М11 — Биологично земеделие (член 29)

Статистическите данни през последните години показват, че съществува потенциал за увеличаване на дела на биологичното животновъдство у нас. Към края на 2012 г. в страната се отглеждат 9 175 бр. овце, 1 173 бр. говеда и 2 831 бр. кози.

Подпомагането на биологичното земеделие в Програмата за развитие на селските райони (2007-2013) е част от мярка 214 „Агроекологични плащания“. Подмярката бе насочена към подпомагане на биологичното растениевъдство и биологичното пчеларство. През настоящия програмен период (2014-2020) мярката ще продължи подпомагането на биологичното растениевъдство и биологичното пчеларство, но в допълнение към тях се предвижда подпомагане на биологично отглеждане на ЕРД, ДРД.

В рамките на тази мярка ще се изпълняват две подмерки:

• 
  Подмярка 11.1 . Плащания за преминаване към практики и методи за биологично земеделие
  
• 
  Подмярка 11.2. Плащания за поддържане на практики и методи за биологично земеделие
  

Въвеждането на екстензивни земеделски практики ще намали нитрификацията и втока на биогени в естествените и полуестествени екосистеми особено тревните съобщества и водните местообитания, с кумулиращ се положителен ефект върху флората и фауната и като цяло върху естествените и полу-естествени екосистеми. Това ще допринесе и за поддържане на видове и местообитания – целеви за зоните, в благоприятно природозащитно състояние.

• 
  Регламент (ЕО) № 834/2007 на съвета от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91;
  
• 
  Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 от 5 септември 2008 г. за определяне на подборни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола;
  
• 
  Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и Съвета относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните.
  
• 
  Наредба №1 от 7 февруари 2013 г. за прилагане на правилата на биологичното производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането;
  
• 
  Чл.9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и Съвета от 17 декември 2013 година  за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета и съответното национално законодателство, дефиниращо  „активен земеделски стопанин”
  

• 
  Бенефициентите по мярката са земеделски стопани (физически и юридически лица и еднолични търговци).
  
• 
  Да отговарят на дефиницията за активен фермер съгласно чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 г. на Европейския парламент и Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета.
  
• 
  Да бъдат регистрирани в ИСАК.
  

• 
  спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007 и да имат сключен договор с Контролиращо лице за биологично производство, одобрено от министъра на земеделието и храните, за преминаване към и/или продължаване на управлението в съответствие с правилата за биологично производство съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007 на целия блок на земеделското стопанство. Всички парцели на блока в земеделското стопанство трябва да бъдат в преход към биологично производство и/или вече да са преминали периода на преход. Всички животни в стопанството е необходимо да са под контрола на контролиращото лице, в случай че кандидатът заяви участие по биологично животновъдство;
  
• 
  до края на петгодишния период на прилагане на дейността поне веднъж да получат сертификат за съответствие на произведената от него растителна или животинска продукция с правилата на биологичното производство;
  
• 
  да поддържат дневник на стопанството;
  
• 
  до края на втората година от петгодишния ангажимент кандидатът трябва да премине агроекологично или биологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност с минимална продължителност от 3 дни, свързана с приоритет 4, по мярка 1 „Трансфер на знания и действия за осведомяване“ от ПРСР 2014-2020 г. За кандидати, с доказано вече агроекологично обучение по предходен ангажимент по ПРСР (2007-2013) няма да се изисква повторно преминаване на обучение;
  
• 
  бенефициентите получават плащане за биологично животновъдство в преход на ха площ в съответствие с броя на отглежданите животни при спазване на съотношението на отглежданите в стопанството площи с фуражи, ливади и пасища, отглеждани по биологичен начин и в преход, в съотношение от 1 ЖЕ на 1 ха.
  
• 
  Във връзка с чл. 47, на Регламент 1305/2013 одобрената за подкрепа площ за извършване на дейности по направление „Биологично растениевъдство“ може да варира до 10%, но не по-малко от минимално определената площ за съответно агроекологично направление през периода на прилагане на поетото задължение. В този случай бенефициентът няма да връща предоставената помощ и ще получава агроекологични плащания за намаления размер на земята за оставащия период за изпълнение на задължението.
  

• 
  Земеделските стопани, кандидатстващи за подпомагане по тази подмярка, трябва да имат сключен договор с контролиращо лице за биологично производство, за преминаване към и/или продължаване на управлението в съответствие с правилата за биологично производство.
  

• 
  Бенефициентите по биологично пчеларство и биологично животновъдство в преход се вписват в системата за идентификация на животните по чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗПЗП.
  
• 
  Земеделските стопани трябва да притежават минимум 0,5 ха, за да кандидатстват за подпомагане за биологично растениевъдство в преход. Изключения се допускат за  култивирани гъби; оранжерийни култури; посевен и посадъчен материал – 0,1 ха.
  
• 
  Земеделските стопани трябва да притежават минимум 20 пчелни семейства, за да кандидатстват за подпомагане за биологично пчеларство в преход.
  
• 
  Земеделските стопани трябва да притежават минимум 0,5 ха и минимум 1 животинска единица, за да кандидатстват за подпомагане за биологично животновъдство.
  
• 
  Всички бенефициенти по мярката трябва да спазват задължителните стандарти, установени  съгласно гл. I на дял IV от Регламент 1306/2013, минималните изисквания по отношение на минералните торове и продуктите за растителна защита и други задължителни изисквания, установени с националното законодателство или определени в Приложение 7 на програмата. И за площите върху които се прилагат методите на биологично земеделие или прехода към него, съответните базови  изисквания, посочени в Приложение 5. В случай на изменения или промени в съответните задължителни стандарти, условията и изискванията за получаване на агроекологични плащания ще бъдат приведени в съответствие. Ако бенефициентът не приема тези изменения, задължението му се прекратява и, в съответствие с чл. 48 на Регламент (ЕС) № 1305/2013, няма да се изисква възстановяване на плащанията.
  

Нивата за подпомагане са следните:

• 
  полски култури, включително фуражни - 284 Евро/ха;
  
• 
  постоянно затревени площи – 128 Евро/ха;
  
• 
  трайни насаждения, овощни култури и лозя – 736 Евро/ха;
  
• 
  ароматни и медицински растения – 515 Евро/ха;
  
• 
  зеленчукови култури – 575 Евро/ха;
  
• 
  за пчелно семейство – в евро – 35 Евро/пчелно семейство;
  

Плащане на ха фуражна площ или постоянно затревена площ за животни от основното стадо (без приплодите), за 1 ЖЕ/ха – в евро/ха:

·         едри преживни животни (млечни крави и биволици), отглеждани за мляко – 230 евро/ха;

·         едри преживни животни (месодайни крави и биволици), отглеждани за месо  -  160 евро/ха;

• 
  Съществува риск земеделските стопанини при подаване на първо заявление за подпомагане да заяват земеделски площи, животни и пчелни семейства, които не отговарят на критериите за допустимост за одобрение и получаване на плащане.
  
• 
  Съществува риск земеделският стопанин да не получи подпомагане, поради грешка в заявяването на обработваните площи и техния статут от гледна точка на сертифицирани площи и площи в преход. Подпомагането за преход и биологично земеделие в различно и допускането на подобна грешка води до санкции.
  
• 
  Съществува риск земеделският стопанин да не получи подпомагане, ако не спазва правилата на биологичното производство на цялата площ на блока на земеделското стопанство, с които кандидатстват за подпомагане или не отглежда всички животни или пчелни семейства в стопанството си по метода на биологичното производство.
  
• 
  Предвид опита от прилагането на мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007-2013 г., съществува риск земеделският стопанин да не изпълни поетия ангажимент по Мярка 11, ако правилата на биологичното производство не се прилагат върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период.
  
• 
  Съществува риск от непредоставяне на даден задължителен документ, което ще доведе до неспазване на задължения при изпълнение на агроекологичните ангажименти и отказ от изплащане на компенсаторното плащане.
  
• 
  Съществува риск от неизпълнение на ангажименти от страна на бенефициентите, поради липсата на разбиране на изискванията и информираност, което от своя страна би довело до по-високо ниво на грешка.
  
• 
  Осъществяването на недостатъчен контрол върху организациите (контролиращите лица), които предоставят информация за извършени проверки от тях.
  

• 
  Осигуряване на достатъчна информация на земеделските стопани по отношение на площите, които отговарят на условията за допустимост за подпомагане. В ИСАК е въведена отделна страница, на която са описани всички парцели, които земеделския стопанин е заявил извън допустимия слой за подпомагане. Бенефициентът се запознава с информацията за недопустимите площи и полага подпис върху съответната страница.
  
• 
  Осигуряване на достатъчна информация и съвети към бенефициентите относно прилагането на правилата на биологичното производство. Въвеждане на функционалност в ИСАК за предупреждение на бенефициентите дали цялата площ на блока на земеделското стопанство, с който кандидатстват за подпомагане е заявена по Мярка 11.
  
• 
  Осигуряване на достатъчна информация, съвети и обучения на бенефициентите, за да се гарантира повишаване на разбирането и приемането на техните задължения и ангажименти. В писмата за одобрение за участие подробно се описват базовите изисквания и изискванията по управление, които бенефициентът следва да спазва. Описават се и документите, които следва да бъдат предоставени по време на изпълнение на агроекологичния ангажимент.
  
• 
  Осъществяване на адекватен контрол от отговорните институции върху външните организации относно предоставянето на информация за спазване на изискванията от кандидатите (например: външни институции, които въвеждат данни в електронната система). 
  
• 
  Информиране на бенефициентите за необходимост от предоставяне на съответния документи с изтичащ срок чрез изпращане на писма;
  
• 
  При проверка на място експертите от РА ще проверяват дали препоръките, предписани от  Контролиращите лица, се спазват. От своя страна Контролиращите лица следва да извършват последващи проверки относно спазването на дадените препоръки, за да отговорят на изискването за компетентност по отношение на всички установени нередности и нарушения, както и на прилаганите коригиращи мерки и срокове чрез съответни процедури.
  
• 
  В случай на допуснати грешки от Контролиращите лица при предоставянето на данните относно извършените проверки, е предоставена възможност за откоригиране на тези несъответствия чрез издрадени процедури.
  
• 
  Кандидатстването по мярката е опростено и заявлението за подпомагане представлява приложение към общото заявление за директни плащания.
  
• 
  РА разполага с изграден административен капацитет от предходния период за извършване на проверки за допустимост. По време на изпълнение на Програмата ще се извършва текуща оценка на проверимостта и възможността за контрол, като при необходимост мерките следва да се коригират в зависимост от нуждите.
  

• 
  Подмярката е контролируема и проверима.
  

1. 
   Преминаване към биологично растениевъдство
   

• 
  Национален стандарт (НС) 3. Забранява се пряко и непряко отвеждане на вещества от Списък I и Списък ІI в подземните води (Приложение към НС 3).
  
• 
  Земеделските стопани спазват Правилата за добра земеделска практика са цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници на заявения парцел  ( Заповед на министъра на земеделието и храните РД-09-501 от 27.07.2014 г.).
  

b.       Трайни насаждения

• 
  Национален стандарт (НС) 3. Забранява се пряко и непряко отвеждане на вещества от Списък I и Списък ІI в подземните води (Приложение към НС 3).
  
• 
  Земеделските стопани спазват Правилата за добра земеделска практика са цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници на заявения парцел  ( Заповед на министъра на земеделието и храните РД-09-501 от 27.07.2014 г.).
  
• 
  Национален стандарт 7. Задължително е да се запазват и поддържат съществуващите полски граници (синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел;  съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел.
  

• 
  Национален стандарт (НС) 3. Забранява се пряко и непряко отвеждане на вещества от Списък I и Списък ІI в подземните води (Приложение към НС 3).
  
• 
  Земеделските стопани спазват Правилата за добра земеделска практика са цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници на заявения парцел  ( Заповед на министъра на земеделието и храните РД-09-501 от 27.07.2014 г.).
  
• 
  Национален стандарт 7. Задължително е да се запазват и поддържат съществуващите полски граници (синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел;  съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел; постоянни пасища, мери и ливади от навлизането на нежелана растителност - орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima) и аморфа (Amorpha fruticosa).
  

• 
  За постоянно затревени площи, поддържани в състояние, позволяващо извършване на паша или косене по смисъла на чл. 4, параграф 1, б. „в“, подт. ii) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, трябва да бъде приложена поне една от следните минимални дейности: подрязване на тревата и/или премахване на плевели и храсти.
  

1. 
   Преминаване към биологично пчеларство
   

-           Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа. (Член  16 от Закона за пчеларството).

1. 
   Преминаване към биологично животновъдство
   

• 
  Земеделските стопани спазват Правилата за добра земеделска практика са цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници на заявения парцел  ( Заповед на министъра на земеделието и храните РД-09-501 от 27.07.2014 г.).
  
• 
  За постоянно затревени площи, поддържани в състояние, позволяващо извършване на паша или косене по смисъла на чл. 4, параграф 1, б. „в“, подт. ii) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, трябва да бъде приложена поне една от следните минимални дейности: подрязване на тревата и/или премахване на плевели и храсти.
  

Базовите изисквания са описани в Приложение 5 към мярка 11;

Биологичното земеделие насърчава въвеждането и използване на по-екологично чисти земеделски производствени методи. Биологичното земеделие играе важна роля по отношение на дейностите, свързани с изменението на климата и опазването на почвеното плодородия и биоразнообразиетоПо тази подмярка ще се подпомагат на територията на цялата страна: биологични стопанства, съгласно дефинициите на Регламент (ЕО) № 834/2007, прилагащи методите на   биологично растениевъдство и плечарство. Биологичните животновъдни стопанства, ще се получават плащане за хектар фуражна или постоянно затревена площ за всяка животинска единица отглеждана по биологичен начин.

Кандидатите за подпомагане поемат ангажимент да прилагат методите на биологично производство за период от пет последователни години. След изтичане на петгодишния период на ангажимента, кандидатите могат да удължават ангажимента си ежегодно до изтичане на програмния период.

• 
  Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91;
  
• 
  Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 от 5 септември 2008 г. за определяне на подборни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола;
  
• 
  Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и Съвета относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните.
  

• 
   Наредба №1 от 7 февруари 2013 г. за прилагане на правилата на биологичното производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането;
  
• 
  Чл.9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и Съвета от 17 декември 2013 година  за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета и съответното национално законодателство, дефиниращо  „активен земеделски стопанин”.
  

• 
  Бенефициентите по мярката са земеделски стопани (физически и юридически лица и еднолични търговци).
  
• 
  Да отговарят на дефиницията за активен фермер съгласно чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 г. на Европейския парламент и Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета.
  

• 
  Да бъдат регистрирани в ИСАК.
  

• 
  спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007; и да имат сключен договор с Контролиращо лице за биологично производство, одобрено от министъра на земеделието и храните, продължаване на управлението в съответствие с правилата за биологично производство съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007 на целия блок на земеделското стопанство. Всички парцели на блока в земеделското стопанство трябва да бъдат в преход към биологично производство и/или вече да са преминали периода на преход. Всички животни в стопанството е необходимо да са под контрола на контролиращото лице, в случай че кандидатът заяви участие по биологично животновъдство;
  
• 
  да поддържат дневник на стопанството;
  
• 
  до края на втората година от петгодишния ангажимент кандидатът трябва да премине агроекологично или биологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност с минимална продължителност от 3 дни, свързана с приоритет 4, по мярка 1 „Трансфер на знания и действия за осведомяване“ от ПРСР 2014-2020 г. За кандидати, с доказано вече агроекологично обучение по предходен ангажимент по ПРСР (2007-2013) няма да се изисква повторно преминаване на обучение;
  
• 
  бенефициентите получават плащане за биологично животновъдство на ха площ в съответствие с броя на отглежданите животни при спазване на съотношението на отглежданите в стопанството площи с биологични фуражи, ливади и пасища в съотношение от 1 ЖЕ на 1 ха.
  
• 
  Във връзка с чл. 47, на Регламент 1305/2013 одобрената за подкрепа площ за извършване на дейности по направление „Биологично растениевъдство“ може да варира до 10%, но не по-малко от минимално определената площ за съответно агроекологично направление през периода на прилагане на поетото задължение. В този случай бенефициентът няма да връща предоставената помощ и ще получава агроекологични плащания за намаления размер на земята за оставащия период за изпълнение на задължението.
  

• 
  да имат сключен договор с контролиращо лице за биологично производство;
  

• 
  бенефициентите по биологично пчеларство и биологично животновъдство се вписват в системата за идентификация на животните по чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗПЗП;
  
• 
  земеделските стопани трябва да притежават минимум 0,5 ха за да кандидатстват за подпомагане за биологично растениевъдство. Изключения се допускат за  култивирани гъби; оранжерийни култури; посевен и посадъчен материал – 0,1 ха;
  
• 
  земеделските стопани трябва да притежават минимум 20 пчелни семейства за да кандидатстват за подпомагане за биологично пчеларство.
  
• 
  земеделските стопани трябва да притежават минимум 0,5 ха и минимум 1 животинска единица за да кандидатстват за подпомагане за биологично животновъдство.
  
• 
  всички бенефициенти по мярката трябва да спазват задължителните стандарти, установени  съгласно гл. I на дял IV от Регламент  1306/2013, минималните изисквания по отношение на минералните торове и продуктите за растителна защита и други задължителни изисквания, установени с националното законодателство или определени в Приложение 7 на програмата). И за площите върху които се прилагат методите на биологично земеделие или прехода към него, съответните базови  изисквания, посочени в Приложение 5. В случай на изменения или промени в съответните задължителни стандарти, условията и изискванията за получаване на агроекологични плащания ще бъдат приведени в съответствие. Ако бенефициентът не приема тези изменения, задължението му се прекратява и, в съответствие с чл. 48 на Регламент (ЕС) № 1305/2013, няма да се изисква възстановяване на плащанията.
  

Нивата за подпомагане са следните:

• 
  полски култури, включително фуражни -  168 Евро/ха;
  
• 
  постоянно затревени площи –112 Евро/ха;
  
• 
  трайни насаждения, овощни култури и лозя –557 Евро/ха;
  
• 
  ароматни и медицински растения – 405 Евро/ха;
  
• 
  зеленчукови култури – 399 Евро/ха;
  
• 
  за пчелно семейство -  25 Евро/пчелно семейство;
  

• 
  едри преживни животни (млечни крави и биволици), отглеждани за мляко – 77 евро/ха;
  
• 
  едри преживни животни (месодайни крави и биволици), отглеждани за месо  - 63 евро/ха;
  
• 
  дребни преживни животни (овце-майки и  кози-майки), отглеждани за комбинирано производство (мляко и месо) 90 евро/ха.
  

• 
  Съществува риск земеделските стопани при подаване на първо заявление за подпомагане да заяват земеделски площи, животни и пчелни семейства, които не отговарят на критериите за допустимост за одобрение и получаване на плащане.
  
• 
  Съществува риск земеделският стопанин да не получи подпомагане, поради грешка в заявяването на обработваните площи и техния статут от гледна точка на сертифицирани площи и площи в преход. Подпомагането за преход и биологично земеделие в различно и допускането на подобна грешка води до санкции.
  
• 
  Съществува риск земеделският стопанин да не получи подпомагане, ако не спазва правилата на биологичното производство на цялата площ на блока на земеделското стопанство, с който кандидатстват за подпомагане или не отглежда всички животни или пчелни семейства в стопанството си по метода на биологичното производство.
  
• 
  Предвид опита от прилагането на мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007-2013 г., съществува риск земеделският стопанин да не изпълни поетия ангажимент по Мярка 11, ако правилата на биологичното производство не се прилагат върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период.
  
• 
  Съществува риск от непредоставяне на даден задължителен документ, което ще доведе до неспазване на задължения при изпълнение на агроекологичните ангажименти и отказ от изплащане на компенсаторното плащане.
  
• 
  Съществува риск от неизпълнение на ангажименти от страна на бенефициентите, поради липсата на разбиране на изискванията и информираност, което от своя страна би довело до по-високо ниво на грешка.
  

• 
  Осигуряване на достатъчна информация на земеделските стопани по отношение на площите, които отговарят на условията за допустимост за подпомагане. В ИСАК е въведена отделна страница, на която са описани всички парцели, които земеделския стопанин е заявил извън допустимия слой за подпомагане. Бенефициентът се запознава с информацията за недопустимите площи и полага подпис върху съответната страница.
  
• 
  Осигуряване на достатъчна информация и съвети към бенефициентите относно прилагането на правилата на биологичното производство. Въвеждане на функционалност в ИСАК за предупреждение на бенефициентите дали цялата площ на блока на земеделското стопанство, с който кандидатстват за подпомагане е заявена по Мярка 11.
  
• 
  Осигуряване на достатъчна информация, съвети и обучения на бенефициентите, за да се гарантира повишаване на разбирането и приемането на техните задължения и ангажименти. В писмата за одобрение за участие подробно ще се описват базовите изисквания и изискванията по управление, които бенефициентът следва да спазва. Описават се и документите, които следва да бъдат предоставени по време на изпълнение на агроекологичния ангажимент.
  
• 
  Осъществяване на адекватен контрол от отговорните институции върху външните организации относно предоставянето на информация за спазване на изискванията от кандидатите (например: външни институции, които въвеждат данни в електронната система).
  
• 
  Информиране на бенефициентите за необходимост от предоставяне на съответния документи с изтичащ срок чрез изпращане на писма.
  
• 
  При проверка на място експертите от РА ще проверяват дали препоръките, предписани от  Контролиращите лица, се спазват. От своя страна Контролиращите лица следва да извършват последващи проверки относно спазването на дадените препоръки, за да отговорят на изискването за компетентност по отношение на всички установени нередности и нарушения, както и на прилаганите коригиращи мерки и срокове чрез съответни процедури.
  
• 
  В случай на допуснати грешки от Контролиращите лица при предоставянето на данните относно извършените проверки, е предоставена възможност за откоригиране на тези несъответствия чрез издрадени процедури.
  
• 
  Кандидатстването по мярката е опростено и заявлението за подпомагане представлява приложение към общото заявление за директни плащания.
  
• 
  РА разполага с изграден административен капацитет от предходния период за извършване на проверки за допустимост. По време на изпълнение на Програмата ще се извършва текуща оценка на проверимостта и възможността за контрол, като при необходимост мерките следва да се коригират в зависимост от нуждите.
  

• 
  Дейността е контролируема и проверима.
  

1. 
   Биологично растениевъдство
   

• 
  Национален стандарт (НС) 3. Забранява се пряко и непряко отвеждане на вещества от Списък I и Списък ІI в подземните води (Приложение към НС 3).
  
• 
  Земеделските стопани спазват Правилата за добра земеделска практика са цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници на заявения парцел  ( Заповед на министъра на земеделието и храните РД-09-501 от 27.07.2014 г.).
  

b.       Трайни насаждения

• 
  Национален стандарт (НС) 3. Забранява се пряко и непряко отвеждане на вещества от Списък I и Списък ІI в подземните води (Приложение към НС 3).
  
• 
  Земеделските стопани спазват Правилата за добра земеделска практика са цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници на заявения парцел  ( Заповед на министъра на земеделието и храните РД-09-501 от 27.07.2014 г.).
  
• 
  Национален стандарт 7. Задължително е да се запазват и поддържат съществуващите полски граници (синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел;  съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел.
  

• 
  Национален стандарт (НС) 3. Забранява се пряко и непряко отвеждане на вещества от Списък I и Списък ІI в подземните води (Приложение към НС 3).
  
