Методика за функционална оценка и
Изтегляне 416.21 Kb.
|
Свързани:
обучение на деца с множественни увреждания, лекции-Когнитивна и специална психология
- Навигация на страницата:
- НА РАЗВИТИЕ
- ПЪРВА ЧАСТ ИНТЕЛЕКТУАЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ (ИН) – ОПРЕДЕЛЕНИЕ, ХАРАКТЕРИСТИКИ И КЛАСИФИКАЦИИ
| Анелия Гърбачева МЕТОДИКА ЗА ФУНКЦИОНАЛНА ОЦЕНКА И РАБОТА С ДЕЦА С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ И АУТИСТИЧЕН СПЕКТЪР НА РАЗВИТИЕ 1 София 2015 Ръководство за учители, психолози, логопеди, рехабилитатори на слуха и говора,социални педагози, асистент-учители УВОДОсигуряването на подходящите условия за комплексно и оптимално развитие на всяко дете в състояние на интелектуална недостатъчност и ау- тистичен спектър на развитие е предизвикателство, което изисква постоян- ната адаптация на образователната практика. Предложеното методическо ръководство засяга актуални въпроси за начините, чрез които се осъщест- вява тази гъвкава приспособимост на обучението спрямо индивидуалния капацитет и потребностите на ученика, като се основава на функционално- то оценяване на прогреса в развитието. В педагогически контекст терминът методика означава „сбор от мето- ди“, „съвкупност от начини и средства за извършване на определена дей- ност“, „технология на осъществяваната дейност“. Приложен в измерения- та на образователната интеграция и инклузия, той придобива нов смисъл и значение. Разработената методика се свързва с две относително самостоя- телни цели. Първата очертава тенденциите на стандартното, функционал- ното и образователното оценяване на децата в състояние на интелектуална недостатъчност и аутистичен спектър на развитие, като е насочена към ак- туализацията на знанията на специалистите, за да достигнат до обектив- ното разбиране на прогреса в индивидуално развитие. Втората цел насочва към начините, методите и средствата за планиране и провеждане на мак- симално целесъобразното и ефикасно обучение, където определянето на образователните цели и задачи на индивидуалната програма за обучение и оценяването на тяхното изпълнение са основополагащи за постоянната адаптация на образователната практика. В тази перспектива предложената методика като че ли произлиза от сърцевината на образователния процес, за да осветли определящата значи- мост на организиранотои активноучастие на учители и деца. В контекста на съвременните идеи за „интелектуалната недостатъчност и аутистичния спектър на развитие“, „увреждането“ и „дейността и участието“, „индиви- дуалните способности“ и „специалните образователни потребности“, ме- тодите за разкриване на индивидуалните „умения за участие в образовател- ния процес и за социално участие“, тя предоставя насоки за разработване и провеждане на „индивидуалната програма за обучение и развитие“. Съдържанието на методиката за функционална оценка и работа с деца с умствена изостаналост1 и аутистичен спектър на развитие е структурирано в три части. 1 През последните десет години настъпи промяна в терминологията и е дадено предимство на понятията за „интелектуална недостатъчност“ и „аутистичен спектър на развитие“, които изместват „умствената изостаналост“ и „аутизма и генерализираните разстройства в развитието“. Основанията за това са свързани с критериите, представени в Диагностично-статистическия справочник(DSM 5) на Американската психиатрична асоциация. Необходимо е да се подчертае, че тежестта на състоянията се определя спрямо нивото на ограничения в адаптивното поведение, както е утвърдено в новото определение на AAIDD. Същността и спецификата им са представени спрямо възрастта на развитие. Първата част разкрива актуалните възгледи за интелектуалната недос- татъчност и аутистичния спектър на развитие и насочва към нов начин на разбиране и интерпретация на състоянията, като формиранов тип про- фесионално отношение. Силното влияние на Американската асоциация за интелектуална и развитийна недостатъчност (Аmerican Association on Intellectual and Developmental Disabilities, AAIDD) и Диагностично- ста- тистическия справочник (DSM 5) дават тласък към интерпретация на ин- телектуалните и комуникативните дисфункции, основани на откъсването от „органичния“ им корен, което има своя комплексно позитивен резонанс. Втората част на методиката е посветена на функционалното и образо- вателното оценяване на децата и учениците в състояние на лека, средна и тежка степен на интелектуална недостатъчност и на децата от аутистичния спектър на развитие. Представени са характеристиките на тяхното образо- вателно и училищно функциониране, като е адаптиран инструментариум за оценяване на индивидуалния капацитет и потребности с цел извеждане на необходимата подкрепа, предлагана от страна на психолози, логопеди, социални работници и др. Третата част предоставя насоки за планиране, организация и реализа- ция на дейностите по индивидуалната програма за обучение и развитие. Те следват основните измерения на образователната и социалната активност на децата в трите области: концептуална (речева активност и грамотност; формиране на понятия за време, цифри и пари; умения за саморегулация и целенасоченост на действията и дейността); социална (социални отно- шения, отговорност и самочувствие, съвместно решаване на проблеми, спазване на правила); практически умения (всекидневни дейности, само- обслужване, лична хигиена, грижа за здравето). Разработеното методическо ръководство е продукт на проучената лите- ратура, проведените консултации със специалисти, участващи в дейност 6 и супервизията по проект „Включващо обучение“, докладите на студенти и специализанти по програмата ЕРАЗЪМ и участието на автора в обучения и стажове по програмата TEACCH. Двете методики за функционално и об- разователно оценяване са адаптирани за приложение в български условия със съгласието на авторите. Тяхното ползване изисква специалната подго- товка на практикуващите педагози, психолози и социални работници. Методиката е предназначена за учители, психолози, логопеди, социал- ни работници, асистент-учители и други специалисти, както и за родители. ПЪРВА ЧАСТ ИНТЕЛЕКТУАЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ (ИН) – ОПРЕДЕЛЕНИЕ, ХАРАКТЕРИСТИКИ И КЛАСИФИКАЦИИ Изтегляне 416.21 Kb. Сподели с приятели:
|