Разкази за съвременната биология

40
клетъчното делене, не е променило количеството на наследствения материал в тях и на броя на автоспорите. След това клетките на хлорелата, които показали висока устойчивост срещу ултравиолетовото облъчване, били последователно подложени на други вредни въздействия — висока температура, високи дози рентгенови лъчи,
въздействие с химични реактиви, които много трудно се понасят и отстраняват от организма (например соли на тежките метали и фосфорорганични инсектициди). Опитите показали, че предварително
„закалените“ с УВ-лъчи хлорелни щамове най-добре понесли допълнителните въздействия. Специалистите от съветския институт смятат, че съществува пряка зависимост между съпротивителната способност на клетките и концентрацията в тях на свободни радикали и реактивноспособните SH-групи (сулфхидрилните групи) в белтъците. И
действително сред няколко близкородствени щама хлорела най- устойчиви се оказали тези, в клетките на които концентрацията на свободните радикали била най-висока. А по-голямата концентрация на свободните радикали се свързва със засилени фотосинтетични процеси на клетката. Предполага се, че в щамовете хлорела, подлагани на периодично облъчване, се извършва своеобразен естествен отбор. Лошо приспособяващите се клетки загиват и остават да съществуват само тези, които проявяват комплексна устойчивост към различните неблагоприятни въздействия. Разбира се, не трябва да се смята, че клетките на хлорелата притежават универсална устойчивост, тъй като все още не са подлагани на всички съществуващи неблагоприятни фактори. Засега може да се смята като твърдо установено, че механизмът на клетъчната им „съпротива“ е свързан с наличието на свободни радикали в клетката. Предполага се също така, че такива високоустойчиви хлорелни щамове могат да служат като превъзходни източници на кислород в затворените изкуствени екосистеми, които предстои да се създадат в подводниците и космическите кораби и станции.

41
Фиг.10. Снимка на микроводорасли от род Сценедезмус.
Не по-малко перспективна за изкуствено отглеждане се смята и спирулината. Някои учени дори отдават предпочитание на това микроводорасло, защото белтъчното му съдържание надхвърля 65% и освен това издържа на високи температури. Спирулината лесно се събира, тъй като плава по повърхността на водния басейн, където се култивира, докато хлорелата винаги пада на дъното и за събирането й се използуват скъпо струващи центрофуги. Интересно е да се знае, че от незапомнени времена жените от областите край езерото Чад в
Африка използуват спирулината за храна. Те събират развиващата се масово в местните блата спирулина в кошници, правят я на питки и ги сушат на слънце. След изследванията, които направи на времето Макс
Брандийн, се установи, че спирулината съдържа 10 пъти повече белтъци от житото, 3 пъти повече от говеждото месо и близо 30 пъти

42
повече от картофите. Изсушената водораслова биомаса съдържа до 68%
белтъци, 18–20% въглехидрати, 2–3% мазнини и витамините A, B
1
, B
2
,
B
6
, B
12
и С. Изчислено е, че дневно 100 г. от нея са достатъчни да поддържат възрастен човек в добро състояние.
В България извънредно интересни и плодотворни изследвания върху сладководните микроводорасли се извършват в Научно- производствената лаборатория по алгология при Единния център по биология при БАН. Неин дългогодишен директор е докторът на биологическите науки и ст.н.с. I степен Христо Вълков Дилов.
Полупроизводствена база за отглеждане на водораслите е построена в местността Рупите (Петричко-Санданския район). Условията за култивиране на микроводорасли там са изключително благоприятни.
Слънчевите дни са повече от 200 годишно, а бликащата наблизо минерална вода има не само необходимия химичен състав и оптимална температура за развитието на водораслите, но е наситена и с достатъчно количество въглероден двуокис. Експерименталното масово отглеждане на микроводораслите започна през 1966 г. и нашите научни работници смятат, че потенциалните възможности на едно бъдещо производство на водораслова биомаса са изключително перспективни.
Нашите учени намериха подходящ щам хлорела с добри технологични качества. Изолиран е и един щам от рода Хлорококалес без целулозна обвивка, много перспективен за масово отглеждане. Наскоро нашите специалисти получиха авторско свидетелство за създадените от тях метод и хранителна буферна среда за масово интензивно култивиране на микроводорасли на открито, които са вече внедрени в експерименталната база край Рупите. Новосъздаденият метод позволява микроводораслите да се отглеждат сполучливо и рентабилно във всички райони на страната.

43

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: