Насърчаване на надеждни системи за екологично управление, включително EMAS и ISO 14001

4.10.1. Същност на мярката

4.10.2. Досегашно прилагане и бъдещи възможности

В България съществува възможност при зелени обществени поръчки като критерии за допустимост да се изисква сертифициране по EMAS или ISO, но тази възможност е използвана в редки случаи. По досегашната ОП „Конкурентоспособност” е било възможно да се предоставя помощ при акредитиране, но и тази възможност е използвана от малък на брой фирми. Общият извод, който се налага от досегашната практика, е, че нормативната уредба на България е в пълно съответствие с европейската, но поради различни причини – дълга и тежка процедура за сертифициране, недостатъчно познаване на ползата от сертифицирането от страна бизнеса и други - броят на фирмите, които са сертифицирани, не е голям.

Като бъдеща мярка е подходящо оказването на подкрепа за проекти на бизнеса по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. за провеждане на процедурите по сертифициране. При реализиране на общинските програми също е препоръчително да се изисква сертифициране по EMAS или ISO като критерии за допустимост при обществени поръчки. Създаване на електронна мрежа на възложители на обществени поръчки за обмяна на опит за включването като критерии е друга подходяща бъдеща мярка. Особено важно е провеждането на разяснителни кампании за бизнеса относно важността на сертифицирането, като реализирането на тази мярка може да се извърши в рамките на обучението на бизнеса по цялостната програма за обучение за ПО. Финансирането на това обучение може да се извърши чрез ОП „Добро управление 2014 – 2020 г.”

4.10.3. Индикатори

Брой сертифицирани организации, брой обществени поръчки с включен такъв критерии, брой проведени кампании за разяснение и/или обучение.

4.11.1. Същност на мярката

Както други мерки за ПО, и тази мярка може да се разгледа в няколко аспекта. Един от вариантите е въвеждане на допълнителни продуктови такси за определени стоки – например за „свръх” опаковки и/или найлонови торбички. Друг много важен аспект е изчисляването на такса битови отпадъци да е максимално близко до принципа „замърсителят плаща”. Това означава да се намерят подходящи идентификатори за количество изхвърляни отпадъци в домакинството и от бизнеса. Такъв подходящ идентификатор, особено за големите градове и жилищните комплекси, може да бъде например потреблението на вода или на електричество от съответното домакинство. За по-малки градове и квартали с предимно едно- и двуфамилни къщи, където контейнерите за отпадъци ясно могат да бъдат отредени на едно домакинство, е подходящо такса битови отпадъци да се изчислява на база действително изхвърлено количество. Подобно е и положението и за фирмите, които трябва безпроблемно да могат да заявяват определено количество съдове за сметосъбиране и честотата на извозване. Следващ аспект на тази мярка е подпомагане на сайтове за продажби на стоки за повторна употреба, например чрез създаване на линк от официалния сайт на съответното публично учреждение към такива търговски сайтове. В този случай е важно да бъдат поканени всички притежатели на сайтове, които желаят да се включат в инициативата, за да няма случаи на нелоялна конкуренция.

4.11.2. Досегашно прилагане и бъдещи възможности

Както е известно, в България има въведена допълнителна продуктова такса за найлоновите торбички с дебелина до 25 микрона. Предприетата стъпка е положителна още повече, че ЕК прие около две години след влизането в сила на българските норми, изменение на Директива 94/62/ЕС, в която се предвижда ограничаване на употребата на найлонови торбички с дебелина до 50 микрона. Срокът за въвеждане на изискванията на директивата в националните законодателства е до дванайсет месеца след влизането в сила на Директивата, но изхождайки от опита си България може да въведе продуктова такса и за торбичките с дебелина от 25 до 50 микрона по-рано и с това отново да бъде един от „пионерите” в ЕС. Подобна допълнителна продуктова такса може да се въведе и за други продукти, например прибори за еднократна употреба.

Съгласно действащото българско законодателство и наложилата се практика такса битови отпадъци се изчислява на база стойност на недвижимия имот. Очевидно е, че този начин на изчисляване е може би лесен за администриране от данъчните подразделения на общините, но той няма нищо общо с принципа „замърсителят плаща”, а се явява по-скоро един допълнителен данък върху имуществото. В момента съществува възможност за бизнеса да заплаща такса битови отпадъци, като заявява предварително за всяка година количеството на необходимите му контейнери за извозване на отпадъците и честотата на извозване. За битовите потребители такава възможност съществува само в ограничени случаи. Въвеждането на справедлива такса близка до принципа „замърсителят плаща” ще доведе до намаляване на количеството изхвърляни отпадъци, тъй като потребителите ще бъдат стимулирани да купуват стоки, които генерират по-малко отпадъци, поради това, че размерът на тяхната „лична” такса ще зависи пряко от количеството изхвърлени отпадъци. Въвеждането на справедлива такса битови отпадъци за бизнеса ще има освен екологичен и икономически ефект, защото ще се премахне сегашното положение на допълнително облагане на тези инвеститори, които са вложили средства в повишаване на стойността на техния имот. След измененията в ЗМДТ от декември 2013 г., относно това че такса битови отпадъци не може да се изчислява на база данъчната оценка или балансовата стойност, има създадена работна група за разработване на методи, които са най-близки до принципа „замърсителят плаща“.

4.11.3. Индикатори

Количество изхвърлени отпадъци от домакинствата и бизнеса преди и след въвеждане на промяната на начина на изчисляване на такса битови отпадъци. Количество произведени и продадени найлонови торбички или други продукти, за които има допълнителна такса, преди и след въвеждане на таксата.

4.12.1. Същност на мярката

Тази мярка може условно да бъде разделена на информационни кампании и на мероприятия за обучение. Популяризирането на различни практически действия, водещи до предотвратяване на отпадъци, може да се извършва чрез съответни кампании в средствата за масова информация, рекламни брошури и пр. Целта на тези кампании е потребителят да е в състояние да взема информирано решение относно предотвратяване на отпадъци при пазаруване или при извършване на ежедневните дейности в домакинството. Обучението на възпитатели от детските градини и на учители от 1 до 12 клас е друг аспект на тази мярка. Целта на обучението е преподавателите да са в състояние да преподават на децата придобитите знания за положителното влияние на предотвратяване на образуването на отпадъци.

4.12.2. Досегашно прилагане и бъдещи възможности

В България има добри примери за проведени информационни кампании относно ПО, например кампанията „Зелена идея”, провеждана в различни радия и финансирана по ОПОС 2007-2013 г. Организирането на обучение на преподаватели може определено да бъде засилено, като съвместно с Министерството на образованието и науката се намери и подходящ начин (например в часовете на класния ръководител) за включване на преподаването на придобитите знания в учебната програма. Основният резултат на тази мярка е повишаване на съзнанието на широк кръг от населението за важността от опазване на ресурсите и за възможни мерки за предотвратяване на отпадъци. Въпреки че непосредствените резултати от тази мярка не могат да се измерят количествено, тя има много голямо значение за формиране на съзнание в потребителското общество, което се стреми да избягва образуването на отпадъци. Продължаване на кампании за разясняване и предоставяне на информация от МОСВ, включително и изработване на указания към общините за провеждане на подобни кампании, е подходяща бъдеща мярка. Финансиране на такива проекти е възможно или по ОП „Добро управление 2014 – 2020 г.” или по четвърта ос на ОПОС, както и със средства от ПУДООС.

4.12.3. Индикатори

Брой проведени информационни кампании и обучения.

4.13. Насърчаване на надеждни екомаркировки

4.13.1. Същност на мярката

В рамките на ЕС съществува единна екомаркировка още от 1992 г., която е добре разпознаваема от потребителите и има висок авторитет сред тях. Целта на тази маркировка е да се стимулира купуването на, а оттам и производството на стоки с по-добри екологични показатели. В някои държави-членки съществуват и собствени екомаркировки, като например в Германия е добре позната маркировката „Син ангел”, в Швеция - „Северен лебед”, във Франция - „Екоамбалаж” и други.

4.13.2. Досегашно прилагане и бъдещи възможности

Подобно на случая с EMAS и ISO, въпреки наличието на необходимата нормативна уредба (ЗООС и Регламент № 66/2010 г., който се прилага директно) в България, производителите, които са кандидатствали за присъждане на европейска екомаркировка, са твърде ограничени на брой – едва 1-2 фирми. Поради това подходяща бъдеща мярка е оказването на подкрепа за проекти на бизнеса за провеждане на акредитационните процедури за присъждане на такава екомаркировка. Подобни проекти могат да бъдат финансирани по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. Отново както при EMAS и ISO, и при екомаркировката е особено важно провеждането на разяснителни кампании за бизнеса, които също могат да бъдат финансирани чрез ОП „Добро управление 2014 – 2020 г.” при определени условия. Предприемането на стъпки за въвеждането на българска екомаркировка не би било прецедент в рамките на ЕС, въпреки ограничения дял на българската икономика в икономиката на ЕС. Подобни маркировки и/или награди са въведени и в „малки” икономики като Люксембург (Clever shopping), Ирландия (Green Business) и др., тоест създаването на българска екомаркировка е възможна бъдеща мярка.

4.13.3. Индикатори

Брой фирми и/или продукти с екомаркировка, брой проведени кампании за разяснение/обучение.

4.14. Споразумения с производителите, като например работа на експертни групи за съответните продукти, каквато е практиката в рамките на интегрираните политики за продуктите, или с търговците на дребно по въпросите за наличие на информация във връзка с предотвратяване образуването на отпадъци и за продукти с по-малко отрицателно въздействие върху околната среда

4.14.1. Същност на мярката

Съдържанието на тази мярка се изразява в това, че публичната власт сключва едно или повече споразумения с представители на бизнеса по цялата верига на създаване на дадена стока - проектиране, производство, транспортиране, реализация в търговската мрежа. Целта на споразуменията е да се предприемат мерки за предотвратяване на отпадъци и да се стимулират продукти, които имат по-ниско отрицателно влияние върху околната среда. Най-подходящо е да се работи с представители на една група стоки и оттам и на една група от отпадъчните потоци, напр. хранителни отпадъци. Споразумения между представители на Министерствата на околната среда и водите и на Министерството земеделието и храните, от една страна, и на представители на селското стопанство, респ. хранителната промишленост и търговията, от друга страна, е пример за подобно споразумение в областта на хранителните отпадъци. При преговорите преди сключването на споразумението и в самото споразумение се разкриват причините за възникване на отпадъците и могат да се фиксират мерки, които да водят до тяхното предотвратяване. Тъй като не е ясно кои ще са участниците в подобни споразумения, респ. какви мерки ще се предприемат, е трудно да се определи предварително ефектът от подобна мярка. При всички случаи обаче ще се идентифицират причини за възникване на отпадъци и съответно възможностите за намаляването на тези отпадъци може да се увеличи.

4.14.2. Досегашно прилагане и бъдещи възможности

В България няма практика за такива споразумения. Поради това е необходимо първо да се извърши анализ за кого е приложима мярката по продукти и/или браншове, за да се установи къде ефектът би бил най-голям. Целесъобразно е също да се направи проучване на опита на други страни-членки. На базата на събраните данни могат да се проведат консултации със съответните браншови организации с цел подписване на споразумение.

4.14.3. Индикатори

Брой сключени споразумения, респективно проведени преговори завършили с предприемане на конкретни мерки от някоя от страните по веригата проектиране, производство, транспорт, реализация.

4.15. В контекста на обществените и корпоративните поръчки - включване на критерии за защита на околната среда и предотвратяване на образуването на отпадъци в обявите за търгове и в договорите, съгласно Наръчника за екологичните обществени поръчки, публикуван от Комисията на 29 октомври 2004 г.

4.15.1. Същност на мярката

Според българското и европейското законодателство за обществените поръчки има две възможности при тяхното възлагане: офертите може да се сравняват или само на база най-ниска цена, или на база „икономически най-изгодна“ оферта, което означава, че ще бъдат взети предвид други критерии за възлагане, включително цената. Тъй като критерият „икономически най-изгодна оферта“ винаги се състои от два или повече подкритерия, то те могат да включват екологични критерии. Както се подчертава и в цитирания в настоящата мярка наръчник, важно е да са изпълнени следните условия, на които да отговарят критериите:

1. Да са свързани с предмета на договора

2. Да бъдат конкретни и обективно количествено измерими

3. Да са обявени предварително

4. Да са подчинени на правото на Общността

• разходите за закупуване и всички свързани с това разходи (доставка, монтаж, пускане в експлоатация и т.н.);

• оперативни разходи, включващи енергия, резервни части и поддръжка;

• разходи в края на жизнения цикъл като спиране от експлоатация и отстраняване.

4.15.2. Досегашно прилагане и бъдещи възможности

Както европейското, така и българското законодателство и свързаните с него документи позволяват залагането на екологични критерии при обществените поръчки. Пример за това са директивите за възлагане на обществени поръчки (2004/17/EО и 2004/18/EО), хармонизираният с тях български ЗОП, Националният план за действие за насърчаване на зелените обществени поръчки 2012-2014 г. и Наръчникът за екологичен характер на обществените поръчки на българската АОП и не на последно място Наръчникът за екологичните обществени поръчки, публикуван от Комисията на 29 октомври 2004 г., цитиран в настоящата мярка. Въпреки че през 2011 г. обемът на обществените поръчки в България достигна почти 6 милиарда лева, България е сред европейските страни с най-малък дял на зелените обществени поръчки. За това положение съществуват редица причини от икономически и най-вече конюнктурен характер, поради които при възлагане на обществени поръчки най-често се прилага критерият „най-изгодна цена”. Това означава, че в повечето случаи екологичните критерии не се вземат предвид. Дори обаче и да се използва само критерият най-ниска цена, има достатъчно възможности за прилагане на мярката, напр. при поръчки на стоки и услуги, които попадат в групата на стоките и услугите, за които има разработени критерии от ЕК напр. рециклирана хартия, офис и IT оборудване, осветление, почистващи продукти и услуги и др. Подобна поръчка за доставка на рециклирана хартия бе проведена по инициатива на Министерството на околната среда и водите, а след това чрез Централния орган за възлагане на обществени поръчки към Министерство на финансите е поръчана рециклирана хартия за голяма част от държавната администрация.

С цел увеличаване на дела на „зелените” обществени поръчки може да се инициира изменение на нормативната уредба с цел приемане на подходящ подзаконов нормативен акт за „зелени” обществени поръчки, в който да се регламентират по-категорични изисквания към възложителите за задължително включване на екологични критерии. Например, във Федерална република Германия чрез закон е предвидено, че при възлагане на обществени поръчки трябва да се предвиди използване на такива продукти, които се характеризират с по-дълъг жизнен цикъл и са удобни за поправки и за повторна употреба в сравнение с други продукти, водят до по-малко количество отпадъци или са произведени от рециклирани материали (Виж § 45, ал. 1 от немския закон за управление на отпадъците - Kreislaufwirtschaftsgesetz – KrWG). Подходяща мярка се явява и провеждане на задълбочени и регулярни обучения на служители от държавната и общинската администрация, отговарящи за обществени поръчки.

4.15.3. Индикатори

Брой и/или стойност на „зелени” обществени поръчки, проведени обучения и брой на служителите участвали в тях

4.16.1. Същност на мярката

Повторната употреба е един от най-ефективните начини за предотвратяване на образуването на отпадъци. Чрез тези действия се удължава жизнения цикъл на продуктите и това води до намаляване на отпадъците по цялата верига – производство, доставка и търговия. Добър пример за тази мярка е насърчаването на използването на прибори за многократна употреба вместо за еднократна при организиране на публични мероприятия. Както бе описано по-горе (виж точка 2.2.3.), подготовката за повторна употреба не попада в чисто правен смисъл към мерките за ПО и въпреки че нейният ефект в крайна сметка е същият – удължаване на жизнения цикъл и оттам и намаляване на количеството отпадъци, тази мярка ще бъде част от плана за управление на отпадъците в частта оползотворяване.

4.16.2. Досегашно прилагане и бъдещи възможности

В България съществува добре развита мрежа, най-вече от малки частни фирми, които извършват ремонти на широк кръг стоки – електроуреди, дрехи, обувки, мебели, велосипеди и др. При някои стоки, например дрехи, има и магазини за повторна употреба. Нарастваща популярност придобиват и сайтове за търговия или дори подаряване на широк кръг от стоки втора употреба (напр. „Продавалник”, „Базар”). Държавните и най-вече общинските органи могат да подпомагат логистично и/или организационно дейността на центрове за ремонт, вкл. и продажбите от и доставките до такива центрове, например чрез: предоставяне на помещения на преференциални цени; създаване на доброволен регистър на фирмите, предлагащи такива ремонтни дейности към общината, а в градовете с районно деление към съответната районна общинска администрация; популяризиране на положителните ефекти от повторната употреба; създаване на линк от сайта на съответното министерство/община към сайта на организациите, продаващи стоки втора употреба и пр. Друг подходящ метод за подпомагане е (частично) финансиране на квалификационни курсове, вкл. и чрез европейски програми, с цел повишаване на квалификацията на работещите в ремонтните фирми и оттам на качеството на услугите и на доверието на потребителите в стоките втора употреба. Освен логистична помощ държавата може да помогне и като предвиди изменения в ЗМДТ, с цел услугите, водещи до ПО, да се облагат с минималния размер на патентен данък. В някои страни-членки се създават държавни и общински центрове за ремонт. В България вероятно по-подходящо ще е публично-частното партньорство, въпреки че и чисто общински центрове са възможни. Мярката, освен екологичен, би имала и социален ефект, поради създаването на нови работни места в сферата на услугите, които биха компенсирали евентуални съкращения поради намаления обем производство в държавата производител. Особено важно е да са води статистика за извършените услуги, за да може да се изчисли количеството спестени отпадъци, тоест да може да се направи точен и надежден индикатор за измерване на успехите на мярката.

Колкото до втория аспект на мярката „многократно вместо еднократно”, тази мярка е слабо застъпена в България най-вече поради организационни трудности. Едно възможно решение, поне за част от случаите, е включването в договора между съответната държавна или общинска администрация с фирмата, предоставяща услугата „кетъринг”, на задължителното условие да се използват прибори, чинии и чаши за многократна употреба.

4.16.3. Индикатори

Успехът на тази мярка може лесно да бъде оценен ако съществува статистика колко продукта са повторно употребени, респективно колко мероприятия са се провели с използване на прибори за многократна употреба и оттам да се изчисли количеството предотвратени отпадъци. Брой посещения в сайтовете на държавните органи, препращащи към сайтове за търговия със стоки за повторна употреба и по възможност брой реализирани продажби в резултат на тези посещения, брой проведени курсове за квалификация също са възможни индикатори.