Приложение към довос



страница8/12
Дата06.04.2017
Размер1.84 Mb.
#18551
ТипДоклад
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

Сокол скитник (Falco peregrinus). Широко разпространен вид, но никъде не е многоброен. Обитава проломи, дефилета и скални масиви от морското равнище до алпийски райони. При миграции и зимуване се среща и в други биотопи. Соколът скитник е застрашен вид в България, включен в съответната категория в “Червената книга на република България”. Представителността на вида в зоната е с категория “C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Трасето на ИП преминава през терени, които не са подходящи за обитаване на вида. Хищна птица с бърз и маневрен полет. Рискът от сблъсък се контролира от монтираната защитна мрежа на моста. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;

  • Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria). Видът е приоритетен за опазване застрашен от изчезване (ЗБР, Прил. 2), защитен на територията на цялата страна (ЗБР, Прил. 3). Размерът на популацията в страната е 4000-10000 двойки, със стабилни тенденции в разпространението и числеността (слабо нарастваща). С петнисто разпространение в цялата страна и по-плътно в Източни Родопи, Странджа и др. Обитава и гнезди основно по-горещи и сухи терени, обрасли с храсталаци. Видът е силно пластичен по отношение на заемане на съседни ареали. Околните терени са от същия характер като на ИП. Представителността на вида в зоната е с категория “C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Дребна пойна птица, а рискът от сблъсък се контролира от монтираната защитна мрежа на моста. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;

  • Ръждива чапла (Ardea purpurea). Обитава бреговете на езера и реки, най-често обрасли с растителност. Не се среща сред големи горски масиви. Защитен от закона вид. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец”, е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е “незначителен”, спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП няма да отнеме гнездови местообитание на вида. Едра водолюбива птица, не гнезди в близката колония. Рискът от сблъсък се контролира от монтираната защитна мрежа на моста. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;

  • Осояд (Pernis apivorus). Предпочита планински и високи области. Видът е включен в Червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC) и в Приложение 1 на Директива за птиците на ЕС. На територията на България е защитен от закона вид. Представителността на вида в зоната е с категория “C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП. Трасето на ИП преминава през терени, които не са подходящи за обитаване на вида. Хищна птица с бърз и маневрен полет. Рискът от сблъсък се контролира от монтираната защитна мрежа на моста. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;

  • Малкия нирец (Mergus albellus). Гнезди в цепнатини и дупки в дърветата. Представителността на вида в зоната е с категория “C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП. Среща се единствено по време на зимните месеци. Поставянето на защитна мрежа ще допринесе за изключване от сблъсъци. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;

  • Белоока потапница (Aythya nyroca). До средата на 90-тe години са известни 20 гнездови находища с 100–150 двойки. Гнездовата популация варира от 150 до 230 двойки. Обитава по-плитки рибарници, блата и микроязовири с мозаечно разположена растителност или големи тръстикови масиви с малки водни огледала и канали, с полегати брегове и тинести плитчини и хидрофитна растителност. По време на миграции – разнообразни влажни зони. При зимуване – езера, язовири и малки морски заливи по Черноморското крайбрежие. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец” е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е “незначителен”, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП. Поставянето на защитна мрежа ще допринесе за изключване от сблъсъци с отделни индивиди. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;

  • Поен лебед (Cygnus cygnus). Обитава крайбрежните участъци на езера, язовири и големи реки, като понякога можем да го срещнем и в близост до соленоводни басейни. В България е защитен вид. Представителността на вида в зоната е с категория “B”, т.е. размерът на популацията му е между 2 и 15% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП. Среща се единствено по време на зимните месеци. Едра водолюбива птица, избягва населени места, а монтирането на защитна мрежа изключва навлизането й на пътното платно. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;

  • Бял щъркел (Ciconia ciconia). Представителността на вида в зоната е с категория “C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Едра водолюбива птица, обитава населени места, а монтирането на защитна мрежа изключва навлизането й на пътното платно. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;

  • Черна каня (Milvus migrans). На територията на България е рядък и защитен от закона вид. Представителността на вида в зоната е с категория “C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП. Трасето на ИП преминава през терени, които не са подходящи за обитаване на вида. Хищна птица с бърз и маневрен полет. Рискът от сблъсък се контролира от монтираната защитна мрежа на моста. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;

  • Червеногуш гмурец (Gavia stellata), Обитава морски крайбрежия, рядко по големи вътрешни водоеми. Представителността на вида в зоната е с категория “A”, т.е. размерът на популацията му е между 15 и 100% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП. Обитава изцяло водни обекти, по време на полет лети ниско на къси разстояния. Рискът от сблъсък се контролира от монтираната защитна мрежа на моста. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;

  • Голяма бяла чапла (Egretta alba) – Обитава бреговете на езера и реки, най-често обрасли с растителност. Защитен от закона вид. Представителността на вида в зоната е с категория “B”, т.е. размерът на популацията му е между 2 и 15% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП. Среща се по време на зимните месеци. Поставянето на защитна мрежа ще допринесе за изключване от сблъсъци с отделни индивиди. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;

  • Малка бяла чапла (Egretta garzeta). Обитава блата, езера, микроязовири, канали на напоителни системи, оризища, рибарници, както и равнинни гори, понякога отдалечени от влажни зони. Представителността на вида в зоната е с категория “С”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП, по брега на язовира и прелитащ ниско над водната повърхност. През периода на наблюдение са видени в рамките на едно денонощие не повече от 6 птици. При хранене птиците се придържат изключително до водната повърхност, близо до гнездата. Колонията, в която гнездят е отдалечена на повече от 3 км от моста. Поставянето на защитна мрежа ще допринесе за изключване на сблъсъци с отделни индивиди. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;

  • Гривеста чапла (Ardeola ralloides) – Обитава разнообразни сладководни водоеми с обилна растителност и влажни равнинни гори. Представителността на вида в зоната е с категория “С”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП, по брега и над водната повърхност на мястото определено за премостване на язовира. При хранене птиците се придържат изключително до водната повърхност, близо до гнездата. Колонията, в която гнездят е отдалечена на повече от 3 км от моста. Поставянето на защитна мрежа ще допринесе за изключване на сблъсъци с отделни индивиди. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;

  • Нощна чапла (Nycticorax nycticorax). Обитава заблатени места или територии с висока дървесна растителност. Представителността на вида в зоната е с категория “С”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП, по брега и над водната повърхност на мястото определено за премостване на язовира. При хранене птиците се придържат изключително до водната повърхност, близо до гнездата. Колонията, в която гнездят е отдалечена на повече от 3 км от моста. Поставянето на защитна мрежа ще допринесе за изключване на сблъсъци с отделни индивиди. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;

  • Къдроглав пеликан (Pelecanis crispus). Къдроглавият пеликан е вид от Световния червен списък на Световния съвет за защита на природата (IUCN), включен в категория “Уязвим” (VU). Европейската му гнездова популация е оценена на 1600 – 2000 двойки, а тази в България е от 49 – 128 двойки, гнездящи единствено в резерват “Сребърна”. Мигриращата популация в България представлява 37% от европейската прелетна популация на вида (Костадинова, 2007). Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец”, е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е “незначителен”, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Предвидената защитна мрежа няма да позволи навлизането на птиците в обсега на трафика от автомобили. Едра водолюбива птица. Видът не е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП и в района на язовир “Студен кладенец”. Водните площи, намиращи се в района на ИП, биха дали възможност за обитание на вида само по време на миграция. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;

  • Черен щъркел (Ciconia nigra). Ловните му територии се състоят от потоци, рекички, блата, както и ливади с ниска растителност. Представителността на вида в зоната е с категория “В”, т.е. размерът на популацията му е между 2 и 15% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Територията на трасето не предоставя благоприятен биотоп за гнездене на вида. По време на терените проучвания видът е наблюдаван главно по течението на река Арда. Едра водолюбива птица, търси храна по поречието на реката и околните водоеми. Предвидената защитна мрежа няма да позволи навлизането на птиците в обсега на трафика от автомобили. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;

  • Градинска овесарка (Emberiza hortulana) – Вид от Приложения 2 и 3 на ЗБР, с категория на застрашеност “SPEC 2 Изтощен” в Европа. Националната популация е в рамките на 25000-75000 двойки, като тенденциите в разпространението и числеността на вида са стабилни. Среща се почти в цялата страна (без средно- и високопланински територии и райони с преобладаващо зеленчукопроизводство), С висока плътност в Източни Родопи. Обитава и гнезди основно в обширни пространства, обрасли с храсталаци и тревни съобщества и широколистни листопадни гори. Представителността на вида в зоната е с категория “С”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Дребна пойна птица, обитава синори, храсти и дървета извън населени места. Предвидената защитна мрежа няма да позволи навлизането на птиците в обсега на трафика от автомобили. В близост до територията на ИП видът не е установен като гнездящ но терените в съседство предоставят подходящи условия за обитаване на вида. Реализацията на ИП ще доведе до пряко отнемане на гнездови местообитания, но околните терени са от същия характер като на ИП. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;

  • Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus). През периода 1995–2000 г. среднозимната численост е варирала от 7000 до 13 000 птици. Обитава заливни островни гори в поречието на Дунав и Марица, големи тръстикови масиви в крайдунавски и крайморски езера. Представителността на вида в зоната е с категория “С”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. По време на теренните проучвания, видът е наблюдаван на територията на язовир “Студен кладенец” с численост от 1-3 бр. птици. Водните площи намиращи се в района на ИП не предоставят необходимите условия за гнездене на вида. Придвижва се плавайки или близо над водната повърхност. Птицата е с малки размери, а предвидената защитна мрежа няма да позволи навлизането на птиците в обсега на трафика от автомобили. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;

  • Скален орел (Aquila chrysaetos). Обитава гористи и планински местности. Включен е в Червения списък на световно застрашените видове (IUCN Red List) – Незастрашен (Least Concern LC) и Директива за птиците на ЕС – Приложение 1. На територията на България е рядък и защитен от закона вид. Близо 150-те двойки населяват територията на нашата страна. Видът не е наблюдаван по време на полевите проучвания. Представителността на вида в зоната е с категория “С”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Трасето на ИП преминава през терени, които не са подходящи за обитаване на вида. Едра хищна птица. Рискът от сблъсък се контролира от монтираната защитна мрежа на моста. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;

  • Вечерна (червенонога) ветрушка (Falco vespertinus). Червеноногата ветрушка е включена в Световния червен списък под категория “Полузастрашен” (NT). В страната видът гнезди извънредно рядко. Представителността на вида в зоната е с категория “С”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е наблюдаван по време на полевите проучвания. Трасето на ИП преминава през терени, които не са подходящи за обитаване на вида. Дребна хищна птица с бърз и маневрен полет, ловува в открити пространства често заставайки в полет на едно място. При гнездене се придържа около избраното място. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;

  • Белошипа ветрушка (Falco naumanni). Обитава скали и земни стени във вътрешността на страната, в миналото – и в населени места и крайречни стари дървета. Колониален вид, гнезди в ниши, площадки или кухини в сгради или дървета. Представителността на вида в зоната е с категория “A”, т.е. размерът на популацията му е между 15 и 100%, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е наблюдаван по време на полевите проучвания. Трасето на ИП преминава през терени, които не са подходящи за обитаване на вида. Дребна хищна птица с бърз и маневрен полет. При гнездене се придържа около избраното място. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;

  • Червена каня (Milvus milvus). Червената каня е включена в Световния червен списък под категория “Полузастрашен” (NT). В България се среща рядко само по време на миграция с единични птици, основно по черноморското крайбрежие. Теренът на ИП е отдалечен на повече от 200 км от Черно море. Представителността на вида в зоната е с категория “C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП. Трасето на ИП преминава през терени, които не са подходящи за обитаване на вида. Хищна птица, преминава през страната само по време на миграция. Вероятността да се види в района е много малка. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;

  • Малък орел (Hieraaetus pennatus или Aquila pennata). Включен в червения списък на световно застрашените видове (IUCN Red List) – Незастрашен (Least Concern LC). Представителността на вида в зоната е с категория “C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Малкият орел не е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП. ИП преминава през терени, които не са подходящи за обитаване на вида. Хищна птица, ловува в открити пространства като се спуща от много високо. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;

  • Малък креслив орел (Aquila pomarina). Природозащитен статус – включен е в Червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC). На територията на България е защитен от закона вид. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец”, е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е “незначителен” спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП. ИП преминава през терени, които не са подходящи за обитаване на вида. Хищна птица, ловува в открити пространства близо до водни площи. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;

  • Ливаден блатар (Circus pygargus). Обитава обширни открити местности. Видът е включен в Червения списък на световно застрашените видове (IUCN Red List) – Незастрашен (Least Concern LC). В Европа и България е включен в Червената книга вид. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец” е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е “незначителен” спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП. Хищна птица, ловува в открити пространства близо до земната повърхност. Не навлиза в населени места. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. ИП преминава през терени, които не са подходящи за обитаване на вида.

