194
Към особеностите на юношеската възраст се отнасят
интегрирането на семейните ценности и
групите на връстниците. В юношеството, за да постигнат идентичност, децата трябва да интегрират различни видове ценности или да формират свои собствени.
Като правило, в училище, моментните решения (за прически, дрехи или музикални предпочитания) юношата заимства от връстници, а за по по-значимите въпроси (къде да отиде да учи или работи) предпочита да се консултира с родителите си.
[17]
Взаимоотношенията с връстниците [85, 131] в юношеската възраст играят не по-малка роля в развитието на личността, отколкото при подрастващите. Тук могат де се открият две тенденции.
От една страна, диапазона на общуването се разширява, т.е. броят на групите, към които юношата принадлежи, се увеличава. Тук способността да се комбинират изискванията, нормите, ценностите на различните групи или да се вземе решение за избора на най-значимата група става важна. За юношата е важно не само да принадлежи към една или друга група,
важно е да се вземе предвид, че членството в някои компании е по-престижно, отколкото в други. Решаваща роля започва да играе статутът в групата и влиянието ѝ върху собствения статус и репутация.
От друга страна, се проявява нарастваща индивидуализация на общуването.
Връстниците са разделени на референтни, чието мнение е значително, и такива, които не притежават такова свойство за субекта. За
юношата е важно качеството на отношенията с един или двама близки приятели. За него мнението на няколко приятели, с които той открива прилики в ценностите, е от съществено значение, мненията на останалите вече не влияят на поведението му. С възрастта децата стават по-претенциозни в приятелството, през юношеството броят на близките приятели намалява. Отношенията с близък приятел стават интимно-доверителни, по-дълбоки и стабилни. За първи път приятелят е разпознат като alter ego (друго „Аз“), именно оттук се появява силното желание „да си излееш душата“ и в същото време острата неудовлетвореност от съществуващите
форми на общуване, страхът да не си смешен,
„да загубиш себе си“ в общуването.
Обикновено приятелите имат сходни социални нагласи и ценности, намират сходства в техните лични характеристики (общителност, агресивност и др.), нивото на популярност сред връстниците, академичното представяне и просоциалното поведение.
Въпреки това, много изследователи отбелязват, че когато юношите си взаимодействат с по-широко обкръжение,
понякога избират приятели, които се различават от тях по
195 социалните си нагласи и ценности, което им позволява да изследват нови погледи върху живота.
Сподели с приятели: