Превод на български език – Иван Маринов редактор на превода – Донка Маринова
Изтегляне 1.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Радост
- Удивление
- Дистрес
- Отвращение
- Презрение
- Страх
- Чувство за вина
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОСНОВНИТЕ ЕМОЦИИКъм основните или фундаменталните емоции К. Изард, считайки ги за вродени, отнася следните: ИнтересътИнтересът е избирателно отношение на личността към даден обект, в зависимост от неговото жизнено значение и емоционална привлекателност. В началото интересът на детето има неопределен характер, той е непроизволен, стихиен. След това, когато се задълбочи и утвърди, може да се превърне в потребност. С годините интересите на детето стават все по-устойчиви. В зависимост от обекта, те могат да прераснат в привързаност и, колкото е по-силен интересът, толкова по-дълго време се запазва привързаността. Затова е трудно да се оцени огромното значение на интереса както за развитието на личността, така и за междуличностните отношения. Интересите на хората се характеризират с постоянство и сила. Силният и устойчив интерес подбужда детето и по-възрастните към активност при преодоляване на препятствията, свързани с обучението или работата, едновременно с това правят дейността приятна. За съжаление, препоръки за това, как целенасочено да се формират интересите, как да се използват за развитието на интелекта и емоционалната сфера все още са недостатъчно разработени в съвременната психология. За да характеризираме интереса по време на занятията по психогимнастика, ние използвахме старината игра на живи картини. Децата се вглеждаха в далечината, слушаха, наблюдаваха, следяха. Неподвижните пози на живите картини се допълваха с подвижни игри с въображаеми предмети. Особено полезни за децата са етюди, имитиращи способността за съсредоточаване, особено при онези, при които има нарушения в концентрацията на вниманието и дефекти при разбирането на емоционалните изражения (деца със задръжки, с ранен детски аутизъм, изоставащи в развитието си). РадостИзражението на радост се разпознава веднага. При радостта лицето разцъфтява от усмивката: ъгълчетата на устните се опват нагоре, около очите се образуват бръчки. Радостта се познава и има свой израз още от ранното детство, а това помага на детето много рано да установи междуличностни контакти. Радостта не само прави по-трайни социалните връзки, но усилва и възприемането, увеличава мотивацията, подсилва увереността и мъжеството, тя може да успокои, да отвлече вниманието. Не може да се предизвика радост чрез волево усилие, но, поставяйки детето в определени ситуации, лесно може да го заредиш с чувството на радост. На занятията по психогимнастика децата максимално използваха изразителни движения, което предизвикваше у тях усещането за щастие, стимулираше се въображението. Усещането за радост в повечето случаи се появява ката следствие от събития, от преодоляване на нещо, като резултат от стечения на обстоятелства и затова по тази причина в психогимнастиката етюдите и игрите за изразяване на радост са построени на принципа на антитезата: страдание – удоволствие, борба – радост от победата. Задържането на проявите на радост като се усвояват механизмите на подтискане не е безразлична на организма, затова по време на психогимнастиката на децата често се предлагаше да влизат в ролята на клоуни, чиито образи оправдаваха и прекалено гръмкия смях на децата, и тяхната прекалена двигателна възбуда. УдивлениеУдивлението е кратковременна и не съвсем определена емоция. На занятията по психогимнастика едно шестгодишно момиче каза: «Хората се удивляват, когато стане чудо.» Действително, външна причина за удивлението трябва да бъде нещо внезапно, неочаквано. Ситуациите, които са причина за удивление, след това предизвикват негативна или положителна окраска на чувствата. Обикновено емоциите се подреждат в следната верижка: удивление – радост – интерес; удивление – срам – страх. Още в петмесечна възраст детето достига умствено развитие достатъчно, за да е способно да се удивлява. Емоцията на удивлението настъпва бързо, но и бързо отминава. К. Изард пише, че «удивлението изпълнява функциите за извеждане на нервната система от онова състояние, в което се намира в даден момент и приспособяването и към новите условия.» Понеже мимиката на удивлението е много ярка и лесно се възпроизвежда (широко отворени очи и уста), то етюдите за изразяване на тази емоция са уместни в първите занятия по психогимнастика с деца, изоставащи в психическото развитие, трудно разпознаващи емоциогенните ситуации и мимическите прояви на емоциите.
