Зависимост на развитието от богатството и темповете на социализиране

когато Заззо извършила повторни изследвания, установила, че децата от това племе психически се развиват по- добре, изпреварват връстниците си от другото племе. Очевидно определяща била продължителната връзка на емоционално общуване между майките и децата. Емоциите и съдържанието на общуването давали своите положителни отражения върху психическото развитие.
У нас проф. Василка Манова Томова ( 27 ), която дълги години наблюдава и изследва психическото развитие на деца от дом майка идете те. в ранното детство и на деца отглеждани в семейства, установява, че тези от домовете са физически добре сложени, но изостават в психическите си постижения в сравнение с израстващите в семейства. Оказва сече децата в домовете майка идете имат благоприятни условия – режим на хранене и сън, съответстващи на възрастта им питателна храна, добри материални условия и хигиена, и това се отразява полдожително на ръста и на теглото им, но съществува дифицит на общуване с децата и той влияе отрицателно върху ръста на душевните им сили и възможности. Обратно, не всички деца от семейства растът в оптимални здравно- хигиенни условия, но разполагат с емоционално общуване с родители и близки, което ги прави одухотворени, игриви, контактни, с богатство от мимики,
изразителност на погледа, движения, гласови реакции и др., които в кърмаческата възраст свидетелствуват за значителен подемна психическото им развитие. Разбира се придобивките са още повече, по наблюденията на изследователката, когато са съчетани материалните, здравно- хигиенни грижи и общуването. За премахване на дифицита му в домовете майка идете, по мотивирано предложение на В.М. Томова там се назначават възпитатели, с отговорната задача да общуват емоционално с децата и по този начин да допринасят за психическото им развитие.
Резултати имано оценката ечете са недостатъчни, тъй като общуването с групата не е равностойно на емоционално- речевите взаимодействия с отделното дете. Това е основание В.М.
Томова да настоява до тригодишна възраст децата, по възможност, да се ползват от предимствата на пребиваването им при родителите и близките, за да имат психическия комфорт, които е от много съществено значение за интензивен възходна психиката. Тази възможност намира по- късно израз в закон, който разрешава до три години отпуск на майките, за да бъдат с децата си ида им оказват благотворно влияние.
Преди немного години един факт привлече вниманието на руската обществености стана причина за оживени дискусии. В източниците за информация нашумя впечатляващо високо развитие на натри деца ведно семейство- Иваницини. Всичките завършват средното си образование с пълно отличие към десет години, постьъпват във висши училища, бързо напредват в академичното знание и се проявяват творчески. На какво се дължат тези успехи За разговор журналисти се обръщат към родителите и разбират, че тайната се крие в ранното запознаване на децата с повече знания и предоставянето им на възможности да си служат с различни средства за дейност. Те работят с игла и ножица, когато още другите родители се боят да ги дадат на децата си, научават гида се ориентират по глобуса, да намират страни , морета, окени, планини,
придобиват знания за живота на хората в различни континенти и географски ширини. С
обогатяването на познанията и опита, нарастват потребностите и интересите на децата, ас тях и разцвета на интелектулните им сили и способности. Разговорите са около това не сели лишават по този начин децата от игри, от щастливия свят на детството, правомерно ли е да се снижават границите на различните степени на образование и др. ? Изказват се разбирания, че съдържанието на игрите на децата през вековете се мени, че игрите им в сегашния информационен век, при широкото навлизане на компютрите и на интернет в живота, придобиват нови характеристики, изискват и допринасят в по- ранни възрасти да се формират определени психически новообразования. Те обуславят процеси на аксцелерация, на изменения в развитието на периодите в детството, а оттам и на възрастта на учащите се в различните образователните степени. В тази връзка постигнатото от семейство Иваницини в развитието на своите деца бе възприето от мнозина като реализирана перспектива, като доказателство за възможностите на човешката психика и значението на детството за нейния възход. Съвременният все повече набиращ скорост научнотехнически прогрес разрушава наложилите се през вековете представи за съдържанието на обучението и възпитанието в 18

различните образователни степени и за възрастта на учащите се в тях, представи, които са се формирали от почти незабележимите във времето промени в теорията и практиката. При новите условия консерватизмът в образованието, непознаването и недооценяването на възможностите на развитието влизат във все по- остри противоречия с изискванията на живота.
Резултати от наблюдения и изследвания позволиха на руския психолог Б.Г. Ананиев да формулира важен законна развитието, който утвърждава, че кулминацията на развитието зависи от старта те. какво психическо развитие ще получи младият човек се определя от богатството и темповете на неговото социалитзиране, които следва да водят своето начало от раждането му.
Всяко ощетяване и забавяне на този процес се отразява неблагоприятно върху ръста на душевните сили и способности наличността, така както несполучиливият старт на състезател, предопределя неблагоприятния краен изход от надпреварата.
Социалното обогатяване със знания и опити темповете на този процес трябва да се подържат, за да не изостава развитието. Във взаимодействие с генетичните препоставки социалното обогатяване и темповете обуславят индивидуалната неповторимост на всяка личност,
което предава многообразие и красота на обществото. Не може да се каже обаче, че това което е по възможностите на социалните фактори - семейство и образователни институции за осигуряване на високи равнища на умствена възрастна младите поколения е налице. Срещат се слабости по- типични от които са :
1. В началото на детството някои родители отправят цялото си внимание към създаване на необходимите условия за физическото укрепване и развитие на детето, но недостатъчно за психическото. По времена бодърствуването го оставят само и са доволни, когато е спокойно. Отсъстват емоционални обръщения, говорене, пеене.
2. Като детето поотрасне родители подреждат кът с изобилие от играчки, книжки с картинки иго оставят да си играе. В това време майката подготвя обяда, вечерята,
почиства дома, плете, бродира, гледа сериали по телевизията и др. Ако бащата е вкъщи, чете пресата, работи на компютъра, поправя нещо и т.н. В тези случаи се казва,
че детето живее в богата, нов душевно бедна обстановка, която задържане стимулира развитието му. Светът около него разкрива своето предназначение и функциониране при участие на възрастните в познавателния живот на детето и в игрите. Извън тях,
колкото ида е богата материалната среда, тя остава чужда и непозната за детето без възможният принос задушевното му извисяване. Срещат се понякога общувания с детето, но ограничени по своето съдържание,
сведени до повтарящи се сюжети на закачки, изразяване на емоции, напътствия за едни и същи неща, кавги, ругателства и др. Резултатаът е – незадоволително психическото развитие. Така, че важно е не само да се общува с детето, а общуването да бъде разнообразно, да го въвежда все по-широко в действителността, да увеличава компетенциите му.
Не редко доброто интелектуално развитие се нарушава при снижаване на темпа на обогатяване със знания и умения. Подобни явления са познати в училище, където учениците се приемат на шест или седем години и се работи общо с класа. Различното равнище на психическо развитие на децата задължава учителя при обучението да прибягва към подход, който е по средата на високите и ниските интелектуални възможности на учениците. Това обективно означава изискванията да са в противоречие с психическите потенциали на едните и на другите ученици.
Така например първокласниците напреднали в подготовката и развитието си - знаят числата достои повече, умеят да събират ида изваждат, познават буквите и дори четат, са обречени според предвижданото по учебната програма- да се запознаят с буквите ида придобият първоначални умения за четене, да научат числата дои действията събиране и изваждане с тях ) почти през цялата учебна година по същество да бездействат, да не се запознават реално с нещо ново, да бъдат в положение на интелектвуална пасивност. Връщайки се у дома и запитани Какво учихте в училище ?» , те отговарят Нищо, учихме за буквата а и числото « 1» , които си ги знаят В същото време децата, изостанали в своето развитие, не смогват да осмислят преподаваното ида се справят със задачите, които им възлагат. Това снижава самочувствието им 19

подтиска развитието, отчуждава учениците от училището и ученето и ги прави повтарящи и отпадащи. Образователните системи в редица страни недопускат подобни аномалии. Като оценяват нарастващата потребност отвисоко развити интелектуални кадри за съвременното производство,
те създават образователни условия, в които всеки ученик да напредва от равнището на развитието си. Уважават различията и противодействат на проявите на уравнивиловка. Предоставят възможности на всеки ученик да работи ида напредва по индивидуални програми или , както е в
Япония учениците избират от три възможни равнища на учебно съдържание по всеки учебен предмет тези, които съответстват на техните интереси, подготовка и развитие. Така се допринася за възходящ разцвет на душевността на всяка личностна индивидуалните й способности.
Растящото психическо развитие на участниците в исторически усложняващия се трудна живеещите в умножаващите се материални и духовни блага, е позволило да се направи разграничение между календарна възраст изразена в изживяното време след раждането и социална ( умствена, интелектуална ) възраст характеризираща психическите равнища на развитие. Деца на една и съща календарна възраст ( например 6 г. ) могат да имат различна (по- висока или по-ниска от календарната) социална възраст. Едни да сана г. по своето интелектуално развитие, а други – на 5 или 4 г. Естествено при тези различия образованитето е добре да започване по календарната, а по умствената възраст. За да се избегнат обаче отрицателни емоционални преживявания у родители и деца при диференциране на последните по интелектуалната възраст, в някои страни приемането на ученици в началното училище се извършва по календарната възрастно задължително се осъществява индивидуализиране на задачите и методите на учебно-възпитателната дейност по социалната им възраст.
Хората в своето развитие са винаги различни, но имат и нещо общо, свойствено за епохата в която живеят. Общото е резултатна отраженията на присъщите на епохата материални и духовни постижения. По тази причина децата отдадени поколения през различните възрасти се отличават като цяло ( по усреднени показатели) с типични ( приемани за норми ) характеристики на психическото развитие те. календарната им възраст не е само сбор от години, от изживяно време,
но през него протича процес на усвояване на знания и опитна развитие. Когато индивидуалните постижения в психическото развитие са по-високи от нормативното равнище за съответната календарна възраст, то се оценява, че социалната или умствената възраст е отишла напред,
съответства на свойствени нормативи задруги възрасти. Обратно, когато индивидуалното равнище на психиката е по-ниско от нормативното, интелектуалната възраст отговаряна характеристики присъщи на по-ранни периоди от детското развитие. Децата от всяка календарна възраст вдадено историческо време решават успешно известен вид задачи ( тестове ). С тях се изследва и определя социалната възраст.
Представлява интерес не само да се установи социалната възрастно да се измери равнището на интелекта ( квотиента на интелигентност, който се бележи с Qi ). За целта се използва формула като се изчилява отношението между умственатиа и календарната възрасти.
Например ако умствената възрастна дете е 5 ги ма календарната му е 6 ги м, то квотиентът ( или коефициентът ) на интелигентност ( или интелигентността ) е равна на умствената възраст ( в месеци ) по 100, върху календарната възраст ( в месеци ) или – 62 . 100 :
73 = Всяко получено число изразява определена степенна интелигентност ( класификационна степен ). Така при резултати над това число се приема, че лицето притежава много високо интелектуално развитие от 120 до 129 – високо развитие от 111 до 120 – нормално високо развитие от 90 до 110 – средно нормално развитие от 80 до 89 – слабо нормално развитие от до 79 – гранични случаи и от 69 и под това число – дебилност.
Създател на тестовиия метод за измерване на пихични явления е Алфред Бине. В
сътрудничество с Т. Симон двамата през 1905 г. създават и публикуват първата тестова стълбица за проучване на интелигентността. Оттогава количеството и разнообразието от тестове постоянно расте и използването им има широко приложение. То е съпроводено както c високи,
така и с критични оценки 20

Изтегляне 0.68 Mb.

Сподели с приятели: