Проф. Йордан калайков, дн мениджмънт на спорта


 Управленски функции в цикъла на управлението



страница8/25
Дата07.08.2018
Размер2.63 Mb.
#78443
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   25

6.  Управленски функции в цикъла на управлението


Цикълът на управленската дейност се предизвиква от необходимостта да бъдат разрешавани възникващите проблеми, т.е. да се постига поставената цел. От друга страна, в основата на цикъла стои решението, тъй като чрез него се предизвикват необходимите промени в действителното състояние на нещата към желаното. Практическото осъществяване на решението протича в четири етапа:

1. Подготовка за вземане на решение.

2. Вземане на решение.

3.   Подготовка за изпълнение.

4.   Изпълнение.

Оказва се обаче, че във всеки от етапите на решението се извършват особени дейности, без които е невъзможно то да бъде пълноценно, т.е. да съдейства за постигане на целта. В науката за управление тези дейности се наричат управленски функции и колкото и да изглежда невероятно, тяхното място в цикъла на управлението е строго определено. Случаят е аналогичен с химическите елементи и тяхното място в таблицата на Менделеев от гледна точка на валентността им. През първия етап - подготовка за вземане на решение, се търси информация в систематизиран вид, т.е. съобразно определени критерии и показатели. Тази информация се отнася за сегашното и за бъдещото състояние на проблема. Професионалистите в управлението се опитват да предвидят какви промени ще настъпят, ако се приложат едни или други въздействия върху обекта на управление. Важно е също да се предвиди и промяната в условията. Тази функция се нарича прогнозиране. През втория етап, на основата на проучената информация се изработва самото решение. Също така се уточняват различни варианти, чрез които може да се постигне целта, защото е известно, че една цел може да се постигне по различни начини. Много важен момент е изборът на най-подходящ вариант за изпълнение. Критерий за избор са необходимите средства, жив труд и време. Този вариант, който осигурява постигането на целта с най-малко разходи труд и време се предпочита пред останалите. През третия етап се създава необходимата организация за изпълнение на решението (съчетават се условията, от които зависи постигането на целта, съгласуват се действията на изпълнителите). описанието на цялостната дейност по изпълнение на решението от гледна точка на сроковете, изпълнителите и необходимите средства се нарича планиране. Съгласуването между изпълнителите при оперативното изпълнение на решенията, уточняване на правата и отговорностите им в процеса на общата работа се нарича координация. През четвъртия етап се извършва контрол (съпоставя се постигнатото с желаното състояние на проблема), усъвършенства се в движение организацията и съгласуването на действията.



Етапи при практическото осъществяване на решението и присъщите
на всеки етап функции

Таблица 2.




7.Теория и технология на някои управленски функции

7.1.   Решение и планиране на изпълнението му


Както вече бе отбелязано управленското решение (въздействие) е базисна функция, тъй като предизвиква управленческия процес. Решението винаги е израз на едно намерение да се сложи край на дадено състояние, на текущ процес и да се предприеме нова насока. Необходимостта от подобряване на някакъв вид дейност, означава да се определи проблема, и онези обстоятелства, които не отговарят на постигането на целта.

Подготвителната работа при разработката на решението след като е възникнал проблемът и необходимостта от разрешаването му, както и последващата му реализация са свързани с определена технология, която се разглежда на две нива: макро и микротехнология при вземане на решения.



Макротехнологията (фиг.6.) Обхваща най-общо процеса свързан с формулировката и реализацията на решенията, без да обяснява същността на отделните процедури. Всъщност макротехнологията на решението пресъздава процеса на управление. Това е едно от основанията да се счита, че решението е фундаментална функция. Други основания за тази теза са: предназначението на останалите управленски функции (спомагателно при реализацията на решението) и ролята на решението като инструментариум, чрез който се провокират желаните промени в състоянието и поведението на обекта, върху който се въздейства от страна на субекта.

При описанието на макротехнологията на решението редица процедури се назовават, но не се обяснява как точно се осъществяват в практиката. Така например се посочва че събраната информация се подлага на анализ, но как се извършва той не става ясно. Също така се казва, че се извършва оценка на фактическото състояние, но критериите за подобна оценка липсват. Подобна е ситуацията и при избора на оптимален вариант за решение, а също липсва информация и за конструирането на самото решение. Не е известно как анализираната и оценена информация се трансформира в решение, а то на свой ред се превръща в планово. Тези и други съображения предизвикват необходимостта от разработката на микротехнология, където в практически план и в детайли се проследява процеса на решението - от неговата формулировка, до планиране на изпълнението му. (фиг.7) (Необходимо е да се обясни, че двете нива на технологическо описание) макро и микро не представляват независими едно от друго, процедурни действия, а са пример за тясна взаимна обвързаност между макро и микро структури за различни нива на реализация. Макротехнологията за разработка на решение съдържа следните процедури, представени в техния логически порядък: 1. Анализ на информацията; 2. Оценка; 3. Трансформация на констатациите в решения; 4. Превръщане на решението в планово.



Фиг. 6. Макротехнология за разработка на решение



Фиг. 7. Микротехнология за разработка на решение

Към планиране на изпълнението на решението се пристъпва, когато задачите свързани с неговото изпълнение бъдат обвързани със срокове, средства и изпълнители. С други думи основната задача при планирането е да се трансформират избраните начини за въздействие върху управлявания обект в интегрирани във времето и пространството задачи, като заедно с това се делегират конкретни отговорности на преките изпълнители, а също така се лимитират и определените средства. По този начин на практика се получава комплекс от мероприятия, осигуряващи постигането на управленската цел на определено равнище, за определен срок с даден разход на средства и участие на конкретни изпълнители (Фиг. 8). Плановете се различават по сроковете на тяхното действие, по нивото на планиране, по обекта на планиране.

Когато се говори за технология на планирането трябва да се има предвид, че тук началните процедури са идентични с тези от технологията на решението и това е естествено, тъй като в същност чрез планирането се осигурява реализирането на разработените решения. В този смисъл третата процедура от микротехнологията на решението (виж стр.19) е първа процедура от технологията на планирането.




Основ-

ни задачи и под-

задачи към тях

Срокове (м.V)

Средства за (5000)
разходи


Изпълнители (4)

Седмици

1

2

3

4

П, М, Т, С

1

2

3

4

I.




























I.1.













1000










П (Р)

I.2.
















2000







М (О, К)

II.




























II.1.













-










Т (Из, К)

II.2.













-

-

1500

500

П, М, Т (И, Р, Из, К)































Легенда: Изпълнители: П - президент; М - мениджър.


Функции: И - информация; Р - решение

Задачи - Класификация



І гр.

ІІ г

ІІ гр.

незави-сими

зави-сими

перма-нентни

Фиг. 8. Технология за  Технология за разработка на план - графичен тип

ан наа оперативен организационен план -


графичен тип.

Типични функции



Изпълнители

И

Ф


И

Р

О

Из

К

П
















М
















Т
















С


















Графичната форма се придружава от два вида легенди и два типа матрици (виж Фиг. 8). В легендите, чрез инициални букви, се посочват участващите в изпълнението длъжностни лица и функциите, които те изпълняват. В матрицата - класификация на задачите последните се фиксират в три групи. В първа група попадат всички задачи, които нямат никаква връзка помежду си (нито една не зависи от изпълнението на друга) и следователно могат да се изпълняват едновременно във времето. Във втора група попадат тези задачи, които имат зависимост помежду си и следователно трябва да се разположат във времето последователно от гледна точка на това кой резултат стои в основата на друг бъдещ резултат вече постигнат. В трета група влизат всички задачи, чиито изпълнение има перманентен характер т.е. тяхното изпълнение продължава извън времетраенето на плана.

Втората матрица се отнася за изпълнителите и конкретните функции, които те изпълняват. Съдържанието на тази матрица се отбелязва срещу всяка задача в четвърта графа на фиг.8.



Каталог: attachments -> article
article -> Решение за отказ за заплащане на правна помощ служебно или по предложение на адвокатския съвет
article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица март 2016 година
article -> Национален календарен план за 2014 година I. Национални инициативи
article -> Национален календарен план за 2015 година I. Национални инициативи
article -> Списък на възстановените заглавия към 31. 07. 2012
article -> Секции за гласуване на избиратели с увредено зрение или със затруднения в придвижването
article -> 1 април /неделя/, 10. 00 часа, център село Поликраище
article -> Отчет за изпълнение бюджета на община Годеч за 2012 година
article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица февруари 2016 година


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   25




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница