Обяснителен меморандум контекст на предложението

В края на 2010 г., в контекста на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (UNFCCC) се постигна съгласие, че глобалното затопляне трябва да бъде сведено в рамките на не повече от 2˚ C над температурите отпреди индустриалната революция¹. Това е от жизненоважно значение за ограничаване на отрицателните последици от човешката намеса в климатичната система. Следователно, глобалните емисии трябва да започнат да намаляват. За тази дългосрочна цел е необходимо до 2050 г. глобалните емисии на парникови газове да бъдат намалени поне с 50 % спрямо количествата от 1990 г².

Развитите страни като цялостна група следва до 2050 г. да намалят емисиите си с 80 до 95 % в сравнение с количествата от 1990 г. В средносрочен план, ЕС е поел ангажимент да намали до 2020 г. своите емисии на парникови газове с 20 % спрямо количествата от 1990 г., и дори с 30 % при наличието на подходящи условия³. В този ангажимент не е включен секторът на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство.

От друга страна, в Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване на Схемата на Общността за търговия с квоти за емисии на парникови газове⁴ (Европейската схема за търговия с емисии, „EU ETS“), както и в Решение 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, с оглед изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на тези емисии в периода до 2020 г⁵. (Решението за споделяне на усилията, „ ESD“) е отбелязано, че всички стопански сектори следва да допринесат за постигане на целта на ЕС за намаление на емисиите до 2020 г. Нещо повече, съгласно член 9 от Решение № 406/2009/ЕО Комисията бе поканена да оцени реда и условията за включване в ангажимента на ЕС за намаление на емисиите и поглъщанията на парникови газове, дължащи се на дейностите във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF) и да направи съответно законодателно предложение, като в същото време осигури дълготрайност и екологична обоснованост на приноса на този сектор и предвиди изисквания за прецизен мониторинг и отчитане.

След като бе проведено широкообхватно обсъждане с държавите-членки и заинтересованите лица и бе изготвена оценка на въздействието, Комисията предлага настоящото Решение, в което, като първа стъпка в тази насока, да бъде формулирана правна рамка за надеждни, хармонични и изчерпателни правила по отношение на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF), съобразени със специфичните особености на този сектор. Формулираната в проекторешението правна рамка за сектора на LULUCF е отделна от правните рамки, регулиращи съществуващите ангажименти (Европейската схема за търговия с емисии и Решението за споделяне на усилията) и, в този смисъл, на настоящия етап секторът няма да бъде формално включен в целта за намаление с 20 % на емисиите на парникови газове. Едва след като бъдат приложени надеждни правила за мониторинг и докладване ще бъде възможно формалното включване на сектора на LULUCF в целите на ЕС за намаление на емисиите. Във връзка с това, Комисията представи предложение за отмяна на Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно механизма за мониторинг на емисиите на парникови газове в Общността и за прилагане на Протокола от Киото⁶, с оглед то да бъде заменено с Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на ЕС⁷.

Ролята на земеползването и горското стопанство при изменението на климата

Емисиите на парникови газове в ЕС са свързани главно с производството на енергия и с други създадени от човека източници на емисии. В същото време, известни количества въглерод се поглъщат (отстраняват от атмосферата) и се натрупват в дървесината и съответните дървесни продукти, както и в други растения и в почвата. Следователно, чрез подходящи практики за земеползване и управление в горското и селското стопанство въглеродните емисии могат да бъдат ограничени и съответно да се увеличи отстраняването на въглерод от атмосферата. Този вид практики попадат в обхвата на сектора на LULUCF, който включва главно емисиите и поглъщанията на въглероден диоксид (CO₂) от земни екосистеми, които обикновено се оценяват като изменения във въглеродните запаси⁸. По данни за 2009 г., погълнатото в резултат от LULUCF количество атмосферен въглерод се е равнявало на около 9 % от общите емисии на парникови газове в ЕС от останалите сектори.

Най-голямо значение във връзка с LULUCF имат селското и горското стопанство, свързаните с тях промишлени отрасли и енергийни дейности; техният принос за намаляване на емисиите и засилване на поглъщанията се осъществява по няколко начина. Селскостопанските мерки, имащи за цел намаляване на преобразуването на затревени площи в обработваеми земи и на загубите на въглерод от органични почви, могат да включват агрономни практики като например използване на други видове селскостопански култури (примерно повече бобови култури) и увеличаване на сеитбообращението. Съчетаването на селскостопански и горскостопански практики, осигуряващи по-големи въглеродни запаси в почвата, включва отглеждането на добитък или селскостопански култури в земи, където се отглеждат също и дървета за добив на дървесина, за енергийни цели или за други дървесни продукти. Също така, възможно е органични материали да бъдат връщани или оставяни върху почвата с оглед подобряване на продуктивността на обработваемите земи и затревените площи, като в същото време възстановяването на влажни зони (rewetting), оставянето под угар или недренирането на органични почви, включително торфища, както и възстановяването на деградирали почви биха могли да водят до значителни ползи по отношение на смекчаването на въздействието върху климата и за запазването на биоразнообразието. С оглед на това, включването на управлението на обработваемите земи и затревените площи в отчитането на емисиите представлява необходима стъпка към цялостното признаване на приноса на тези дейности за изпълнение на ангажиментите във връзка с изменението на климата.

Горското стопанство също има голям потенциал за смекчаване на въздействието върху климата. Това включва практики като например преобразуването на незалесени земи в гори (т.е. залесяване)⁹, избягване на превръщането на горски земи в други видове земи (т.е. избягване на обезлесяването), натрупване на въглерод в съществуващите гори чрез по-дълги периоди на оборота на дърветата, избягване на голата сеч (т.е. стопанисване на горите чрез отгледни или селективни сечи) и преобразуване на гори в защитени горски територии, както и широкото прилагане на превантивни мерки срещу въздействията на природни смущения като пожари, вредители/болести и бури. Също така, важно е да се повишава продуктивността на съществуващите гори чрез определяне на такива периоди на оборота на дърветата, които да са най-близо до осигуряването на максимален добив, увеличаване на добива от слабопродуктивните гори и увеличаване на добива на клони и вършина, при условие че това не води до нарушаване на биологичното разнообразие, плодородието на почвата и съдържанието в нея на органични вещества. Въздействие може да се упражни също и чрез промяна на състава на дървесните видове и увеличаване на прираста.

В допълнение към възможностите, пряко свързани с горското и селското стопанство, съществува и потенциал за смекчаване на въздействието върху климата чрез мерки в някои свързани с тези сектори промишлени отрасли (например целулозно-хартиената промишленост и дървообработването), както и във връзка с използването на възобновяеми енергийни източници — ако селскостопанските земи и горите се стопанисват по начин, благоприятстващ производството на дървен материал и енергия. Въглеродът, освен че може да се натрупва в дърветата, в други растения и в почвите, може също да се съхранява в продължение на няколко десетилетия в редица продукти (например в строителната дървесина). Някои политики, насочени към съответните промишлени отрасли и потребители, могат да имат значителен принос за повишаване на дългосрочната употреба и рециклирането на дървесината и/или за производство на целулоза, хартия и дървесни продукти, заменящи свързани с по-големи емисии продукти с подобна функция (например бетон, стомана или пластмаси, произведени от фосилни горива). Фактически, индустрията на база биомаса може да оползотворява култури, отглеждани с цел замяна на материали (например топлинна изолация от коноп или трева вместо от стъклена вата, използване на слама в мебелното производство, панели за автомобилни врати, изработени от лен или сизал, пластмаси от биомаса), както и за енергопроизводство (например използване на биомаса вместо фосилни горива). Някои проучвания показват, че за всеки тон въглерод в дървесните продукти, заместващи продукти от друг материал, може да се очаква съответно намаление на емисиите на парникови газове в размер на около два тона въглерод¹⁰.

Въвеждането на задължително отчитане на въздействието на управлението на горите, обработваемите земи и пасищата би подобрило видимостта на действията, предприемани от фермерите, горските стопанства и съответните промишлени отрасли и би осигурило основа за формулиране на политики за стимулиране на техните мерки за смекчаване на въздействието върху климата. Ако този вид усилия подлежат на отчитане, ще се отразява по-точно техният общ ефект по отношение на парниковите газове и ще се подобри икономическата ефективност при постигането на целите за намаление на емисиите.

Като се има предвид фактът, че между отделните държави-членки съществуват големи различия по отношение на потенциала за намаление на емисиите чрез мерки по отношение на ползването на селскостопански земи, горското стопанство и съответните промишлени отрасли, не е възможно един единствен политически подход да е подходящ за всички тях. Необходим е специфичен подход за различните видове земеползване и горскостопански практики. Основна предпоставка за защитата и увеличаването на въглеродните запаси и на поглъщането на въглерод е създаването на равностойни условия за различните видове мерки в различните сектори в държавите-членки (например управление на пасищата или производство на енергия от биомаса) чрез прецизно и хармонично отчитане на емисиите и поглъщанията на въглерод от сектора на LULUCF.

Въпреки че секторът на LULUCF все още не участва при отчитането на изпълнението на целта на ЕС за намаление на емисиите до 2020 г., неговият принос се отчита за изпълнението на ангажимента на ЕС за периода от 2008 г. до 2012 г. по Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата („Протокола от Киото“), одобрен с Решение 2002/358/ЕО на Съвета¹¹. От друга страна, обаче, съществуват значителни слабости в сега действащите международни правила за отчитане, които представляват смесица от доброволни и задължителни практики. Важно значение в това отношение има фактът, че по тези правила отчитането на повечето дейности в сектора на LULUCF е доброволно, по-специално във връзка с управлението на горите (около 70 % от сектора) и с управлението на обработваемите земи и пасищата (около 17 % от сектора). В резултат от това, в съответното отчитане през първия период на поети задължения по Протокола от Киото има големи различия между отделните държави-членки. Друга слабост е липсата на стимули за смекчаване на въздействието върху климата чрез дейности в областта на горското стопанство. Необходими са подобрения в отчитането, за да може да се създадат равностойни условия в селското и горското стопанство и съответните промишлени и енергийни отрасли в държавите-членки, с оглед да се осигури тяхното съгласувано третиране в рамките на вътрешния пазар на ЕС.

За да може да се постигне надеждно и хармонично оценяване на емисиите и поглъщанията в селското и горското стопанство са необходими инвестиции в капацитета за мониторинг и докладване. При това в тази област съществуват значителни липси на информация и е необходимо точността и пълнотата на данните да бъдат подобрени, особено що се отнася до данните за селскостопанските почви. По този начин подобренията в мониторинга и докладването ще служат не само за целите на отчитането на емисиите и поглъщанията, но също така ще осигурят надежден, ясен и видим индикатор за напредъка в областта на селското и горското стопанство.

Важно значение има създаването на синергии с целите на по-широкообватни политики. Съществуват стимули за насърчаване на използването на енергия от биомаса¹², но понастоящем няма последователен подход по отношение на смекчаването на въздействието върху климата в сектора на LULUCF чрез мерки в селското и горското стопанство и съответните промишлени отрасли.

А всъщност смекчаването на въздействието върху климата би могло да има нарастваща по значение роля в Общата селскостопанска политика (CAP). Смекчаването на въздействието върху климата и адаптацията към климатичните промени би могло да се насърчават в политиката на ЕС за развитие на селските райони в периода след 2013 г. чрез осигуряване на по-добри стимули за улавянето на въглерод в селското и горското стопанство. Някои от тези стимули би могло в същото време да водят до увеличаване и защита на въглеродните запаси и да пораждат съпътстващи ползи в областта на биоразнообразието и адаптацията към климатичните промени, чрез увеличаване на възможностите за задържане на вода и намаляване на ерозията. Задължителното отчитане на съответните въглеродни потоци би придало по-голяма видимост на положителния принос на тези мерки и би осигурило по пълното им използване за преодоляване на предизвикателството на климатичните промени. Също така, отчитането на ефекта от дейностите във връзка с LULUCF би показало по-ясно ползите от устойчивия добив на енергийна биомаса, защото ще отразява по-добре съответните емисии, по-специално емисиите от изгарянето на биомасата, които в момента не се отчитат. Това ще засили стимулите, свързани с критериите за устойчиво развит добив на биомаса в контекста на целите в областта на възобновяемата енергия.

От друга страна, секторът на LULUCF не е като останалите сектори. Поглъщанията и емисиите на парникови газове в този сектор представляват резултат от сравнително бавни природни процеси. Могат да минат десетилетия преди да се прояви значителен ефект от мерки, като например залесяването. Следователно, дейностите за увеличаване на поглъщанията и намаляване на емисиите в горското и селското стопанство трябва да се разглеждат в дългосрочен план. Нещо повече, емисиите и поглъщанията са обратими: това може да се случи както в резултат от увреждания на горите или растенията от катастрофални събития като пожари, бури, засушавания, или вредители, така също и поради управленски решения (например за дърводобив или залесяване). Освен това, годишните колебания на емисиите и поглъщанията в горите са големи и могат да достигнат до 35 % от общите годишни емисии в някои държави-членки, в резултат от природни смущения (natural disturbances) или дърводобив. Това би затруднило постигането от държавите-членки на годишни цели.

При все че емисиите и поглъщанията във връзка с LULUCF се докладват в системата на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (UNFCCC) и частично се отчитат по Протокола от Киото, секторът не бе включен в ангажиментите на ЕС съгласно пакета от документи за климата и енергетиката. Освен това, по времето когато бяха зададени целите за намаление на емисиите в ЕС се очакваше, че на срещата на високо равнище в Копенхаген в 2009 г. ще се постигне международно споразумение във връзка с изменението на климата, което да включва и преработени правила за отчитане на въздействието на LULUCF, които да бъдат приети от ЕС. На тази среща това не се случи.

От друга страна, обаче, напредък в това отношение бе постигнат на Седемнадесетата конференция на Страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (UNFCCC), послужила и като среща на Страните по Протокола от Киото, която се проведе в Дърбан в декември 2011 г. В този контекст, в Решение -/CMP.7 са формулирани правила, дефиниции и начини за отчитане на LULUCF, валидни от втория период на поети задължения по Протокола от Киото нататък. По-специално, въвежда се задължение за отчитане на дейностите по управлението на горите, включително на количествата продукти, получени от дървесина от дърводобива (harvested wood products), и са формулирани дефиниции за природни смущения (natural disturbances), пресушаване на влажни зони (wetland drainage) и възстановяване на влажни зони (rewetting). В този смисъл, от съществено значение е паралелно с международните процеси да се предприемат съответни действия на равнището на ЕС. За да се осигури необходимата степен на съгласуваност, необходимо е законодателното предложение за отчитане на емисиите и поглъщанията при дейности във връзка с LULUCF в ЕС да бъде в съответствие с решенията, взети на международно равнище; в същото време, обаче, предложението следва да даде възможност на ЕС да играе чрез своя пример водеща роля с оглед сключването на международно споразумение за втори период на поемане на задължения по Протокола от Киото.

Целта на настоящото предложение, следователно, е постепенно включване на сектора на LULUCF в европейската политика за климата посредством въвеждането на отделна правна рамка, съобразена със специфичните особености на този сектор и осигуряваща надеждни хармонични правила за отчитането. Най-важното в това отношение е, че тази правна рамка би осигурила цялостна завършеност на докладването на антропогенните емисии на парникови газове при всички стопански дейности в ЕС. В същото време, то би подобрило видимостта на съществуващите и бъдещите усилия за смекчаване на въздействията върху климата в областта на селското и горското стопанство и съответните промишлени отрасли и би осигурило основа за формулиране на подходящи стимули в съответните политики (например в Общата селскостопанска политика, с оглед на Пътната карта към ресурсноефективна Европа¹³). Определянето на общи за целия ЕС правила за отчитане би осигурило, също така, равностойни условия в отделните държави-членки. Това би включвало установяване на промените във въглеродните запаси в резултат от собственото производство на биомаса, като по този начин ще се постигне цялостно отчитане на въздействието на енергийното използване на биомасата на равнището на националното стопанство. Така ще се засили екологичната обоснованост на европейската политика за климата. И накрая, това би представлявало важна и необходима стъпка към едно разходоефективно постигане на по-амбициозни цели във връзка с изменението на климата. За тази цел е важно да бъдат въведени надеждни и хармонични правила за отчитане в разглеждания сектор и да се осигури техният принос за преодоляване на предизвикателствата в областта на изменението на климата.

2. РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ЛИЦА И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Консултации със заинтересованите лица

В рамките на Европейската програма по изменението на климата в началото на 2010 г. бе сформирана експертна група по политиката относно LULUCF. В групата бяха включени широк кръг заинтересовани страни и лица: екологични неправителствени организации, търговски асоциации, експерти от публичните администрации и учени. Целта на групата бе да подготви свой принос по критичните въпроси във връзка с включването на сектора на LULUCF в европейските усилия за смекчаване на въздействието върху климата. Този принос се оказа полезен за определяне на обхвата и насочване на работата на Комисията. Обобщеният доклад и основните констатации са на разположение на съответните уебсайтове на Комисията¹⁴.

В 2010 г. бе проведено обществено обсъждане в Интернет с цел да се съберат мнения за възможностите и предизвикателствата във връзка с включването на сектора на LULUCF в ангажиментите на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове¹⁵. Бяха получени общо 153 отговора, изразяващи мненията на частни дружества, на бизнес и отраслови организации, на отделни лица и на частни поземлени собственици, на неправителствени организации, академични и научно-изследователски институции, както и на публични власти. Същите въпроси бяха използвани след това и в отделна консултация с държавите-членки и бяха получени 14 отговора. Въз основа на събраните данни при проведеното в Интернет обществено обсъждане могат да се направят следните констатации:

• 
  повечето респонденти са на мнение, че дейностите във връзка със земеползването могат да допринесат за смекчаване на въздействието върху климата дори и в краткосрочен план (в периода до 2020 г.), и най-вече в по-дългосрочен план, в периода 2020—2050 г.;
  
• 
  в мнозинството от отговорите е посочено, че секторът на LULUCF би следвало да бъде включен в европейските цели за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г., като в много отговори е изразена тенденцията това да бъде сторено само ако ЕС възприеме по-амбициозен ангажимент;
  
• 
  в повечето случаи респондентите изразиха предпочитание към създаването на отделна рамка за отчитане на сектора на LULUCF, вместо той да бъде включен в Европейската схема за търговия с емисии (EU ETS) или в Решението за споделяне на усилията (ESD);
  
• 
  мнозинството респонденти изразиха също съгласие, че е необходима по-голяма хармонизация и стандартизация при докладването и мониторинга в рамките на ЕС;
  
• 
  почти всички респонденти посочиха, че съществуващите европейски и национални политики са недостатъчни за да осигурят принос на дейностите в областта на земеползването за смекчаване на въздействието върху климата.
  

И накрая, Комисията проведе също и среща на заинтересованите страни, състояла се на 28 януари 2011 г. в Брюксел. В дискусиите се включиха над 75 участници, представляващи държави-членки, търговски асоциации, екологични неправителствени организации и научно-изследователски институти. Протоколите за дискусиите са също на разположение на съответните уебсайтове на Комисията¹⁷.

В оценката на въздействието са проучени три ключови въпроса, които имат значение за начина, по който LULUCF да бъде включено в ангажиментите на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове, а именно:

• 
  осигуряване на надеждни правила за отчитане на емисиите и поглъщанията;
  
• 
  постигане на надежден мониторинг и докладване;
  
• 
  създаване на подходящ политически контекст за включване на сектора в ангажиментите на ЕС във връзка с изменението на климата.
  

Заключението на оценката на въздействието е, че има основателни причини LULUCF да бъде включено в ангажиментите на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове, по-специално за подобряване на последователността, екологичната обоснованост и икономическата ефективност на политиката в тази област. Но това би било възможно само при наличието на подходящ политически контекст за LULUCF. Поради голямата променливост на емисиите и поглъщанията в горите, не е подходящо използването на годишни цели за намаление на емисиите, от вида, в който се прилагат в другите сектори. Продължителните периоди за проявление на мерките за смекчаване на въздействието върху климата също представляват различие между LULUCF и останалите сектори. По тези причини в оценката на въздействието е посочено, че предпочетеният вариант е създаването на отделна нормативна рамка. По отношение на отчитането, определените подходящи варианти включват задължително отчитане на емисиите и поглъщанията от дейностите както в горското, така и в селското стопанство, като се дава еднаква тежест на дейностите за смекчаването на въздействието върху климата, независимо дали те се предприемат в горското стопанство, селското стопанство или в съответните промишлени или енергийни сектори. Този подход води до по-добра икономическа ефективност и осигурява равностойни условия — както в отделните държави-членки, така също и за различните сектори на вътрешния пазар на ЕС. Също така, той ще осигури нормативна рамка за стимулите за дейностите за смекчаване на въздействието върху климата на селските стопани, лесовъдите и в съответните промишлени отрасли, осигурявайки видимост и правилно отчитане на този вид дейности. Наличието на надеждни данни за емисиите и поглъщанията ще осигури също и отразяване в отчетната система на възможни обрати. От друга страна, не трябва да спират дейностите за смекчаване на въздействието върху климата. Би могло да се изготвят национални планове за действие и да се състави стратегия и прогноза за LULUCF. Това би било междинна стъпка към цялостното интегриране на сектора в текущите политики. Нещо повече, оценката на въздействието показа също, че е необходимо да се подобрят мониторингът и докладването, за да могат те да послужат в подкрепа на рамката на отчитането и показателите за съответния напредък в областта на селското и горското стопанство. Комисията предлага да постигне това чрез отделна нормативна рамка, по-специално чрез преразглеждане на Решението за мониторинговия механизъм. По съображения за сравнимост и разходоефективност, би могло да се внесат подобрения и в някои инструменти за мониторинг в рамките на ЕС, като например LUCAS и CORINE.

Цялостните резултати от този анализ са представени в оценката на въздействието, съпровождаща настоящото предложение.

Обобщение на предложението

Основната цел на настоящото Решение е формулирането на надеждни и всеобхватни правила за отчитане на дейностите в сектора на LULUCF, както и да се осигури възможност за бъдещо доразвиване на съответната политика с оглед пълно включване на LULUCF в ангажиментите на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове, когато има подходящи условия за това. За тази цел, с настоящото Решение се въвежда нормативна рамка, включваща:

• 
  задължение на държавите-членки да отчитат емисиите на парникови газове по източници и съответно поглъщанията по поглътители във връзка със селскостопанските и горскостопанските дейности в сектора на LULUCF, а също и възможност за доброволно отчитане на рекултивацията (revegetation), пресушаването на влажни зони (wetland drainage) и възстановяването на влажни зони (rewetting);
  
• 
  общи правила за отчитане, които трябва да бъдат прилагани;
  
• 
  специфични правила за отчитане на залесяването (afforestation), възобновяването на гори (reforestation), обезлесяването (deforestation), управлението на горите, измененията в количеството въглерод в продуктите, получени от дървесина от дърводобива (harvested wood products pool), управлението на обработваемите земи, управлението на пасищата, рекултивацията (revegetation), пресушаването на влажни зони (wetland drainage) и възстановяването на влажни зони (rewetting);
  
• 
  специфични правила за отчитане на природни смущения (natural disturbances);
  
• 
  приемане на планове за действие в областта на LULUCF в държавите-членки, за ограничаване или намаляване на емисиите по източници и поддържане или увеличаване на поглъщанията по поглътители, свързани с дейности за LULUCF, както и оценка на тези планове от страна на Комисията;
  
• 
  правомощия на Комисията да актуализира посочените в член 2 определения, в съответствие с евентуални промени на определенията, приети от органите на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (UNFCCC), на Протокола от Киото, или на друго многостранно споразумение с участието на ЕС, отнасящо се за изменението на климата; правомощия да изменя Приложение I като прибавя периоди за отчитане и осигурява съответствие между тези периоди за отчитане и съответните периоди, отнасящи се за ангажиментите на ЕС в други сектори; правомощия да изменя Приложение II с актуализирани референтни количества в съответствие с предложените референтни количества, подадени от държавите-членки съгласно член 6, които подлежат на евентуално коригиране в съответствие с настоящото Решение; правомощия да преразглежда посочената в Приложение III информация в съответствие с научния прогрес и да преразглежда условията във връзка с правилата за отчитане на природни смущения, определени в член 9, параграф 2 в зависимост от научния прогрес или с оглед да бъдат отразени преразглеждания на документи на органите на UNFCCC или Протокола от Киото.