сочат още, че едва 59,1 % от нашенци имат завършено средно, което значи, че почти един от двама не завършва дори 12-ти клас. От всичките 27 страни членки на ЕС. България, наред с Румъния и Люксембург, е с най-ниския процент

на хората от 5 до 29 г., които учат. На трето място сме и по среднисти. Цифрите сочат още, че едва всеки четвърти пък е с висше.

Малкият процент на магистрите и бакалаврите обяснява защо най-голямата част от работещите са със средно, което показват и данните на НСИ.

Липса

Това, че сме на опашката по обучение в ЕС, е свързано и с липсата на квалифицирани кадри у нас. Докладът на Българската стопанска камара сочи, че най-много хора работят в сферата на услугите и търговията, а след тях са заетите в групата на професиите, за които не се иска образование.

Специалистите обаче са на мнение, че само след 10 години в ЕС ще се усети глад за 16 млн. работни места, изискващи висока квалификация.

• 
  Камен Колев: Плашим инвеститорите с изземването на пенсионни фондове
  

Идеята на правителството да прехвърли активите и управлението на професионалните фондове към НОИ вся смут сред бизнеса, който веднага изрази в декларация още миналата седмица категорично несъгласие парите, трупани по индивидуалните партиди на хората от втора и първа категория труд, да бъдат вложени в новосъздаден фонд към НОИ. Така според държавата ще се гарантира изплащането на пенсии на всички, които са придобили правото на ранно пенсиониране.

Битката за професионалните пенсионни фондове набира нова сила, защото представители на всички големи организации в бизнеса в страната обединяват усилията си, за да обяснят за финансовите и икономическите вреди от прехвърлянето на личните вноски на хората от най-тежките професии в НОИ.

Погазване на Конституцията ли е въпросното им одържавяване или гаранция, че чиновниците на държавата ще управляват тези пари по този начин по-добре? Това е само един от въпросите към заместник-председателя на Българската стопанска камара Камен Колев.

- Г-н Колев, държавата по-добър стопанин ли ще е на тези средства, от частните фондове?

- Ние смятаме, че държавата няма по-добре да управлява тези средства на осигурените лица, отколкото частния бизнес. Този мит, който се раз-прострира, че в частните дружества се правят услуги, за заплати, за коли и т. н. просто не е верен. От тези средства нито стотинка не излиза за такива административни разходи. Тези вноски, които се внасят от работодателите по индивидуалните партиди на съответния работник или служител, те са точно толкова, колкото са внесени и по-нататък тяхната доходност зависи единствено и само от инвестиционната стратегия на съответния частен фонд. Всъщност основният проблем е, че тези вноски са индивидуални и забележете - те се наследяват! И не е редно те да отиват в един солидарен фонд, от който ще се раздават на калпак, т. е. тук има сблъскване с конституционни принципи.

Има и още нещо, което остана скрито и не се дискутира, и което пряко удря пенсионните дружества и тяхната ефективност и бъдеща доходност. Това е, че вземайки тези активи от тях и прехвърляйки ги в един нов солидарен стълб в НОИ, всъщност ние ги обезкръвяваме и влияем върху тяхната обща инвестиционна стратегия, тъй като тази стратегия всъщност почива на вложения и на очаквана ефективност, доходност на тези средства. Те са по линия на професионалните фондове заедно с останалите средства. Така, че в тази обща инвестиционна стратегия, това ще повлияе негативно върху самите пенсионни дружества.

- Реформа ли е това или просто става въпрос само за една смяна на управляващото дружество, но вече с негативите, за които споменахте?

- Точно това е, че от тази реформа няма да дойдат нови пари, няма да се вдигнат пенсиите, не се очакват такива резултати. Големият проблем е, че тези две категории - първа и втора категория, които са се осигурявали в професионалните фондове, от 17-18% от тях са се осигурявали на пълния период от 10 години и затова в момента средната пенсия там варира от порядъка на 60, 70 до 80 лева. Това е абсолютно недостатъчно, за да може да запълни този луфт до нормалната пенсионна възраст и стаж. Така че Основният проблем е всъщност излизането на светло и стимулирането на внасянето на пенсионните осигуровки. Нашите изследвания го показват, че в областта на пазара на труда, на наемането на работна ръка, сивата икономика е най-широка и в някои сектори достига до 70-80%. Това са хора, които не декларират своите възнаграждения, не внасят пенсионни вноски или ги внасят една голяма част на минималните осигурителни прагове. Това е основният проблем и формата трябва да касае именно излизането на светло на тази част, така че оттам да дойдат приходите на средства. Но има и друга част на реформата, която пък трябва да ограничи разходите и тук работодателските организации сме се обединили около няколко предложения.

