200
по-ефективно използване на отделни механизми за обработка на информация, като нейното съхранение в памет и пренос;
разработване на по-сложни стратегии за различни типове решаване на задачи;
по-ефективни начини за получаване на информация и нейното съхранение във формата на символи;
развитие на изпълнителни функции от по-висок ред (метафункции), включително планиране и вземане на решения и повишена гъвкавост при избора на методи от по-широка база знания и сценарии. Според един от моделите вземането на решения има девет компонента: избор, осъзнатост,
креативност, компромис, предпазливост, коректност, критичност,
последователност и отговорност, които са по-развити при по-големите деца (15-17 години), отколкото при по-младите. [70]
Усъвършенства се способността за
рефлекция или
самоанализ: собствените мисли, преживявания, действия стават обект на мислено разглеждане и анализ.
Благодарение на когнитивното развитие и усъвършенстване на рефлексивните умения през юношеството, тийнейджърският егоцентризъм има тенденция да намалява: момчетата и момичетата
започват да осъзнават, че не са в центъра на вниманието на целия свят. [120]
Възрастовата особеност на интелектуалното развитие при младежите се състои и в бързото развитие на
специални способности, често свързани с избраната професионална област (математически, педагогически и др.). В резултат на това когнитивните структури придобиват много сложен строеж и индивидуално своеобразие.
В резултат на когнитивното развитие се осъществява
формиране на мирогледа - едно от новообразуванията на юношеския период. Това е
обобщена представа за света, за реалността, за другите хора и за себе си. Появата на новите и усъвършенстването на старите познавателни умения обуславя необходимостта младите хора да теоретизират, да изграждат някои общи модели и цялостни концепции, например изграждане на справедливо общество или проект за придвижване в мегаполис без задръствания.
Способността за абстрахиране от конкретното „тук и сега“ позволява да се разглежда реалността само като един от вариантите за възможни модели на света. Способността да се изграждат идеални модели и да се сравняват с реалното състояние на нещата, е една от причините за критичното отношение на
юношите към обществото, към по-
201 старото поколение, към съществуващата система от социални ценности и др., поради което идеализмът и максимализмът са характерни черти на младежкия светоглед. [21, с.
233]
Сподели с приятели: