Програма за опазване на околната среда 2015 2020 г. Приета с Решение на Общински съвет Шабла №
Изтегляне 3.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Фиг. 4. Разположение на източниците на вода за питейно-битови нужди, минерални води, санитарно-охранителни зони и зони за къпане
- Водоснабдителна система; Локална водоснабдителна група водоизточник Дебит
- Изводи и препоръки
3.2.5. Питейни води В община Шабла 100 % от населението ползва вода за питейни нужди от системата на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Добрич – група Шабла, като задоволява нуждите си изцяло за сметка на подпочвените води. Водоснабдяването се осъществява от 34 сондажи и 25 помпени станции. Водите, добивани от сарматския водоносен хоризонт, се отличават с микробна чистота и могат да се ползват за питейни нужди без пречистване. По данни на ВиК през 2014 г. средното потребление на вода на жител в общината е 104 л. в денонощие, от които 18 л. са усвоени за промишлени цели, а 86 л. – за битови. За сравнение през 2010 г. средното количество е било 120 л. в денонощие (20 л. за промишлени и 100 л. за битови цели), през 2011 г. – 126 л (24 л. за промишлени и 102 л. за битови цели), през 2012 г. – 121 л. (19 л. за промишлени и 102 л. за битови цели) и през 2013 г. – 116 л. (19 л. за промишлени и 97 л. за битови цели). Водоснабдяването на населените места се извършва от подземни водоизточници, изградени в района на с. Дуранкулак, с. Ваклино, с. Крапец и гр. Шабла, както следва:
Всички водоизточници (фиг. 4) са с изградени санитарно-охранителни зони по изискванията на отменената вече Наредба № 2 от 01.09.1989 г. и в този им вид са в нормална експлоатация. Срокът по Наредба 3 за привеждане в съответствие на учредените по реда на старата наредба СОЗ е 10 години от обнародването й в "Държавен вестник" или 16.10.2010 г. (като границата на най-вътрешния пояс на СОЗ не се променя). Към м. октомври 2014 г. са приключили процедурите за пет от посочените водоизточници, както следва: ТК1 и ТК2 в землището на с. Смин (Заповед № 7/25.05.2009 г.), ТК – Крапец в землището на на с. Крапец (Заповед № 17/19.09.2013 г.), ТК-2 – в землището на с. Дуранкулак (Заповед № 20/26.09.2013 г.) и ТК-1 – в землището на с. Дуранкулак (Заповед № 21/26.09.2013 г.) Регионалните водоизточници имат общ дебит 644 л/с. Те обслужват основно гр. Добрич, гр. Шабла и други селища по трасето на магистралния водопровод. Регионалните водоизточници се състоят от три групи: група север има изградени 10 тръбни кладенеца с общ дебит от 86 л/с; група юг има изградени 13 тръбни кладенеца с общ дебит от 14 л/с; група изток има изградени 4 шахтови кладенеца с дебит 160 л/с и 1 шахтово–тръбен кладенец с дебит 50 л/с; група запад има изградени 10 тръбни кладенеца с дебит 130 л/с. Общият дебит на всичките 48 бр. водоизточници в разглежданата територия е 810 л/с. Изградените местни водоизточници значително превишават по дебит, както питейно-битовите нужди на населението, така и предвидения туристически капацитет, съгласно действащите водоснабдителни норми. Табл. 16 съдържа подробна информация за водоснабдителната система на територията на общината. Регистрираните в БДЧР кладенци за собствени потребности, находящи се на територията на общината са 781, от които 296 в гр. Шабла. От общия брой кладенци 573 са оборудвани с помпи, 118 са с въже и кофа, 90 са необорудвани. Регистрираните в БДЧР водовземни съоръжения за стопански цели, находящи се на територията на общината са 114, от които 72 в гр. Шабла, 4 в с. Ваклино, 2 в с. Горун, 6 в с. Дуранкулак, 9 в с. Езерец, 15 в с. Крапец, 2 в с. Пролез, 2 в с. Смин, 1 в с. Тюленово и 1 в с. Черноморци. През територията на общината преминават водопроводи с обща дължина от 57 км, които свързват водоизточниците със съоръженията и консуматорите на вода. От тях само 4 км магистрален водопровод с диаметър Ø1000 мм за гр. Добрич е с регионално значение, а останалите имат следните дължини: Ø546 мм - 2.4 км; Ø400 мм - 4.3 км; Ø300 мм - 6.4 км; Ø250 мм - 3.4 км; Ø200 мм - 7 км; Ø150 мм - 4 км; Ø125 мм - 15.5 км; Ø100 мм - 7 км; Ø80 мм - 3 км. Голяма част от водопроводите са амортизирани, което е причина за високи загуби на питейна вода. В района са изградени 9 резервоара с общ обем от 4910 куб. м., от който обем 50 куб. м. е хидроглобус, а всички останали са приземни резервоари, вкопани в земята. При обща дължина на уличната мрежа 91.8 км, изградената водопроводна мрежа е 79.7 км (или 87% изграденост). Тръбите на тези улични водопроводи са с диаметър от 60 до 250 мм. Големият процент нефактурирана вода показва, че съществуват загуби от течове по водопроводната мрежа, както и използването на вода без нейното отчитане и заплащане по съответния начин. Важен фактор, оказващ влияние върху качеството и вкусовите характеристики на питейната вода, е състоянието на водопреносната мрежа. Това влияние се формира най-вече от качеството на материала, от който са изработени тръбите и от създаване на рискове за постъпване на замърсители от обкръжаващата тръбите среда при намалено налягане или спиране на водата при наличие на течове: 87.56 % от водопроводната мрежа е от азбесто-циментови тръби, които са стари и износени. Те често аварират, което нарушава водоснабдяването - оттук и големите загуби на вода, и влошава качеството на питейната вода, т. к. се изисква допълнително обеззаразяване с хлор. През 2014 г. с финансиране по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката на селските райони” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. беше изпълнен проект за „Реконструкция на водопроводната мрежа в с. Ваклино, с. Езерец, с. Крапец и с. Дуранкулак, община Шабла”. В изпълнение на проекта бяха подменени 3709 м. водопроводна мрежа в с. Дуранкулак, 5151 м. в с. Ваклино, 11 055 м. в с. Крапец и 6658 в с. Езерец. 
Фиг. 4. Разположение на източниците на вода за питейно-битови нужди, минерални води, санитарно-охранителни зони и зони за къпане Табл. 16. Водоснабдителна система на територията на община Шабла
Санитарно-хигиени ограничители за питейно водоснабдяване се явяват окисляемостта, наличието на азот, фосфор, нефтопродуктите и някои други‚ сравнително рядко срещащи се замърсители. Качеството на питейните води в централната водоснабдителна система се следи както от ВиК – Добрич, така и от РЗИ – гр. Добрич. По данни на ВиК – Добрич питейните води се изследват на тримесечие в селищата на общината по физикохимични и микробиологични показатели. Отклонения от нормите за вода за пиене не са наблюдавани. През 2014 г. на територията на община Шабла са изследвани от РЗИ 19 проби вода от 5 зони за водоснбдяване, обхващащи 15 населени места. Пробите са набирани от 18 пункта при крана на консуматора – заведения за обществено хранене и частни домове, като по показтелите за постоянния мониторинг са анализирани 16 проби вода, а по показателите за периодичния мониторинг – 3 проби вода. За 4 проби вода са получени нестандартни резултати по микробиологични показатели, а именно:
Във връзка с нестандартните проби е извършено повторно пробонабиране и анализиране на проби вода от населените места по показателите, показали отклонения от изсикванията на Наредба 9/ 2001 г, при което са получени резултати, отговарящи на здравните норми. Между влошените качества на питейната вода и регистрираните стомашно - чревни инфекции не е доказана причинно-следствена връзка. Отклоненията по показател нитрати се свързват с използваните в селското стопанство торове и препарати. Поради неучредени ІІ-ри и III-ти пояси на водоизточниците, не могат да се предприемат мерките, разписани в т. 6 от Приложение 2 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране и учредяване на СОЗ (ДВ бр.88/2000 г.) и по реда на Наредбата № 2 от 13 септември 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници. От тази гледна точка се приема изготвянето на проектите за тези зони за приоритет в управлението на водите.
Като цяло потенциалът на обхванатите водоизточници е в състояние да осигури нуждите на общината през следващите години. Количествата вода са достатъчни: изградените местни водоизточници значително превишават по дебит, както питейно-битовите нужди на населението, така и туристическия капацитет, но голямата амортизация на водопроводната мрежа е причина за големи загуби и ограничава развитието на услугите. Належащо е спешно изграждане на нови, ремонт и подмяна на стари водопроводи, както и на допълнителни водоеми за акумулиране на водни количества. Необходимо е предотвратяването на неконтролирано замърсяване на водните басейни. Резултатите от мониторинга на питейните води през последните години показват:
Очевидно съществен проблем представлява замърсяването на подземните води поради следните причини:
Комплексното действие на тези причини в крайна сметка води до надвишаване на ПДК за нитрати, както и до отклонения от микробиологичните показатели в някои случаи на подземните води. Въпреки това водите се използват без пречистване, подлагат се само на хлориране. На територията на общината няма изградена пречиствателна станция за питейни води. Съществуващата водопреносна мрежа е изградена предимно от етернитови тръби и е много остаряла и силно амортизирана. Очевидно е нужно да се:
Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 3.83 Mb. Сподели с приятели:
|