Програма за опазване на околната среда 2015 2020 г. Приета с Решение на Общински съвет Шабла №

О
БЩИНА ШАБЛА

гр. Шабла, ул. „Равно поле” № 35, тел: 05743 4145, факс: 05743 4204, e-mail: obshtina@ob-shabla.org

№ ……………………….

СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ

1. ФИЗИКО-ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

1.1. ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ

1.2. РЕЛЕФ

1.3. КЛИМАТ

1.3.1. Ветрови условия

1.3.2. Температура на въздуха

1.3.3. Валежи

2. АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА

2.1. СТАТУТ

2.2. НАСЕЛЕНИ МЕСТА И НАСЕЛЕНИЕ

3. ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА

3.1. ВЪЗДУХ

3.1.1. Емисии от селското стопанство

3.1.2. Емисии от транспорта

3.1.3. Промишлени източници

3.1.4. Емисии от битовия сектор

3.1.5. Източници на емисии, разположени в съседни територии

3.1.6. Въздействие на атмосферните замърсители върху здравето на населението

3.1.7. Анализ и оценка

3.2. ВОДИ

3.2.1. Оценка на състоянието на подземните води

3.2.1.1. Обща характеристика на подземните води

3.2.1.2. Хидрохимична характеристика на подземните води от сарматския водоносен хоризонт във водосборната област на Дуранкулашко езеро

3.2.1.3. Хидрохимична характеристика на подземните води от сарматския водоносен хоризонт във водосборната област на Шабленско езеро

3.2.2. Оценка на състоянието на повърхностните води

3.2.2.1. Повърхностна речно-овражна система. Дъждовни води.

3.2.2.2. Езерна система

3.2.2.2.1. Дуранкулашко езеро

3.2.2.2.2. Шабленско – Езерецко езеро

3.2.2.2.3. Шабленска тузла

3.2.2.3. Морски води в акваторията на Община Шабла

3.2.3. Минерални води и лечебна кал

3.2.3.1. Минерални води

3.2.3.2. Лечебна кал

3.2.4. Води за напояване

3.2.5. Питейни води

3.2.6. Източници на замърсяване на водите. Отпадъчни води.

3.2.6.1. Канализационни мрежи

3.2.6.2. Точкови източници на замърсяване на водите (емитери)

3.2.6.3. Обобщена информация за обектите, източници на отпадъчни води, в т.ч. селищни канализационни системи с и без изградени ПСОВ и факторите, оказващи влияние върху разпространението на замърсителите

3.2.7. Наводнения

3.3. ПОЧВИ

3.3.1. Геоложка основа

3.3.2. Почвена покривка и разпределение на почвените ресурси

3.3.3. Почви в обработваеми земи

3.3.4. Деградационни процеси на земите и почвите

3.3.4.1. Ерозия и ерозирали почви

3.3.4.2. Преовлажнени почви

3.3.4.3. Засоляване и засолени почви

3.3.4.4. Вкисляване

3.3.4.5. Загуба на органично вещество

3.3.4.6. Нарушени почви

3.3.4.6.1. Почви, унищожени от стопански дейности

3.3.4.6.2. Почви, увредени от депониране на отпадъци (от сметища)

3.3.4.6.3. Почви, унищожени от „запечатване”

3.3.4.6.4. Уплътняване на почвата

3.3.4.5. Зони с наднормено замърсяване на почвата

3.3.4.6. Радиационен гама фон на почвите

3.3.4.7. Аварии, довели до изхвърляне на вредни вещества в почвите

3.4. ГОРИ, ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ И ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ, БИОРАЗНООБРАЗИЕ

3.4.1. Гори

3.4.2. Защитени територии

3.4.2.1. Защитена местност „Дуранкулашко езеро”

3.4.2.2. Защитена местност „Шабленско езеро”

3.4.3. Защитени зони

3.4.3.1. Защитени зони по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици

3.4.3.1.1. Защитена зона „Дуранкулашко езеро” с код BG0002050

3.4.3.1.2. Защитена зона „Шабленски езерен комплекс” с код BG BG0000156

3.4.3.1.3. Защитена зона „Калиакра” с код BG0002051

3.4.3.1.3. Защитена зона „Било” с код BG0002115

3.4.3.2. Защитени зони по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна

3.4.3.2.1. Защитена зона „Езеро Дуранкулак” с код BG0000154

3.4.3.2.2. Защитена зона „Езеро Шабла – Езерец” с код BG0000621

3.4.3.2.3. Защитена зона „Комплекс Калиакра” с код BG0000573

3.4.3.2.3. Защитена зона „Крайморска Добруджа” с код BG0000130

3.4.4. Защитени видове растения и животни

3.4.4.1. Растителност

3.4.4.2. Животински свят

3.4.5. Лов и риболов

3.4.6. Билки, находища, използване

3.5. ШУМ И ВИБРАЦИИ, ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ИЗЛЪЧВАНИЯ, ЙОНИЗИРАЩИ ЛЪЧЕНИЯ

3.5.1. Шум и вибрации

3.5.1.1. Основни характеристики на шума и на вибрациите

3.5.1.2. Оценка на акустичната и вибрационна среда

3.5.2. Електромагнитни излъчвания

3.5.2.1. Източници на електромагнитни полета

3.5.2.2. Извод за състоянието на радиационната среда по фактор електромагнитни лъчения

3.5.3. Йонизиращи лъчения

3.5.3.1. Радиационен фон

3.5.3.2. Извод за състоянието на радиационния фон

3.6. ЗЕЛЕНА СИСТЕМА

3.6.1. Зелени площи в населените места

3.6.2. Крайселищни зелени зони и паркове

3.7. ОТПАДЪЦИ

3.7.1. Общинска програма за управление на отпадъците

3.7.2. Генерирани видове отпадъци по видове и източници

3.7.2.1. Битови отпадъци

3.7.2.2. Строителни отпадъци

3.7.2.3. Производствени отпадъци

3.7.3. Съществуващи практики за събиране и третиране на отпадъците

3.7.3.1. Битови отпадъци

3.7.3.2. Опасни и други специфични отпадъци от бита

3.7.3.3. Строителни отпадъци

3.7.3.4. Производствени отпадъци

3.7.3.5. Утайки от ПСОВ

3.7.3.6. Общинско депо за битови отпадъци

3.7.4. Проект № DIR - 5112122-13-81  „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Добрич"

4. АНАЛИЗ НА СРЕДАТА

4.1. ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ

4.1.1. Състояние на местната икономика, тенденции, конкурентоспособност и предприемачество

4.1.1.1. Промишленост

4.1.1.2. Селско стопанство

4.1.1.3. Търговия, услуги и обществено обслужване

4.1.1.4. Туризъм.

4.1.2. Състояние на инфраструктурата в общината

4.1.2.1. Транспортна система

4.1.2.1.1. Пътна мрежа извън населените места

4.1.2.1.2. Улична мрежа в населените места

4.1.2.2. Енергийна система

4.1.2.3. Водоснабдяване и канализация

4.1.2.3.1. Водоизточници

4.1.2.3.2. Водопреносна мрежа

4.1.2.3.3. Канализационна мрежа

4.1.2.4. Съобщителна инфраструктура

4.2. ФИНАНСОВ АНАЛИЗ

4.2.1. Общински бюджет, анализ на финансовото състояние на община Шабла за периода 2005 – 2010 година

4.2.1.1. Структура на бюджетните приходи

4.2.1.2. Структура на бюджетните разходи

4.2.2. Приходи и разходи, свързани с дейностите по опазване на околната среда

4.2.2.1. Такса за твърди битови отпадъци за последните 5 години

4.2.2.2. Относителен дял на такса смет в общинския бюджет

4.3. ДЕМОГРАФСКИ АНАЛИЗ

4.3.1. Демографска характеристика

4.3.2. Заболеваемост на населението

4.4. СОЦИАЛНО – ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ

4.4.1. Доходи, разходи, жизнен стандарт

4.4.2. Пазар на труда – заетост и безработица

4.5. УПРАВЛЕНСКИ АНАЛИЗ

5. АНАЛИЗ НА СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТРАНИ, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ЗАПЛАХИТЕ (SWOT АНАЛИЗ)