• 
  Земеделските стопани спазват Правилата за добра земеделска практика са цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници на заявения парцел  ( Заповед на министъра на земеделието и храните РД-09-501 от 27.07.2014 г.).
  
• 
  Национален стандарт 7. Задължително е да се запазват и поддържат съществуващите полски граници (синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел;  съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел; постоянни пасища, мери и ливади от навлизането на нежелана растителност - орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima) и аморфа (Amorpha fruticosa).
  

• 
  За постоянно затревени площи, поддържани в състояние, позволяващо извършване на паша или косене по смисъла на чл. 4, параграф 1, б. „в“, подт. ii) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, трябва да бъде приложена поне една от следните минимални дейности: подрязване на тревата и/или премахване на плевели и храсти.
  

1. 
   Биологично пчеларство
   

• 
  Постоянни и временни пчелини не се устройват на разстояние, по-малко от 10 км в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини ; разстояние, по-малко от 5 км в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки (Член  15, т. 2 и 3).
  
• 
   Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа. (Член  16 от Закона за пчеларството).
  

1. 
   Биологично животновъдство
   

• 
  Земеделските стопани спазват Правилата за добра земеделска практика са цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници на заявения парцел  ( Заповед на министъра на земеделието и храните РД-09-501 от 27.07.2014 г.).
  
• 
  За постоянно затревени площи, поддържани в състояние, позволяващо извършване на паша или косене по смисъла на чл. 4, параграф 1, б. „в“, подт. ii) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, трябва да бъде приложена поне една от следните минимални дейности: подрязване на тревата и/или премахване на плевели и храсти.
  

• 
  Съществува риск земеделските стопанини при подаване на първо заявление за подпомагане да заяват земеделски площи, които не отговарят на критериите за допустимост за одобрение и получаване на плащане.
  
• 
  Съществува риск земеделският стопанин да не получи подпомагане, поради грешка в заявяването на обработваните площи и техния статут от гледна точка на сертифицирани площи и площи в преход. Подпомагането за преход и биологично земеделие в различно и допускането на подобна грешка води до санкции.
  
• 
  Съществува риск земеделският стопанин да не получи подпомагане, ако не спазва правилата на биологичното производство на цялата площ на блока на земеделското стопанство, с който кандидатстват за подпомагане.
  
• 
  Предвид опита от прилагането на мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007-2013 г., съществува риск земеделският стопанин да не изпълни поетия ангажимент по Мярка 11, ако правилата на биологичното производство не се прилагат върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период.
  
• 
  Съществува риск от неизпълнение на ангажименти от страна на бенефициентите, поради липсата на разбиране на изискванията и информираност, което от своя страна би довело до по-високо ниво на грешка.
  
• 
  Осъществяването на недостатъчен контрол върху организациите (контролиращите лица), които предоставят информация за извършени проверки от тях.
  

• 
  Осигуряване на достатъчна информация на земеделските стопани по отношение на площите, които отговарят на условията за допустимост за подпомагане. В ИСАК е въведена отделна страница, на която са описани всички парцели, които земеделския стопанин е заявил извън допустимия слой за подпомагане. Бенефициентът се запознава с информацията за недопустимите площи и полага подпис върху съответната страница.
  
• 
  Осигуряване на достатъчна информация и съвети към бенефициентите относно прилагането на правилата на биологичното производство. Въвеждане на функционалност в ИСАК за предупреждение на бенефициентите дали цялата площ на блока на земеделското стопанство, с който кандидатстват за подпомагане е заявена по Мярка 11.
  
• 
  Осигуряване на достатъчна информация, съвети и обучения на бенефициентите, за да се гарантира повишаване на разбирането и приемането на техните задължения и ангажименти.Осъществяване на адекватен контрол от отговорните институции върху външните организации относно предоставянето на информация за спазване на изискванията от кандидатите (например: външни институции, които въвеждат данни в електронната система.
  
• 
  Кандидатстването по мярката е опростено и заявлението за подпомагане представлява приложение към общото заявление за директни плащания
  
• 
  РА разполага с изграден административен капацитет от предходния период за извършване на проверки за допустимост. По време на изпълнение на Програмата ще се извършва текуща оценка на проверимостта и възможността за контрол, като при необходимост мерките следва да се коригират в зависимост от нуждите.
  

• 
  Дейността е контролируема и проверима
  

• 
  Във връзка с чл. 47, на Регламент 1305/2013 одобрената за подкрепа площ може да бъде намалена с до 10 %, но не по-малко от минимално определената площ за подмярката през периода на прилагане на поетото задължение. В този случай бенефициентът не връща предоставената помощ и ще получава компенсаторни плащания за намаления размер на площта за оставащия период за изпълнение на задължението;
  
• 
  Земеделските стопани могат да увеличават одобрените площи по мярка „Биологично земеделие“ с до 20 на сто от първоначалния размер, но с не повече от 10 хектара без да поемат ново задължение, а разширяват ангажиментите си с новите площи за оставащия период
  

В разработването на методологията са участвали доц. д-р Диляна Митова,

Подпомагането на биологичното земеделие в Програмата за развитие на  селските райони през настоящия програмен период (2014-2020) ще се извършва по мярка 11 Биологично земеделие, под формата на годишни плащания на хектар ИЗП, ЖЕ или пчелно семейство.При всички направени изчисления са отчетени изискванията за „позеленяването” и свързаните за тях плащания са извадени, там където това е необходимо. Разходите, свързани с воденето на дневник в стопанството и преминаване на обучение, не се отчитат при изчисляване на плащанията.

Размерът на компенсаторното плащане при биологично растениевъдство се състои от две части: основна премия и допълнителна премия. Основната премия се определя на базата на разликите в допълнителните разходи и пропуснатите приходи при биологичния начин на отглеждане на културите, сравнени с конвенционалния, от хектар земеделска земя, за 5 групи култури:

- Полски (фуражи);

- Постоянно затревени площи;

- Трайни насаждения – овощни култури и лозя;

- Ароматни и медицински  култури.

- Зеленчукови култури от открити площи

Основната премия в биологичното производство при орната земя (от фуражни култури) се определя на основата на сеитбооборотен набор от 4 култури, като е спазено изискването за диверсификация на културите и са включени люцерна и угар, а при трайните насаждения, където не се прави ротация, като средна величина от 3 култури с най-голямо икономическо значение за страната и с най-голяма степен на приложение на биологичното производство. Допълнителната премия се базира на по-големите разходи за биологични семена или разсадо-посадъчен материал.

Премията за биологичното растениевъдство се изчислява като разлика   между брутните маржове при съответните култури (насаждения) при конвенционалното и биологичното производство, съответно допълнена с разходите за сертификация и контрол при биологичното земеделие.

1. По-ниските добиви на продукция от земеделските култури на хектар поради намаленото равнище на интензификация, изразяващо се най-вече в намаляване на торовете и препаратите за растителна защита;

2. От промени в структурата на земеделските култури, с цел да се включи бобова култура, която естествено повишава почвеното плодородие в резултат на способността й да свърза азота от въздуха и да го акумулира в почвата;

3. От оставянето на ивица, която не се обработва, за да служи за естествена изолация от съседните посеви.

Допълните разходи се формират по няколко направления:

2. Увеличен разход на труд, поради завишения брой на обработките, в резултат на намаляване разходите за торене и растителнозащитни препарати, на поливките и др.;

3. При биологичното производство се калкулират и ежегодните разходи за контрол и сертифициране на продукцията, племенни свидетелства и племенна работа и др.

Спестените разходи са в резултат на по-ниските разходи за торове и препарати за растителна защита при биологичното земеделие в сравнение с конвенционалните земеделски системи и в резултат на не-предприемане на някои земеделски дейности (пръскане с химически препарати, торене с минерални торове и др.)

Допълнителните приходи са в резултат на по-високите цени на биологичната продукция. Цените за сертифицираните биологични продукти се базират на цените на българския пазар. За момента пазарът на биологични продукти в България е ограничен и разликата в цените на биологичните и конвенционалните продукти не е много голяма.

Размерът на плащането за биологичното пчеларство е изчислен на базата на допълнителните приходи и допълнителните разходи.

Допълнителните разходи са за:

- разходи за контрол и сертифициране;

- по-скъпи лекарства и дезинфектанти.

Допълнителният приход е въз основа на по-високата цена на биологичния мед.

Нивата на плащане за биологично земеделие в преход са изчислени на същата база както за поддържане на биологично земеделие, но като се има в предвид, че продуктите в преходния период не могат да бъдат продавани на цените на  биологичните продукти.  Ето защо за цените на продуктите от площите в преход са заложени цените на конвенционалните продукти, умножени по коефициент 1,1.

Добивите по култури в конвенционалното производство се основават на годишни данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2011, 2012 и 2013 г. Намаляването на добивите при биологичното производство в сравнение с конвенционалното е определено според съществуващия опит в България и другите страни-членки на ЕС – около 20-25% средно (данни, предоставени от фондация Биоселена, Аграрен университет Пловдив, Асоциация на биологичните производители, Клъстер на биологичните производители и др.). При конвенционалните полски култури конкретно брутните маржини са изчислени на базата на калкулациите по проект CAPA (ИАИ). При тези изчисления се взимат средните стойности за страната съответно за добив и за средногодишни цени, което формира брутните приходи. Производствените разходи съответно са изчислени като сума от разходите за горива, торове, препарати за растителна защита, семена и труд. При тези изчисления разходните норми за горива и нормите за използване на препарати и торове са взети на базата на представително проучване сред браншови организации на производители. Данните за цените на препаратите за растителна защита и на торовете са взети от МЗХ, НСИ и по наблюдения на фирмите-дистрибутори на съответните продукти. Производствените разходи се извеждат на база на преобладаващите технологии в страната, при средно равнище на интензификация, като са ползвани и консултации със специалисти в областта на биологичното производство.

Производствените цени са определени от експерти, като са взети пред вид достигнатите равнища за 2011, 2012 и 2013 г. в България и на международните пазари,  по данни, събрани от НСИ, САПИ, СЗСИ, Дирекция „Агростатистика” на МЗХ. Цените на труда, суровините и материалите са определени на базата на данни от НСИ, САПИ и МЗХ от последните три години (2011,2012 и 2013 г.). Цените на живия труд са диференцирани на нива ръчен и механизиран труд.

Разходите за контрол и сертифициране на биологичното производство са диференцирани по групи култури и са въз основа на цените на единадесетте признати сертифициращи органи в България през 2013 г.

Изчислените нива за подпомагане при биологичното растениевъдство са както следва (в евро/ха):

·         полски култури, включително фуражни - 284 евро/ха в преход; 168 евро/ха след прехода:

·         постоянно затревени площи –128 евро/ха в преход, 112 евро/ха след прехода:

·         зеленчукови култури –575 евро/ха в преход, 399 евро/ха след прехода

·         трайни насаждения, овощни култури и лозя –736 евро/ха в преход, 557 евро/ха след прехода;

·         ароматни и медицински растения – (515 евро/ха в преход, 405 евро/хаслед прехода;

·         за пчелно семейство –35 евро/ха в преход, 25 евро/ха след прехода.

При изчисляването на нивата на компенсаторно плащане за различните видове и категории животни, обект на подпомагане по подмярката е използвана методология, която включва:

а) остойностяване на по-високите разходи за производство:

•          разходи за контрол и сертификация на животните; 

•          разходи за повече работна ръка, породени от задължителните животновъдни практики при биологичното производство които включват:  задължително хранене на малките бозайници с майчино мляко до определена възраст, забрана за профилактично използване на лекарствени средства, забрана за обезроговяване, задължителен процент груби фуражи в дажбата, защита на животните от хищници, повече административна работа и водене на повече документи по контрола и сертификацията на стопанството).

б) остойностяване на загубите/пропуснатите ползи при производството

•          загуби от по-ниска продуктивност (мляко и месо)

•          загуби от задължителен минимален период за хранене на малките животни с майчино мляко (не може да се ползват млекозаместители) 

•          загуби от продукция в случай на лечение на животните (карентния период на алопатичните ветеринарни лекарства е два пъти по-дълъг при био производството)

•          загубите от по-ниска продуктивност (мляко, месо) са  намалени с по-високите цени на биологичните продукти (живи животни, мляко).

Изчисленията предвиждат подпомагане само на животните в основното стадо (млечни крави, месодайни крави – майки, овце – майки; кози – майки).

Получените суми на компенсаторни плащания ще бъдат приравнени към плащане на единица площ в съотношение една Животинска единица (ЖЕ) към един хектар фуражни култури и/или ливади и пасища.

Компенсаторното плащане ще бъде добавено към компенсаторното плащане за биологично производство съответно на фуражни култури и/или ливади и пасища.

Поетите ангажименти по дейности от ПРСР (2007-2013) ще бъдат финансирани от настоящата програма до изтичането им, а от 2016 г. ще бъдат изплатени от бюджета на ПРСР (2014-2020).

• 
  Бенефициентите тази мярка не могат да кандидатстват за подпомагане с едни и същи парцели и/или животни и по мярка 10 „Агроекология и климат“ с изключение на парцелите по направление „Контрол на почвената ерозия“ и/или животните по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“.
  
• 
  Бенефициенти по тази мярка могат да кандидатстват за направление биологично животновъдствосъс заявени парцели по направление „Биологично растениевъдство“ за постоянно затревени площи и фуражни култури  по мярка  214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г.
  
• 
  Бенефициенти по  тази мярка могат да кандидатстват за направление биологично животновъдство със заявени животни по направление „Опазване на застрашените от изчезване местни породи“ по мярка  214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г.
  
• 
  Бенефициенти по тази мярка могат да кандидатстват за направления биологично растениевъдство и биологично животновъдство със заявени парцели по направление „Контрол на почвената ерозия“ по мярка  214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г.
  
• 
  Земеделските стопани не могат да заявяват едновременно за подпомагане една и съща площ по мярка 11 "Биологично земеделие“ постоянно затревени площи и мярка 12 "Плащания по Натура 2000 и плащания по Рамковата директива за водите" от ПРСР 2014 - 2020 г., с изключение на зони в Натура 2000, за които няма забрана за използване на пестициди и минерални торове в пасища и ливади.
  
• 
  Бенефициентите по дейност „Биологично животновъдство“ могат да кандидатстват и по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“.