  • Белоглав лешояд (Gyps fulvus). В Източни Родопи се среща по скалисти места. по р.Арда между Кърджали и Маджарово: 1 гнездяща двойка през 1978 г., до 1985 г. 1-4 гнездящи двойки, през 2005 г. 36 гнездящи двойки. Известни са и единични гнезда (включително до пътища). Мършояден, зависим от свободно пасящи домашни животни и от ветеринарно-санитарното обслужване. Представителността на вида в зоната е с категория “A”, т.е. размерът на популацията му е между 15 и 100% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е забелязан по време на полевите проучвания. Трасето на ИП преминава през терени, които не са подходящи за гнездене на вида. На изток от трасето на ИП в района на и под стената на язовир “Студен кладенец” има гнездящи двойки от вида. Преминаването на предвиденото трасе няма да отнеме територии на видове, с които се хранят лешоядите, и няма да повлияе върху хранителната база предвид спецификата на хранене на вида, а имено с умрели животни. Много едра птица, търси храна реейки се с часове. Много е плашлива и избягва населени места. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;

  • Тръстиков блатар (Circus aeroginosus). Видът е включен в Червения списък на световно застрашените видове (IUCN Red List) – Незастрашен (Least Concern LC) и в Приложение 1 на Директива за птиците на ЕС. На територията на България е защитен от закона вид. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец”, е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е “незначителен”, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП. Хищна птица, ловува в открити пространства близо до водната и земна повърхност. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. ИП преминава през терени, които не са подходящи за обитаване на вида.

  • Орел змияр (Circaetus gallicus). Прелетна птица, гнезди в България. Включена е в Червения списък на световно застрашените видове (IUCN Red List) – Незастрашен (Least Concern LC) и в Приложение 1 на Директива за птиците на ЕС. На територията на България е защитен от закона вид. Представителността на вида в зоната е с категория “C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП. Едра хищна птица, храни се изключително с влечуги. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. ИП преминава през терени, които не са подходящи за обитаване на вида;

  • Белоопашат морски орел (Haliaeetus albicilla). Обитава райони около реки, езера и морски басейни и океани. Включен в Червения списък на световно застрашените видове (IUCN Red List) – Незастрашен. Европейската популация в последните години достига 5000 - 6000 двойки. В Западна Европа е практически изчезнал, въпреки непрестанните опити за реаклиматизацията му. На територията на България е изключително рядък и защитен от закона вид. Представителността на вида в зоната е с категория “C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП. Въпреки че територията на язовир “Студен кладенец” предоставя подходящи места за обитаване, няма данни за сигурно гнездене на вида. Едра хищна птица. Избягва населени места. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;

  • Черен лешояд (Aegypius monachus). Към 2006 г. се предполага епизодично гнездене на не повече от 2 двойки. Птиците, които се наблюдават в България, гнездят в Гърция и посещават страната при търсене на храна. В резултат на природозащитните дейности и редовните подхранвания, в района на Бяла река и в резерват “Вълчи дол” периодично се наблюдават постоянни групи от 6-8 индивида. Обитава долини на големи реки или язовири с храстови или тревни съобщества, най-характерни в Източните Родопи. Гнезди в рехави колонии или поединично, като изгражда гнездата си най-вече в короната на дървета, рядко върху скали. Храни се с мърша (предимно средни и големи трупове на домашни и диви животни). Представителността на вида в зоната е с категория “A”, т.е. размерът на популацията му е между 15 и 100%, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е забелязан по време на полевите проучвания. Трасето на ИП преминава през терени, които не са подходящи за гнездене на вида. Преминаването на предвиденото трасе няма да отнеме територии на видове, с които се хранят лешоядите и няма да повлияе върху хранителната база предвид спецификата на хранене на вида, а имено с умрели животни. Много едра птица, търси храна реейки се с часове. Много е плашлива и избягва населени места. Със защитната мрежа се ограничава навлизане и вероятен сблъсък с МПС.

  • Каталог: ovos


    Сподели с приятели:
  • 1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




    ©obuch.info 2024
    отнасят до администрацията

        Начална страница