Притчи за вътрешен мир и радост

www.spiralata.net
Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 7
другия бряг на тази река?
Учителят помислил малко, погледнал надолу по реката, после нагоре, и рекъл:
- Синко, та ти си на другия бряг!
⁂ ⁂ ⁂
Любознателен ученик непрекъснато задавал на учителя си въпроси, но не получавал отговор.
Дали учителят го пренебрегвал, дали не знаел какво да каже - не било ясно.
Заминал ученикът далече, а когато се върнал, отишъл при учителя и му рекъл:
- Намерих отговора на въпросите, които ме интересуваха. Сега зная повече от тебе!
- Много малък е твоят свят, затова сега смяташ, че знаеш повече от мене - рекъл учителят. - А моят свят е много голям и от него тръгват пътища, водещи в други светове. Това е причината да знам толкова малко.
⁂ ⁂ ⁂
Мъж, останал вдовец, обичал своя малък син повече от всичко на света. Един ден, когато той заминал по работа, разбойници нападнали селото, запалили го и взели детето със себе си.
Безутешният баща решил, че детето е изгоряло в пожара, затова събрал пепел в една торбичка и винаги я носел със себе си.
След време момчето избягало от разбойниците и почукало на вратата на бащината си къща. Казало, че е то и помолило бащата да го пусне да влезе. Баща му обаче си помислил, че някой е решил да се подиграе с него и го прогонил. Детето никога вече не се върнало.
Случва се човек погрешно да смята, че нещо е невъзвратимо.
⁂ ⁂ ⁂
Ако си стигнал до другия бряг на реката с лодка, това не означава, че когато слезеш на сушата, трябва да вземеш на гръб лодката и да я носиш със себе си, където и да идеш: всяко нещо има своето време и своето предназначение.
⁂ ⁂ ⁂
На залез слънце един лама яхвал коня си, потеглял нанякъде и се връщал чак на сутринта. Негов ученик не спирал да се чуди защо ламата си идва, съсипан от умора, но много щастлив. Затова един ден се превърнал на мушица и се скрил в гривата на жребеца.
Още на здрачаване ламата тръгнал на път. Конят препускал ли

www.spiralata.net
Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 8
препускал, докато накрая не се издигнал във въздуха. Под копитата му се мяркали високи планини.
Кацнал конят на някакво непознато място, слязъл от него ламата и казал:
- Отивам да чуя Учението, а ти ме почакай!
Тогава ученикът отново се превърнал в човек.
Тръгнал по земя, мека като памук. Вдигнал камък, а той се оказал искрящ изумруд. Щом усетил глад, във въздуха се появила храна и сама влязла в устата му. „Дали пък не се озовах в страната на мъдростта, където живеят само просветените, дали това не е
Шамбала?“, попитал се той.
- В Шамбала си, в Шамбала! - рекъл му конят с човешки глас.
Скоро ламата се върнал от града с блестящите куполи, видял ученика си и му казал:
- Заради твоето излишно любопитство няма да мога да ти покажа Шамбала; тя ще ти се разкрие едва подир три живота!
Качили се и двамата на коня, готови да потеглят по обратния път. Само че конят плувнал в пот и не можел да се откъсне от Земята.
- Извади от джобовете си взетото от Шамбала и го изхвърли! - поръчал ламата на своя ученик.
Едва когато ученикът изхвърлил три огромни диаманта, конят леко се издигнал във въздуха.
⁂ ⁂ ⁂
Имало дървета, които отнемали живота на страдащи хора.
Подмамени от тях, клетниците се бесели на клоните им.
Един лама - бурятски монах - си наумил да търси такива дървета и да ги отсича до корен, за да предпазва страдащите.
Веднъж, докато вървял из гората, монахът видял дърво, за което бил чул от селяните, че е отнело живота на много несретници.
Решил да провери дали това е истина, затова се обесил на един клон с главата надолу, смирено скръстил ръце на гърдите. Скоро в листака прозвучал глас, който повтарял:
- Не за краката, за врата! Не за краката, за врата!
Тези думи стигали на монаха да разбере, че е попаднал на едно от кръвожадните дървета. Скочил той на земята, изпълнил нужния пречистващ ритуал и подир това отсякъл дървото. Така спасил живота на много хора.
⁂ ⁂ ⁂
Една бурятка тръгнала да навести свои роднини, които живеели оттатък планината. Пътят бил опасен, а имало и проход, на

Изтегляне 1.12 Mb.

Сподели с приятели: