Програма за картографиране на сънищата. Струва ми се, че тя ще позволи на много руски момчета и момичета да забравят алкохола и наркотиците. Ще им посочи достоен път към света на сънищата

Издирването на момчето не доведе до положителен резултат. Изминаха десет дни от изчезването му и Крамер се мръщеше, защото разбираше, че няма какво да каже на Дагс. Владетелят не обичаше неудачниците и поредната среща с него можеше да приключи доста зле.

- Донякъде се утешаваше с факта, че в други направления отбелязваха напредък - бяха успели да активизират дейността на една от големите религиозни секти. И сега хиляди нейни активисти призоваваха хората да влязат в тяхната организация и раздаваха красиви рекламни диплянки, които бяха част от борбата против православната църква. Йерарсите на Легиона придаваха на натиска срещу нея огромно значение. Ако изчезнеше православната църква, изчезваше и Русия.

Все пак успешната дейност на сектантите беше слабо утешение, защото Дагс едва ли щеше да я оцени кой знае колко високо. Главната му грижа бяха и си оставаха хакерите.

Ситуацията беше спасена от Яна - според думите й тя беше открила неколцина техни последователи. От известно време Крамер я беше привлякъл по-плътно към своята дейност. Понякога си мислеше, че тя струва колкото всичките му останали помощници, взети заедно. И този път именно тя донесе добрите новини:

- Всичко е много просто. Нашите техничари опитаха да влязат в компютрите на неколцина участници в хакерските форуми, като създадоха нов вирус от типа „троянски кон". С повечето компютри нямаше проблеми, обаче с три от тях не успяха. Всички опити завършваха неуспешно. Да не навлизам в подробности... Нашите момчета смятат, че и на трите е инсталирана еднаква система за сигурност, при това нестандартна. А сега кажи: защо тези три компютъра се отличават сред останалите?

- Интересно, да не би да са самите хакери?

- Изключено. И тримата задават въпроси, които показват, че не знаят много неща. Но размишляват кадърно, дават твърде интересни идеи. Подозирам, че общуват с хакерите по някакви тайни канали. А за да не изтече информация, хакерите са им помогнали да защитят компютрите си.

- Спешно трябва да ги разработим. Кои са те? Никнеймовете им?

- Че с какво се занимавам според теб? - донякъде саркастично попита Яна. - А компютърните им имена са „Емей", „Евелина" и „Феликс".

Ситуацията определено даваше надежди. Крамер се ободри. Сега вече можеше да отиде при Дагс с нещо по-реално.

- Само да не ги подплашиш! - каза той на Яна. - Действай внимателно!

- Няма страшно, коте! - Тя се долепи до него и нежно го целуна. - Всичко ще стане както трябва, нали ме познаваш.

- Затова те предупреждавам - измърмори Крамер, чувствайки как ловките й ръце разкопчават колана му. - Не сега, след десет минути имам среща с кмета.

Той с неохота я спря. Яна се усмихна:

- Добре, „не сега" - съгласи се тя. - Между другото, забравих да те предупредя: довечера летя за Самара.

- За да ме ядосаш? - предположи Крамер.

- Ни най-малко. Трябва да се срещна с едно момче.

- От въпросната тройка ли?

- Може би - загадъчно отвърна Яна. - Не се страхувай, всичко ще мине добре. Този глупчо смята, че съм в командировка, и няма нищо против да се срещнем, щом има удобен случай. - Тя се засмя, но погледът й остана студен. - След срещата ще ми бъде предан и телом, и духом.

- Въобще не се съмнявам - Крамер обгърна с жаден поглед стройната й фигура, сетне провери колко е часът. Няколко секунди се колеба, после я прегърна и я притисна към себе си. Ръцете му се плъзнаха под блузката й.

- Ами кметът?

- Ще почака - мрачно отвърна Крамер.
Борис престоя в резиденцията на хакерите няколко дни и отново замина. На въпроса на Максим къде отива само се засмя и го потупа по рамото:

- Спешни дела. Като се върна, ще ти разкажа.

- А кога ще се върнеш?

- Всичко е във властта на Духа - Борис демонстративно вдигна поглед нагоре. - Но мисля, че за седмица-две ще се справя.

Предишния път Борис също говореше за седмица-две. Ясно беше, че подобен стандартен отговор всъщност не означава нищо.

- Засега слушай Рада - добави Борис. - Тя знае какво прави.

Максим и без това се отнасяше с огромно уважение към нея. Изглеждаше невероятно, че тази крехка и симпатична млада жена притежава такава фантастична власт над реалността. Най-странно за него беше това, че за да демонстрира чудеса - например хищния си любимец Хектор и пълзящото по тавана влечуго, не използваше никакви външни действия. Не произнасяше заклинания, не изпълняваше магически ритуали, не използваше чудодейни отвари или талисмани. За нея беше напълно достатъчно Намерението...

Максим изпълняваше поставяните от нея задачи с ентусиазъм. Първите му две седмици преминаха в някаква суматоха, но скоро с учудване осъзна, че даже му остава свободно време. Трудно беше да влезеш в ритъма на този дом, но сега, когато успя, нещата се нормализираха.

Заниманията с магия бяха интересни, но Максим се стараеше да се приобщава и към другите страни от живота на обитателите в къщата. Когато Борис отсъстваше, старши беше Роман, именно той постепенно го запозна с разположението на силите в града и му обясни кой каква позиция заема. Наближаваха избори, легионерите разчитаха да изберат за нов мандат сегашния кмет, който беше техен човек. Хакерите активно се опитваха да им попречат. Силите бяха неравни, но Роман не се смущаваше.

- Лесно оправдаваш неуспеха си с различни обстоятелства - каза той на Максим. - Въпросът е да постигнеш успех въпреки всичко.

Максим харесваше Роман заради спокойствието и чувството му за хумор. Борис му беше разказал, че в средата на 90-те години е ръководел неголяма охранителна фирма. По едно време почувствал, че в града се е появила нова сила. Отначало я сметнал за обикновена бандитска групировка, но после станало ясно, че нещата са по-сериозни.

Така Роман за пръв път се сблъскал с Легиона.

Тогава още нищо не знаел за самия Легион, затова подозренията му се насочили към една финансово-промишлена група, която искала да завладее града. Тези хора винаги постигали своето. В един момент интересите им се кръстосали с тези на Роман. Общо взето, за дреболия, но по този начин Легионът имал възможност да придобие перспективната охранителна фирма.

Роман получил ултиматум: да работи под тяхно ръководство или да не работи изобщо. След като преценил всички „за" и „против", той се съгласил. Но скоро се изяснило, че дейността на новите собственици била твърде специфична - всичко, което се оказвало в сферата на интересите им, се разпадало или едва вегетирало. В един момент Роман разбрал, че не може да работи с тези хора. Техните поръчки изисквали да върви против съвестта си. Опитът му да си изясни отношенията с новия шеф завършили със схватка - чак след година Роман разбрал, че е набил не другиго, а Наместника на Легиона за Волгоградска област.

Тогава успял да се измъкне с верните си хора, включително и Денис, и минал в нелегалност. Понеже разбирал, че със законни методи нищо не може да постигне, той и съратниците му избрали варианта за силово противодействие. Войната била без правила - Роман и хората му дебнели легионерите, те пък дебнели тях. И двете страни давали жертви.

Тогава Роман срещнал Борис.

Именно Борис му разказал за Легиона и му посочил безсмислеността на грубата борба. В края на краищата Роман и бойците му се преместили в Сибир - за него това била единствената възможност да отклони ударите от оцелелите си сътрудници. Постепенно Роман и хората му установили толкова тесни връзки с хакерите, че станали неразделна част от тях. Те осигуряваха безопасността им и отговаряха за всички силови акции. С времето самият Роман станал хакер. Оказало се, че има вроден талант да бъде сталкер. Сега Денис ръководеше непосредствено групата му и се справяше отлично.

След като узна за предстоящите кметски избори, Максим предложи да помага според силите си. В хода на кампанията му възлагаха различни дребни поръчения.

Днес трябваше да намине към Южния гараж - така се наричаше едно от местата, където хакерите държаха своите „работни" коли. Нито един от тези автомобили не се беше приближавал до резиденцията. Автопаркът постоянно се обновяваше, понякога колите биваха заменяни даже след участие в една-единствена акция.

Той отиде с трамвая до Южния гараж в осем и половина сутринта. Изпълни всички предписания на Роман - трябваше да се убеди, че не го следят. Общо взето, в последните седмици не бяха забелязали нищо подозрително, но за всеки случай Максим съвестно спазваше предпазните мерки.

Преди два дни Роман му беше казал:

- В нашата работа няма дреболии. Винаги трябва да действаш с гаранция и нищо да не оставяш на случайността. Ако има дори сянка от съмнение, провери всичко, за да не останеш изненадан. Не бързай, не се стреми да извършиш всичко накуп. Помни, че правите пътища често водят към гробищата.

Сега всичко действително беше спокойно. Максим слезе от трамвая и няколко минути вървя покрай сенчестата алея с тополи, свърна в странична уличка и скоро се оказа в близост до стара къща. В двора й имаше три големи гаража - в единия бе паркиран камаз с брезент, в другите два - няколко леки коли. Именно това бяха „работните" автомобили, всеки снабден с няколко комплекта номера и съответните документи към тях.

В къщата живееше брадатият Степания - мъж на шестдесет години, бивш командир на елитно военно подразделение. Кариерата му беше прекъсната преди тридесет години в една африканска страна - колата, с която той и хората му се завръщали от изпълнение на задача, попаднала под минохвъргачен обстрел. Лекарите не успели да спасят раздробената му ръка, но пък останал жив.

Съдбата го беше срещнала с хакерите през 90-те години. Самотният старец в тристайно жилище се беше сторил лесна мишена за някакви предприемчиви юначаги. Жилищата бяха ценна плячка, затова те вече смятали въпроса за решен. Но събитията се развили по съвсем друг сценарий. Едноръкият старец се оказал направо инат и когато тримата смелчаци се опитали с нож и пистолет да му обяснят нещата от живота, някогашният командос си припомнил младостта. Вярно, после той самият си признал, че леко се е разгорещил... Както и да е, всичко приключило доста бързо. След което старецът повикал „Бърза помощ" за пострадалите и отишъл в кухнята да пие чай.

Линейката пристигнала след двадесет минути. След кратък оглед лекарят се обадил в милицията. Двама от младежите вече не се нуждаели от никаква помощ, освен от тази на погребалната агенция; третият бил откаран в реанимацията. Старецът допил чая си и предал на милиционерите отнетите от нападателите нож и ТТ. В пълнителя липсвали точно два патрона.

Заплашвал го затвор за уж превишени предели при законна самоотбрана, при това осакатеният бандит се оказал син на градски големец. Такъв големец, че двама адвокати се отказали да защитават стареца след разговор с представители на разгневеното татенце. Трябвало да се запази равновесието - затова се появил екипът на Роман.

Телефонните разговори не дали резултат. Татенцето се заканило да вкара всички неприятели на метър под асфалта. Наложило се да бъдат приложени „мерки от трета степен" и след седмица гласът на родителя в телефонната слушалка зазвучал по-човешки. Така Степанич се отървал с условна присъда. Все пак се наложило да напусне апартамента, но за това настоявал Роман, който смятал, че е опасно да остане там. Та Степанич вече година наглеждаше автомобилите, за което получаваше солидна добавка към пенсията си. Не беше посветен в дейността на хакерите, но беше твърдо убеден, че работи за държавна спецслужба, от което офицерската му душа се намираше в състояние на спокойно задоволство.

Степания познаваше Максим, затова веднага отвори.

- Коя ще вземеш? - погледна го въпросително домакинът.

- Ладата,.десетка".

- Кога ще я върнеш?

- Утре сутринта. Може би... Степания се усмихна с разбиране.

- Ще чакам - каза той и му пожела успех.

Максим не знаеше на кого и защо е притрябвала тази кола. Неговата задача беше проста: в еди-колко си часа да изкара автомобила от гаража и да го паркира до един от магазините в града. После някой друг ще го върне или пък ще кажат отново на него кога и откъде да я вземе. Максим не се обиждаше, че засега не го посвещават във всички тънкости. Защо да знае детайли от неща, в които не участва? Ако случайно бъде заловен от легионерите, излишната информация можеше да причини само беди.

Вчера бяха разговаряли за това с Роман и Максим му спомена, че се учудва от доброто отношение към себе си. По-точно - от прекаленото доверие, което му оказват.

- Каквото и да говорим - рече той, - но вие изобщо не ме познавате. А ме доведохте тук, в своята резиденция. Не постъпвате ли прекалено непредпазливо?

- Нещата са малко по-различни - усмихна се Роман. -Всеки, който влезе в контакт с нас, е подлаган на щателна проверка. Отделен въпрос е, че той нищо не подозира, проверката се извършва от опитни съновидци. С теб се занимаваха Борис и Рада. Ти премина няколко теста, но всички те се извършиха в съновидения, и то в лявата страна на твоето осъзнание - вече знаеш какво означава това, нали?

- Да - кимна Максим. - Но нали сънят е само сън? Нима може човек да бъде оценен по него?

- Може - кимна Роман. - В съновидението хвърляш всички свои маски. Тестът протича приблизително по следния начин: хакерите създават полигон - тоест формират една или друга съновна ситуация, сетне те прехвърлят в този сън и те оставят насаме с проблема. И те наблюдават. Например поставят те в ситуация, когато изборът е между смърт и предателство. Или между живота ти и този на твой приятел. Проверява се алчността, сексуалните пристрастия. Например дали можеш да бъдеш съблазнен от млада легионерка - в очите на Роман пробягаха насмешливи искри. - Между нас казано, точно на този тест ти се провали.

Максим трепна и леко се изчерви. Роман се засмя:

- Не се смущавай! Всички мъже сме еднакви и на този тест се провалят деветдесет процента от изпитваните. Жените го преодоляват по-лесно, но шестдесет процента и от тях се издънват.

- Всеки кандидат ли преминава съновна проверка?

- Всеки. В интернет си видял, че доста умни момчета и момичета се интересуват от хакерските техники. Но само някои от тях ще станат хакери, защото повечето се провалят още на първите тестове. Тези хора и по-нататък ще участват в съновните форуми и в хакерските семинари, дори ще създават свои групи. Остава ни само от сърце да им пожелаем успех, но с тях нямаме нищо общо.

- А възможно ли е насън да се изкопчи тайна от човека?

- Възможно е. Хакерите са създали техника за съновен разпит. В съновидението критичността на мисленето е занижена и човек може да издаде най-съкровените си тайни. Тази техника е издирвана от специалните служби на много, страни. Хакерите я използват за съновен разпит на легионерите и техните помагачи, както и за да откриват „къртици" в своите форуми.

- Ето ме! - каза Яна и затвори вратата след себе си. Погледна Крамер и по сияещата й усмивка той разбра, че всичко е преминало добре.

- Успя ли? - попита я той, като от нетърпение се надигна от креслото.

- Забрави да кажеш „здравей" - отговори Яна и се приближи. Облегна се върху масата, млясна Крамер по устните и уморено се отпусна в другия фотьойл.

- Успя ли? - повтори той.

- Нима се съмняваш? Надявам се, че не ревнуваш?

- Не говори глупости! - махна с ръка Крамер. - Чакам подробности.

- За тези две нощи? - попита Яна и звънко се разсмя. Понякога беше непоносима.

- Какво узна?

- Засега не много. Момчето е умно, начетено, изглежда добре. Работи като мениджър в престижна фирма. Дълго говорихме за хакерите и техниките им, но той така и не каза нищо полезно за нас. Но чувствам, че крие нещо в себе си. Искаше му се да ми разкрие тайните си, но се сдържа.

- Това ли е всичко? - намръщи се Крамер. - Очаквах повече.

- Почти всичко - усмихна се Яна. - Успях да вкарам в компютъра му „троянски кон", докато глупчото беше в банята. Информацията вече потече, сега я анализират. Между другото, нашият „Феликс" е Сергей Кондратенко, на двадесет и шест години.

- Това вече е по-добре - на Крамер му поолекна. - Има ли нещо конкретно в тази информация?

- Анализират я - повтори Яна. - Няма нужда от бързане. Щом дойде отчетът, веднага ще ти го изпратя.

- Добре - измърмори Крамер. - Ще чакам.

Отчетът дойде привечер. Крамер взе папката от куриера, с треперещи ръце извади разпечатките и започна да чете. И колкото повече четеше, толкова повече го обхващаше радост.

Яна беше права: Феликс беше сред най-близките последователи на хакерите. Предаваната от „троянския кон" информация беше изключително ценна - това беше адрес на закрит форум на хакерите, няколко пощенски кутии. Специален интерес представляваше участник с никнейм „Моран", който явно беше хакер. Няколко негови писма вече се обработваха. Въз основа на стила и честотата на употребата на отделни думи експертите щяха безпогрешно да определят дали Моран е нов хакер, или просто някой от досегашните е сменил никнейма си.

Вече имаше материал за работа. От нетърпение Крамер потри ръце. Разполагаше с възможност да открие не само единични хакери, но и някоя тяхна база, поне регионална. А базата представлява архив, безценни сведения за методите им.

Всичко това беше истинско богатство.

През последната седмица Максим всеки ден изпълняваше по една верига от Пасианса на Медичите. Първата премина нормално и му донесе лотарийна печалба, макар и дребна, но следващите не бяха толкова успешни.

Той ги насочваше не само към печалби от лотарията, но и към различни други цели. Например изпълняваше вариант, според който някой трябваше да го попита колко е часът. Странно, но нищо не се получаваше. И ако първите вериги криво-ляво се реализираха, то скоро всичко се разпадна. Вълшебството му беше помахало с ръка, а после се скри.

След няколко поредни неуспешни опита реши да се посъветва с Рада.

- Първата верига се изпълни страхотно - обясни й той, - но после ставаше все по-лошо. Сега въобще нищо не чувствам, всичко е с краката нагоре. Кажи ми, къде бъркам?

- Никъде не бъркаш - усмихна се Рада. - Просто си се сблъскал с един от защитните механизми на реала. Спомни си уроците по химия, по-точно принципа на Льо Шателие. Не го помня буквално, но общият му смисъл е в това, че системата винаги се стреми към равновесие. Когато изпълняваш веригите на Пасианса на Медичите, внасяш неравновесие в системата и тя според принципа на Льо Шателие включва механизъм за противодействие. Ако се използва компютърна терминология, може да се каже, че просто ти орязват трафика.

Изходът е един: да не се отстъпва нито крачка. Ако не отстъпиш и продължиш своите търсения, точката на равновесие в системата ще започне постепенно да се премества в посоката, която ти е необходима. С други думи, навлизането ти в делата на реала ще предизвиква все по-слаба съпротива, докато накрая съвсем изчезне. Ще получиш нов, разширен статус, вълшебството за теб ще стане нещо обикновено. В твоите таблици на светоописание ще се появи нов запис.

Същият механизъм за противодействие се наблюдава и в съновиденията. Ако съновидецът не го познава, може да се сблъска със сериозни проблеми, сред които най-простият е изчезването на осъзнатите съновидения. На по-сериозно ниво може да се получат реални физически заболявания - например на черния дроб.

- А съществува ли хватка, чрез която да се избягва това противодействие?

- Ти разсъждаваш като хакер - каза тя. - За съжаление, няма стопроцентови методики срещу противодействието на реала. То представлява естествен защитен механизъм на мирозданието, своеобразен имунитет на тонала. Ти влизаш във фините механизми, системата веднага забелязва нарушителя и се опитва да го отблъсне. Затова сега единственият полезен съвет, който мога да ти дам, е следният: не разголвай слабите си места. Какво означава това в съновиденията, тепърва ще ти обясня.

А в реала се опитай да нямаш никакви натрапчиви идеи. Колкото повече искаш нещо, толкова по-малко са шансовете ти да го получиш. Спомни си думите на дон Хуан: дори да имаш успех, това трябва да стане без натрапчиви идеи и сътресения. Забележи, това е много деликатен момент: просто отиваш и вземаш, каквото ти е нужно. Връзката с намерението е пряка, но намерението не е желание. Намерението е по-скоро категорично знание.

Например: играеш лотария. Колкото повече искаш да спечелиш, толкова намаляват шансовете ти. Твоето желание активира механизма за съпротива и конфигурацията на реала се променя така, че да не ти позволи да спечелиш. И няма да спечелиш.

Но защо?

Защото си се разголил, обявил си пред цял свят желанието си. Светът те наказва за това.

Извод: не съобщавай желанията си пред него, а просто вземи, каквото ти трябва.

Същото е и с веригата в ПМ - отнасяй се по-спокойно към нея. Мнозина се опитват да въздействат върху света чрез воля, без да разбират, че това е най-простият начин да получат удари. Отначало сякаш имаш успех, светът се огъва пред натиска ти. Но после идва ответен удар - и мигом губиш всичко, което си получил, а понякога и повече. Затова свикни просто да знаеш какво ти е необходимо.

Да речем, сега навън е облачно, но не вали дъжд. Може и да не завали въобще, ако поискам. Или пък след пет минути мога да устроя истински порой, за да измием малко града. За мен това е лесно, понеже зная как правилно да насочвам намерението си, моята връзка с него е чиста. Правилното намерение представлява не удар с ковашки чук, а полъх на вятър. Не насилие, а плъзгане в потоците на силите, които те обкръжават. Впрочем виж, вече заваля - и то само защото преди минута помислих за това.

Максим погледна прозореца - там се стичаха първите капки.

Рада се усмихна:

- Виждаш ли? Никакво насилие, никаква „разрушителна" воля. Само посочих пътя, прокарах пътя за своето намерение и веригата от събития се реализира по нужния ми начин. Всичко е много просто.

Рада гледаше през прозореца, дъждът се усилваше. След малко вече беше пороен.

- Ето - каза тя и погледна Максим. - Този свят изпълнява, каквото поискам.

- А можеш ли да спреш дъжда? - попита той. - Ей сега, в този момент?

- Мога - отвърна Рада. - Но няма да го сторя. Не бива в толкова кратко време да се променя зададеният поток на събитията. В действията на мага винаги трябва да има последователност. И щом съм предизвикала дъжд -нека да вали!

- Разбрах - кимна Максим, докато гледаше плискащите стъклото водни струи. - Значи, трябва да практикувам ПМ и всичко ще стане от само себе си?

- Да. Но по-добре ще е, ако спреш за седмица-две. Нека мирозданието да си почине от тебе. - Тя се засмя. -Пък и ти от него.

- Така да бъде - съгласи се Максим.

- Добра идея. А сега да поговорим малко за съновиденията. Видях те тази нощ ти си доста близо до осъзнаване. Но сглобната ти точка е неподатлива, за да стигнеш сам до него.

Рада стана и отиде до шкафа.

- Ето - каза тя и извади оттам светъл кристал, голям колкото пръстен. - Вземи, той ще ти помогне!

- Какво представлява? - попита Максим, като внимателно го взе от ръката й.

Оказа се, че от едната страна е продупчен - явно, за да се носи като амулет. Върху повърхността му имаше различи неразбираеми символи, надраскани с острие.

- Слюда - каза Рада и седна обратно в креслото. - Някога го намерих на морския бряг. Обработих го и го шлифовах. Изрязах подходящи руни. Сега този кристал помага за осъзнаването насън. По-точно - улеснява сглобната точка да се придвижи натам, където осъзнаването може да бъде постигнато най-лесно. Носи го на врата си, регулирай дължината на верижката така, че кристалът да се намира там, където гърдите граничат с корема. Спи по гръб, той трябва да лежи в тази вдлъбнатина. Когато заспиваш, се концентрирай върху точката на контакта между него и тялото.

- Благодаря - каза Максим, докато внимателно разглеждаше кристала. - Ще опитам.

Той наистина опита.

В първите две нощи не се случи нищо. Но на третата стана нещо необикновено.

Максим вече знаеше, че за новака е почти невъзможно да влезе в съновидението веднага след момента на заспиване - затова и не мислеше особено за това. Той просто се концентрира върху точката на контакта е кристала, като мислите му постоянно се отклоняваха встрани.

В един момент видя пред себе си съученици от училището - те се появиха буквално от нищото. И веднага осъзнаването започна да надделява, Максим почувства възторг. Беше успял да влезе в съновидение! И то веднага след заспиването. Огледа се, опита да си припомни как трябва да се държи. И почувства, че губи контрол. Светът наоколо помръкна, Максим отвори очи и няколко секунди лежа, като отново изживяваше случката. Напипа кристала - наистина му беше помогнал!

Тази нощ нямаше повече съновидения. В следващите също, но нещо започна да се променя. Самото качество на сънищата бе различно - те ставаха все „по-прозрачни".

Максим чувстваше, че е пред прага на осъзнаването и му липсва нещо съвсем дребно.

Рада потвърди догадката му.

- Вече си много близо до съновния свят. Най-главното сега е да не прекалиш в старанията си. Помни какво говорихме преди няколко дни: не пришпорвай сам себе си, не се стреми към успех - просто иди и го вземи! Отнасяй се към успеха, сякаш ти е в кърпа вързан. Когато се озовеш в съновидение, сдържай емоциите си. Това е сложно, но трябва да се контролираш. Иначе съновната програма ще забележи твоите чувства и ще те притисне, за да не нарушаваш равновесието с емоционалните си изблици.

- Разбирам - кимна Максим. - Кажи, а какво може да се прави в съновидението? Попадам там, но какво следва?

- Започни да го изучаваш. Не забравяй, че хакерите са преди всичко изследователи. Озърни се наоколо, огледай тялото си! Ако наблизо има огледало, погледни отражението си. Опитай се да преминеш през стена. Лети! Поговори с някого, оцени адекватността на разговора. Накрая прецени собствената си степен на осъзнаване: дали помниш къде спиш в този момент? Кой месец е, коя дата? Сега за теб главното е да се устроиш в съновидението, да се научиш да влизаш в него по желание и да оставаш поне няколко минути. Тогава вече можеш да преминеш към по-сериозни изследвания и упражнения. Но трябва да помниш, че за съновидството ти помага енергията на този дом, а процентът на твоя личен принос в тези постижения е доста малък.

- Така е - съгласи се Максим. Рада се усмихна леко.

- И въобще, трябва да се отпуснеш - продължи тя. - Прекалено си сериозен. Нито веднъж не съм те чула да се смееш. Учи се да се радваш на този свят, да бъдеш приятел с него. Не се натоварвай с проблеми. Тогава всичко ще се получава от само себе си, сякаш между другото. Ние сами засилваме проблемите си, а трябва да бъде обратното: да не им придаваме голямо значение и те ще те заобикалят. Ще видиш.

- Да се плъзгам по морето на живота? - подхвърли Максим.

- Точно така - потвърди Рада. - Представа си нямаш колко много смисъл има в тази фраза. Може да смяташ, че това е девизът на хакерите, техният стил на живот. Повечето хора са прекалено погълнати от себе си и своите проблеми, не умеят да се радват на живота. Някой прави пари, друг отглежда деца, трети напредва в кариерата или си купува жилище. Милиони хора, милиони проблеми. Не забелязваме как превръщаме живота си в малък личен ад. Но веднъж настъпва ден, когато човек се оказва на смъртно легло и разбира, че е погубил живота си, който е прелетял напразно. Изгорял е като сноп съчки и вятърът е отнесъл дима. А пък нали е мечтал за нещо, бленувал е за велики дела. И къде е отишло всичко това? - Рада погледна втренчено Максим.

Той сви рамене:

- Не зная. Всеки живее, както може. Тя въздъхна:

- Просто засега не го долавяш. Не чувстваш онова, което Кастанеда нарича „абстрактни ядра". Но то ще дойде при тебе и тогава ще се научиш да виждаш света другояче.

И там, където обикновеният човек вижда само външната верига на събитията, ти ще проникваш в истинския им смисъл.

- Да се надяваме - отвърна Максим. Погледът на Рада беше мек и донякъде тъжен:

- Имаш ли други въпроси? Независимо от темата.

- Винаги съм пълен с въпроси - каза Максим. - Можеш ли да ми обясниш какво представлява ДНК на тонала?

- Мога - кимна тя. - Но това е специален разговор, затова нека го отложим. Попитай нещо друго.

- Добре - съгласи се Максим. - Какво следва след Пасианса на Медичите? Ти не го използваш, Борис също не носи карти.

- Пасиансът на Медичите позволява да се влезе в контакт с мирозданието, да се подръпнат някои небесни нишки. Но е твърде тежък и неудобен за решаване на практически задачи. В него участват не една, а едновременно четири вериги от събития. Всяка верига отговаря за една житейска сфера. Пиките - областта на волята, спатиите - битът и работата, и така нататък. Но за нас обикновено е важна някаква конкретна цел, ето защо четири сфери са просто излишни за постигането й. В този смисъл четирите вида карти са четири потока. Подреждането по боя в ПМ - това е движение вътре в потока, а по номинал - преход от един към друг поток. Сега разполагаш с всички изходни данни, за да измислиш нов, по-удобен инструмент за взаимодействие с реала. Ще ми е приятно, ако в свободното си време поразмислиш над всичко това и ми разкажеш за изводите, до които си достигнал. А за днес мисля, че приключихме.

Максим се надигна от креслото:

- Добре. Ще размишлявам.

Уви, по-нататъшните събития объркаха плановете му. Всичко започна с пристигането на Борис.

Той се завърна заедно е Роман. Двамата бяха мрачни. Максим разбра, че нещо се е случило. Океана ги попита какво е станало.

- Легионерите са разгромили воронежката група - каза Борис. - Преди час. Хванали са Мариана и Костя. Данила е получил куршум в рамото, сега нашите го карат към Белгород. Другите са успели да избягат.

Стана тихо. Отчетливо изскърца стъпало - Рада слезе при тях. Тя явно беше чула разговора и попита:

- Кой е е Данила?

- Кирил и Стас - отвърна Борис.

- Какво става с архива?

- Унищожили са го. Засега не зная подробности. Роман предложи:

- Да отидем в залата. Трябва да решим какво ще правим. Позвъних на Денис да дойде.

В залата Максим седна на канапето до Оксана, Рада се настани в креслото до прозореца. Роман и Борис се разположиха до масичката за вестници.

- Отначало да преценим рисковете - започна Борис. - Костя и Мариана никога не са били тук и от тях не може да изтече информация. Познават московчани и питерци, но те ще се погрижат за себе си. Архивът е унищожен, не могат да ни открият чрез пощенските кутии. Значи тук е безопасно. Кой иска да уточни нещо?

- Мариана познава Гончаров - каза Рада. - А той е бил тук. Трябва да го предупредим. Борис извади мобилния си телефон и набра номера му. Всички напрегнато мълчаха.

- Иля? Борис се обажда. Може да те разкрият, трябва бързо да се оттеглиш. Не зная, колкото по-бързо, толкова по-добре. Просто отседни някъде! Не, останалите засега не ги заплашва нищо. Подробностите после! Това е.

- Повече никого няма да докопат - Борис въздъхна тежко. - Остава да решим какво да правим с Костя и Мариана.

- Трябва да ги измъкнем - тихо се обади Рада. - Дайте ми час и ще ви кажа къде се намират. Ти се свържи с Айрис! Само двамата с теб няма да се справим.

Откъм входната врата се чу шум. Беше Денис. Рада се качи в стаята си, а той се ориентира в ситуацията. Веднага след това излезе - да даде разпореждания на охраната и да предупреди хората си за повишеното ниво на опасност.

Океана погледна Борис:

- Никога не сте правили това. Дали ще се получи?

- Все някога трябваше да стане нещо подобно - отвърна той. - Освен това сега на наша страна е факторът на изненадата. Ще предупредя Айрис.

Той излезе в коридора, като в движение набра номер по телефона си.

Максим не се включваше в разговора, но разбираше, че на хакерите им предстои да извършат нещо необикновено. Не познаваше хората, за които разговаряха, но информацията, че са пленени от легионерите, беше достатъчна. Борис и Рада бяха решили да ги спасят, но как?

През портал?

Дали беше възможно?

- Не знаех, че във Воронеж има хакери - обади се той, просто за да вземе участие в разговора. - Имат ли шансове да се спасят сами? През същия този портал?

- Воронежката група няма и три години, току-що бяха започнали да работят нормално. И сега такъв край. - Роман съкрушено поклати глава. - Дори не зная как може да са се провалили. Засега те не умеят да отварят портали, това не е лесно.

- Данила ръководеше група „хакерос" - напомни му Оксана.

Максим знаеше, че с термина „хакерос" обозначаваха последователите на съновните хакери. Обикновено заниманията с такива групи се водеха в закрити форуми.

- Някой от новаците? - предположи Роман.

Оксана сви рамене:

- Възможно е. Рано е да обвиняваме когото и да било, но мисля, че това е най-вероятно. Ако легионерите са се добрали до техния форум, постепенно са изчислили адресите на всички членове на групата.

- И във Воронеж ли имаше такава база, както тук? -попита Максим. Роман поклати глава:

- Не, живееха по домовете си. Нали ти казах, че току-що бяха започнали. Данила специално се премести във Воронеж, за да им помогне в началото. Това е важен регион и не ни се искаше да ги оставяме сами.

Борис се върна.

- Айрис вече е в течение - каза той. - Този път легионерите я ядосаха. По устните на Оксана плъзна лека усмивка:

- Заради Данила?

- Да. Не е трябвало да го закачат - Борис също се усмихна. - Сега тя просто ще си го изкара върху тях. Максим почувства известно облекчение. Щом се усмихват, значи не всичко е загубено.

Рада се върна след четиридесет минути, през това време разговаряха за дреболии. Максим остана с впечатлението, че нарочно не засягат главната тема.

- Те са в подземието на голяма сграда - каза Рада. - Костя е завързан за стол и го бият. Кракът му е прострелян. Мариана засега е сама в отделна килия. Уж е цяла-целеничка, само устната й е подпухнала. Също е привързана с ремъци за стол.

- Предупреди ли я? - попита Океана. Рада поклати глава:

- Не. Там има видеокамери. Изглежда, са им инжектирали наркотик. Какво става с Айрис?

- Каза, че ще ни чака на Поляната. Добре е да побързаме. Роман, напълнете ваните! Тръгваме. - Борис хвана Рада за ръката и двамата бързо се изкачиха по стълбата.

- Оксана, напълни ваните! - нареди Роман. - Ще се обадя на Герасимов, защото ще ни потрябва лекар. Без да дочака отговор, той бързо излезе от залата. Максим и Оксана останаха сами.

- Максим, напълни ваната със студена вода! - помоли го Океана. - Аз ще налея горната!

- Със студена? - учудено повтори той.

- Да. Освен това ще ни трябват дрехи и одеяла.

Тя се замисли, после излезе от залата и тръгна към горния етаж.

Само преди седмица Крамер не смееше и да мечтае за такъв успех. Докато четеше ежедневните отчети, той не преставаше да се учудва на талантите на Яна. Какво щеше да прави без нея?

Внедреният в компютъра на Феликс „троянски кон" свърши работа и подаде на хората му толкова нужните им „нишки". Дръпнаха ги и размотаха цялото кълбо.

Стана ясно, че групата се намира във Воронеж. Най-трудно беше да се изчисли първият й член - хакерите притежаваха добре обмислена система за безопасност. Но след като извършиха това, другото беше просто: проследиха контактите му и разкриха цялата група. Или поне ядрото й от четирима души. По-нататък Крамер не продължи да разкрива връзките им - по-добре да уловиш питомното, отколкото да гониш дивото. Ако хакерите усетеха опасността, всичко щеше да рухне.

Решиха да проведат операцията по залавянето вечерта на седми юни.

Но проблемите възникнаха веднага след началото й.

Мариана Крутикова се забави в работата си и вместо в пет и половина, излезе едва в шест и петнадесет. Веднага я хванаха, напъхаха я в микробуса, но забавянето си имаше своите последици - един от колегите й почувства опасността, забелязвайки пред блока непознат фургон и подозрителни придвижвания. Веднага звънна на няколко номера по мобилния си телефон и предупреди приятелите си за началото на хайката.

Проследените позвънявания бяха сигнал към хората на Крамер незабавно да пристъпят към залавяне. Вратата се оказа по-здрава, отколкото предполагаха, и беше разбита чак след две минути. Хакерът оказа ожесточена съпротива, но не успя да избяга.

Другите двама членове на групата се спасиха. Един, вече предупреден за опасността, позвъни в милицията и съобщи за въоръжено нападение върху жилището му. Сетне се обади в пожарната, която пристигна учудващо бързо, преди групата за залавяне да разбие двойната стоманена врата. Бойците трябваше бързо да изчезнат.

Хакерът хвърли във входа две димки и успя да се изплъзне, скривайки се сред обитателите на блока, които панически напускаха апартаментите си.

При четвъртия хакер също се получи засечка. Той живееше в къща и когато групата за залавяне нахлу там, видя само отворения капак на мазето. Оттам извеждаше тесен тунел, свързан с подземните градски комуникации. Бойците почувстваха движение в тъмнината, веднага стреляха и успяха да го заловят. Ала най-неприятно беше, че беше успял да унищожи твърдия диск на компютъра си. Крамер разбираше, че там е имало нещо твърде ценно, защото онзи въобще не се беше опитал да отнесе диска със себе си, а директно го бе унищожил. Той беше ръководителят на групата.

Независимо от досадните грешки, Крамер остана доволен от проведената операция. Двама хакери бяха заловени, което въобще не бе малко - те можеха да разкажат сума ти интересни неща. Той нареди на хората си във Воронеж да не ги изтезават повече от необходимото и отиде при Дагс.

Разговорът премина не толкова добре, както очакваше Крамер, защото Дагс веднага посочи допуснатите от него грешки. Все пак накрая го похвали.

- Утре летим за Воронеж - каза той. - Ще наредя да подготвят самолета. Вие идвате с мен.

- Добре, Владетелю! - отвърна Крамер, зарадван от оказаната му чест. По принцип Дагс рядко канеше някого в самолета си и това вече говореше за добрата му оценка.

Излетяха сутринта и към единадесет часа вече бяха във Воронеж. Докато черната бронирана лимузина се носеше из градските улици, Крамер хвърляше от време на време дискретни погледи към шефа си. Дагс явно беше в добро настроение и това създаваше ведра атмосфера.

Ето я и резиденцията на Легиона. Масивните метални врати безшумно се разтвориха, лимузината влезе плавно в двора и спря. Притичалите охранители веднага отвориха вратите на колата.

Пръв излезе Дагс. След него и Крамер, който въздъхна доволно. После обаче срещна погледа на Малигин, местния ръководител на легионерите.

И трепна.

Прекалено блед беше Малигин, в очите му нямаше радост. Пък и охранителите изглеждаха потиснати. Случило ли се беше нещо непредвидено?

- Добро утро, господин Дагс - прегракнало изфъфли Малигин. - Долетяхте ли вече?

- Не, още съм в Москва - отвърна Дагс, чийто поглед ставаше все по-тежък. - Докладвай!

- Те изчезнаха, господин Дагс. Не зная как изобщо би могло да се случи... Всичко взехме предвид, дадохме им наркотик. Вързахме ги за столовете, следеше ги охрана. А в два часа след полунощ видеокамерите престанаха да работят. Веднага отидохме там, но нямаше никого. Простете ми, господин Дагс! - Малигин наведе глава, устните му се тресяха.

- Защо не доложихте веднага? - обади се Крамер, който чувстваше, че трябва да спасява положението, по­точно, да прехвърли върху друг отговорността за провала. - Разбирате ли, че ни накарахте да долетим напразно?

- Опитахме се да поправим нещата - хлъцна Малигин. - Пак обискирахме жилищата им, мислехме, че може да са там. Нали все някъде трябва да се появят...

- Ще обмисля съдбата ви - намръщено рече Дагс и се обърна към един от охранителите. - Заведете ни в килиите!

Да се избяга от тези килии, беше невъзможно. И въпреки това хакерите бяха успели да го направят. Дагс погледна железния стол, вграден в бетонния под - върху него още висяха дрехите на беглеца Костя Прилуков, и се замисли.

Нещо не се получаваше.

Ако задържаните бяха опитни хакери от ранга на Слай, изчезването им, дори след инжектиране на силен наркотик, все можеше някак да се обясни. Но бегълците явно нямаха голям опит, прехванатата им кореспонденция го показваше съвсем ясно. Освен това - Дагс погледна бронирания кабел, изтръгнат от видеокамерата; привързаният към стола Костя Прилуков очевидно не можеше да извърши подобно действие.

Оставаше само едно логично обяснение: опитни хакери са помогнали на заловените да избягат. Което означаваше, че са още по-силни, отколкото си мислеше.

Едно бе да изчезнеш сам.

Съвсем друго - да попаднеш в затворено помещение и да измъкнеш някого от него.

Това вече не беше магия, а някаква дяволщина. Дагс мислено изруга.

- Трябва да направим изводите си от тази ситуация - каза той.

Зад него Крамер го слушаше, изпънат като струна. Дагс го изгледа с неприязън и въздъхна:

- Нямаме повече работа тук.

Изминаха повече от два часа, преди да се чуят стъпки по стълбата. Беше Борис, който изглеждаше малко бледен.

- Засега не става - каза той. - В килията при Костя има двама души, това не ни позволява да го отведем. А не бива да спасим само Мариана, защото в такъв случай обричаме него. Трябва да чакаме.

- Топъл чай? - попита го Оксана, която се изправи от креслото. - Готов е, ще ви донеса.

- Да - кимна Борис, обърна се и бавно се качи обратно горе. Оксана изтича в кухнята, а Максим погледна Роман:

- За какво им е чай? Нима помага за съновидството?

- Те не просто съновиждат, а напускат телата си - обясни му Роман. - Дори да се облечеш топло, пак изпитваш студ, тялото трудно понася подобни експерименти. Затова преди нов опит е добре да дойдеш на себе си. Най-подходящото средство е топъл чай със захар.

- Каква е разликата между съновидението и това, което правят сега?

- В нивото на задействаните енергии. Борис, Рада и Айрис не просто съновиждат, а наблюдават реалния свят. Именно това се нарича „астрален изход". Но за подробностите трябва да ги питаш тях, аз не съм специалист.

Времето отново започна да тече протяжно и мудно. Разговорите стихнаха, оставаше им само да чакат. Максим взе от рафтовете томче на Кастанеда и се зачете.

Развръзката настъпи в пет сутринта. Вратата горе изскърца, чуха се гласове. Роман и Оксана скочиха и хукнаха натам, Максим побърза да ги последва.

Оказа се, че в стаята на Борис е пълно с хора. Освен него и Рада там бяха Айрис, една непозната и много бледа светлокоса девойка, както и младеж на около двадесет и пет години, който седеше на леглото. Максим се почуди не толкова на вълшебната поява на непознатите и Айрис, колкото на факта, че и тримата бяха голи.

Впрочем това обстоятелство не смущаваше никого. Рада и Айрис подхванаха Мариана, която все още не можеше да дойде на себе си, и я помъкнаха към банята. Оксана отвори вратата, за да им помогне. Борис и Роман понесоха младежа надолу по стълбата - Максим едва сега обърна внимание, че той е пребит, а от левия му крак се стичаше кръв. Вкараха го в банята на първия етаж, Максим отиде да помага.

Потопиха Костя до брадичка във водата, извадиха отгоре ранения крак. Хакерът беше бял като платно, отсъстващият му поглед блуждаеше по стените. В един момент той се опита да излезе от ваната, но Борис го задържа:

- Всичко е наред, Костя, у дома сме! Потърпи още малко.

Максим знаеше, че студената вода помага да се съвземеш след подобни пътешествия. Нещо подобно вече бе срещнал при Кастанеда.

Костя престоя във водата около петнадесет минути. През това време Роман набързо обработи раната върху крака му и я бинтова. После с нея щеше да се заеме лекар. Извадиха го от ваната, увиха го в одеяло и го отнесоха в една от спалните. Там го накараха да изпие няколко таблетки с топъл чай - зъбите му звучно тракаха в ръба на чашата. Но в погледа му вече се забелязваше топлината на живота.

Борис също изглеждаше изтощен, но се усмихваше.

- Как си? - попита го той. - Всичко наред ли е?

- Да - немощно кимна Костя. - Издънихме се. Какво стана с Мариана?

- В съседната стая е. Бъди спокоен и си почивай! Ако ти потрябва нещо, извикай ни.

Оставиха Костя сам, Борис го увери, че опасността е преминала, а утре раната му ще бъде прегледана от лекар.

- Да отидем в кухнята - предложи Борис, след като слязоха долу. - Аз също не бих се отказал от чаша горещ чай.

Скоро момичетата се присъединиха към тях. Рада изглеждаше уморена, но Айрис беше самата свежест.

- Теснички са ми, но стават - подхвърли тя, очевидно имаше предвид дрехите върху себе си. Максим позна джинсите и пуловера на Оксана. - Направете ми място, давам половин царство за чаша чай!

Разговаряха повече от два часа. Всички бяха весели и истински щастливи. Максим буквално физически чувстваше какъв товар се е смъкнал от раменете на приятелите му. Айрис не пропусна случая да се пошегува с него - той навярно за пръв път в живота си е видял едновременно две голи момичета, и то толкова красиви.

- Това - язвително добави тя - лесно можеше да се разбере по зяпналата ти уста. Не му оставаше нищо друго, освен да се съгласи.

В седем часа сутринта дойде лекарят - невисок възрастен мъж с учтиви маниери. Той огледа крака на Костя и заяви, че няма нищо страшно и костта не е засегната.

Когато той си замина, всички се насочиха към стаите си, за да спят.

Максим се събуди и погледна часовника - три часът. Известно време не можеше да разбере как е възможно, след като навън е ден, но после си спомни, че легнаха да спят чак в осем сутринта.

Слезе долу и с учудване долови звън на стомана откъм спортния салон. Отиде там и поклати глава - естествено, те бяха тук.

Както обикновено, Роман и Оксана се упражняваха с мечове. Борис вдигаше гири. Щом го видя, той се усмихна:

- Хайде е нас! Войната си е война, но спортът си върви по разписание!

Естествено, разписанието беше тотално нарушено, но въпреки това Максим с готовност се зае с тренажорите в дясната част на залата. От известно време физическите натоварвания му доставяха удоволствие.

Той тренираше вече почти четиридесет минути, когато в салона надзърна Айрис и ги прикани на обяд.

След обяда момичетата се отправиха към втория етаж в стаята на Рада, а Максим, Борис и Роман останаха в дневната. Разговорът им от само себе си се завъртя около нощните събития.

- През портала ли ги измъкнахте? - попита Максим.

- Не съвсем. - Поклати глава Борис: - Използвахме съновни техники. В началото Рада откри Мариана и Костя, изясни как ги пазят. После ние тримата: Айрис, Рада и аз, се събрахме на Поляната - мястото ни за срещи в съновиденията. Оттам Рада ни заведе в резиденцията на легионерите. После аз се захванах с Мариана, а Рада и Айрис - с Костя. Мариана умее да съновижда и беше по-лесно да се прехвърли, отколкото Костя. Можех да се справя сам. А за Костя бяха нужни общите усилия на Рада и Айрис. Точно в четири часа и петнадесет минути сутринта се появихме в килиите, без да ни забележат охранителните видеокамери.

- Какво означава „появихме се"? - учуди се Максим. - Реално ли проникнахте там?

- Почти - усмихна се Борис. - Кастанеда нарича това „мигът на дубъла". Твоето съновно тяло става реално видимо и осезаемо - ти си в него, но можеш да взаимодействаш с обикновения физически свят. След това скъсах бронирания кабел на видеокамерата - за огромната сила на дубъла това е дреболия - и отидох при Мариана. Промених нивото на съзнанието й, извадих съновното й тяло и го прехвърлих тук. Сетне й помогнах да се събуди - за нея това беше пробуждане все още в съновидение. В тази ситуация се извършва своеобразно „преливане" на човека от една точка на пространството в друга. Отначало се прехвърля съновното тяло, а после и физическото. Реално човекът изчезва, от него остават само дрехите му. А на мен ми оставаше само да се събудя в собственото си тяло и да отида в спалнята при Мариана.

- Ами дубълът? - попита Максим. - Къде изчезна той?

- Дубълът съществува, докато е необходим. След време ще ти го демонстрирам, сега съм изморен за подобни експерименти. Що се отнася до Костя, нашите две магьосници го спасиха точно по същия начин. После Айрис можеше да си отиде, но предпочете да се събуди тук и затова се озова гола в стаята.

- Винаги ли се губят дрехите?

- Не. Можеш да ги отнесеш със себе си, но на Айрис просто не й беше до тях.

- А каква е разликата между преместването през портал и чрез съновидение? Само в обстоятелството, че по време на прехвърлянето през портала не спиш?

- Не - поклати глава Борис. - Има различни схеми. Класическият портал е монументално съоръжение, нещо от рода на Стоунхендж. Знаеш за него, нали?

- Разбира се - кимна Максим. - Кръг от каменни блокове.

- Точно така. Учените до ден-днешен се чудят какво е това: култово съоръжение, астрономическа обсерватория или нещо друго. Хакерите смятат, че Стоунхендж е централният елемент в древна система от портали. Спомни си как е устроен: през определени разстояния в кръг са поставени каменни блокове, а върху тях - също такива плочи. Образува се пръстен с голям брой п-образни звена. А сега си представи колело - да речем, от каруца, където централната втулка е Стоунхендж. Лъчите спици определят посоката на преместване. А кръгът на колелото е от съответните п-образни елементи - тоест две вертикални плочи и трета, хоризонтална, която е върху тях. По този начин се получава централен възел - Стоунхендж, и система от отдалечени портали.

Пътешествието от един отдалечен портал към друг винаги се извършва през центъра: магът влиза в отдалечения портал и излиза през съответстващото му звено в централния възел. След като се озове вътре в Стоунхендж, той отива при друго звено в централния възел, което съответства на друг отдалечен портал. Влиза в звеното - и излиза в този друг портал. Така се осъществява движението между два портала. В този смисъл Стоунхендж е централна разпределителна гара.

- Бива си го обяснението. И всичко това действа реално?

- Защо не? Просто съвременните хора не вярват в порталите - според тях това е фантастика. И смятат Стоунхендж за каква ли не чудесия, само не и за онова, което той е в действителност. Подобна система от портали съществува и на територията на Русия. В най-простия им вариант това са наредени в кръг - разбира

се, с интервали помежду им - масивни камъни. Пространството между два камъка определя посоката на прехода. Дори днес могат да се видят останки от подобни съоръжения.

- В такъв случай излиза, че това са стационарни установки - изуми се Максим. - Такъв портал не може да се носи със себе си. А когато ти излезе от интернет кафето, там нямаше камъни.

- Нямаше - съгласи се Борис. - Ситуацията беше малко по-друга. Чете ли за възгледите на хакерите относно структурата на света?

Максим сви рамене:

- По-скоро чух. Срещнах споменавания, че светът има нещо като холографска или клетъчна структура, или пък и Двете заедно. Но засега не ми е ясно какво точно представлява това в реалността.

- В такъв случай да разгледаме въпроса - Борис погледна Роман. - Ако няма възражения.

- Целият съм в слух - Роман се настани по-удобно в креслото и смигна към Максим: - Когато той и Рада започнат да обясняват нещо, обясненията им обикновено траят часове.

- Да започнем тогава - рече Борис. - Например с това, че мирозданието е устроено на холографски принцип. Какво означава това? Първо, да си спомним какво представлява холограмата: триизмерна фотография, направена с лазер. Заснеманият обект бива осветен с лъч, отразената от него светлина си взаимодейства с втори лъч, като по този начин образува интерферентна картина. Тя се фиксира върху лента. Ако погледнем снимката, ще видим безсмислена плетеница от черни и светли ивици и петна. Но ако лентата бъде осветена с лазер, в пространството ще видим холографско изображение на фотографирания предмет.

Най-интересно за нас е обстоятелството, че ако разрежем фотолентата на две, то всяка от половинките, след като бъде осветена по същия начин, на свой ред ще дава цялото изображение на обекта, а не само половината му. Колкото и да режем лентата, всяко нейно парче, дори най-малкото, ще показва пълното изображение на заснетия предмет. А това означава, че информацията за предмета е включена във всяка част от лентата.

Именно този принцип е в основата на Вселената: светът, който ние смятаме за свят на отделни предмети и явления, всъщност не е такъв. Всичко видимо е свързано, всеки атом в него е свързан с всички други атоми и съдържа информация за всички обекти във Вселената. Всичко се съдържа във всичко, всичко е свързано помежду си.

Нещо повече, върху това ниво на връзки, за което говоря, не съществува даже време. Това е извънхронално⁶ ниво и в него миналото, настоящето и бъдещето съществуват едновременно. При такова устройство на света стават възможни пътешествията във времето, а светът придобива качеството многовариантност и се разклонява като дърво. Нашата реалност, в която ние съществуваме, е само един от срезовете на мирозданието, една от страните му. Тук размерността му е по-малка, изчезва явната връзка между предметите и се появява течението на времето.

Забележете, това е много важен момент: на нивото на холографската Вселена всичко е единно. Но върху нашето ниво започва определено структуриране. Така водната пара, кондензирана върху стъклата, образува ледени цветя - чудесен пример за клетъчната организация на света. Първоначалният хаос на другите, по-високите измерения, изпадайки в нашата реалност, започва да се самоорганизира в йерархични клетъчни структури. Част от този процес може да се наблюдава в действителността, например при реките - всяка от тях е с централно русло, по-малки притоци и множество вливащи се в тях ручеи. Планините - с централни хребети и по-малки странични възвишения. Дърветата - с дебел ствол, по-малки клони и съвсем тънички вейки.

Тези явления, както и ред други, се виждат с просто око. Но някои клетъчни структури са изразени не толкова явно и ние не ги забелязваме, което обаче не означава, че не съществуват. И ако внимателно се вгледаме в обкръжаващия ни свят, навсякъде ще видим проявите на клетъчната организация. Дори и в тази стая.

Максим не пропусна да попита:

- Например?

- Креслата, в които седим. Картините върху стените. Книгите по рафтовете. Самите ние. Всички неща, на които спреш погледа си, са елементи от вселенската мрежа.

- Това за цветята по прозореца и с реките ми е ясно, наистина прилича на мрежа. Но как са свързани помежду си креслата?

- Просто засега виждаш само едно ниво от мрежата - каза Борис. - Ала нека погледнем нещата другояче. Да вземем например чепка грозде: всяко зърно съществува само по себе си, не е сраснало с другите. В този смисъл всяко зърно грозде е самостоятелно. Но това не означава, че посредством разклоненията на чепката не е свързано с другите зърна. И когато една мравка тръгне по едно от тях, може да попадне и върху други, нали?

- Така е - потвърди Максим, който вече разбираше накъде клони.

- А сега вместо гроздови зърна си представи нашите кресла. Разбира се, те не висят върху чепки, но това не означава, че помежду им няма общи връзки - Борис го погледна внимателно. - В този смисъл всички еднотипни предмети са свързани, също както зърната в грозда. Нещо повече, свързани са и нееднотипните предмети, но това вече са елементи от различни гроздове. Все пак връзка има, просто между креслото и картината тя е по-далечна, отколкото между две кресла или две картини. Така се получава, че всичко наоколо е мрежа. Мрежа от стълбове и лампи за осветление, от канализационни шахти и дамски пантофи, мрежа от чанти и найлонови торбички.

И между тях съществува строго определена йерархия.

Йерархията не е между еднотипните предмети, които са от едно и също ниво. Например, ноктите на пръстите ти са пример за такава връзка. Те нямат йерархия и са равни. Тук йерархията ще представлява движението от нокътя по пръста. Тоест: ставите, после китката, лъчевите кости и така нататък.

При разглеждането на мрежата трябва да се отчитат два аспекта: наследяването на елементите, тоест движението в руслото на потока, и взаимната връзка между елементите от едно ниво на йерархията. Ако свържем това с Пасианса на Медичите, то движението от нокътя към рамото ще бъде подреждането по боя, движението в руслото. А прехвърлянето от нокът на нокът - подреждането по номинал, така преминаваме в друг поток, тоест върху друг пръст. Както виждаш, всичко излиза.

Максим все още не схващаше изцяло тънкостите в тази схема, но самият принцип на клетъчната структура на света започна да придобива по-конкретни очертания.

- Добре, това донякъде го разбирам - каза той. - Но какво реално ни дава тази организация на света?

- Дава ни всичко. Например сега ти седиш в креслото. Но в света има твърде много кресла, а сред тях навярно и такива, които познаваш. Ако помислиш, кое ти пречи да се преместиш по мрежата от едно кресло в друго? Разбираш ли? Те са свързани помежду си - значи между тях е възможен преход, транзит.

- Може да се прехвърлиш дори от тоалетна чиния -обади се Роман. - Върху тоалетната чиния в жилище, което познаваш.

- Точно така - потвърди Борис. - Главното е другата тоалетна чиния да не е заета. Той се засмя, Роман също прихна.

