Учител: Ако сега реша да ви продиктувам да запишете нещо в тетрадките си, бихте ли могли да го направите?
Ученик: Не, госпожо! Много е тъмно и нищо не се вижда!
(госпожата вади фенерче от чантата си и го включва, сочейки към тавана) Учител:Ако приемем, че това фенерче е свещ и я поставим в предния край на чина се получава слаба светлина, на която макар и трудно все пак можем нещо да запишем. Нали така?
Ученик: Да, сега се вижда малко по-добре!
Учител: Няма ли да е по-удобно, ако светлината е по-силна?
(госпожата включва осветлението в класната стая) Ученик: Сега е много по-добре!
(Описват се стъпките на опитно-изследователската дейност: Осъзнаване на затруднение, търсене на обяснение, на отговор
Обработка на резултатите, съпоставка с предварително формулираната хипотеза
Извод)
Учител: Ако трябва да обобщим накратко демонстрацията, която сега направихме. В самото начало къщите и като цяло помещенията не са били просторни и светлината в тях е била слаба и за това са търсили начини да внесат допълнителна светлина. Което ги е навело на мисълта, че могат да използват факли, закачени на стените, свещи и кандила. С тези средства до някъде са постигнали напредък, но все пак не било достатъчно, за това продължили да търсят други възможности. Това станало възможно едва след откриването на електричеството! В наши дни виждаме колко много неща можем да правим на него. Ще ви помоля да обърнете внимание на фигура 1-ва в учебника. Какво виждате на нея?
Ученик:На нея се виждат предмети от бита от едно време.
Учител: Така е! Тогава освен да се учат да пишат и четат в подобни класни стаи са се учели и на занаяти- професии, които ще упражняват впоследствие в живота си. Може би ви прави впечатление, че в тази класна стая липсват чинове.
