Примамката на сатана джон Бивиър Бъдещето ти зависи от това послание

В Ъ В Е Д Е Н И Е

ВСЕКИ, който е ловил някога животни с помощта на капани, знае, че за да има успех в това начинание, са необходими поне едно от следните две неща: първо, капанът трябва да е поставен на скришно място, за да не може животното, което искаме да уловим, да го избегне; а второто нещо е, че в капана трябва да е заложена примамка, която да привлече животното в смъртоносните челюсти.

Сатана, този убиец на човешки души, прилага и двете стратегии, когато залага своите най-коварни и смъртоносни капани. Те са едновременно и скрити, и заредени със стръв.

Сатана заедно със своите легиони не се набива толкова много на очи, колкото мнозина очакват да бъде. Хитър е и се удоволства в лъжата. Той не се отказва лесно от своите подмолни и лукави действия. Не забравяйте, че може да се преобразява в ангел на светлината. Ако не сме получили мъдрост от Словото Божие, да различаваме правилно доброто и злото, няма да сме способни да разпознаваме капаните на дявола.

Една от най-лукавите и хитри примамки е нещо, което всеки християнин е срещал в живота си – оскърблението. Всъщност, оскърблението само по себе си не е смъртоносно – достатъчно е само да си остане в капана. Но ако се докоснем до него и го погълнем, и започнем да храним сърцето си, тогава чувството на огорчение се настанява трайно в нас. Плодът на оскърбените хора е обида, гняв, ярост, ревнивост, презрение, противопоставяне, огорчение, омраза, завист. Ако ние храним в себе си чувството на огорчение, това може да доведе до обиди, нападки, нараняване, разцепление, разбити взаимоотношения, предателство и преминаване отново в света.

Често онези, които носят огорчение в себе си, не осъзнават, че са попаднали в капан. Понеже са така погълнати от нещастието, което им е причинено, остават напълно слепи за истинското си състояние. Те постоянно спорят. Най-ефективният начин на врага да ни заслепи, е, като ни накара да насочим цялото си внимание върху самите себе си.

Тази книга изобличава смъртоносния капан на сатана и разкрива начина, по който да избегнем тази смъртоносна хватка и да останем незасегнати от нея. Освобождението от чувството на оскърбеност е от съществена необходимост за всеки християнин, защото Исус каза, че не е възможно да не дойдат оскърбленията (Лука 17:1 – англ. пр.)

В църквите по цяла Америка и в страните, където съм проповядвал това послание, повече от половината от хората, след като го чуха, се покаяха. Но това, за съжаление, не означава, че всички са сторили това, и основната причина е гордостта. Не са малко хората, които съм виждал да се изцеляват, да получават освобождение, да се изпълват със Святия Дух и да получават отговор на молитвите си, когато биват освободени от този капан. Те обикновено споделят, че това, което са търсили в продължение на години, са го получили за един миг, в момента, когато са били освободени.

В края на двадесети век знанието в църквата се преумножи значително много. Но дори и при толкова много знание не са спрели разделенията между вярващите, църковните лидери и дори самите църкви. Причината: оскърблението се шири навсякъде, поради липса на истинска любов. „Знанието възгордява, любовта назидава” (І Коринтяни 8:1). Толкова огромен е броят на хората, които са се вплели в този коварен капан, че почти сме приели такъв начин на живот като нещо нормално.

Преди идването на Христос истинските вярващи ще се обединят в едно, както никога преди. Аз вярвам, че днес милиони мъже и жени ще бъдат освободени от капана на оскърблението. Това ще бъде един от главните белези, че съживлението се надига в този народ. Невярващите ще видят Исус Христос в нашата взаимна любов, чиято липса ги държеше далеч от нас преди.

Не смятам, че книгите трябва да се пишат заради самите книги. Бог запали това послание в моето сърце и то продължава да гори. Един пастор ми каза след служба, на която бях проповядвал по тази тема: „Никога не съм виждал толкова много освободени хора наведнъж.”

Бог ми каза в сърцето, че това е само началото. Мнозина ще бъдат освободени, изцелени, възстановени, докато четат тази книга и се оставят на Святия Дух да ги води. Аз вярвам, че Учителят и Съветникът ще направят истините в тези страници реалност за вас. А през това време изявеното Слово ще донесе огромна свобода във вашия живот и служение.

И сега, когато започвате да четете тази книга, нека се помолим заедно.
Отче, в името на Исус, аз Те моля, докато чета тази книга, да ми откриваш Словото Си чрез Твоя Дух. Освети всяка скрита област в моето сърце, която ми пречи да Те позная и да Ти служа още по-пълноценно. Аз очаквам изобличението от Святия Дух и моля за Твоята благодат да сторя това, което Ти желаеш от мен. Нека Твоят глас ми говори от тази книга, защото желая да Те позная още по-отблизо.

Начинът, по който ще отговорим

на оскърблението, ще предопредели

нашето бъдеще

1 - АЗ, ОБИДЕН?

„Не е възможно да не дойдат съблазните (в англ. превод – оскърбленията)”

Лука 17:1
ДОКАТО пътувах и проповядвах из територията на Съединените щати, успях да забележа един от най-смъртоносните и коварни капани на сатана. Той държи в плен безброй християни, разбива взаимоотношения и ни отчуждава все повече и повече. Този капан се нарича оскърбление.

Не са малцина хората, които са непълноценни в своето служение поради болката и раните, които оскърбленията са оставили в живота им. Те са „инвалиди” и неспособни да сторят това, за което са създадени. Най-често са пострадали от някой свой брат или сестра. Ето защо много хора гледат на оскърблението като на предателство. В Псалм 55:12-14 Давид казва с мъка: „Понеже не беше неприятел, който ме укори – това бих претърпял. Нито беше оня, що ме мразеше, който се повдигна против мен – тогава бих се скрил от него; но ти, човек равен на мен, другар мой и мой близък приятел. Заедно се разговаряхме сладко; с множеството ходехме в Божия дом”.

Това са хората, с които седим заедно и пеем заедно, или може да е някой, който проповядва в църквата. Може да са и тези, с които прекарваме ваканциите си, ходим заедно на забави, или пък са наши колеги. Понякога тези хора са още по-близки. Те са от нашето семейство, доверяваме им се, спим в едно и също легло. Колкото са ни по-близки, толкова по-жестоко е оскърблението, което идва от тях! Най-голяма омраза можете да намерите между онези хора, които някога са били най-близки.

Ако попитате съдиите, те ще ви кажат, че най-ужасните дела, които се гледат в съдилищата, са бракоразводните дела. Домът е мястото, където ние трябва да намерим сигурност и храна и където се научаваме да ценим любовта на другите, а и ние самите да даряваме любов. Но за жалост, при много от нас точно това е мястото, където има най-много болка. Историята свидетелства, че най-кръвопролитните войни са гражданските войни. Брат се обръща против брата си, син против баща си, баща против сина си

За всичко това е достатъчно да имаме някакви взаимоотношения с някого, без значение колко задълбочени са те. Това е вечна истина: можеш да бъдеш наранен само от тези, които обичаш. В края на краищата очакваш повече от тях, защото си и жертвал по-голяма част от себе си. Колкото по-големи очаквания имаш, толкова по-голямо разочарование ще преживееш.

Егоизмът е основната „ценност” на нашето общество. Всеки човек се грижи само за себе си, пренебрегвайки и наранявайки в същото време околните хора. Това не бива да ни учудва. Библията ясно казва, че в последно време „човеците ще бъдат себелюбиви” (ІІ Тимотей 3:2). Ние мислим, че това се отнася за невярващите, но Павел нямаше предвид тях. Той каза това за църквата. Мнозина са наранените и огорчените. Те са оскърбени! И те не осъзнават, че са попаднали в капан на сатана.

Наша ли е вината за това? Исус ясно заяви, че не е възможно да не дойдат оскърбленията в живота ни. И все пак много вярващи са шокирани, объркани и поразени, когато нещо подобно се случи в живота им. Започваме да си въобразяваме, че само към нас хората се отнасят несправедливо. Така ставаме податливи на чувството на огорчение, което може да пусне корени в нас. Ето защо ние трябва да се приготвим и да се въоръжим срещу обидите, които ще ни сполетят, тъй като нашата реакция ще предопредели нашето бъдеще.
Коварният капан
ГРЪЦКАТА дума за „оскърбление” в Лука 17:1 е „скандалон”. Първоначално думата е означавала тази част от капана, където е била залагана примамката. От тук тя е придобила значението да заложиш капан на някого. В Новия Завет тази дума често означава капан, поставен от врага. Дяволът използва оскърблението, за да поробва хората. Апостол Павел наставляваше младия Тимотей с думите:
„А Господният слуга не бива да е крамолник, но трябва да бъде кротък към всичките, способен да поучава, търпелив. С кротост да увещава противниците, та дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината и да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола, от когото са уловени живи, за да вършат Божията воля”

ІІ Тимотей 2:24-26

Но какъвто и да е начинът, по който това става, ние можем да разделим всички оскърбени хора на две основни групи: първата са тези, към които е проявена несправедливост, а втората – тези, които си мислят, че към тях е проявена несправедливост. Хората от втората група вярват с цялото си сърце, че към тях са постъпили непочтено. Често си правят своите изводи от неточна информация. Понякога тази информация може да е правилна, но те да извличат погрешни заключения от нея. И в двата случая причиняват болка и способността им да разбират е помрачена. Те съдят за хората по външността им, по слухове и по своите предположения.

Веднъж бях доста горчиво наранен от една двойка служители, мъж и жена. Хората ми казваха: „Не мога да повярвам, че ти сториха това. Не се ли чувстваш наранен?”

Аз веднага отговарях: „Не, добре съм. Нищо ми няма.” Знаех, че е лошо човек да приема навътре обидата, затова я подтисках и не си признавах. Опитвах се да се убедя, че всичко е наред, но всъщност таях в себе си чувството на обида. Гордостта прикриваше истинското състояние на моето сърце.

Гордостта ти пречи да видиш истината. Тя заслепява очите ти. Ако човек смята, че всичко при него е наред, не би искал да се променя. Гордостта закоравява сърцето ти и замъглява очите на твоя ум. Тя възпира промяната на сърцето ти – което е покаянието – и ти никога не можеш да бъдеш свободен (вижте ІІ Тимотей 2:24-26).

Гордостта те кара да гледаш на себе си като на жертва. Следните мисли започват да се въртят в главата ти: „Отнесоха се доста несправедливо към мен. Ето защо и аз имам право да направя това.” Понеже смяташ, че си невинен, ти задържаш прошката в себе си. Ти може да си сляп за истинското състояние на твоето сърце, но Бог ясно вижда всичко. Само защото са се отнесли несправедливо към теб, не означава, че ти е позволено да се придържаш към това чувство на обида. Не можеш да поправиш злото с друго зло!
Лекарството
В КНИГАТА Откровение Исус Христос се обръща към хората от Лаодикийската църква, като им изявява това, което те мислят за себе си – че са богати и нямат нужда от нищо. После разкрива истинското им състояние – „окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол” (Откровение 3:14-20). Те бяха решили, че като са финансово силни, са и духовно богати. Гордостта беше прикрила истинското им състояние!

Такова е положението с много хора днес. Те не виждат истинското състояние на своето сърце също както аз не можех да видя в себе си презрението, което изпитвах към онези служители. За себе си аз бях убеден, че съм забравил оскърблението. Исус даде съвет на Лаодикийската църква как да се освободи от тази заблуда: тя трябваше да купи злато от Бога, за да прогледне.

Пречистеното злато е меко и ковко, не ръждясва и в него не се съдържат никакви други примеси. Но когато се смеси с други метали (мед, желязо, никел и т. н.), то става твърдо, по-малко еластично и по-бързо корозира. Такъв вид метали се наричат сплави. Колкото по-голям е процентът на чужди метали, толкова по-твърдо става златото. И обратното, колкото по-малък е процентът на другите метали, толкова златото е по-меко и по-гъвкаво.

Много лесно можем да видим следния паралел: чистото сърце е като чистото злато – меко, нежно и гъвкаво. В Евреи 3:13 се казва, че сърцата се закоравяват чрез измамата на греха. Ако не премахнем чувството на обида в нас, то тя ще придаде още плод на греха, като например горчивина, гняв и презрение. Тези примеси закоравяват нашите сърца, тъй като примесите в златото го правят по-твърдо. Сърцата ни ще загубят от своята нежност и чувствителност. И ние няма да сме способни да чуваме Божия глас. Така очите ни ще се помрачат, което е идеално условие за заблудата да влезе в нашия живот.

Началото на пречистването на златото започва с неговото раздробяване на прах и потапянето му в така наречената флюс или топилка. След това сместа се поставя в пещ, където се подлага на огромно загряване до неговото пълно разтопяване.

Всяка сплав и нечистота се отделят и се издигат на повърхността. Златото, което е по-тежко, се отлага на дъното. Отпадъците или така наречената шлака, като например мед, желязо, цинк, примесени заедно с топилката, се отделят и това, което остава, е чисто злато.

Сега нека видим какво казва Господ:

Грехът бързо намира подслон там, където го няма огънят на изпитанията и наказанията. Във време на охолство и възход дори и злият човек може да изглежда добър и щедър, но в огъня на изпитанията всяка нечистота се изявява.

Имаше един период в моя живот, когато бях подложен на огромни изпитания – такива, каквито не бях преживявал никога до този момент. Станах груб и рязък дори и към най-близките си. Семейството и приятелите ми започнаха да избягват контактите си с мен.

Извиках към Господа: „От къде идва целият този гняв в мен? Преди не съм бил такъв!”

Бог ми отговори: „Синко, само, когато златото се разтопи в огъня, тогава всяка нечистота се проявява.” Тогава Той ми зададе един въпрос, който промени целия ми живот:

- Можеш ли да видиш примесите в златото, преди да си го поставил в огъня?

- Не – отвърнах аз.

- Но това не означава, че ги е нямало – каза Той. – Когато огънят на изпитанията дойде в живота ти, тогава ти видя цялата нечистота. Макар да бяха скрити за теб, те винаги бяха пред очите Ми. И сега ти трябва да направиш избора на своя живот. Ти можеш или да предпочетеш да се гневиш и да хвърляш обвинения върху своята съпруга, приятели, пастора си и своите колеги, или да видиш с очите си шлаката на своя грях, да се покаеш и приемеш прошка, и Аз ще взема Своя черпак и ще отнема всяка нечистота от живота ти.

Моля се, докато четете тази книга, Божието Слово да просветли очите на вашето разбиране, за да видите истинското си състояние и да бъдете свободни от всяко чувство на обида, което може да се е загнездило във вас. Не трябва гордостта да ви заслепява и да ви отдалечава от покаянието.