И Максим се усмихна. Да, във всичко това имаше някаква логика. И все пак трудно беше да се повярва, че може да се преместиш от кресло в кресло.

- Е, добре - каза той. - Да допуснем, че всичко е точно така, и аз сега зная за мрежовата структура на света. Но как реално да се преместя, примерно от това кресло до другото, в моята стая? Какво да направя? Знанието не ми помага да се преместя.

- Във всяко начинание има трудности - съгласи се Борис.

Той се спогледа с Роман и двамата пак се засмяха. Изглежда, наистина бяха в добро настроение. Борис продължи вече по-сериозно:

- Виж, Максим, знанието само по себе си нищо не дава. Трябва да умееш да го използваш. Ще ти кажа още едно странно нещо: мрежата представлява мислеща структура, глобален разум. И само от мага зависи дали ще успее да влезе в отношения с нея. Спомни си думите на дон Хуан, че Земята е жива - той знае какво говори! Мрежовият разум може да бъде наречен разум на Земята, макар че едва ли ще е най-точно - по-скоро става дума за земното ниво в йерархията. Но за нас е важно, че мрежата, този глобален световен разум, осъзнава себе си и може да си взаимодейства с нас.

Може, но не иска да го прави с всеки.

Това наподобява най-обикновена работа в интернет: за да влезеш, трябва да имаш разрешение, парола. Но ако за влизане в интернет можеш да си купиш време или да си откраднеш, то пред мирозданието такива шеги не минават. Тук е нужна дълга и търпелива работа - мрежата трябва да разбере, че си изследовател, а не търсач на сензации, едва тогава ще си взаимодейства с теб. Трудността е, че мрежата не може да премине в нашето ниво, а самите ние трябва да направим крачка към нея.

Как? Като осъзнаваме съществуването й и откриваме нейните прояви в околния свят. Всичко наоколо е част от нея. Но това е само началото - по-нататък ще ти се наложи да изучаваш свойствата на мрежата и законите, по които тя функционира. След време вече във всичко ще виждаш нейното действие и ще смяташ събитията около теб не за капризи на съдбата, а за последица от въвличането в един или друг поток. И един ден твоята настройка спрямо мрежата ще стане толкова пълна, че ще влезеш в резонанс с нея. Именно тогава всички чудеса, за които говорим тук, ще престанат да ти изглеждат като небивалици.

- Много ли време е необходимо? - попита Максим. Борис сви рамене:

- Няма точно установени срокове. Всичко зависи само от теб. Все едно учиш чужд език: можеш да го научиш за една година, но може да не го проговориш и цял живот.

- Разбрах - въздъхна Максим.

Костя и Мариана останаха в резиденцията около седмица. После Костя заяви, че е време да се плащат сметките. Явно имаше предвид легионерите.

- Все пак не се увличайте! - предупреди го Роман, докато ги изпращаше. - Както се разбрахме: отначало събирате информация, която да обсъдим. А после ще вземаме решения!

- Разбира се - усмихна се Костя.

- Знам те аз - измърмори Роман. - Този път ви провървя, но това не означава, че някой винаги ще ви поправя грешките. Затова бъдете по-точни!

- Роман, ясно ми е. Всичко ще бъде наред. Максим го харесваше. Бяха връстници, но в облика и поведението му се чувстваше сила, с която самият Максим все още не можеше да се похвали. Бързо намериха общ език. Колкото до Мариана, тя му напомняше скромно, сиво мишле - мълчалива и спокойна, с мек и тъжен поглед. Въпреки това на два-три пъти Максим долови пламък, блеснал в очите й, и разбра, че едва ли е толкова елементарна.

- Мариана е добър сталкер - каза веднъж Борис. - Обикновено се старае да бъде в сянка, но напълно контролира ситуацията. Спомни си, снощи всички ние приказвахме, а тя четеше книга. Но те уверявам, че не е пропуснала нито една дума от разговора ни. Образът, който си създава, е само маска, и то доста ефикасна. Обикновено никой не я взема насериозно, но това е грешка.

Мариана и Костя заминаха за Белгород - според Роман щяха да поживеят там известно време, докато не изяснят окончателно причините за провала. После ще се прехвърлят в друг град, а мястото им във Воронеж ще бъде заето от нова група.

Айрис се завърна в Ростов вечерта след спасяването на Костя и Мариана. Обясни на Максим, че там е оставила недовършени работи.

- Защо не дойдеш отново в Ростов? - закачливо му предложи тя по време на вечерята.

Максим само се усмихна. Вече се беше научил да не реагира на провокациите й и просто да ги игнорира.

- Може би наесен - сви рамене той.

- Ще се подготвя за събитието - Айрис и другите се засмяха.

Сутринта тя не излезе от стаята си. На Максим му беше интересно дали наистина се е прехвърлила, или още спи. Почука на вратата й. Никой не отговори. Потропа по-силно, бутна вратата:

- Айрис?

Отново се заточиха спокойни дни. Той продължи да се упражнява във веригите на Пасианса на Медичите. Получаваха се доста добре. Картографираше сънищата си, като се опитваше да създаде точка за вход в съновния свят. Учеше се да съзерцава и да се ориентира в мрежовата структура на света. Продължаваше с бойните изкуства. Заниманията в спортната зала му харесваха. Прилежно изслушваше обясненията на Денис и отработваше техническите елементи. Разбира се, понякога имаше затруднения, но винаги изпитваше удоволствие от тренировките.

От тях имаше и конкретен резултат - той с учудване усещаше, че тялото му става по-различно. Не толкова външно, макар че трупаше мускули. Въпросът беше, че се появи непознато досега усещане за лекота, плавност и котешка грация. Първоначалната му скованост изчезна.

Не е зле - оцени резултатите му Денис след поредния спаринг. - Поне от улични бандити ще се защитиш.

Максим оцени в пълна степен резултатите от упражненията след неприятен инцидент в едно кафене. Беше седнал на закътана маса в края на малкото помещение, когато в заведението влязоха трима луксозно облечени младежи. Те се смееха весело и въобще не обръщаха внимание на околните. Взеха си бира, огледаха се за маса и тръгнаха към него.

- Приятел, изчезвай! - Видът им беше толкова самоуверен, че Максим леко се обърка и не успя да отговори веднага. Само ги погледна мълчаливо, отхапа от пастата и пийна сок. Мълчанието му беше изтълкувано съвсем погрешно.

- Браточка, да не си оглушал? - Най-близкият от тях хвана яката му и го извлече иззад масата. Максим неволно преобърна чашата си, сокът оплеска марковото спортно яке.

- Мамка ти... - изруга младежът, като отскочи назад. -Ах ти, боклук! - Той го изгледа злобно, извърна се и почти без замах нанесе къс и точен удар към брадичката му.

Максим така и не разбра какво се случи. Ръката му изпусна пастата и инстинктивно отклони юмрука, а изпънатите му пръсти сами удариха противника в гърлото.

Явно и другите двама се объркаха не по-малко от него. Всичко стана много бързо и движението му напомняше по-скоро на неумело блокиране, точно така го възприеха и те. Но в такъв случай защо водачът им хъркаше, вкопчил се в желаната масичка?

Максим не изчака ескалацията на конфликта. Хукна към изхода и в движение нанесе удар с ръба на дланта си по бицепса на една ръка, която се опитваше да го спре. След миг беше навън.

Чак там у него започна да се събужда злоба, щом видя нахално паркираното напряко на тротоара беемве, ритна е все сила вратата му и остави съвсем прилична вдлъбнатина върху полирания метал. Алармата нададе плачевен и пронизителен вой, той побягна. Вече почти зад ъгъла забеляза нападателите си, които бяха изскочили от кафето и разярено крещяха подире му.

Максим никога не се беше смятал за герой, затова тичаше с всичка сила. Една уличка, втора, ето и трамвай тъкмо навреме. Той скочи в него и се озърна - никой не го преследваше.

Този случай го накара да уважава още повече преподавателските методи на Денис, а желанието му да изучава тънкостите на бойните изкуства чувствително нарасна. И точно тогава дойде разочарованието: след поредното занимание Денис му съобщи, че краткият курс е приключил.

- Защо? - попита с нескрито разочарование Максим.

- Вече имаш добро първоначално ниво. Засега това ти е достатъчно. По-нататък следва магията на боя, но тя е извън моята компетентност.