Произволно детето може да имитира тъжно настроение от четиригодишна възраст. Етюдите, изразяващи страдание и печал са подходящи за използване с психотерапевтически цели. За да повишим настроението на детето на занятията по психогимнастика, използвахме похвати, предложени от В.М. Бехтерев (1916). Отначало предложихме на детето да послуша музика и да изобрази емоция, близка до душевното му състояние, след това на същото занятие или на следващите преминахме към слушане на музика и изпълнение на мажорно украсени роли. Хиперактивните деца се обучаваха, обратно, чрез проиграване на етюди с тъжно съдържание. Целта беше да се приучат да разбират и съчувстват на другите натъжени деца. ОтвращениеОтвращението при детето отначало идва с приемането на ястие с лоша миризма и неприятен вкус, което предизвиква гадене. Бебето прави с езика лодчица, плюе и отвръща глава. Отвращението често предизвиква гневна реакция и я оправдава. Още от петгодишно детето може да прояви отвращение и към себе си. Разбирането, че към теб изпитват отвращение е мъчително за човека и води до дистрес или агресия. Ако в групата има дете, което не може да контролира освобождаването на изпражненията, то грижещият се за него възрастен трябва да сдържа мимиката на погнуса, още по-важно е да не бъде агресивен дори в думите си. Отвращението от себе си понижава чувството за достойнство и собствена ценност, води към депресия. Отвращението от себе си може да доведе до опит за самоубийство. Много точно е изобразил емоцията на отвращение в някои свои приказки X.Х. Андерсен. Сюжетите им помагат на децата не само да покажат на лицето си емоцията на отвращение, но и да се поставят на мястото на тези, от които се гнусят. Децата от 4-5 годишна възраст могат частично да имитират емоцията на отвращение. Някои етюди във II част на «Психогимнастика» са насочени към омекотяване на емоциите на отвращение, предизвикани от страха да не се изцапаш или заразиш с някоя болест. ГнявН. Вагнер пише за яростта като висша степен на гнева, който при човека се изразява със свъсени вежди, издути устни, издадена напред долна устна, стиснати юмруци и силна жестикулация. При по-силен взрив на гняв тези симптоми се променят, очите изскачат от орбитите и блестят. Лицето почервенява. Разширените ноздри треперят, дишането е затруднено. Гласът става хриплив. Устата значително променя формата си. Тя се изтегля на една страна, при което един от зъбите се оголва. Появява се слюнка. Косите настръхват. Дори през втората година от живота си децата могат да различават усмивката от мимиката на заплахата. В предучилищна възраст децата често бъркат понятията «силен» и «разгневен». Нито децата, нито възрастните могат да възпроизведат адекватно гнева поради факта, че в него преобладава вегетативният компонент. Заедно с това резултатите от клиничните и експерименталните изследвания предупреждават, че неспособността продуктивно да се възпроизведе справедлив гняв води до нарушаване яснотата на мисълта, до «блокиране» на отношенията с други хора, до психосоматични заболявания. (К.Г. Изард, 1980).
При децата, които изпитват чувство за превъзходство над другите, емоцията на презрението може да се прояви като пренебрежение към слабите, спокойните деца. Пренебрежението към другите у детето се изразява с мимика (цупене на веждите, свиване на носа, отпускане на ъгълчетата на устата) и с действия (отблъскване, стремеж да се обиди отблъснатия със закачка, да бъде изтикан от територията, която той смята за своя). Често задача на психогимнастиката е изменението на микросоциалния статус на отхвърлените деца. За тази цел се използват инсценировки от приказките на Х. Андерсен.
На петмесечна възраст у децата често възниква страх срещата с непознати хора, при появата на необичайни предмети, при необичайна ситуация. След 2-3 година децата обикновено се боят от животните. След третата година много деца се страхуват от тъмнината. Ц.П. Короленко и Г.Ф. Фролова (1975) отбелязват, че възникването на страха от тъмнината съвпада с периода, когато у детето се развива сферата на въображението. При доста възрастни, между впрочем, също се наблюдава засилване на въображението, когато се намират на тъмно. Децата не могат да отделят измислицата от реалността и понякога започват да се плашат от героите в приказките – Змея, Баба Яга и др. След 6-7та година децата се страхуват от пожар, от животните, от нещастие с близките, от катастрофи. След 8-та година се появява и страхът да умрат или това да се случи с близки хора. Тези детски страхове обикновено са характерни за тази възраст, но те могат да предизвикат агресивни прояви, нервиране, разстройство на съня, на речта, на общуването, могат да се наблюдават дори и патологични прояви. Нито децата, нито възрастните не умеят адекватно да имитират изражения на страх. Възможно е твърде рано децата несъзнателно да се «заразяват» от страха на други деца. Едва след 5та година, обаче, детето осъзнава, че другото дете се страхува. В някои изследвания (М.Ч. Расщевска, 1986 и др.) се посочва, че при децата със забавено развитие и децата-олигофрени се забелязва недостиг на положителни преживявания за сметка на силно развити емоции на страха и гнева, което влияе неблагоприятно на тяхното поведение, спъва по-нататъшното развитие на емоционално-волевата сфера. Затова етюди и игри с бурно изразяване на чувство на страх имат психотерапевтично значение за такива групи деца, както и за децата-невротици, чиито болезнени отклонения се дължат на страха. Възпитаването на устойчивост към страха много успешно се осъществява не само чрез проиграване на подходящи етюди и игри, а и чрез рисуване на страховете. СрамСрамът (срамежливостта) е най-мъчителната социална емоция, надстроена над вродения страх. Срамуващият се се бои да не осъдят поведението му, съжалява за извършената постъпка, осъжда поведението си, изпитва неудовлетвореност от себе си. Срамът се формира при децата между 3 и 5 година и се изживява от тях като страх от осъждане. Срам го е не само заради себе си, но и заради другите. В началната училищна възраст детето може да се срамува заради своите близки хора, ако тяхното поведение е недостойно. Още след петата година детето може да разбира, че другият се срамува. Свенливостта и притеснението имат тясна връзка със срамежливостта. Някои учени считат, че това са различни прояви на една и съща емоция. Наистина, стеснителните хора са изключително чувствителни към социалната оценка. Вътрешните им преживявания се фокусират върху неприятни за тях ситуации, върху оценката на другите за тях, усещат се непълноценни и неадекватни. Дори само при споменаването на унизителна постъпка, при тях се наблюдават физиологични реакции: сърцебиене, изчервяване на кожата, понякога и стомашни спазми. Характерно за притеснителните хора е реакцията на избягването, неспособността да установят контакт с други само при мисълта, че могат да се засрамят. Заедно с това емоцията на срамежливостта води до развитие на самосъзнанието и самоконтрола. Преодоляването на емоцията на срамежливостта спомага да се постъпва така, че да се запази чувството за самоуважение. На занятията по психогимнастика децата в минути на душевно откровение понякога си признаваха, че дълго помнят изживяно чувство на срам.
Етюдите за изразяване чувството за вина могат да се използват, за да се преодолее невротичното напрежение, в чиято сърцевина лежи това преживяване, често неосъзнавано от детето. Чрез игровата ситуация се извършва отъждествяване, след това преживяване и «отживяване» (термини на Дж. Морено) на чувството за вина, което оказва лечебно влияние на децата-невротици. При децата със забавено психическо развитие и при дебилните деца, етюдите помагат да се развива изразната моторика, да се опознават приетите в обществото правила и адекватно да се реагира на тях. Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 1.52 Mb. Сподели с приятели:
|