6. ВИЗИЯ НА ОБЩИНА ШАБЛА

7. ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА

7.2. СПЕЦИФИЧНИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ

7.2.1. Опазване на въздуха

7.2.2. Рационално управление и опазване от изтощаване и замърсяване на водите и водните обекти.

7.2.3. Опазване на почвите.

7.2.4. Опазване и възстановяване на горите, защитените територии, защитените зони и биоразнообразието.

7.2.5. Борба с шума и вибрациите.

7.2.6. Опазване и обогатяване на зелената система.

7.2.7. Екологосъобразно управление на отпадъците.

7.2.8. Повишаване на информираността и ангажираността на населението по отношение на опазването и възстановяването на околната среда.

7.2.9. Повишаване на институционалния и организационен капацитет на общинската администрация в направлението по опазване на околната среда и привличане на средства за обекти и дейности по опазване на околната среда.

7.3. ПРИОРИТИЗИРАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ

8. ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ

9. ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМАТА

Използвана литература

Програмата за опазване на околната среда на община Шабла си поставя няколко основни цели:

• 
  Да идентифицира и анализира актуалните проблеми в областта на околната среда на територията на общината, да установи причините и да предложи решения и действия за тяхното преодоляване.
  
• 
  Да открои приоритетите в разглежданата област и да хармонизира общинските мерки с националните програми и стратегии.
  
• 
  Да предвиди основните мерки, чрез които общината следва да изпълнява задълженията си и реализира правомощията си, делегирани й от нормативните актове в областта на околната среда.
  
• 
  Да обедини усилията на общинските органи, държавните институции, населението, НПО и местния бизнес за решаване на проблемите.
  
• 
  Да аргументира проектите на община Шабла, които тя ще предложи за финансиране.
  
• 
  Да използва оптимално ограничените финансови и човешки ресурси, като ги съсредоточи за решаване на най-важните проблеми.
  
• 
  Да използва природните дадености на територията на общината за развитие на икономически потенциал и по-специално за развитие на селското стопанство и туризма.
  

Програмата е динамичен и отворен документ. Тя ще бъде периодично допълвана, съобразно настъпилите промени в приоритетите на общината, в националното законодателството и други фактори със стратегическо значение.

Община Шабла е в административните граници на област Добрич. Територията й влиза в обхвата на южна Добруджа. Простира се на площ от 325 кв. км, което е 6.9 % от територията на област Добрич и 0.29 % от територията на Република България.

До Шабла брегът е предимно нисък.

Южно от нос Шабла става скалист като постепенно увеличава височината си. Изграден е от варовици, които са силно окарстени и напукани. Абразивната дейност е стимулирала образуването на подводни и надводни скални пещери и интересни подводни скални образувания.

Северно от нос Шабла се редуват клифови участъци с обширни плажни ивици. На места брегът е блатист.

Пясъчните плажове са най-подвижната и най-бързо променящата се част.

Характерен елемент за общината са дюните. Разположени са основно в северната част на крайбрежието върху обща площ над 1300 дка.

Основно значение за циркулацията на въздушните маси и за отделните климатични елементи има влиянието на Черноморския басейн, което достига до 25-30 км западно от бреговата линия.

През зимата най-голямо влияние оказват гребени от високо налягане от североизток в системата на мощни сибирски антициклони и/или средиземноморски циклони, преминаващи над басейна на Черно море, северно и южно от него. При антициклонална циркулация преобладават силните ветрове от изток и североизток. При циклонална циркулация се наблюдава първоначално усилване на вятъра от юг и югозапад с последващо обръщане на посоката му от северозапад.

През лятото над Балканския полуостров и над Черно море се разпространява гребен от запад в системата на Азорския антициклон. При това положение за дълго време се установява почти тихо време. През този период нараства ролята на местните ветрове, значително влияние оказва бризовата циркулация. За всеки конкретен район от значение са орографските особености на бреговата ивица.

Добруджанският район е равнинен и открит на север. Средната скорост на вятъра е около 3.5 м/сек (авт. колектив, 1982) и е два пъти по-висока от характерната за Южното Черноморие. Характеризира се с най-малък брой дни "тихо време" (само 16% от дните в годината). Има над 65 дни, особено през студеното полугодие със скорост на вятъра над 14 м/сек. Посоката на духащите силни ветрове е предимно от северозапад.

Характерът на ветровете и равнинният релеф обуславят нахлуване на студени континентални маси през зимата и сух и горещ въздух през лятото.

По черноморското крайбрежие на България през студеното полугодие - периода ноември – март, преобладават ветрове от северната четвърт – те представляват 30-43 % от общия брой на случаите с вятър, преобладаващи са североизточните ветрове със средна скорост 5-7 м/сек. В течение на топлото полугодие (април – октомври) и най-вече през лятото, по крайбрежието ни се увеличава честотата на източните и югоизточните ветрове, свързани с дневния морски бриз. Честите и силни щормове през зимата благоприятстват вертикалното и крайбрежното “вентилиране” на водите в едномилната зона.

Максималните скорости на вятъра за района на Черноморието са в обедните часове, а минималните – в началото на нощта. Средно-многогодишната скорост почти навсякъде е над 3 м/сек. Морското крайбрежие е район на страната с минимален брой на случаите с “тихо” (отсъствие на вятър), в преобладаващите случаи те са около 18-20%. В районите на вдадените в морето части от сушата е голям броят на дните със силен вятър, (т.е. когато скоростта на вятъра надхвърля 14 м/сек) – между 60–87 дни. В останалата част от Черноморското ни крайбрежие той е около 15–30 дни. От табл. 1 се вижда, че в района ежегодно е възможна скорост на вятъра в границите 25–35 м/сек, един път на 50 години вятърът достига до 35-45 м/сек, а веднъж на 100 г. - надминава 45 м/сек.
Табл. 1. Максимална скорост на вятъра [м/сек] с различна обезпеченост

Другата основна характеристика на вятъра – неговата посока, е представена на фигурите по-долу, с розите на ветровете в метеорологичните станции:

Освен характерната през лятото бризова циркулация по черноморското крайбрежие, върху разпределението на посоките на вятъра влияние оказват и физико-географските особености на брега. Поради тази причина в станция Шабла, разположена в открит морски район с направление на брега “север - юг”, най-често наблюдаваната посока на вятъра е от северозапад.

Средномногогодишната температура на въздуха е +11.8°С (Климатичен справочник на РБ София, 1983 г) - измервания за периода 1930-70 год. Районът се характеризира с относително най-ниски зимни температури в Черноморската подобласт (средна минимална януарска температура: + 0.6°С). Най-горещите месеци са юли и август (средна максимална юлска температура +22.5° С).

Станция	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	X1	XII	год.
Шабла	0.6	2.0	4.4	9.8	15.7	20.1	22.5	22.1	18.0	13.2	8.9	3.8	11.8
Калиакра	0.8	2.2	4.3	9.0	14.6	19.6	22.3	22.5	18.9	14.2	9.4	4.4	11.8

Годишната сума на валежите в района е най-малката от регистрираните в България и се колебае около 410-480 мм. От север на юг количествата спадат.

Максималните валежни суми за района на Шабла се отбелязват през есента (143 мм), минималните през пролетта и лятото (съответно 103 мм и 106 мм); средно за зимата – 128 мм.

Около 8-10 % от валежите са във вид на сняг. Снежната покривка се образува през периода декември - февруари.

Станция	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII
Шабла	42	36	29	35	40	42	34	30	36	47	60	49
Калиакра	38	32	24	30	34	40	25	22	30	42	53	42