Съдът спря скандалните критерии на НЗОК за лечение на хепатит С

Фандъкова сезира прокуратурата

Столичният кмет Йорданка Фандъкова ще сезира прокуратурата, за да се установи причината за серията аварии, довели до кризата с парното. Председателят на СОС Елен Герджиков пък предложи и полицията да се включи и да се разгледат версиите за саботаж и престъпна небрежност. И двамата се обявиха за осигуряване на компенсации за останалите на студено абонати.

Междувременно от болница "Св. Анна" заявиха, че никой не ги е уведомил, че ще останат без парно от 17 ч. на 8 февруари. В момента болницата се топли основно с климатици и калорифери. Водата се преварява като на полеви условия. Опасенията на МБАЛ са как ще успее да покрие сметките за електроенергия през следващия месец.

Хора, пътища и дупки

- Заместник-министърът на здравеопазването д-р Атанас Кундурджиев е определен за председател на Комисията по прозрачност по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, с които се регулира ценообразуването на тези продукти.

- От надзорния съвет на Националния осигурителен институт са освободени Зорница Русинова, Адам Персенски и Филип Кирев. Новите членове са министърът на труда и социалната политика Гълъб Донев, заместник-министърът на здравеопазването Галин Каменов и главният секретар на Министерството на икономиката Владимир Туджаров.

Държавата плаща за поръчки 18.5 млн. лв. на ден

Покрай смяната на Властта темата за обществените поръчки напоследък стана актуална. Но те Вървят всеки ден, дори всеки час, през тях изтичат милиарди левове и често има скандали, обвинение, откровени лъжи, както и обещания за ревизии и проверки. Казано иначе, от основно средство за борба с корупцията публичните търгове са се превърнали в основно средство за източване на хазната.

Ето защо, когато новите министри, пък били те и служебни, правят заявки да разровят нещата, би било добре да се фокусират не само върху последните процедури, а да погледнат и по-назад.

В регистрите определено има какво да се види - през 2016-а държавата, общините и техните търговски дружества са сключили над 20 хил. договора чрез обществени поръчки. Тяхната стойност надхвърля 6.7 млрд. лв., които са дадени на повече от 26 хиляди изпълнители и подизпълнители. Това прави по над 56 поръчки на ден за средно 18.5 млн. лева! Колкото и внушителни обаче да са тези числа, истината е, че миналата година е една от най-слабите по отношение на публичните харчове. През 2015-а бяха разпределени с 200 млн. лв. повече, през 2014-а с 800 млн. лв., а рекордна е била 2013-а, когато властта е разпределила чрез обществени поръчки над 8 млрд. лева. Разбираемо, намалял е и броят на търговете -с 10% спрямо миналата година и с 20 на сто спрямо 2014-а.

Любопитно е, че парите са по-малко, въпреки изсипания един милиард за саниране. Както е известно, изпълнителите на ремонтните работи по многофамилните сгради се избират от общините именно чрез публични конкурси и договорите с тях влизат в споменатата статистика. Тоест, ако я нямаше щедростта на кабинета "Борисов" към строителните фирми, резултатите при поръчките щяха да са още по-слаби.

Впрочем това не бива да ни учудва - през 2016-а изпаднахме в своеобразна дупка между двата програмни периода на ЕС. Тогава чиновниците можеха да харчат единствено остатъците от стария програмен период, тъй като новите оперативни програми се забавиха и на практика тръгват едва сега. Липсата на милиардите евро от Брюксел не позволи на министрите, кметовете, шефовете на агенции и всякакви други началници да провеждат търгове за строителство, доставки и услуги. А държавни пари за такова харчене - с изключение на тези за санирането, почти нямаше - просто огромната част от бюджета отиде за неинвестиционни цели като социални плащания, заплати и т.н. На практика отново се потвърди, че еврофондовете са от жизнена важност за поръчките и точно затова през 2017-а може да се очаква сериозно увеличение на броя им.

Междувременно се появи анализ на Института за пазарна икономика за случващото се в този сектор през последните девет години. Според него, откакто през 2007-а бяха създадени обществените търгове, до 2015-а държавните структури у нас са изхарчили над 60 млрд. лв. за близо 200 хиляди процедури. Ако към тях прибавим и данните за 2016-а, то сметката набъбва на почти 67 млрд. лева. Само че анализът разкрива и други, по-малко известни и доста интересни факти. Например най-скъпият договор в изследвания период е за превоз на пътници и е спечелен от БДЖ. Поръчката е дългосрочна - за 15 години, а стойността й е 4.6 млрд. лева. Самият контракт е подписан на 25 юни 2009-а - два дни преди да бъде сменено правителството на тройната коалиция.

Сред компаниите, спечелили най-много и най-скъпи поръчки, се класират и няколко доставчика на лекарствени продукти и медицинска апаратура.

Не е за пропускане и констатацията на експертите на ИПИ за една своеобразна концентрация - само 10% от изпълнителите на обществени поръчки (близо 2 хиляди) са спечелили общо 120 хиляди процедури - което е 71% от общия брой на подписаните договори. Стойността на спечелените от тях търгове пък дори е още по-внушителна - 53 млрд. лв., или 85% от общата сума по всички контракти. При това в случая става въпрос само за самостоятелни изпълнители. Ако се прибави и участието на различните фирми в консорциуми, посочената концентрация става още по-голяма. Между другото, тя е валидна и за самите възложители, като 10% от тях са сключили 122 хиляди, или 73% от всички договори. А общата стойност на възложените дейности е 55 млрд. лв., което представлява 90% от сумата на всички подписани договори през 2007 - 2015-а.

Така наречените отворени данни (open data) за поръчките разкриват и кои са най-големите възложители по обем на контрактите. Начело излиза Министерството на транспорта, следвано от Агенция "Пътна инфраструктура", "Метрополитен" - София, и Националната компания "Железопътна инфраструктура". "АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ "Марица-изток 2" също влизат в Топ 10. Там са и две общини - Столичната и Варненската. В категорията "местна власт" до най-големите градове по харчове се нарежда и Несебър. Иначе София е сключила договори за 1.723 млрд. лв., Варна - за 1.131 млрд. лв., Бургас - за 748 млн. лв., а Пловдив е "завъртял" 498 млн. лева.

Трябва да се знае обаче, че обществените поръчки бяха въведени по искане на Европейския съюз. Поради тази причина изнесените данни са за времето след 2007-а. Преди това държавните и общинските разходи бяха обвити в тайна и договорите се сключваха на четири очи. Съответно изборът на изпълнители бе изцяло по субективната преценка на съответния министър, кмет или друг голям шеф.