- Какви са те?

- Пенсионният фонд да се използва единствено и само за пенсии, а не за социални помощи, тъй като там се изплащат редица помощи, които нямат характер на пенсии. Затова не е ясен нормалният дефицит, който се очаква в областта на пенсионното осигуряване. Необходимо е тези социални плащания да се изведат, така че да стане ясна картината в общественото осигуряване.

- Каква препоръка давате точно за посоката, в която трябва да се търси стабилизирането на пенсионната система?

- Специално работодателските организации сме се обединили около тези 5-6 предложения, които дадохме на правителството. Ние ги отстояваме и ще ги отстояваме. Би следвало да се стигне до някакво общо решение в тристранния съвет. Даже и да не стигнем, тъй като вече времето напредва със сроковете по поправките в Кодекса за социално осигуряване, правителството ще бъде това, което ще вземе решение и то ще носи отговорността, тъй като то е управляващо.

- Синдикатите вече коментираха, че става въпрос за една административна гимнастика, която е подкрепена и от правителствените чиновници. Целта й е много непрозрачна - да бъде придобит контрол върху огромни парични потоци, върху огромни средства в държавата. Какво бихте казали на тази теза?

- Вижте, винаги може да се разсъждава на тази тема, да имаме съответни подозрения, но даже и при съвсем чис-топлътни намерения и стремеж да се направи по-ефективна системата, ние не можем да видим полза от едно такова решение, тъй като това не е реформа и не дава нови пари.

В същото време, затруднява и влошава ефективността на тези средства. Виждате какво влияние оказва и върху фондовия пазар само приказките за едни такива действия на правителството, виждате колко негативно се отразяват това с тези огромни спадове през последните дни на „Софикс" и на другите индекси. Виждате как пазарът отчита самите намерения - дали ги отчита като нещо положително, позитивно като очаквания, или по-скоро в обратния смисъл.

- Остава усещането, че нещо остава скрито за широката част от аудиторията. Това, което вълнува хората е, ще станат ли пенсиите им по-добри след тази стъпка? Вие категорично смятате, че това няма да се случи, така ли?

- Специално за категорийните работници, да -то няма как да се случи. Въпросът е, дали тези събрани до момента 456 милиона лева като минат към НОИ в някакъв солидарен стълб или ще останат в професионалните, частните фондове, това няма да повлияе върху размера на пенсиите, които тези работници трябва да взимат. Това са миньори, летци и т. н. И основният проблем, пак казвам, е разширяването на базата и събирането на повече вноски.

- Какъв ще бъде правилният ход, за да бъде реанимиран интересът на инвеститорите към инвестиционния климат в страната?

- Решението е да се оставят тези средства в професионалните фондове, където според нас те се управляват по-ефективно и ще донесат по-висока доходност. Няма да има тези отрицателни ефекти върху другите играчи на пазар, без да носи полза на самите осигурени лица. Самият факт, че и самата пенсионна вноска се вдига с 1,8% също така оказва своето негативно влияние върху бизнес климата. Така че не бива с допълнителни решения да влошаваме инвестиционния климат в страната и да отблъскваме инвеститорите.

Интервю на радио „Пловдив"

• 
  Национализацията на пенсионните фондове не е решение за намаляване на дефицита в НОИ.
  

Проблемът с дефицита в НОИ е голям, но национализацията на пенсионните фондове няма да го реши. Това каза в предаването „Под лупа” на ТВ Европа зам.-председателят на БСК Димитър Бранков.

През последните години такава практика парите от професионалните фондове да отиват в планиран общ фонд в НОИ не е позната в цяла Европа, подчерта той.

Трябваше да има един гратисен период – от 6 месеца поне, за да се обсъди по-задълбочено ситуацията и едва тогава да се вземе конкретно решение, отбеляза Димитър Бранков.