Проф. Байко Димитров Байков, д н. Основи на екологията ІІ допълнено и преработено издание София Съдържание



страница21/25
Дата29.08.2017
Размер4.76 Mb.
#29071
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   25

Антропоагроценози.
Вторични екосистеми, продукт на целенасочената човешка дейност с оглед постигане на максимална биологична продуктивност от стопански полезни попу­лации. За основа служи антропогенно формирано растително съобщество. В много случаи то включва само един стопански полезен растителен вид, като се прилага система от мероприятия за ограничаване на другите популации в растителното съобщество. Освен това в някои случаи се въздействува и върху съобществото от животни, като се създават условия за увеличаване на популацията от опрашващи растения, насекоми, птици и др.

Агробиоценозите съществуват при характерните за биотопа параметри на аби­отичните екологични фактори. Антропогенните въздействия върху тях са насоче­ни към максимално и рентабилно реализиране на генетичния потенциая на от­глежданите култури. Антропогенната дейност е насочена към оптимизиране на едафичните фактори, влажностния режим и др. В някои случаи антропогенните въздействия включват и оптимизиране на температурно-влажностния режим, га­зовия състав, електричните свойства на въздуха, т.е. на целия комплекс от аби­отични екологични фактори.

Агробиоценозите се различават от естествените екосистеми по ограничения брой видове, формиращи биоценозите им, което води до значително по-ниска устойчивост и по-слабо изразени възможности за саморегулиране. Тяхното същес­твуване е възможно при определящо значение на антропогенните фактори. Ант­ропогенната дейност е с различна интензивност. Например при култивиране на зеленчуци в оранжерии антропогенното въздействие е непрекъснато, докато при създаване на горски полезащитни пояси то е по-ограничено. Във всички случаи тяхното функцониране е свързано с внос на енергия отвън. В много случаи за тяхното съществуване е необходимо и внасяне на химични елементи.

Биологичната продуктивност на агробиоценозите е по-висока в сравнение с тази на природните екосистеми. Тя се определя до голяма степен от антропоген­ните въздействия, зависи и от конкретните природогеографски условия.

Агробиоценозите заемат около 10% от сушата и осигуряват 90% от съдържащата се в храната на човечеството енергия. Екологичната им устойчивост е ограничена и се определя от редица специфични условия. При липса на антропо­генни въздействия агробиоценозите за производство на зърнени и зеленчукови култури могат да съществуват не повече от една година: тези, в които се отглеждат някои трайни насаждения - 3 - 4 години, а овощните градини - 20 - 30 години, след което престават да съществуват. Горските култури, оставени без антропогенни въздействия, постепенно „подивяват" и се превръщат в естествени горски екосистеми.
Антропозооценози.
В тази група се включват антропогенни екосистеми с различна степен на антропогенна трансформация. Общото в тези биологични макросистеми е форми­рането на биоценоза от малък брой видови популации, като стремежът е биоценозата да се отъждестви със стопански полезната популация. Условно се диференцират три категории антропозооценози: ферми тип „Ранчо", ферми за екстензивно отглеждане на селскостопански животни и екотехнически системи за производство на мляко, месо или яйца. Фермите тип „Ранчо" са с относително ниска степен на антропогенна трансформация както на екотопа, така и в биоценозата.

Екотопът се трансформира, като в него на относително малка площ се изграждат леки постройки за подслоняване на животните и цялата територия се изгражда, за да се постигне пространтсвена изолация. Биоценозата се променя като се интродуцира стопански полезна популация - най-често преживни животни - говеда или овце за месо.

Екотопът е основен източник на хранителни ресурси, в него са разположени и водоизточниците за поене на животните. Антропогенната дейност, освен промените в екотопа, се заключава в интродуциране на стопански полезната популация, осигуряване на допълнителни хранителни ресурси, регулиране на биотичните взаимоотношения /оптимизиране на плътността на стопански полезната популация, профилактика на някои заразни и паразитни заболявания и т.н./, изземване на част от вторичната биологична продукция след приключване на производствения цикъл.

Антропогенната трансформация както на жизнената среда /частично/, така и на биоценозата /стремежът при която е отъждествяване на стопански полезната популация с биоценозата/, е формиране на антропогенни екосистеми за екстензивно отглеждне на полезни за човека видове /свиня, говедо, овца, и др./. В този тип антропогенна екосистема основното е съчетаване на възможностите за използване на природните ресурси /пасища и т.н/ с постиженията на новите технологии, реализирани при минимални разходи - навеси за животните и т.н.

В екотехническите системи, които се включват в една категория с промиш­лените предприятия и градовете съществува антропогенно трансформирана жиз­нена среда /оптимизиране на абиотичните фактори и режгулиране на биотичните взаимоотнешения/ и интродукция на стопански полезна популация, като стремежът е тя да остане единствена популация на биоценозата. Определящо е значението на антропогенните фактори както за формиране, така и за функциониране на екотехническата система за производство на мляко, месо или яйца.

10.БИОСФЕРА
Понятието биосфера (от гръцката дума биос = живот и сфера = кълбо) за първи път е използувано от Зюс през ХГХ в., но учението за биосферата, като едно от най-важните научни постижения през нашето столетие е дело на Вернадски, който пише: „В науката и досега не съществува яснота, че процесите в живата и в неживата природа, преценени в геологичен, т.е. планетарен аспект, представля­ват единен процес." Определението му в „Размишления на натуралиста" е, че „земната обвивка, биосферата, която обхваща цялото земно кълбо, има граници, които в значителна степен се формират от съществуващото в нея живо вещество. Между нейната безжизнена част, нейните неживи природни тела и живите вещес­тва, които я населяват, съществува непрекъснат материален и енергиен обмен, материално изразяващ се в движение на атомите, предизвикано от живото вещес­тво."

Този обмен исторически се изразява със закономерно променящо се, непрекъснато стремящо се към устойчивост равновесие. То прониква в цялата биосфера и този биогенен поток на атомите в значителна степен я формира. Така биосферата неразривно е свързана със съществуването на живото вещество в нея. В този биогенен поток на атомите и свързаната с тях енергия се проявява отчетливо планетарното, космическото значение на живото вещество."


Структура на биосферата.
Биосферата е обитаваната от живи организми част от земната повърхност, хидросферата и долните слоеве на атмосферата. Тази струк­тура я дефинира като:

- хабитат, в който всеки организъм осъществява жизнения си цикъл;

- стабилен хабитат, в който се осъществява еволюцията на видовете;

- възможност за формиране на саморегулираща се, самовъзпроизвеждаща се система, т. е. биокибернетична система, в която енергията на слънцето и еволюционно формирания кръговрат на материята осигуряват потенциалното безсмъртие на системата.

Биосферата включва долния слой от атмосферата (тропосферата), хидросферата и повърхностния слой на литосферата, които представляват средата, в която се развива живата материя или се разпространява въздействието на нейната жизнена дейност. Вернадски доказва, че посочените три нееднородни обвивки на Земята са свързани в единна структура (система) от живото вещество, което неп­рекъснато въздейства върху неживата природа, като преобразува и формира облика на планетата.
Нееднородността на биосферата включва:
1. Агрегатна нееднородност, тъй като съдържа вещества в трите агрегатни състояния, които непрекъснато си взаимодействат.

2. Енергийна нееднородност, която се определя от неравномерното разпреде­ление на слънчевата енергия, както и от нееднаквото съотношение между енергия и материя.

3. Пространствена и зонална нееднородност, която се определя от неравномерността на разпределение на веществата в биосферата и неравномерното заселване на различните географски ширини и зони с живи организми.

4. Геохимична нееднородност, която се определя от неравномерното разпределение на атомите на различните химични елементи в земната кора.

Тези характеристики на нееднородност са тясно свързани помежду си и обе­диняват всички основни форми на движение на материята: физична, химична, биологична и социална. Това взаимодействие придава на биосферата компактност и устойчивост, резултат от еволюцията на тази система, и възникнали в процеса на усложняване и нарастване на организираността на живота.

Биосферата представлява система на интеграция от висш порядък, чиито съставни части са свързани помежду си с многобройни обратни връзки. Нееднородността й способства за нейното по-нататъшно усложняване и повишаване на интеграцията между отделните части. Поради това взаимозависимостта между отделните съставки се достига благо­дарение на съществуването на обменни процеси, свързващи всички части в едно цяло.

Строежът на биосферата се харак­теризира със структурна разнород-ност. Според Вернадски тя се състои от 7 различни компоненти:

1) живо вещество;

2) биогенно вещество;

3) минерални вещества;

4) преходни форми между био­генно вещество и минерални вещества;

5) радиоактивни вещества;

6) разсеяни атоми;

7) вещества от космически про­изход.

В основата на биосферата като об-щопланетарно явление е нейната ор­ганизираност, която е следствие от усъвършенстването на организация­та на живото вещество и се определя от веществено-енергетичните и ин­формационните потоци по време на неговата еволюция.

Като цяло биосферата образува единната екологична система на на­шата планета. Топографски може да се определи като цялото пространст­во, в което се намира живото вещес­тво на планетата и продуктите от жизнената му дейност. Тя обхваща горната част на земната кора (литосфера) и достига на дълбочина до 5 - 6 кт (според Вернадски до изотерма 100°С), цялата хидросфера (на дълбочина до 11 кт), както и долните слоеве на атмосферата (тропосферата) на височина до 6 кт. Теоретично се приема, че живи организми могат да съществуват до височината на озоновия екран.

1 - ултравиолетови лъчи;

2- граница на вечните ледове;

3 - почва и едафон;

4 - пещерни животни;

5 - нефтени бактерии

Фиг.10.1 Структура на биосферата

Строежът на биосферата се разглежда и като йерархично единство, което включва следните равнища на организация на живото вещество: индивид, попу­лация, биоценоза, екосистема. Всяко от тези равнища е с относителна независимост, която е възможност за еволюция на биологичните макросистеми в широкия смисъл на понятието, като еволюционираща единица е популацията



Живото вещество е съвкупността на живите организми, населяващи Земята, независимо от систематичната им принадлежност. То се характеризира с химичен състав, маса и енергия, а съгласно съвременните представи - и с информация. Трансформира слънчевата енергия и въвлича неорганичната материя в непрекъс­нат кръговрат. През живото вещество многократно са преминали атомите на почти всички химични елементи. Има определящо значение за състава на атмосферата, хидросферата и до голяма степен състава и количеството на някои утаечни скали и на някои изкопаеми горива (нефт, въглища и др.). „Прекратяването на живота - отбелязва Вернадски - би довело неизбежно до прекратяване на химичните процеси ако не по цялата земна кора, то във всички случаи на нейната повърхност."

Според съвременните схващания биосферата представлява сложна система, състояща се от много съставни части, които по същество включват цялата жива и нежива (средата на обитаване) природа. Независимо от това, че включва хетерогенни компоненти - атмосферата, литосферата и хидросферата, тя представлява биологична макросистема, тъй като отделните елементи са свързани с биогеохи-мични цикли на пренос на химичните елементи и с преобразуване на енергията, което няма цикличен характер. т. е. системата представлява съвкупност на вза-имносвързани елементи, които образуват единно цяло. Връзките на взаимодействие между еднаквите елементи в системата и с външната среда се характеризират с по-голяма стабилност в системата в сравнение с тези, осъществявани от други биологични системи от по-нисш ранг.

Биосферата е отворена в термодинамично отношение система, което означава,че за нейното формиране на нейната структура и за функционирането й е необходима енергия. Това е енергията на Слънцето, която задоволява 99,99% от енергийните потребности на планета.Освен слънчевата радиация определящо значение има кръговратът на химичните елементи в биогеохимичните цикли, който е невъзможен без внасяне на енергия в макросистемата. Вернадски посочва, че атмосферата и неорганичните вещества, изобщо мъртвата природа, е практически лишена от своя свободна енергия и затова остава непроменена без приток на енергия отвън. Източник на свободна енергия са живите организми и натрупваната от тях органична материя (биомаса), в която енергията на слънцето е акумулирана като енергия на химичните връзки на сложните органични съединения. Следователно динамичният фактор в биосферата, двигателят на нейното развитие е биосът - животът. Почвата, разглеждана като органоминерален продукт от въздействието на биоса върху минералния субстрат, представлява биокостно образувание.

Според Вернадски биомасата на всички организми, живеещи на Земята, достига 1015 т ,което представлява само 0,25 % от масата на цялата биосфера. Реймерс (1993) посочва, че биомасата на сушата е 6,5.1015 т, а на световния океан - 29,9.1012 т (в сухо вещество съответно 2,6.1015 и 7,05.1012 т).

Представа за съотношението между живото вещество и неорганичните ком­поненти на биосферата дават данните на Доброволски (1998):

маса на атмосферата - 5.1015 т

обем на световния океан - 1370.1015 т3;

маса на литосферата:

утаечни скали -

„гранитен" слой на земната кора - 8200.1015 т;

живо вещество:

живи наземни организми - 6,25.1012 т живи хидробионти - 30.109 т мъртво органично вещество: а/ в наземните екосистеми

растителна мъртва биомаса и торф (в сухо вещество) - 0,4.1012 т хумус в почвата (в сухо вещество) 2,4.1012 т б/ в световния океан

дисперсно органично вещество, суха маса - 4.1012 т органично вещество в дънните утайки, суха маса -14,5.1012 т Като се има предвид масата на абиотичните компоненти на биосферата, може да се направи погрешен извод, че живото вещество, което е с малка маса (в сравнение с другите компоненти) е с ограничено въздействие. Жизнената дейност на живото вещество и неговото въздействие в биосферни мащаби се преценява обаче не за кратко време, а за геологични периоди. Установено е, че ако от 1 м2 суша първичната биологична продукция (растителна биомаса) за една година е 100 г и се допусне, че тя се натрупва непрекъснато и без да бъде променяна, за 10 000 години тя ще достигне 1 т, а за 200 млн. години - 20 хил. т. При характерната за растителната биомаса плътност това означава стълб, висок 40 км. В биосферата и в природните екосистеми тази органична материя непрекъснато се разгражда. При 5 % пепелно съдържание на фитомасата се оказва, че само на този квадратен метър за този период са преработени 1000 т минерални вещества. За много природни екосистеми е характерна значително по-голяма биологична продукция, което означава неколкократно по-интензивен кръговрат на химичните елементи.

Този пример илюстрира обективната преценка на Вернадски, който пише: „На земната повърхност не съществува химична сила, по-постоянно действаща и затова по-могъща с крайните си резултати от живите организми, взети като цяло. Цялото битие на земната кора е обусловено от живота."
Функциониране на биосферата.
Биосферата е термодинамично открита, саморегулираща система на живото вещество и неживата материя, натрупваща и преразпределяща огромни запаси от енергия и определяща състава и динамиката на земната кора, атмосферата и литосферата. Тя се управлява от закони, които изразяват взаимодействието между физичната и биологичната форма на движение на материята. От една страна, живите организми съществено влияят върху микроклимата и геофизичните условия на местообитанието, а от друга - сами зависят от физичните условия на средата. „Именно от тези взаимоотношения, според Хилми (1962), е обусловена основната характеристика на биосферата - тя е саморегулираща се система. Затворените контури на връзка между физичната среда и живото вещество - това са основите на саморегулиране на биосферата."

Вернадски (1926) посочва, че живото вещество, което трансформра и акумулира лъчиста енергия, получавана от Космоса, се превръща в особено активен агент, тъй като разпределя и освобождава натрупаната енергия под формата на свободна енергия, която извършва определена работа. Тази работа се заключава в осъществяването на геохимичните изменения, които настъпват в резултат на съществуването и еволюцията на живото вещество. В основата на учението на Вернадски за биосферата е схващането за планетарната геохимична роля на жи­вото вещество. Той посочва, че живите организми взимат участие в преразпределянето на химичните елементи, в образуването на някои видове скали и минерали, като осъществяват и някои специфични геохимични дейности: окислително-възстановителна, газова, концентрационна, разрушаване и синтез.


Геохимичната роля на живото вещество е разнообразна:
1. Най-съществен е газообменът в природата. Голяма част от газовете на атмосферата имат биогенен произход: азотът, кислородът, водородът, ме­танът, амонякът, сероводородът, въглеродният двуокис. Тяхната поява или баланс в атмосферата се дължат на жизнената дейност на организмите. От особено значение е дейността на автотрофните организми, които при фотосинтезата свързват въглеродния двуокис от атмосферата в молекулите на сложните органични съединения, като отделят молекулен кислород. В неразложените остатъци от тези организми (каменни въглища, нефт и др.) се включва въглеродът, взет от атмосферата. Относително високото съдържание на кислород в атмосферата е следствие от жизнената дейност на фотосинтезиращите организми в продължение на последните 600 млн. до 1 млрд. години.
2. Подчертано е значението на живите организми за включване на калция, в резултат на което са се получили огромни залежи от органогенни варовици (калциев карбонат), които се срещат навсякъде по планетата и могат да достигнат дебелина няколко километра и площ няколко десетки квад­ратни километра.

3. Активно е въздействието на живото вещество върху неорганичните съединения, като в резултат на химични преобразувания се образуват сероводород, пирити и др.

4. Голямо е значението на окислителните процеси, осъществявани от живите организми, в резултат на които органичните съединения, от една страна, се разграждат и се образуват неорганични соли, при което химичните елементи се връщат в литосферата, атмосферата и хидросферата в неорганична форма, а, от друга, се променя съставът на атмосферата.

5. Находищата на много химични елементи, които обикновено са разсеяни, са резултат от натрупването им в редица представители на живото вещес­тво (главно микроорганизми).

6. Съществено значение има и обратният процес на разсейване на химичните елементи по земната повърхност и особено на жизненоважните микроелементи, който е следствие от жизнената дейност на живото вещество и преди всичко на хетеротрофните организми.
Биологичната продукция, нейният синтез, трансформация в отделните трофични равнища и разграждането са едни от планетарните функции на биосферата. Другите произтичат от Закона за биогенната миграция на атомите, открит от Вернадски, съгласно който „миграцията на химичните елементи на земната по­върхност и в биосферата като цяло се осъществява при непосредственото участие на живото вещество или преминава в среда, геохимичните особености на която са обусловени от живото вещество". За съществуването на човечеството подчер­тано значение имат още две общопланетарни функции, произтичащи от посочения по-горе закон: поддържане на оптимален хидрологичен режим и газов състав на средата, на първо място, и биологично самопречистване - на второ. Още Вернадски и Сукачов пишат, че „живото вещество само си създава условия за развитие". Особено важно е да се подчертае, че биосферата следва принципите на „безотпадъчното производство". Регулаторните й механизми са толкова съвършени, че ако се изключи човешката дейност, развитието на живото вещество се осъществява в условията на равновесие и без отделянето на отпадъчни продукти. През последните години редица автори (Реймерс, 1994 и др.) са на мнение, че „безотпадъчно производство" в природата не съществува, тъй като в екосистемите и биосферата се внасят енергия и материя, като се отделят в космическото пространство газове. Освен това се акумулира и съхранява енергия в хумуса и в находищата от изкопаеми горива, образуват се и утаечни скали, поради което няма основание за преценка, че съществува цялостен кръговрат на материята в биосферата. Тези констатации са основание да се формулира Правилото за незатвореност на биотичните кръговрати, съгласно което, ако съществуваше напълно затворен кръговрат на материята, не би съществувала еволюция на биосферата. Пример за обективността на това правило е фактът, че всяка година от почвата се губи средно 4,6 млрд. т въглерод, поради което съдържанието на въглерод в почвата се е понижило от 2014 млрд. т в доисторическия период до 1477 млрд. т в края на 70-те години.
Развитие на биосферата. Вернадски и неговите последователи разглеждат биосферата не само като непрекъснато функционираща, но и като развиваща се система. Доскоро еволюцията на биосферата се е разглеждала изключително като резултат от развитието на организмите. Еволюцията се подчинява на Закона за константност на живото вещество (Вернадски), съгласно който количеството на живото вещество в биосферата (за даден геологичен период) е константа. Еволюцията се подчинява и на общобиосферния Закон за физикохимично единство на живото вещество, същността на който е, че освен константността на живото вещество, в биосферата се наблюдава съхранение на информацион­ната и соматичната структура, независимо че съществуват известни промени в процеса на еволюцията. По-късно Голдсмит конкретизира този закон като Закон за съхранение на структурата на биосферата - информационна и соматична, когото той нарича първи закон на екодинамиката. При анализиране на еволюцията на биосферата следва да се има предвид и вторият закон на екодинамиката на Голдсмит - Закон за стремеж към климакс, съгласно който развитието на биосферата е насочено към устойчиво, климаксно състояние. Според третия закон на екодинамиката Принцип за екологичния порядък или екологичен мутуализъм, хетерогенните компоненти на живото вещество не се развиват и съчетават хаотично, а се подчиняват на принципа на екологичната комплементарност (допълнителност), екологична конгруентност (съответствие) и принципа на екологичната надеждност. Системният мутуализъм, т. е. взаимопомощ в рамките на екологичен порядък, който е продукт от еволюцията, се дефинира от Закона за подреденост при оползотворяване на пространството и пространствено-временната определеност: оползотворяването на пространството в природните системи се осъществява с механизми, позволяващи реализирането на хомеостатичните свойства на системата с минимални противоречия между нейните компоненти. В резултат на еволюцията на биосферата тази най-голяма система достига съвършенство, формулирано в четвъртия закон на екодинамиката на Голдсмит - Закона за самоконтрол и саморегулация на живото вещество: живите системи и системите под управляващото въздействие на живото вещество имат възможности за самоконтрол и саморегулация в процеса на тяхната адаптация към промените в жизнената среда. При анализиране на еволюцията на биосферата не трябва да се подценява и друга особеност на развитието на най-голямата биологична макросистема: Правилото за автоматичното поддържане на глобалната среда на обитаване: живото вещество в процеса на са­морегулация и взаимодействие с абиотичните фактори автоматично поддържа жизнена среда, пригодна за развитие на живите организми. Еволюцията на живото вещество започва с възникването на форми, които предшестват първичните организми, а след това и период на съществуване на праорганизми. От този исторически момент е в сила Принципът на Реди: живото произхожда само от живо, между живото и неживо вещество съществува непреодолима граница, независимо че между тях съществува постоянно взаимодействие.
Съвременната биосфера е резултат от продължителната еволюция на живото вещество в единство с неорганичните условия на неговото съществуване, закономерен продукт на развитието на материята. Независимо че липсва цялостна информация за процесите, при които е преминала еволюцията на биосферата, много автори приемат тенденциите, описани от Колчински (1988): постепенно увеличаване на биомасата и биологичната продуктивност, прогресивно натрупване на акумулирана слънчева енергия в повърхностните слоеве на Земята, увеличаване на информационния капацитет на биосферата, който се проявява в нарастваща диверсификация (увеличаване на разнообразието) на органичните форми. Увеличаване на броя на геохимичните бариери и нарастване на диференцираността на физико-географските структури на биосферата, нарастване на някои биогеохимични функции на живото вещество и поява на нови функции, увеличаване на преобразуващата мощ на живите организми върху атмосферата, хидросферата и ли­тосферата и увеличаване на ролята на живото вещество и продуктите от неговата жизнена дейност в геологичните, геохимичните и физикогеографските процеси, разширяване на сферата на действие на биотичния кръговрат на материята и неговото усложняване. Благодарение на наличието на живи организми биосферата представлява „организирана нееднородност", подвижно равновесие на всички участници в системата.
Еволюцията на биосферата се разделя на няколко етапа. Първият се характеризира с възникването на биотичния кръговрат на веществата. Появата на автотрофните организми биопродуценти е формирала сегашният тип на биогеохимичен обмен, енергия и увеличаване значението на слънчевата радиация в енергетиката на биосферата. Вторият етап включва формирането на многоклетъчните организми, в резултат на което се усложняват цикличните процеси. В средата на периода креда, който включва автотрофи-продуценти, хетеротрофи-консументи и хетеротрофи-редуценти с все по-интензивно нарастване на управляващото значение на средното звено. Съгласно законите на кибернетиката управляващата подсистема е винаги по-сложна в структурно отношение от управляемата. Това довело до увеличаване на броя и видовото разнообразие на организмите биоконсументи, основно животните. Това е причина за допълнително усъвършенстване на биогеохимичните цикли. На мястото на хомогенната биота се появили и се диференцирали екосистеми от различни йерархични равнища и географска дислокация, което е причина за повишаване на устойчивостта на компонентите на биосферата и на системата като цяло. Тези два етапа често се означават като биогенеза, тъй като са преминали само под въздействието на живите организми, т. е. на биотичните фактори. Третият етап е свързан с появата на човешкото общество и с производствената дейност на човека, която определя по-нататъшното развитие на биосферата. Строежът й е резултат от про­дължителната еволюция на много системи с различна сложност, намиращи се в състояние на динамично равновесие, което започва да се нарушава под влияние на човешката дейност, на този мощен комплекс от въздействия, включени в сборното понятие антропогенни фактори. Като преценява въздействието на раз­личните групи организми върху равновесието в биосферата, Вернадски (1941), посочва нарастващата роля на човека, която е свързана с неговата производствена дейност, направлявана от разума. Той пише, че човешкото общество представлява „единственият агент в биосферата, могъществото на който нараства с течение на времето."

Първобитният човек с примитивната си дейност не е бил в състояние да промени равновесието в биосферата. В древността и особено през средните векове антропогенната дейност достига мащаби, които застрашават равновесието в природата само в определени райони на планетата. Към 1650 г. населението на планетата достига половин милиард и тази голяма човешка популация, непрекъснато нараства и увеличава своите потребности, които стават несъвместими с потреб­ностите на останалите обитатели на общия ни дом планетата Земя.





Сподели с приятели:
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   25




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница