491
научила за тях. Говорих му за недостойните маневри на госпожа д’Епине с цел да улови най-безобидните писма,
които ми е писала зълва й. Пожелах той да узнае тия подробности от устата на лицата, които тя се бе опитала да подкупи. Терез му разказа точно как бе станало това. Но как се смаях, когато дойде ред на майката и когато тя
заяви и неотстъпно повтори, че не знаела нищо по този въпрос!
Изрази се точно така и през цялото време поддържаше същото. Само преди четири дни бе признала лично на мене, а сега ме изобличава в лицето, пред моя приятел!
Това нейно държане ми се стори решаващо и аз осъзнах остро колко съм бил неблагоразумен, като съм държал толкова дълго до себе си подобна жена. Не я обсипах с нападки. Едва благоволих да й отправя няколко презрителни думи. Дадох си сметка
колко много дължа на дъщерята, чиято неподкупна честност бе в противовес с недостойната низост на майката. Но още в същия миг взех решението си относно бабичката и чаках само сгоден случай, за да го приведа в изпълнение.
Този случай се представи по-рано, отколкото очаквах.
На 10 декември получих отговора на госпожа д’Епине на предишното ми писмо. Ето съдържанието му:
Сподели с приятели: